ОПРEДЕЛЕНИЕ
№…………/………..05.2017 г.
Гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на проведено на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното
от съдията
т. д. № 104/2016 г. по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК от „НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Алабин“, № 16-20, представлявано от В.Р. Т.,
за изменение на постановеното Решение № 170/07.03.2017 г., с присъждане разноски на ищеца в
пълния им претендиран размер и намаляване на присъдените на ответника разноски.
В границите на предоставения срок, насрещната страна „ТПО-ВАРНА-ЦЕНТЪР
ЗА ПРОУЧВАНЕ, ПРОЕКТИРАНЕ И БИЗНЕС ОСИГУРЯВАНЕ” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Цар Освободител” № 76Г, представлявано от управителя К.П.Н., изразява становище за
неоснователност на исканията отправени с молбата.
Съдът след
запознаване с изложените в молбата съображения, констатира следното:
По допустимостта: Исканeто за
изменение на постановеното решение е обективирано в постъпила въззивна жалба
вх. № 8756/27.03.2017 г. и след дадени указания с разпореждане №
3417/29.03.2017 г., уточнено с писмена
молба вх. № 11317/20.04.2017 г. Решението, чието изменение се претендира
подлежи на обжалване, поради което молбата следва да бъде подадена в срока за
обжалването му, съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съобщение на
ищеца за постановеното решение е било изпратено и съответно получено от него
на 10.03.2017, поради което и
обективираното във въззивната жалба искане, впоследствие уточнено, се явява
допустимо.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Производството по чл.
248, ал. 1 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски –
чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени изобщо или чрез
неговото изменение, когато са неправилно определени. Настоящият състав намира, че видно от постановеното решение е
налице пространно произнасяне на съда по дължимите на ищеца разноски в
производството, като са изложени мотиви по всеки един от разходите.
С оглед изложените
оплаквания в молбата, следва да бъде посочено още и следното: При присъждането
на разноските за адвокатско възнаграждение съдът не се ръководи от обичаите в
търговски оборот, а се ръководи единствено от действително направените от всяка
от страните разходи за адвокатска защита. В съдебното производство не се
присъждат разноски на ищеца, каквито не са действително направени от него, нито
пък е познат похват разноски да бъдат присъждани на трети лица, които не са страни
по делото. Обстоятелството, че трето лице е заплатило разноски от името на
едната или другата страна, не може да доведе до присъждането им в полза на
страната, тъй като тя реално не е направила такъв разход. Отношенията между
съответната страна и третото лице са ирелевантни за производството.
На следващо място,
съдът не е длъжен да обективира в решението си аритметичните изчисления, чрез
които е достигнал до сумата, дължима на ищеца за разноски, напълно достатъчно е
посочването, че тя е изчислена съобразно изхода от спора.
По отношение
оплакването, че при определяне на разноските на ответника за адвокатско
възнаграждение, не било съобразено релевирано от процесуалния представител на
ищеца възражение за неговата прекомерност. Настоящият състав намира, че
процесуалния представител на ищеца следва да се запознае със собственото си
изявление, обективирано в протокол от проведено съдебно заседание от 07.02.2017
г. и с мотивите на съдебното решение, от които би установил, че възражението за
прекомерност е направено под условие, което видно от съдебното решение не се е
сбъднало и по тази причина съдът не е дължал произнасяне по възражението.
Разноските на ответника са определени съразмерно с отхвърлената част от
исковете, както е посочено в съдебното решение.
Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че към момента на настоящото произнасяне, не са
налице обстоятелства, които да водят до извода, че се налага ревизиране на
възприетите от съда изводи, досежно размера на дължимите в полза на ищеца,
разноски, нито се налага ревизиране на присъдените в полза на ответника.
По изложените
съображения молбата за допълване и изменение следва да бъде оставена без
уважение.
По изложеното в
условията на евентуалност искане за допълване на решението, съдът не дължи
произнасяне, предвид неговия характер.
Мотивиран
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА
ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Алабин“, № 16-20, представлявано от В.Р. Т., за изменение на
постановеното Решение № 170/07.03.2017 г., по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от
съобщаването му пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: