РЕШЕНИЕ
№ 1100
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110115855 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иска на ЗД "*******" АД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.
****** представлявано от С.П. и К.К. срещу Р. Т. **. ЕГН **********, с
адрес: гр. ***********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 464.44 лв., представляваща регресно вземане по изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева
по щета под № ********** на Р.В.И. - собственик на увреденото МПС „Фиат
Стило" с per. № *******, по застраховка "Гражданска отговорност" сключена
със застрахователна полица № BG/02/116002807441, с оглед настъпило
застрахователно събитие на 10.05.2018 г. в района на гр. ***********, а
именно ПТП по вина на водача на застрахованото при ищеца МПС „БМВ
316" с per. № ***********, който е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, ведно със законната лихва считано от подаване на
исковата молба – 21.01.2021г., до окончателното заплащане, на основание чл.
500 ал.1 т. 3 от КЗ.
1
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
Ищецът твърди, че на 10.05.2018 г. в района на гр. ***********, е
реализирано ПТП с участието на МПС „БМВ 316" с per. № ***********,
собственост на В.Г.Н., управлявано от Р. Т. **. и паркирано МПС „Фиат
Стило" с per. № *******, собственост на Р.В.И..
Според представения Протокол за ПТП № 1665668/25.01.2017 г.,
съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат на
вина и противоправно поведение на Р. Т. **., който на горепосоченото място
губи контрол над управлявания от него автомобил и удря в предна дясна част
паркирано МПС „Фиат Стило" с per. № *******, следствие на което нанася
материални щети на последното и напуска мястото на ПТП, без да уведоми
органите на полицията.
МПС „БМВ 316" с per. № ***********е бил застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" в ЗД "*******" АД със застрахователна полица №
BG/02/116002807441, която е валидна към момента на събитието. В
дружеството е заведена щета под № ********** от Р.В.И. - собственик на
увреденото МПС. След направена експертна оценка на щетата е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 449.44 лв. на Р.В.И. за
ремонт на повреденото МПС.
Видно от Протокола за ПТП №: 1665668/25.01.2017 г. Р. Т. **. е бил
неправоспособен към датата на ПТП и е напуснал мястото на събитието, в
следствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КЗ, ЗД "*******" АД има
право да получи от него платеното застрахователно обезщетение.
Твърдят, че с писмо са уведомили ответника за дължимите от него
суми, но същите до момента не са изплатени.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131
от ГПК.
На първо място са представени доказателства - платежно нареждане за
платени суми по посочената в исковата молба банкова сметка на ищеца в
настоящото производство, а именно за главницата, законната лихва и
2
ликвидационните разноски.
Не оспорва извършените от ищеца плащания, моли да не се допуска
експертиза.
Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй
като не е дал повод за завеждане на делото. Оспорва факта, че ищецът го е
уведомил по надлежния ред за извършените от него плащания и претенциите
суми, като твърди, че приложената към ИМ регресна покана не е получена от
него.
В с.з. ищецът с писмена молба сочи, че не оспорва извършеното от
ответника плащане. Счита, че доколкото плащането е извършено в хода на
процеса, не е налице основание за прилагане на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Молят за
разноски. Ответникът. Редовно призован, не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявената претенция намира правното си основание в чл. 500, ал. 1, т.
3 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 500 ал. 1 т. 3, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач.
За уважаване на иска е необходимо доказване от страна на ищеца, на
предпоставките за възникване на отговорността на деликвента, а именно че е
сключена валидна застраховка „ГО" за процесния автомобил с ответника със
срок на действие, обхващащ датата на застрахователното събитие, че е
настъпило ПТП с посочения механизъм на увреждане, че от ПТП са
причинени вреди на трето лице, по вид и размер, съгласно твърденията, че
3
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, че са
налице предпоставките за реализиране на регресната отговорност, а именно,
че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато на основание чл. 125, т. 1 от Закона за движение по
пътищата идването на служите за контрол на МВР е било задължително
поради наличието на ранен човек.
По делото не се оспорват от ответника предпоставките за възникване на
отговорността му по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.
С оглед твърденията на ответника, същият следва да докаже
положителните правопогасяващи факти, на които основава възраженията си,
в случая – плащане на задълженията си.
Не се оспорва по делото настъпилото в хода на процеса плащане на
сумата от 492лв. на датата 21.04.2021г., което представлява плащане на
дължимата по делото главница в размер на 464.44 лв., както и обезщетение за
забава, начислено от датата на настъпване на забавата до датата на
плащането. С оглед изпълнение на задължението на ответника за плащане на
исковата сума, ведно със законната лихва, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца, като ответника
твърди, че не е дал повод за завеждане на иска, доколкото не е бил уведомен
надлежно от ищеца за задължението си, и претендира приложение на чл. 78
ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В конкретния случай не е налице изрично признание на иска, но
може да се приеме, че с плащането на задължението си, ответникът
конклудентно признава иска. Не е налице обаче втората предпоставка за
приложението на чл. 78 ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод
за завеждане на делото.
Ответникът не е заплатил дължимото от него задължение в срок до
4
завеждане на исковата молба /плащането е в хода на процеса/, като по този
начин с неизпълнението си е дал повод за завеждане на иска в съда.
Действително поканата за плащане, отправена от ищеца до ответника, не е
достигнала до знанието на ответника, но това не се дължи на виновно
поведение на ищеца. Ищецът е действал с грижата на добрия стопанин, като е
изпратил покана за плащане на известния му адрес на ответника - гр.
*************. Същият адрес е посочен както като постоянен, така и като
настоящ в справката НБДН, а освен това е същият и в протокола за ПТП.
Оттук няма как ищецът да изпрати покана на друг адрес, на който евентуално
живее към настоящия момент ответникът. Р. Т. **. не е изпълнил
административното си задължение да регистрира настоящ адрес, съвпадащ в
този, на който живее, както и не е проявил грижата на добрия стопанин да
посочи адрес, на който живее, по времето, когато е възникнала отговорността
му, а именно в протокола за ПТП /същият даже е напуснал мястото на ПТП
преди идването на компетентните органи, с което освен, че е дал основание за
възникване на отговорността му, е и осуетил намирането му от
застрахователя/.
С оглед на това чл. 78 ал. 2 от ГПК е неприложим, така, както е
посочена правната норма и каквото приложение претендира ответникът.
Приложима е обратната хипотеза на чл. 78 ал.2 от ГПК, доколкото макар, че
искът се отхвърля, то се отхвърля само поради факта на настъпилото плащане
в хода на процеса, което по същество означава, че искът е поначало
основателен. Вината за завеждането на иска се носи от ответника, поради
което същият следва да понесе отговорността за разноски, на основание
аргумент от противното на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същите се дължат от
ответника в размер от 410лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и
доказателствата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД "*******" АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. ****."*********, представлявано от С.П.
и К.К. срещу Р. Т. **. ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 464.44 лв., представляваща
5
регресно вземане по изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева по щета под № ********** на
Р.В.И. - собственик на увреденото МПС „Фиат Стило" с per. № *******, по
застраховка "Гражданска отговорност" сключена със застрахователна полица
№ BG/02/116002807441, с оглед настъпило застрахователно събитие на
10.05.2018 г. в района на гр. ***********, а именно ПТП по вина на водача на
застрахованото при ищеца МПС „БМВ 316" с peг. № ***********, който е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба – 21.01.2021г., до
окончателното заплащане, поради настъпило плащане в хода на процеса,
на основание чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА Р. Т. **. ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗД "*******" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление гр. ***."*********, представлявано от С.П. и К.К. сумата от
410лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща разноски по делото, на
основание аргумент от противното на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6