РЕШЕНИЕ
№ 1432
гр. Варна, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110109369 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от С. Ж. Д. ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ж.к. „В. В.“, вх.****, вх.****, ет.*****, ап.**** чрез адв. Й. А. - ВАК
съдебен адрес, гр. В., ул. „Н. Б.“ № ***, ет.***, офис **, с която претендира да бъде
осъдено „Л. и.,“ ****, ЕИК ******, със седалище: гр. С., бул. „С. ш.“ № ****, да му
заплати сумата от: 100 лева като частичен иск от общо 1317 лв. представляващи
неплатен остатък от общо 1500 лева – застрахователно обезщетение по договор
№******** от 20.04.2023г. за застраховка „К.“, К. *** - всички рискове относно лек
автомобил „А. *** **** О..“, с per. № *******, за настъпило на 28.04.2023г. в гр. В.
застрахователно събитие - имуществени вреди изразяващи се в увреждане на
облицовка задна броня, заден ляв панел и ляв стоп на застрахования автомобил при
престой на паркинг, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 21.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 20.04.2023г. ищецът бил сключил договоор за застраховка
„К.“, К. 1 - всички рискове, обективиран в застрахователна полица № ******, за л.а.
„А. **** О.“. с peг. № ******, с ответното дружество **** „Л. и.“ ***, със срок на
действие от 24.04.2023г. до 23.04.2024г. за сумата от 5 500 лева, като застрахователната
премия възлизала на 316.13 лева и същата била разсрочена на четири вноски. Към
завеждането на иска всички вноски били заплатени. На 28.04.2023г., около 11:30 часа,
ищецът паркирал процесния автомобил в гр. В. ж.к. „Л.“ на паркинг между бл.11 и
бл.12. След около 45 минути, връщайки се до автомобила установил, че същият бил
увреден от неизвестно лице или предмет в задната му част. За настъпилото
застрахователно събитие, застрахователят бил уведомен на 02.05.2023г. Бил извършен
оглед от ответника, изготвен бил снимков материал и съставен Опис на щетите по
претенция №********/02.05.2023г., с посочени следните увредените части: облицовка
задна броня, заден ляв панел и ляв стоп. Във връзка със заведената щета,
1
застрахователя изплатил на ищеца сумата от 183 лева обезщетение за претърпените от
него вреди. След извършено от ищеца проучване, същият установил, че за
отстраняване на щетите нанесени върху процесния автомобил е нужна сумата от 1500
лева. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска по основание и по размер. Не оспорва
сключването на застрахователен договор, както и застрахователното събитие, по което
е образувана преписка-щета № **********. Счита, че сумата нужна за отстраняването
на процесните щети е в размер на 183.12 лева, която била изплатена от него с платежно
нареждане на 05.07.2023г. Стойността на определеното застрахователно обезщетение
било калкулирано в съответствие с установените увреждания по детайлите, описани в
изготвените опис-заключения, във връзка с извършените огледи на процесното МПС,
като стойностите за труд, боя, консумативи и камера били определени по средната
пазарна стойност за възстановяване на повредите по МПС, към момента на тяхното
възникване. Счита, че заплащане на друго обезщетение освен определеното, би било
недължимо и би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Претендираната сума
не съответствала на действителния размер на вредите, тъй като при определяне на
сумите не бил приложен корекционен коефициент (съобразно експлоатационния
период на автомобила) спрямо стойността на новите части, които биха могли да бъдат
вложени за ремонта, което се следва с оглед определяне на действителната стойност за
възстановяване на повредите. Налице било едно необосновано завишаване на
стойността за възстановяване на МПС, базирано на проучване, неподкрепено с
доказателства. Евентуално оспорва иска над размер от 366,88 лв. на осн. т.43 от
Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства на **** „Л. И.“ ****, неразделна част от процесния застрахователен
договор - полица № ******, според които застрахователните обезщетения при събития,
настъпили в паркирано състояние на МПС, за които не е представен документ
удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и злоумишлени
действия на трети лица, не могат да надвишават, както следва: до 3 щети, но не повече
от 10% от съответната застрахователна стойност при леки автомобили и товарни МПС
с общо тегло до 3,5 тона. Претендират се разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът оспорва общите условия към
застраховката да са му връчвани за запознаване с тях. Оспорва уговорката в т.43 от
общите условия към застраховката „К.“, на която се позовава ответникът като
нищожна по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с Кодекса за застраховането и
Закона за защита на потребителите. Ответникът сочи, че общите условия са връчени на
ищеца ведно с договора и той се е подписал за това в самия договор. В хода на устните
състезания признава исковата претенция до размер от 366,88 лв., получен след като от
сумата от 550 лв. е приспадната доброволно заплатената от дружество 183,12 лв.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност копия на: свидетелство за
регистрация № ******* – част I; застрахователна полица № **** от 20.04.2023г. с
Общи условия към договора; квитанция за платена премия; Уведомление за настъпило
застрахователно събитие от дата 02.05.2023г. с опис- заключение по щета №
*******/02.05.2023г., се установява, че: На 20.04.2023г. между С. Ж. Д. и **** „Л.
и.“ *** и бил сключен договор за застраховка „К.“, К. - всички рискове,
застрахователна полица № ********, относно л.а. „А. О.“. с peг. № *****, със срок на
действие от 24.04.2023г. до 23.04.2024г. за сумата от 5 500 лева, като застрахователната
премия възлизала на 316.13 лева разсрочена на четири вноски. На 02.05.2023г. С. Ж. Д.
уведомил **** „Л. и.“ **** за настъпило застрахователно събитие – увреждане в
задната му част нанесено от неизвестно лице или предмет в гр. В. ж.к. „Л.“ при
престой на паркинг между бл.**** и бл.****. От служител на ответника бил извършен
оглед и съставен Опис на щетите по претенция № ******/02.05.2023г., с посочени
2
увредени части: облицовка задна броня, заден ляв панел и ляв стоп.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че въз основа на представените по делото доказателства и
находящ се при ответника снимков материал, наличните при завеждане на процесните
щети увреждания по детайлите на автомобила - облицовка задна броня, заден ляв
панел и ляв стоп на застрахования автомобил отговарят да са получени в паркирано
състояние. Стойността на разходите – материали и труд, за възстановяването на
увредените елементи описани от застрахователя, по средни пазарни цени е 1485,70 лв.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ.
Съобразно горецитираната правна норма и чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати в уговорения срок застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието.
Предвид правната квалификация на предявения иск следва, че отговорността на
ответното дружество е предпоставена от установяването на следните факти: сключен и
действащ между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие
договор за застраховка "К. на ****“, увреждане на застрахованата с договора вещ -
автомобил в резултат на застрахователно събитие и размера на вредите. Респективно
ответникът следва да установи предпоставките изключващи отговорността му да плати
дължимото обезщетение или обосноваността на приетия от него размер на вредите.
По делото са приети на основание чл.146, ал.1 т.4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между тях е бил
сключен валиден договор за застраховка „К.“, К**** - всички рискове на лек
автомобил „А. О.“, с peг. № ***** обективиран в застрахователна полица №
********** от 20.04.2023г. със срок на валидност от 24.04.2023г. до 24.04.2024г. и
настъпило застрахователно събитие на 28.04.2023г. в гр. В., изразяващо се в увреждане
на следните детайли от автомобила - облицовка задна броня, заден ляв панел и ляв
стоп.
Няма спор между страните, че собственикът на автомобила е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е осигурил извършването на
оглед. Не се спори, а и се установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил
увреден към датата на огледа 02.05.2023г., както и че застрахователят е заплатил част
от застрахователно обезщетение, с което конклудентно е признал претенцията по
основание, поради което спорен е само въпроса за размера й.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
уврежданията по застрахования автомобил са настъпили в срока на действие на
договора и съобразно описания от ищеца и вещото лице механизъм.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обективирана в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: пр. решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т.о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д.
№ 107/2011г. на ВКС, II т.о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I
т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 209/30.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1069/2010г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д.
№ 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но
приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се
приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
3
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ. В случая вещото лице сочи
стойност на тези вреди в размер на 1485,70 лв.
При така установения размер на действителната стойност на вредите, следва да
се обсъди позоваването от ответника на клаузата на чл.43 от Общите условия, според
която, при събития настъпили в паркирано състояние на МПС, за което не е представен
документ удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване, в това число и
злоумишлени действия на трети лица, не могат да надвишават до 3 щети, но не повече
от 10% от съответната застрахователна сума при леки автомобили.
В приложения от ищеца към исковата молба договор за застраховка, на който
основава претенцията си, е изрично отбелязано, че застрахованият е получил
екземпляр от общите условия на застрахователя и е запознат с тях, а освен това са
публично достъпни на сайта на компанията.
Съдът намира, че цитираната уговорка в ОУ съответства на нормите на Кодекса
на застраховането, предвиждащи изключение от общото правило за обезщетяване на
действително претърпените вреди към датата на събитието в случаите на
подзастраховане (чл. 386, ал. 2 in fine КЗ) и възможността в тези случаи да бъде
уговорено в застрахователния договор пропорционално обезщетяване, при което
обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и
действителната, съответно възстановителната стойност (чл. 389, ал. 2 КЗ). Въз основа
на изложените правни доводи не следва да бъде споделено възражението на ищеца за
нищожност на клаузата на чл. 43 от Общите условия поради противоречие с Кодекса
на застраховането на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Предвид качествата на страните по процесния застрахователен договор на
потребител и търговец по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП, към
правоотношението помежду им са приложими правилата на посочения специален
закон, уреждащи потребителска защита срещу неравноправни клаузи в договора.
Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а ал. 2 от същата
разпоредба предвижда, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
От анализът на съдържанието на оспорения текст се налага извода, че не е
налице някои от хипотезите на чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Клаузата е формулирана по ясен и недвусмислен начин като не създава възможност за
облагодетелстване на застрахователя за сметка на застрахования и това да го постави в
по-неравностойно имуществено положение. В случая е предвиден лимит на
отговорността на застрахователя при конкретен застрахователен риск, което не е
забранено от страна на Кодекса на застраховането. Застрахователната сума /лимит на
отговорност/ е договорената между страните или определената в нормативен акт и
посочената в застрахователния договор парична сума, представляваща горната граница
на отговорността на застрахователя към застрахования, според чл.346 от КЗ. Този
лимит на отговорност при този вид имущественото застраховане зависи от
договарянето, и не е законово определен, както при задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ в чл.492 от КЗ – в т.см. е съдебната практика – пр. решение
по в.гр.д.№ 2693/2021г. на ВОС.
Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства
по делото, съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия
състав, пораждащ претендираните права на ищеца до размер на 550 лв., като от него се
приспадне платеното от ответника обезщетение от 183,12 лв. Предявеният частичен
иск за 100лв. е на по-ниска стойност от разликата от 366,88лв., поради което следва да
4
се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според
приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване –
договор за правна помощ и вносни бележки за държавни такси са в общ размер 730
лева. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението на застрахователя по
чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност, тъй като уговорения размер е в рамките на
минималния предвиден в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС – 400 лв. без ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 *** „Л. и.“ АД, ЕИК *****, със седалище: гр.
С., бул. „С. ш.“ № **** да заплати на С. Ж. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.
В.“, вх.*****, вх.****, ет.****, ап.**** сумата от: 100 лева, претендирани като
частичен иск от общо 1317 лв. представляващи неплатен остатък от общо 1500 лева –
застрахователно обезщетение по договор №********* от 20.04.2023г. за застраховка
„К.“, К**** - всички рискове относно лек автомобил „А. **** О. “, с per. № *****, за
настъпило на 28.04.2023г. в гр. В. застрахователно събитие - имуществени вреди
изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, заден ляв панел и ляв стоп на
застрахования автомобил при престой на паркинг, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 21.07.2023г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Л. и.“ АД, ЕИК ****** да заплати
на С. Ж. Д. ЕГН ********** сумата от 730 лева представляващи сторените разноски
в производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокат,
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5