р е ш е н и е
N ...................
гр.Плевен, 11.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Анета Христова
...………........................................………
и в присъствието на прокурора
………………..…………………...........
като разгледа докладваното от съдията Милена томова гражданско дело N 6691 по описа за 2019 год., на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, офис ***против
***, със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, на 27.06.2018
г. между страните бил сключен договор,
по силата на който ***възложило на ищеца осъществяването на охрана и физическа
защита на свой обект за срок от една година, считано от 01.07.2018 г. Сочи се,
че съгласно чл.3, б. „з“ от договора, действието му се продължавало с по една
година без ограничение във времето, когато нито една от страните един месец
преди изтичането на договора не направела писмено уведомяване за прекратяването
му. По силата на чл.9 ал.1 от договора, ответникът се задължил да заплаща на
изпълнителя възнаграждение в размер на 4500 лв. плюс 20 % ДДС или общо 5400 лв.
до 10-то число на текущия месец, след представяне на фактура от изпълнителя.
Излага се, че с анекс от 13.09.2018 г. стойността на предоставената услуга била
актуализирана на 6000 лв. без ДДС месечно. Съгласно договора, при предоставяне
на допълнителна охрана възложителя следвало да заплаща стойността на услугата.
Твърди се, че от сключване на договора до прекратяването му ищецът изпълнявал
задълженията си и осигурявал физическа охрана на обекта, като за предоставената
услуга за месеците юли и август 2019 г., надлежно били оформени данъчни
фактури, както следва: фактура №**********/01.08.2019 г. на стойност 7403.15
лв. с ДДС, от която сума 5419,29 лв. за извършена охранителна услуга за месец
юли 2019 г., 750,00 лв. за извършена допълнителна охранителна услуга за периода
от 01.07.2019 г. до 15.07.2019 г.
и 1233,86 лв начислено ДДС; фактура
№**********/19.08.2019 г. на стойност 2845,20 лв. с ДДС, от която сума 2371,00
лв. за извършена услуга за периода от 01.08.2019 г. до 15.08.2019 г. и 474,20
лв. начислено ДДС. Твърди се, че през месец юни и юли 2019 г. ответникът
възложил извършване на допълнителна охранителна услуга в обект ***, в който
служителите на „Х.“ ЕООД извършвали довършителни работи, за което във фактурите
за месец юни и юли 2019 г. било начислено допълнително възнаграждение, съгласно
уговореното в договора.
Твърди
се, че Договорът за охрана бил прекратен
едностранно от ответника без предизвестие, считано от 16.08.2019 г., от която
дата охраната от обект „Х.“ ЕООД била вдигната и съответно той бил издаден от
ищеца и приет от служители на ответника. Излага се, че за периода, през който
ищеца предоставял охранителна услуга на ответника бил изготвен и утвърден
ежемесечен график за дежурствата на охранителите за обект ***за пост №1 и №4,
включително за месец юли и август 2019 г., водела се книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа за същия период.
Навеждат
се доводи, че издадените от ищеца фактури следвало да се заплатят от ответника
в срок и чрез банков превод по сметка, посочена в договора и фактурите. Твърди
се, че въпреки проведени многобройни
разговори и отправени покани, до момента на завеждане на исковата молба
ответника не платил сумите по процесните фактури.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца дължимото възнаграждение
за осъществената физическа охрана по процесния
договор за периода от 01.07.2019г. до 16.08.2019г. в общ размер на
10 248,35лв., за което били издадени поцесните
фактури, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът
„Х.“ ЕООД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковата претенция. Не оспорва, че между страните бил сключен процесния договор. Твърди, че той бил прекратен едностранно
от ищеца след инцидент с крупна кражба от друг обект на ответника. Претенцията
се оспорва и по размер, като се твърди, че размерът на възнаграждението, за
което били издадени процесните фактури не бил
формиран в съответствие с клаузите на договора и анекса.
Ответникът
е заявил с писмения отговор възражение за прихващане за сумата от
8 460лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.21 от договора за
неспазен срок на предизвестие за прекратяването му. Навеждат се доводи, че
съгласно сочената договорна разпоредба, при едностранно прекратяване на
договора в нарушение на чл.3, б. „б“ неизправната страна дължала на другата
обезщетение в размер на стойността на услугата по чл. 9 за неспазения срок на
предизвестие. Сочи се, че стойността на услугата за последния месец – юни 2019
г. била в размер на 8 460,00 лева и в случая ищеца като неизправна страна
по договора я дължал на ответника.
Моли да
се отхвърли предявеният иск, а в случай, че се приемел за основателен и
доказан, да се уважи заявеното с писмения отговор възражение за прихващане.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
От представения по делото Договор
№1 от 27.06.2018г., подписан от представляващите ищцовото
и ответното дружество се установява, че между същите е било постигнато съгласие
по правоотношение, имащо за предмет осъществяване от страна на ищеца ***на
дейност по охрана и физическа защита на обект на ответника ***. Според
посоченото в чл.1 от договора описанието на обекта се съдържало в Двустранен
протокол – Приложение №1, представляващ неразделна част от съглашението, но
същия не е представен по делото от страните. По делото не са налице спорни
въпроси относно охранявания обект и не се твърди наличието на уредба в
приложението, касаеща други елементи на
правоотношението.
Видно е от обективираното в чл.2,
че договора е бил сключен за срок от 01.07.2018г. до 01.07.2019г., като според
отразеното в чл.3, ал.1, б.”з” действието му се продължава с по една година,
когато нито една от страните един месец преди изтичането му не направи писмено
уведомяване за прекратяването му.
По делото не се твърди и не се установява отправяне на
такова уведомяване за прекратяване на договора в посочения срок от един месец
преди 01.07.2019г.
Според предвиденото в чл.3, ал.1, б.а” – б.”ж”, уредени са
били и други основания за прекратяване на правоотношението – по взаимно писмено
споразумение; с едномесечно писмено предизвестие; при неизпълнение на
задължения на другата страна, произтичащи от договора; при настъпване на
обективни причини, свързани с нормативни изисквания на МВР, законова забрана на
дейността; ликвидация или обявяване в несъстоятелност на съдоговорителите.
Страните са регламентирали в чл.3, ал.2, че във всички случаи на прекратяване
на договора следва да се състави Приемно-предавателен протокол, подписан от
представляващите ги, като отказът за това подлежи на удостоверяване с подписите
на свидетели.
В раздел ІІ и ІІІ страните са уговорили насрещните
задължения и правата си. Основното задължение, поето от ищцовото
дружество е за осъществяване на охрана на обекта с цел опазване имуществото на
възложителя, описано в Двустранния протокол – чл.4, ал.1. Основно насрещно
задължение на ответника и било заплащане на месечна цена на услугата по
договора в размер на 4 500лв. плюс 20% ДДС или общо 5 400лв., до
10-то число на текущия месец, след представяне на фактура от изпълнителя –
чл.9, ал.2. Според предвиденото в ал.2 на чл.9, ако по време на действие на
договора настъпи промяна на времетраенето на охраната, страните следва
своевременно да сключат допълнително споразумение за новите обстоятелства и
стойността на услугата.
В раздел V от договора страните са предвидили с
разпоредбата на чл.16, че при изменение на размера на МРЗ за страната,
стойността на предоставяната услуга се завишава с процентната разлика до новата
МРЗ и съответните осигуровки към нея, считано от датата на влизане в сила на
акта на МС. В ал.2 на чл.16 са предвидили възможност за изменение на цената и в
други случаи с подписване на допълнително писмено споразумение.
Видно е
от приложения договор, че в чл.21 съдоговорителите са
закрепили неустоечна клауза при едностранно
прекратяване на договора в нарушение на изискването по чл.3, ал.1, б.”б” за
отправяне на едномесечно предизвестие, като размерът на неустойката е определен
като съответстващ на уговорената стойност на услугата по охрана за неспазения
срок на предизвестие.
Страните
са предвидили изрично в чл.24, че изменението на клаузите по съглашението им
може да бъде извършвано само чрез двустранни писмени споразумения между тях.
От
приложения препис на Анекс от 13.09.2018г. се установява, че страните са
постигнали съгласие за изменение на цената на предоставяната по процесния договор услуга на 6 000 лв. без ДДС, считано
от 14.09.2018г., т.е. 7 200лв. с ДДС.
Между
страните не е налице спор, че за периода до м.май 2019г., включително,
ответника е заплащал по процесния договор
възнаграждение в уговорения в съглашението и анекса към него размер. Не се
спори също така, че в плащанията е имало налице забава от уговорения в договора
падеж, видно и от отразяванията в приложения от ищеца хронологичен регистър и
банково извлечение /на л.87-л.88, л.90-л.98/.
Безспорно
е също така и видно от приложената Справка издадени фактури от ищцовото дружество /на л.89/ и фактура
№900/01.07.2019г. /на л.120/, че за
м.юни 2019г. ищеца е фактурирал стойност на услугата по охрана, съобразно
договора, в размер на 6 000лв. без ДДС и стойност на допълнителна
охранителна услуга за периода от 10.06. до 30.06.2019г. в размер на
1 050лв. без ДДС или общо 8 460лв. с ДДС. Безспорно е, че сумата е
била заплатена през м.септември 2019г., видно и от приложените от ищеца банково
извлечение и хронологичен регистър.
От
приложените копия на фактури №914 от 01.08.2019г. и 920 от 19.08.2019г. /на
л.14-л.15/ е видно, че ищеца е фактурирал за м.юли 2019г. стойност на
извършената охранителна услуга в общ размер на 6 169,29лв. без ДДС, част
от която – в размер на 750лв. за извършена допълнителна охранителна услуга за
периода от 01.07.2019г. до 15.07.2019г. или с ДДС общо 7 403,15лв. За
периода от 01.08. до 15.08.2019г. е фактурирал стойност на извършената
охранителна услуга в размер на 2 845,20лв. с ДДС.
Представено
е копие на писмо, изходящо от ищеца с №85/05.09.2019г. /на л.16/, съдържащо
покана за плащане на сума в размер на 18 708,35лв. за осъществена
физическа охрана на обект ***. Към същото изявление са приложени неподписано потвърдително писмо за задължения на ответника и платежно
нареждане за платена от ищеца сума по правоотношение с ***.
Видно е
от представения препис на уведомление от ***с изх.№У-11-09-19-285/11.09.2019г.
/на л.61/, че възложителя е признал част от горното задължение - за
8 460лв. с ДДС, но е оспорил дължимостта на
разликата до пълния претендиран размер. Представена е
от ответника по настоящото дело и Аналитична оборотна ведомост, установяваща,
че издадените от ищеца фактури от 01.08.2019г. и 19.08.2019г. не са били
осчетоводени при възложителя.
Ищецът
е представил заверени копия на утвърден от управителя график за дежурствата на охранителите от ***на обект
***за месец юли и месец август 2019г., на водената книга за ежедневен
инструктаж по безопасност и здраве за същия обект за посочените месеци за пост
№1 и пост №4, както и от тетрадка за приемане и издаване на обекта за същото
време за посочените постове /на л.17-л.55/.
От
приложените копия на справки с рег. №1772р-8076/04.07.2019г. и
№172р-9870/16.08.2019г. на ***/на л.117 и л.118/ се
установява, че при извършена на 03.07.2019г. проверка по ЗЧОД е било установено
от проверяващия полицейски служител, че на обект ***в ***било установено, че
охраната се осъществявала от ***, като на пост №2 имало охраняващ служител, а
на пост №2 охраната била нощна. Същите констатации били направени при подобна
проверка на 15.08.2019г.
Установява
се от приложения препис на уведомително писмо, изходящо от ищеца и входящо при ***на
21.08.2019г. /на л.116/ и писмо от последното до Директора на ГДНП-МВР от
27.08.2019г. /на л.119/, че ищеца уведомил компетентния контролиращ орган по реда
на ЗЧОД, че е в прекратени договорни отношения с ***ЕООД, считано от
16.08.2019г.
По
делото са представени от ищеца съставени документи, съдържащи изявления по
правоотношение с трето за спора лице – ***/на л.84-л.86/, които не изясняват
релевантни за настоящия спор факти.
В
о.с.з. на 28.01.2020г. са събрани гласни доказателства. Свидетелят В. ***Т.
излага в показанията си, че е полицейски инспектор в ***и в това си качество
периодично извършвал проверки по реда на ЗЧОД. Такива извършвал и месеците юли
и август 2019г., в това число на обекти на ***, като за резултатите бил
съставил приложените по делото справки
от 04.07.2019. и 16.08.2019г. /на л.117 и л.118/. Сочи също, че в полицейското
управление при съответния служител се завеждали и подадените по реда на ЗЧОД
уведомления за прекратяване на договорите за охрана.
Свидетелят
Г.С.М. излага в показанията си, че работи като инспектор в ***и в задълженията
му се включвало изготвянето на графици за дежурства, водене на
документация. Графиците се утвърждавали
в края на месеца и се оставяли на съответния пост, но имало промени по тях,
когато някой се разболеел или по друга причина, свързана със служителите. Сочи,
че охраняваните обекти на ***и ***били на едно място и представлявали халета,
цехове. Пост №1 и пост №4 осъществявали охраната на обект ***, а пост №2 и пост
№3 били на другия обект. Пояснява, че пост №1 бил от единия край на обекта,
където била строителната площадка на завод ***, а пост №4 бил в другия край,
където имало паркинг, разположени тирове, фургони, материали на работници. Св.М.
твърди, че на 9 юни ***му казал да предаде на ***, че искал вътре в *** да се
разположи допълнителен пост от двама човека в рамките на работното време през
деня, като поемал финансирането за това. Твърди също, че от 10 юни до 15 юли се
осъществявала охрана вътре от двама човека, т.к. там се работело, извършвали се
довършителни работи. Св.М. твърди още, че от 15 юли първи пост, който до тогава
бил денонощен, станал само нощен през седмицата, а в събота и неделя денонощен.
Свидетелят твърди, че на 16 август му
казали, че заедно със свалянето на пост втори и трети, които охранявали обект
на ***, трябвало да бъдат свалени и останалите два поста, като сочи за проведен
разговор на ***, както и че след това с Х.М. казали кои постове да се свалят.
Сочи, че Х.М. помолил да останат хора от ***, за да не оставал обекта без
охрана. В отговор на това били оставени по един служител на четвърти и втори
пост.
Свидетелят
Х.А.А. излага, че работи като охрана в ***. Твърди,
че през месеците юни, юли и август 2019г. имало два поста на обекта на ***от
към двата портала. Твърди, че от 10 юни до към 15 юли двама човека охранявали и
на стълбището на завода. Сочи, че след 15 юли охраната се осъществявала през
седмицата нощем, а в събота и неделя денонощно.
Свидетелят
В.Й.К. също излага в показанията си, че работи като охрана в ***. Твърди, че от
21 юни до 15 август 2019г. изпълнявал задълженията си на пост №4 на ***. Там
имало разположен паркинг с камиони и няколко фургона с части, инвентар на
работниците. Работата си извършвал по график. Твърди, че на 15 август била
последната му смяна, като тогава предал поста на друг служител по охрана на ***.
Съдът
кредитира обсъдените свидетелски показания, т.к. в тях се излагат лични
възприятия, кореспондират помежду си, както и със събраните писмени
доказателства.
В
о.с.з. на 12.02.2020г. са изслушани обясненията на управителя на ответното
дружество – ***, по реда на чл.176 от ГПК. Същият сочи, че през месец май-юни
2019г. имало уговорка за срок от десет – петнадесет дни да се поставела
допълнителна охрана за през деня в производствени халета на територията на ***,
докато от там минавали работници на ***, като не се налагало нощна охрана.
Сочи, че за това било платено. Излага се също така от управителя на ответното
дружество, че не си спомнял за проведен разговор с управителя на ищцовото дружество за вдигане на охраната на първи и
четвърти пост към 15-16 август 2019г. Излага още, че соченото от ищеца лице Х.М.
не било служител на ***, а приятел на управителя му и не е имало уговорка да
приеме предаване на първи и четвърти постове от осъществяваната от ищеца
охрана.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Установи се от обсъдените
доказателства, че между страните е съществувало правоотношение по сключен
Договор №1 от 27.06.2018г. за осъществяване от страна на ищеца *** на дейност по охрана и физическа защита на обект
на ответника ***. Установи се от гласните доказателства и кореспондиращите с
тях писмени, че охраната от момента на сключване на писменото съглашение е била
осъществявана, чрез служители на два поста.
Установи се също така, че договорът е бил сключен като
срочен – за срок от 01.07.2018г. до 01.07.2019г., но с изрично предвидена
възможност в чл.3, ал.1, б.“з“ за продължаването му с по една година, ако никоя
от страните не направи писмено уведомяване за прекратяване един месец преди
изтичане на срока. При липсата на твърдения и доказателства за такова
уведомяване, съдът приема, че срокът на договора автоматично е бил продължен до
01.07.2020г. При това, продълженото правоотношение е имало елементите на
писменото съглашение от 27.06.2018г.
Установи се, че страните са уговорили месечна цена на
услугата в размер на 5 400лв. с ДДС, според закрепеното в чл.9, ал.1 от
договора, изменено на 7 200лв. с ДДС, съгласно Анекс от 13.09.2018г. И в
двете съглашения не са посочени обстоятелства, касаещи осъществяваната охрана,
като брой служители, брой часове и др.подобни, от които да зависи размерът на
възнаграждението. Посочено е, че е платимо до десето число, след представяне на
фактура. При това, съдът приема, че факта на издаване и представяне на
счетоводния документ е от значение за забавата на възложителя за плащане, но не
и условие за дължимост на възнаграждението.
При уредения в чл. 9 от ЗЗД принцип за свобода на
договарянето, страните могат да регламентират правоотношенията, в които
встъпват, по своя воля и да уговарят конкретно условията на тяхното възникване,
изменение и прекратяване.
Безспорно е допустимо, чрез устно изразено съгласие или с конклудентни действия (демонстриращи съвпадаща воля) да се
измени един договор. Когато обаче страните изрично са предвидили
волеизявленията им за внасяне на промяна да бъдат изразявани писмено, те са
длъжни да се съобразяват с уговореното, за да се считат обвързани.
В случая се установи от обсъдения писмен договор между
страните, че изрично са приели в чл.24, че изменения в клаузите на съглашението
могат да бъдат извършвани само чрез двустранни писмени споразумения. Ето защо, съдът счита, че единствено с такова
писмено съглашение е могло да бъде внесена промяна, касаеща
обема на възложената работа и размера на възнаграждението по процесния договор. В настоящото производство не се твърди и
не се установи сключване на такова допълнително писмено споразумение, имащо значение за цената на услугата.
Дори да се приеме, че допустимо и обвързващо страните би
било и сключено устно споразумение, то е необходимо да се установят
съществените му елементи, какъвто е и размерът на възнаграждението за извършваната
услуга или поне начин на формирането му. От събраните в настоящото производство
писмени и гласни доказателства, в това число и обясненията на управителя на
ответното дружество стана ясно, че през месец юни 2019г. е имало уговорка между управителите на двете
дружества да се постави допълнителна охрана. Не се установи обаче в какво са се
състояли конкретните уговорки – период, за който е следвало да се осъществява
охраната и най-вече начин на формиране на възнаграждението за подобна услуга.
Съобразно обясненията на управителя на ***,
уговорката се отнасяла за период до 10-15дни през месец юни и за извършената
работа било платено. Макар и от гласните доказателства да се установи, че и до 15 юли 2019г. е била осъществявана
такава охрана на друг обект, по никакъв начин не се установи в какво се е
състояла уговорката за възнаграждение – в какъв размер е следвало да бъде или
по какъв начин да се изчислява.
Поради горното, съдът счита, че не може да се направи извод
за постигнато съгласие между страните по процесния
договор за осъществяване на допълнителна охрана през месец юли 2019г. и за
заплащане на определяемо по размер възнаграждение за такава услуга.
При формираните по-горе изводи за елементите на процесния договор, съдът приема, че през процесния период от 01.07.2019г. до 15.08.2019г. е било
дължимо уговореното възнаграждение от 6 000лв. без ДДС за месец юли и
3 000лв. без ДДС за петнадесет дни от месец август. Не се установи внасяна
по съгласие на страните промяна на възнаграждението или на елементи, от които
да зависи формирането му. При това ирелевантно е
вписаното разграничение по отношение на възнаграждението в издадената фактура №914
от 01.08.2019г.
Безспорно се установи, че след 16.08.2019г. вече не е била
предоставяна от ищеца услугата по охрана на обекта, предмет на съглашението. Не
се установи обаче от събраните писмени и
гласни доказателства да е било отправено едностранно волеизявление на
представляващия „Х.“ ЕООД за прекратяване на договора, каквито твърдения са
изложени в исковата молба.
Поради
това, вдигането на охраната от обекта от страна на ищеца представлява
едностранен отказ от правоотношението. В хода на производството по делото се наведоха
доводи, че за ищеца е съществувало правото да прекрати едностранно договора,
поради забава в плащането на възнаграждението от възложителя, каквато хипотеза
е уредена в чл.3, ал.1, б.“д“ от съглашението. Безспорно изпълнителят „Т.г.“
ЕООД е могъл да стори това, но при спазване на регламентирания с договора ред –
с писмено волеизявление, позовавайки се на уговореното основание. По делото не
се доказа отправяне на такова волеизявление за прекратяване на договора, поради
забава в плащането на цената, към релевантната за спора дата – 15.08.2019г., не
само в писмен вид, но дори и в устна форма. Следва да се има предвид, че с
правна стойност е единствено поведението и волеизявленията на страните към
момента на прекратяване на договора. Без значение за спора е какви права са
съществували, ако не са били упражнени ясно и недвусмислено.
Ето
защо, съдът приема, че са осъществени елементите на неустоечната
клауза по чл.21 от договора и при осъщественото от ищеца едностранно
прекратяване на договорната връзка, същият дължи предвидената неустойка, като
размерът й се определя на стойността на услугата за един месец, такава, каквато
е уговорена между страните, а именно 7 200лв. с ДДС.
Съобразявайки
гореизложеното, съдът счита, че ответника дължи плащане на възнаграждение по процесния договор за месец юли 2019г. в уговорения размер от
7 200лв. с ДДС, а за времето от първи до петнадесети август 2019г. в претендирания размер
от 2 845,20лв. с ДДС, който е по-малък от уговорения. Ето защо,
предявеният иск се явява основателен и доказан до размера на сумата от 10 045,20лв.,
от която 7 200лв. възнаграждение за месец юли и 2 845,20лв.
възнаграждение от първи до петнадесети август 2019г.
Основателно се явява заявеното възражение за прихващане до
размера на сумата от 7 200лв., представляваща неустойка за неспазен
едномесечен срок за предизвестие за прекратяване на договора от страна на
ищеца. Неоснователно се явява това възнаграждение над размера на сумата от
7 200лв. до пълния претендиран размер от 8 460лв.
С оглед горното, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 2 845,20лв. с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение по процесния договор, като искът за
разликата над тази сума до размера на сумата от 10 045,20лв. следва да се
отхвърли, като погасен чрез прихващане със сумата от 7 200лв.,
представляваща дължима от ищеца неустойка, а за разликата над 10 045,20лв.
до пълния претендиран размер от 10 248,35лв.
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По въпроса за разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер на
2 163,90лв., съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, за които са
налице доказателства. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника му дължи част от тези разноски – в размер на 605,89лв., съразмерно
уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски в общ размер на 1 445лв.,
съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, за които са налице доказателства.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца му дължи част
от тези разноски – в размер на 1 040,40лв., съразмерно отхвърлената част от
иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, ***,
със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ***, със седалище и адрес на управление
***, офис ***, сумата от 2 845,20лв., представляваща неплатена част от
дължимото възнаграждение по Договор №1/27.06.2018г. за физическа охрана за
периода от 01.07.2019г. до 16.08.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до размера на сумата от
10 045,20лв., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 7 200лв.,
представляваща дължима от „Т.г.“ ЕООД неустойка по чл.21 от Договора за
неспазен едномесечен срок на предизвестие за прекратяването му, а за разликата
над сумата от 10 045,20лв. до пълния претендиран
размер от 10 248,35лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, със седалище и адрес на управление ***,
офис ***, сумата от 605,89 лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 1 040,40 лв., представляваща деловодни разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :