РЕШЕНИЕ
№ 1258
гр. Варна, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203074 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „*" ЕООД с. Дъбравино, обл. Варна, ЕИК *, срещу Наказателно
постановление №23-0001166 от 17.12.2020 г., издадено от Директор на РД
„Автомобилна администрация" гр. Варна, с което за нарушиение по чл.32, §1, изр.2,
пр.1 от Регламент (ЕС) 165/2014, на въззивника е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер 1000.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че на въззивника не е връчен
екземпляр от АУАН. Твърди също, че от съдържащото се в АУАН и в НП описание на
санкционираното нарушение, липсва яснота за това, кое от вменените задължения за
превозвача по не е изпълнено, както и че е налице само описание за неправомерно
поведение на водача на превозното средство, което не е достатъчно да се приеме, че
въззивникът-превозвач не е изпълнил някое от вменените му задължения и изтъква, че ЗАвП
не предвижда отговорност за превозвач за неизпълнение от водач на превозно средство,
който не изпълни задължението си по чл.34, §6 от Регламент (ЕС) 165/2014. Претендира
присъждане на възнаграждение за адвокат.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като счита същата за недопустима
поради това, че е подадена извън срока по чл.59 ЗАНН и претендира производството да бъде
прекратено.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 09.10.2020 г. при проведена документална проверка на въззивното
1
дружество свид. К. К. констатирал, че в тахографски лист от 13.01.2020 г. за
управляван от водача Н. М. в т. а. „Ивеко“ кат.N3, рег.№В* с монтиран аналогов
тахограф „Continental Atm.”, тип 1381.15623, №**********, извършващ обществен
превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, след приключване на
работна смяна за водача в 16.34 ч. техографското устройство е продължило да
регистрира дейност „на разположение“ вместо дейност „почивка“. При тази
констатация, свид. К. К. съставил спрямо въззивника АУАН №278826 от 09.10.2020 г.
за нарушение по чл.32, §1, изр.2, пр.1 от Регламент (ЕС) №165/2014 за това, че на
13.01.2020 г. около 16.35 ч., в качеството на притежаващ Лиценз за превоз на товари
№3215 от 01.12.2011 г., при извършване на обществен превоз на товари, не е осигурил
правилното използване на съответния аналогов тахограф, монтиран в т. а. „Ивеко“, рег.
№В6301РА, управляван от водача Н. М., изразяващо се в това, че след приключване на
работната смяна в 16.34 ч. водачът не е превключил превключващия механизъм от режим
„на разположение“ на режим „почивка“.
В АУАН липсвало отразяване за обстоятелството, присъства ли конкретно
лице като представител на въззивното дружество като било отразено, че лицето Богдан
Василев Иванов удостоверява като свидетел отказа на непосочен изрично представител на
въззивника да подпише АУАН. В съдържащата се към АУАН бланкетна разписка за
получаване, било отразено, че на 09.10.2020 г. лицето Д. В. Д. отказва да получи препис от
АУАН, без да са вписани данни за конкретен свидетел и без да е положен подпис от такъв,
който да удостоверява отразения отказ на Д. Д. да получи екземпляр от АУАН.
На 17.12.2020 г. наказващият орган издал спрямо въззивника процесното
НП №23-0001166, с което възприел изцяло фактическите и правни констатации по
АУАН и наложил предвиденото в чл.104, ал.3 ЗАвП наказание „имуществена санкция“
в регламентирания фиксиран размер 1000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните и се
установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в
резултат на непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно
допълващи се показания на всеки един от свидетелите К. К. и Б. Г., така и от напълно
съответстващите им приобщени документи – НП №23-0001166 от 17.12.2020 г., АУАН
№278826 от 09.10.2020 г., писмо №52-00-51-4565 от 18.05.2021 г. до „.“ ЕООД, разпечатки
от тахограф, протокол от контролна проверка от 21.05.2109 г., разпечатки от контролен
талон и удостоверение за психическа годност на Н. Мирчев, свидетелство за регистрация на
МПС рег.№В., Трудов договор от 16.02.2016 г., пълномощно, справка за нарушител по
правно основание на нарушението от 01.07.2020 г., заповед №РД08-30 от 24.01.2020 г.,
известие за доставяне от 20.05.2021 г., пътен лист №8672501, 2 бр. товарителници на
преозвач „.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, доколкото
липсват доказателства за осъществено надлежно връчване на процесното НП и е приета от
съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, съобразно чл.92, ал.2 ЗАвП и Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г.
на Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
2
При съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.4, по чл.43, ал.1, ал.2 и ал.5 и по чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН, довели до нарушаване правото на защита на дружеството и неправилно приложение
на материалния закон.
Преди всичко, направеното в АУАН и в НП идентично описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е счетено за осъществено, е непълно и
неточно като не става ясно, по какъв начин въззивното дружество е следвало да осигури
правилното функциониране на тахографа в конкретния случай и с какво свое поведение е
способствало за реализиране на твърдяното нарушение. Реално, съдържащото се в АУАН и
в НП описание не сочи наличие на някаква механична, технологична, хардуерна или
софтуерна неизправност и непрецизност при функциониране на апарата, която да не е
установена и отстранена от въззивника и която да е довела до липсата на изискуемата
промяна за регистрираната от апарата дейност на водача. Напротив – наведени са твърдения
за неизвършено от водача на превозното средство фактическо действие чрез боравене с
превключвателен механизъм, за което поведение на водача не е посочено да е съотносимо
по някакъв начин към задължението на въззивника за осигуряване на правилното
функциониране на апарата. При това съдържание на стореното в АУАН и в НП описание на
твърдяното нарушение, за въззивника е невъзможно да разбере, с какво конкретно негово
поведение е счетено от контролния и наказващия орган, че той е нарушил съответното
нормативно изискване и това в максимална степен е затруднено пълноценното реализиране
на правото му на защита.
Наред с това, процесният АУАН не удостоверява нито надлежно предявяване
за запознаване със съдържанието и подписване, нито надлежно връчване на препис от
документа за въззивника. Това е така, защото при предявяването не са отразени данни за
конкретното представляващо въззивника лице, което е осъществило съответния отказ, а при
връчването, за отразения отказ от лицето Д. Д. да получи препис от документа няма
посочени имена и положен подпис на свидетел, който да удостовери това обстоятелство.
При тези констатации, не може да се приеме за доказано, че на въззивника е предоставена
законоустановената възможност да се запознае пълноценно със съдържанието на АУАН и да
получи копие от същия, за да реализира пълноценно правото си на защита.
Доколкото с констатираните процесуални нарушения се засяга в значителна
степен възможността на въззивника да реализира правото си на защита, същите се явяват
съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Изискванията относно производството, монтирането, използването,
изпитването и контрола на тахографите, използвани в автомобилния транспорт са
регламентирани на общностно ниво с Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент
и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за
отмяна на Регламент (ЕИО) №3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент (ЕО) №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
Съгласно чл.2, §2, б.“ж“ от Регламент (ЕС) №165/2014 "аналогов тахограф",
означава тахограф, който използва тахографски лист в съответствие с настоящия регламент.
Правилното функциониране и използване на тахографите е регламентирано в чл.32 от
Регламент (ЕС) №165/2014. Според §1, изр. второ от същия, транспортните предприятия и
водачите осигуряват правилното функциониране и използване на аналоговите тахографи и
на тахографските листове.
Разпоредбата на чл.33 от Регламент (ЕС) №165/2014, озаглавена "Отговорност
3
на транспортните предприятия", регламентира задълженията на транспортните предприятия
във връзка с правилното функциониране и използване на тахографите и тахографските
листове. В този контекст, отговорността на превозвача се изразява в осъществяване на
ефективен контрол върху дейността на своите водачи, които боравят с тахографите,
монтирани в превозните средства, независимо дали те са от дигитален или аналогов тип.
Както бе изтъкнато, в съдържанието на АУАН и на НП липсва посочване, кое
конкретно от вменените на превозвачите задължения не е изпълнено от въззивника.
Отразено е само, че не е осигурено правилното функциониране на аналоговия тахограф и че
водачът Н. Мирчев не е превключил превключващия механизъм от режим "на
разположение" на режим "почивка" и че това е станало на 13.01.2020 г. около 16.35 ч. в
седалището на въззивното дружество в с. Дъбравино, обл. Варна. Така посоченото в НП
навежда единствено до извод за неправомерно поведение на водача, но не е достатъчно, за
да се приеме, че превозвачът не е изпълнил някое от вменените му от регламента
задължения.
При анализ на предписаните в чл.32, §1 от Регламент (ЕС) №165/2014
задължения става ясно, че законодателят е предвидил две основни изисквания за
транспортните предприятия и водачите. Първото е да осигурят правилното функциониране
на тахографа, а второто е да осигурят правилното му използване. Изискванията за правилно
функциониране на тахографите са посочени в §2-§5 на чл.32 от същия регламент. От друга
страна изискването за осигуряване правилното задействане на превключвателните
механизми съобразно режимите за работа и престой на превозното средство, е изведено в
чл.34, §5, б."б" от Регламента. Същото е вменено, като задължение на водачите, а не на
превозвачите и се отнася до правилното използване на тахографа, а не до неговото правилно
функциониране, поради което транспортното предприятие не може да бъде субект на
вмененото нарушение.
Изтъкнатите съображения сочат наличие и на материално-правна
неправилност и незаконосъобразност на процесното НП, поради което същото подлежи на
отмяна и на това основание.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК,
за въззивника е налице основание за присъждане на обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат, но въпреки отправеното искане, при липсата на представен
списък на разноски и на доказателства за реално извършено плащане, пренецията за
присъждане на обезщетение следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0001166 от 17.12.2020 г.,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация" – Варна, с което за нарушение
по чл.32, §1, изр.2, пр.1 от Регламент (ЕС) 165/2014, на „." ЕООД с. Дъбравино, обл. Варна,
ЕИК ., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1000.00 лв,
на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията от „." ЕООД с. Дъбравино, обл.
Варна, ЕИК ., срещу РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, за присъждане на
обезщетение за равноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5