РЕШЕНИЕ №
19.01.2016
година,
град *****
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I гражданско отделение, 1-16 състав, в открито заседание
на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ЖЕЛЯЗКОВ
като
разгледа докладваното от съдията Желязков гражданско дело № 17378 по
описа за 2013 година, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Х.А.А.А.” ООД /наименованието променено в „Х.А.Р.А.Б.”
ООД/, против Е. Г.Т..
Предявени са в условията на обективно кумулативно
съединяване, установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл.
430 ТЗ, за установяване на вземания на
ищеца по отношение на ответницата Е.Т., по
три броя записи на заповед, всеки от тях издаден от ответницата за сумата в
размер на по 10748, 40 евро, съответно с
падежи на всяко от трите задължения- 01.03.2008 г., 01.03.2009 г. и 01.03.2010
г. Ищецът твърди, че въпреки настъпването на падежа за всеки от тези
менителнични документи, от ответницата Е.Т. не е настъпило плащане.
Ищецът твърди по делото, че на
31.01.2011 г. като кредитор е депозирал заявление по чл. 417, т.9 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата, представляваща общия сбор на задълженията по
посочените три записи на заповед, а именно- за вземане в размер на 32 245,
20 евро. Със заявлението била претендирана и законната лихва върху всяко
вземане, считано от депозиране на заявлението до окончателното изплащане, както
и претендирани направените по заповедното производство разноски в размер на
1261, 32 лева. В срока по чл. 414 от ГПК
е било подадено възражение от длъжника, поради ксоето и ищцовото дружество предявява
иска, с който съдът е сезиран и
образувано гр.дело № 17378/ 2013 г. на СГС. В исковата молба ищцовото
дружество се позовава на абстрактния характер на правоотношението по поетото задължение.
Ответницата Т., чрез назначения си от съда представител
адвокат К., в законоустановения срок депозира отговор на исковата молба, както
и отговор на подадената от ищеца допълнителна искова молба, с която се
поддвържат първоначално заявените фактически твърдения. В отговора на исковата
молба ответникът оспорва вземанията по основание
и размер. Поддържа, че всеки запис на заповед е издаден въз основа на реално
каузално правоотношение между страните.
Ищецът, в допълнителната си искова
молба навежда доводи в подкрепа на исковата претенция, като заявява, че с оглед
абстрактния характер на менителничното
отношение по запис на заповед, като едностранна абстрактна сделка, кредиторът не
е длъжен да обоснове вземането си с конкретно каузално правоотношение, като
достатъчно е само ищецът, който носи тежестта да установи вземането си, да докаже
редовността на документа по чл. 417 от ГПК от външна страна. При условията на евентуалност, навежда за
първи път в допълнителната искова молба и твърдения за наличие на конкретно
каузално правоотношение между стринате - по договор за лизинг № 42010432 от
08.02.2008 година, по който ищцовото дружество е лизингодател, а ответницата –
лизингополучател, встъпила в правата и задълженията, съответно – и в дълга на
първоначалния лизингополучател ЕТ „ДМ Д-р Й.И.”. В допълнителния отговор
на исковата молба се излагат твърдения
на ищеца, че в счетоводството му са
начислени задължения на ответницата в общ размер от 34 318, 52 лева към
31.01.2011 г.
Страните правят искания за събиране
на доказателства. Ответната страна оспорва истинността на представените три
броя записи на заповед относно авторството на тези документи. Открито е
производство по оспорването на документите по чл. 417, т.9 ГПК. Назначена е, по
искане на процесуалния представител на ответницата, съдебно-графологична
експертиза, заключението на която е
неоспорено от страните и прието от съда,
в което се установява, че подписите на издател по трите записи на
заповед са положени от ответницата Е.Т..
По искане на ищеца, поддържано и от ответната
страна е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, със
задача, конкретно и подробно формулирана от особения представител адв. К..
Заключението на вещото лице А.А. установява размера на дължимите към ищеца
суми, изчислени до датата на изземването на МПС, съответно- преустановяване на
ползването от ответницата, както и размера на изплатените от нея суми в
изпълнение на договора.
По делото са представени и приети
като писмени доказателства, следните документи: Запис на заповед, издаден на 08.02.2008 г. в гр.*****, с
падеж 01.03.2008г.; Запис на заповед, издаден
на 08.02.2008 г. в гр. *****, с падеж
01.03.2009 г.; Запис на заповед, издаден на 08.02.2008 г. в гр.*****, с падеж
01.03.2010г.; Договор за финансов лизинг № *********, сключен на 11.12.2007 г.,
ведно с: Приложение № 1 „Техническа спецификация към Договор за
финансов лизинг № *********";Приложение № 2 „Обезпечения към Договор за
финансов лизинг № *********"; Предварителен погасителен план към Договор
за финансов лизинг № *********; Общи
договорни условия; Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
11.12.2007; Приемо-предавателен протокол от 11.12.2007 г.; Погасителен план към
Договор за финансов лизинг № *********; Договор за заместване на страна по
договор / прехвърляне на цялото правоотношение/ към договор за лизинг № *********, сключен на
08.02.2008 г. между Е.Г.Т., в качеството й на поемател, ЕТ „ДМД-Р- Й.И.",
в качеството му на Лизингополучател и „Х.А.А.А." ООД, в качеството му на
Лизингодател; Погасителен план към Договор за финансов лизинг № *********; Договор
за финансов лизинг № *********, сключен на 08.02.2008 г., ведно с Приложение №
1 „Техническа спецификация към Договор за лизинг № *********"; Приложение
№ 2 „Обезпечения към Договор за финансов лизинг № *********"; Предварителен погасителен план към Договор за
финансов лизинг № *********.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
правна страна:
В производството по иск с правно
основание чл. 422 от ГПК ищецът - кредитор, след като се е снабдил по свое
заявление на осн.чл. 417 от ГПК, със Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, при подадено в срок възражение от длъжника, следва да
установи вземането си. Тежестта за установяване дължмостта на вземането спрямо
длъжника е възложена от законодателя
върху ищеца- кредитор. Затова, при своевременно оспорване на основанието на
претендирано вземане от страна на длъжника, ищецът следва да докаже
съществуването му чрез пълно и главно доказване. При навеждане на твърдение от
ответника- длъжник по заповедното производство, за липса или наличие на каузално правоотношение между
страните, което да е обусловило издаването на запис на заповед и поемане на
задължение по него, ищецът е страната, която, за да постигне търсената от съда
защита по установителния иск, следва да
установи валидно вземане спрямо длъжника и ответник по иска. В
конкретния правен спор, ищецът „Х.А.А.А.” ООД
/ново наименование „Х.А.Р.А.Б.” ООД/, след постъпване на правоотричащите
възражения на ответната страна, изразени от процесуалния представител на
ответницата в отговора на исковата молба, изрично и конкретно е заявил
съществуването на каузално правоотношение между страните по договор за финассов
лизинг на автомобил, както и направил
уточнение относно размера на вземането си спрямо ответницата по този договор
към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, съответно вписано в сечотовдните му книги. Съдът се
произнася по предмета на правния спор, формиран и ограничен от фактическите и
правни твърдения на страните и искането, с което е сезиран. Ето защо, при така
наведените от страните насрещни твърдения, последователно изложени в исковата
молба, съответно- след възраженията с отговора на същата – и в допълнителна
искова молба, съдът намира, че следва да разгледа спора за съществуването на
вземането за сумата от 32 245, 20 евро, заявена по реда на чл. 417 от ГПК,
чрез обсъждане на признатото от страните
съществуващо каузално правоотношение между същите по договор за лизинг.
Не се спори по делото, че между
ищеца в качеството му на лизингодател и ответницата Т., в качеството и на
лизингополучател е възникнало правоотношение по договор за лизинг, след като,
със сключването на „Договор за за заместване на страна по договор /прехвърляне
на цялото правоотношение/” от дата 08.02.2008 г., сключен между ищцовото
дружество и ответницата Е.Т., по силата на който последната е заместила
първоначалната страна – лизингополучател ЕТ „ДМ Д-р Й.И.” в правата и
задълженията и, поети с Договор за финансов лизинг № *********, като на същата
дата, с придобиването на качеството лизингополучател е подписала с дружеството
– ищец, като лизингодател, Договор за финансов лизинг № ********* , както и е
приела и подписала погасителен план по този договор и възприела Общите
условия за финансов лизинг на „Х.А.А.А.” ООД .
Съдът приема за установено, че
ответницата е приела ползването на отдаденото на лизинг имущество, конкретно –
лек автомобил марка MERCEDES, модел ML 320 CDI BRABUS, с посочен
номер на шаси и двигател. За нея, по силата на сключения договор е възникнало задължение да заплаща уговорените
месечни лизингови вноски. Ответникът оспорва фактическите твърдения на ищеца,
че е налице преустановяване на плащанията уговорени в договора и уточнени в
погасителния план, поради което е възникнало
правото на кредитора да начисли и наказателни лихви.
Ответникът, носи тежестта за
установяване на своите твърдения за плащане, но не е доказал изпълнение на
задълженията си по договора, поради което и съдът приема, че е останал задължен
за заплащане на суми за главница и договорна
лихва върху главницата – представляваща компонент от месечната лизингова
вноска, както и за наказателна лихва за
периода на просрочие. Ответникът дължи и
разноските, извършени до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда, а
именно и тези за връчване на напомнително писмо при неизпълнение, както и
таксата за изземване на автомобила, за който автомобил, видно от заключението
на вещото лице по ССЕ е изрично отразено
при ищеца, че е извършено изземване след м. 09.2009 година, след което и не е
начислявано и осчетоводявано задължение на лизингополучателя.
Неоснователно е възражението на
ответната страна за настъпване на погасителна давност за претендираните
вземания. Давността е прекъсната от
кредитора с предявяване на заявлението
по чл. 417 от ГПК, към който момент се определя и съществуването на вземането по настоящия иск. Към датата на внасяне на заявлението в съда
по заповедното производство не е изтекла
общата петгодишна погасителна давност, считано от датата на всеки от
подежите на приложените записи на заповед. В задължителната
съдебна практика договорът за финансов лизинг е определен
като разновидност
на договор за кредитиране. По определение на закона, с договора за лизинг, лизингодателят финансира
лизингополучателя в дейността му, в размер на
цената на лизинговата вещ. Съответно, заплащането
на лизинговото възнаграждение е връщане на отпуснатата сума на определени
интервали от време. Размерът на лизинговото възнаграждение покрива стойността
на вещта и стойността на кредитирането. Наличието на предоставяне ползването на
вещта, не променя вида на договора като отделен вид договор. За този вид
договори, не е предвидено изключение. Нормата на чл. 111 от ЗЗД е отклонение от общото правило на чл. 110 от ЗЗД и не може да се прилага
разширително в случаи, които не са определени от законодателя. / В този смисъл
Решение № 102 от 03.08.2010 г. по т.д. № 897/09 г., ВКС, ТК, 2 ТО; Решение№103/16.09.2013 г. по търг.дело № 1200/2011
г. на ВКС ТК; Решение № 423/4.03.2015 г. по в.търг.дело № 2481/2014 г. на САС
/. За пълнота, от датата на падежа на задължението по всеки запис на заповед до датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК пред съда не е изтекла и кратката
тригодишна давност за задължения с периодичен характер.
Ответната страна оспорва иска за съществуване на вземането
както по основание така и по размер.
Видно от заключението на ССЕ, от справките за
фактурираните и изплатени и фактурираните неизплатени задължения по дати и
основания, лизингополучателят е заплащал нередовно задълженията си още от
първата лизингова вноска с падеж 17.09.2008 г., като плащането по договора е било напълно преустановено след 17.09.2008 г. Общата
сума на направените вноски от лизингополучателя са на стойност 11 966.64 лева, като
последната вноска е осчетоводена от лизингодателя на 17.09.2008 г. Задължения
по лизинговия договор са били начислявани до месец 09.2009 г., след което лизингования автомобил бил иззет и нови задължения не са възникнали.
Според експертното заключение общото задължение натрупано
до 30.09.2009 г. е в размер на 31 632,25 лева, която сума е
натрупана от неплатени лизингови вноски и начислени наказателни лихви по
договор, както и такси за
напомнителни писма. На 04.11.2009 г. е
префактуриран разхода по изземването на процесния автомобил в размер на 1 353,89 лева.
Допълнително по партидата на лизингополучателя по договора за
лизинг са начислени и съдебните разноски по заповедното производство в размер
на 1 261,32 лева.
Изчисленото от съдебния състав по гореописания ред общо
задължение по лизингов договор №********* към 31.01.2011 година възлиза на 33057,20
лева, изчислено чрез приспадане на осчетоводените разноски по заповедното
производство от 126,32 лева.
Съдът намира за доказано в хода на производството, че
издадените записи на заповед с падежи 01.03.2008
г., 01.03.2009 г. и 01.03.2010 г., представени със заявлението по заповедното
производство по ч. Гр.дело № 3905/2011 г. на СРС- 70 състав, обезпечават
изпълнението на задълженията именно по облигационното отношение между страните
по Договор за лизинг № *********,
като вземането по тях съществува само до размера, в който ответницата –
лизингополучател действително дължи по каузалното правоотношение. Тези
обезпечения предоставени от лизингополучателя, съгласно чл. 5.1. от приетите от страните Общи условия по договор за
лизинг служат като обезпечение на всички искове, които Лизингодателят може да
предяви против лизингополучателя, съответно- за всяка форма на неизпълнение.
Поради това, предявеният иск за установяване на вземанията е основателен и следва да се уважи до общия размер на неизплатените парични задължения по
този договор за финансов лизинг, а за разликата между установения размер на
задължението на ответницата към дружеството- ищец и заявения по заповедното
производство размер и претендиран за установявяне
в исковото производсто – следва да бъде отхвърлен.
Право на разноски, съразмерно
уважената част от иска, при този изход от спора има ищецът, който своевременно
ги е претендирал и описал в списък на разноските по чл. 80 от ГПК, представен в
установения срок. Следва да му се
присъди сумата от 661,15 лв., представляваща разноски за държавна такса
съобразно уважената част от исковете, сумата в размер на 95 лева – разноски за депозит
за допуснатата и приета експертиза в исковото
производство, сумата в размер на 1076,50 лева- изплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част на иска; както и направените
разноски в заповедното производство, в размер на 661,15 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по реда на чл. 193 от ГПК, на истинността
на писмени документи по отношение тяхната автентичност –запис на заповед за
сумата в размер на 10748, 40 евро, с
падеж на 01.03.2008 г., запис на заповед
за сумата в размер на 10748, 40 евро, с
падеж на 01.03.2009 г. и запис на заповед за сумата в размер на 10748, 40 евро, с падеж на 01.03.2010 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Г.Т., ЕГН **********,***, дължи на
„Х.А.Р.А.Б.” ООД, ЕИК ********, /предишно наименование „Х.А.А.А.” ООД/, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 342, ал.2 от Търговския закон, вр.с чл.
79 ЗЗД,
сумата от 33057, 20 лева– дължими по Договор за финансов лизинг № *********
08.02.2008 г., за които вземания, въз
основа на представени към заявление от 31.01.2011 г. документи по чл. 417, т.9
от ГПК: запис на заповед за сумата в размер
на 10748, 40 евро, с падеж на 01.03.2009 г. и запис на заповед за сумата
в размер на 10748, 40 евро, с падеж
на 01.03.2010 г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 3905/2011 г. на СРС, 70
състав.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.А.Р.А.Б.” ООД, ЕИК ********, /предишно наименование „Х.А.А.А.” ООД/ за признаване за
установено, на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, че Е.Г.Т., ЕГН ********** дължи сумата от 30008,93 лева, представляваща разликата между
дължимия общ размер на задълженията по Договор за финансов лизинг № *********
08.02.2008 г. - 33057, 20 лева , до претендирания размер от 32 245, 20 евро с
равностойност 63 066,13 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.Г.Т., ЕГН **********, да заплати на Х.А.Р.А.Б.” ООД, ЕИК ********, сумата от 661,15 лв.,
представляваща разноски за държавна такса съобразно уважената част от исковете;
сумата в размер на 95 лева – разноски на ищеца за депозит за експертиза в
исковото производство,сумата в размер на 1269,50 лева – разноски за
предварително внесен депозит за възнаграждение на особен представител; сумата в размер на 1076,50 лева- изплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част, както и направените
разноски в заповедното производство, в размер на 661,15 лв. за държавна такса, като за последната
вече е издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Х.А.Р.А.Б.” ООД, ЕИК ********, /предишно наименование „Х.А.А.А.” ООД/, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметката на СГС сумата в
размер на 38 лева - разноски за експертиза,
изплатена от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: