№ 5848
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20241100502565 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, вх.№ 25075486 от 22.11.2022 г., подадена
от ответника пред СРС - „Д.Е.Ф.А.Г.Т“ ЕООД срещу решение № 20061224 от
10.10.2022 г. по гр.д.№ 20194 по описа за 2018 г. на СРС, 155 състав, в частта,
в която са уважени исковете по чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД.
Излагат се доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение като постановено в нарушение на
материалния и процесуален закон и по-конкретно: решението било
недопустимо, тъй като исковете били предявени от Н. Б. А. в лично качество,
а не като действащ като ЕТ „Н.-**-Н. Б.“. Сочи, че към момента на настъпване
на ПТП – 04.05.2015 г., процесното МПС било отдадено под наем на В.А.Г. по
силата на договор за наем от 01.03.2015 г. Този договор, обаче, бил без нот.
заверка. Съгласно договора за наем, ремонтите на МПС били за сметка на
наемателя. В този смисъл била и разпоредбата на чл.231, ал.1 ЗЗД. Сочи, че от
данните по делото, съдържащи се в прокурорска преписка № 869/2015 г. било
видно, че ПТП не е настъпило по вина на П. И. С., водач на товарната
1
композиция, тъй като последния не бил нарушил ЗДвП, а в случая била налице
техническа неизправност на лекотоварния автомобил, управляван от водача
В.А.Г.. Последният имал вина за настъпване на ПТП, тъй като не бил
сигнализирал останалите участници в движението, че е налице техническа
неизправност на управлявания от него автомобил. При това положение
вредите следвало да бъдат поправени от наемателя, а не от
ответника/въззивник. Това означавало, че не е налице активна процесуална
легитимация на ищеца Н. Б. А. да предяви исковете срещу ответниците, както
и не бил налице правен интерес от водене на настоящия правен спор. Затова и
решението било недопустимо. Решението било неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не допуснал до събиране
всички допустими, относими, необходими и своевременно направени
доказателства. За сметка на това, на страната на ищеца били допуснати всички
поискани от него, доказателства, вкл. и тези, които били несвоевременно
представени. Последните следвало да се изключат от доказателствата по
делото. Това представлявало процесуално нарушение по смисъла на ГПК.
Неправилно СРС се бил позовал на заключението на съдебно-
автотехническата експертиза /САТЕ/, тъй като същото било изготвено въз
основана фактура, в която не бил вписан номера на ремонтирания автомобил.
Към фактурата липсвали и приложения относно това какъв ремонт е
извършен и в каква продължителност. Посочените във фактурата позиции се
разминавали с посочените в протокола за ПТП, увреждания. Самата фактура
била издадена 1 година и 8 месеца след настъпването на ПТП и то без да се
ползуват материалите от досъдебното производство № 450/2015 г. по описа на
РУ-Монтана, както и материалите по прокурорска преписка № 869/2015 г. на
РП Монтана, в това число и снимков материал. Заключението било изготвено
без оглед на автомобила. Втората допълнителна САТЕ била изготвена изцяло
въз основа на свидетелските показания на свидетелката на ищеца Л.С.. Наред
с това вещото лице И.Т. нямал специалност „Автотехническа експертиза“,
както и не бил член на КНОБ, т.е. вещото лице било некомпетентно да изготви
заключение за щетите по процесния лекотоварен автомобил марка Мерцедес
Спринтер 312 Д, рег.№ *******. Затова и изготвените от това вещо лице
експертизи били негодно доказателствено средство. Налагал се извод, че от
страна на ищеца не е доказано нито вида, нито размера на вредите, които е
претърпял процесния лекотоварен автомобил, нито била доказана
2
продължителността на ремонта. По делото не се установил и механизма на
ПТП. Освен това този посочен в протокола за ПТП бил различен от посочения
в исковата молба. Действителният механизъм на ПТП бил различен. По
делото не били ангажирани и доказателства за вината на П. И. С.. По делото
липсвали и доказателства за упълномощаване от страна на ищеца на В.А.Г. да
управлява процесното МПС. Сочи, че кръвната проба на водача В.А.Г. била
изследвана четири дни след настъпване на ПТП поради което същата не
можела да даде реален и обективен резултат. Наред с това, отбелязаното в
протокола, че при отваряне на шишенцето, съдържащо кръвната проба не се
почувствал мирис будело недоумение и съмнение. При това положение не
можел да се направи извод, че кръвната проба на Г. е отрицателна. Освен това
талона за медицинско изследване и протокола били нечетливи. Представеното
решение от 15.12.2015 г. на РС-Монтата по анхд № 40280/2015 г. не било ясно
дали е влязло в сила и затова било негодно доказателство. Освен това общият
размер на предявените искове надвишавал 12 000 лв. независимо, че от
данните по делото се установявало, че към датата на първата регистрация на
процесния автомобил същият е бил на 15 години, както и, че бил закупен за
сумата от 3 500 лв. А съгласно фактурата за извършения ремонт, последният
възлизал на 5 788 лв. Счита, че ремонт в продължение на 1 година и 6 месеца е
невъобразимо дълъг и такъв срок несъществувал в обичайната търговска
практика.
Въззивната инстанция не излага доводите на въззивника във връзка с
претенцията за пропуснати ползи доколкото по този иск не е налице
произнасяне на СРС, виж по-долу:
С определение от 19.03.2024 г. настоящия състав е отделил от
настоящето в.гр.д., подадената от Н. Б. А., озаглавена като „въззивната
жалба“, вх.№ 25072702 от 08.11.2022 г. и имаща характер на частна жалба
срещу решението от 10.10.2022 г. по гр.д.№ 20194 по описа за 2018 г. на СРС,
153 състав в прекратителната му част относно претенцията за пропуснати
ползи в размер на 5 000 лв.
Със същото определение е разпоредено делото да се изпрати на
съответния административен ръководител за образуване на ч.гр.д по
„въззивната жалба“, вх.№ 25072702 от 08.11.2022 г. и имаща характер на
частна жалба, както и след изхода по „въззивната жалба“, вх.№ 25072702 от
3
08.11.2022 г. делото да се докладва за определяне предмета на въззивния
контрол и съответно за произнасяне по доказателствените искания във
въззивната жалба, вх.№ 25075486 от 22.11.2022 г., подадена от „Д.Е.Ф.А.Г.Т“,
ЕООД, ответник пред СРС.
По частната жалба е било образувано ч.гр.д.№ 3383 по описа за 2024 г. на
СГС, ТО. Видно от постановеното по което определение № 5897 от 18.04.2024
г. в прекратителната му част решение № 20061224 от 10.10.2022 г. по гр.д.№
20194 по описа за 2018 г. на СРС, 155 състав е било отменено и делото върнато
на СРС за продължаване на процесуалните действия по тази ищцова
претенция.
Следователно предмет на настоящето въззивно производство е само
въззивната жалба вх.№ 25075486 от 22.11.2022 г., подадена от ответника
пред СРС - „Д.Е.Ф.А.Г.Т“ ЕООД срещу решение № 20061224 от 10.10.2022
г. по гр.д.№ 20194 по описа за 2018 г. на СРС, 155 състав в частта, в която са
уважени исковете по чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД. В този
смисъл са и изричните указания на въззивната инстанция, дадени в
определението от 24 04. 2024 г.
Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо или
при условията на евентуалност да бъде отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемият ищец /пред СРС/ - Н. Б. А. не депозира отговор по
въззивната жалба.
Въззиваемият Н. Б. А. е починал в течение на процеса и въззивната
инстанция на основание чл.227 ГПК е конституирала неговите наследници по
закон В. И. А., Б. Н. А. и А. Н. А..
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС- П.
И. С., в който се изразява становище за основателност на въззивната жалба
като се преповтарят доводите в същата.
Трето лице помагач – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД се присъединява
към изложеното във въззивната жалба.
По допустимостта на жалбата:
Срокът по чл.259, ал.1 ГПК тече от датата на връчването на решението–
09.11.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 22. 11.2022 г., поради което съдът
4
намира, че същата е в срок.
Тъй като въззивникът е ответник в производството пред СРС и
предявените срещу него искове по чл.49 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД са били
уважени, то за въззивника е налице правен интерес от обжалване, затова
съдът намира, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес, защото:
Ищецът Н. Б. А. твърди да са причинени вреди в размер на 5788,80 лв.
върху собствения му лекотоварен автомобил марка „Мрецедес Спринтер 312
Д“, рег. № ******* в резултат на ПТП от 04.05.2015 г., което било причинено
по вина на работника П. И. С., водач на служебен товарен автомобил марка
„Ивеко Стралис“, с рег.№ *******. Сумата се претендира ведно със законната
лихва, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане.
Главната осъдителна претенция е насочена срещу първия ответник
„Д.Е.Ф.А.Г.Т“ ЕООД като работодател на водача П. И. С. /иск по чл.49 ЗЗД/, а
в случай, че водача П. И. С. по време на ПТП не е изпълнявал възложена от
първия и предпочитан ответник, работа, то претенцията е насочено срещу
самият водач /иск по чл.45 ЗЗД/. Претендира се и законна лихва за периода от
04.05.2015 г. до предявяване на исковата молба в размер на 1703,94 лв., както
и законната лихва върху присъдената сума до окончателното плащане.
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му
упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението
недопустимо, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 41 ОТ 02.02.2012 Г. ПО ГР.
Д. № 1540/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
В случая исковата молба е била предявена от Н. Б. А. и СРС се е
произнесъл именно по иск, предявен от Н. Б. А..
5
Обстоятелството, че процесния автомобил е бил отдаден под наем на
трето за спора лице не касае допустимостта на производството, а евентуално
основателността на претенциите.
Касае се до осъдителни искове и при тях не е необходимо да се доказва
наличие на правен интерес.
Въпросът за вината за ПТП е въпрос по същество на спора, а не по
допустимост на така предявените искове.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото не се спори, че на 04.05.2015 г. на път I Е-79, км 118 + 500 е било
реализирано ПТП с участници: товарен автомобил „Ивеко - Стралис“,
рег.номер на МПС ******* , собственост на „Д.Е.Ф.А.Г.Т“ ЕООД, управляван
от П. И. С., и лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер 312Д“, с рег.
номер на МПС ******* , собственост на Н. Б. А. и управляван от В.А.Г.. Не се
спорело, че по отношение на двете МПС-та към датата на увреждането е
имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Спорело
се за фактическа обстановка, извършеното деяние, както и наличието на
причинно-следствена връзка между извършеното и настъпилото увреждане.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки бил длъжен да поправи вредите,
които виновно бил причинил другиму.
Съобразно с разпределената доказателствена тежест ищецът следвало да
установи елементите от фактическия състав на деликта, а именно:
извършените от ответника действия, в резултат на което били причинени
вреди на ищеца, претърпените от ищеца вреди, както и наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и причинените
вреди.
От събраните пред СРС доказателства – писмени и гласни такива се
установявало, че на 04.05.2015 г. на път I Е-79, км 118 + 500, било реализирано
ПТП, при което В.А.Г. бил управлявал собствения на ищеца лекотоварен
автомобил, а ответникът П. И. С.– собствения на ответното дружество товарен
автомобил, като и двамата водачи били правоспособни, което било видно от
приетите като доказателства по делото удостоверения, издадени от СДВР,
Отдел „Пътна полиция“. От събраните по делото писмени доказателства се
6
установявало, че в кръвта на водача В.А.Г. не било констатирано наличие на
алкохол. Наличието на влязло в сила наказателно постановление относно
същия водач, с което било наложено административно наказание глоба за
непредставяне на застраховка „Гражданска отговорност“ на контролните
органи, съдът е намерил за неотносимо към предмета на спора. От събраните
писмени доказателства, включително и от изслушаните заключения на вещото
лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, която СРС е приел
като обективна и безпристрастна, доказателствата преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установявало, че вината за настъпилото ПТП е на
ответника П. И. С., който бил в трудово правоотношение с ответното
дружество. Съдът е приел, че при управление на товарен автомобил „Ивеко -
Стралис“, рег.номер на МПС ******* , по път I Е-79, км 118 + 500, ответникът
П. И. С., движещ се след лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер 312Д“,
с рег. номер на МПС ******* , управляван от В.А.Г., попътно, при неспазване
на дистанция, блъснал лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер 312Д“,
при което настъпили вреди. Вещото лице също така установявало, че щетите
по увредения лекотоварен автомобил са в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП-то.
По отношение на размера на предявената претенция за имуществени
вреди СРС е приел, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от изслушаното заключение на вещото лице, се
установило, че уврежданията по лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер
312Д“ възлизат на 5 764,08 лв. с начислено ДДС, за която сума исковата
претенция се явявала основателна и доказана. За разликата над сумата от 5
764,08 лв. до първоначално претендирания размер от 5 788,80 лв., исковата
претенция следвало да бъде отхвърлена като недоказана.
С оглед основателността на главния иск, съдът е намерил за основателен
и акцесорния иск по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 04.05.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, поради което същият е уважен, доколкото
претендираното обезщетение имало компенсаторен характер.
За пълнота следвало да се посочи, че ищецът претендира лихва за забава
от датата на увреждането до предявяване на исковата молба и законна лихва
върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното
7
изплащане на сумата. С оглед на компенсаторния характера на претендираната
лихва, съдът е счел, че такава следва да бъде присъдена за посочения по горе
период, а именно от 04.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед произнасяне по исковите претенции срещу ответното дружество
съдът не следвало да се произнася по същите, предявени при условие на
евентуалност спрямо ответника П. И. С..
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на
работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена
тежест за нейното оборване.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответника/въззивник е оспорено
обстоятелството, отразено в протокола за ПТП, че пробата за алкохол на
водача В.А.Г. е отрицателна. Твърди се, че същият е управлявал МПС с отнето
свидетелство за правоуправление, както и, че по време на това управление е
бил употребил алкохол. Това представлявало нарушение на ЗДвП. Липсвали
данни водачът Г. да е бил упълномощен от собственика Н. А. да управлява
МПС. Представеният договор за наем бил без нот.заверка на подписите
поради което не се ползвал с материална доказателствена сила. Това са
своевременно заявените от ответника/въззивник възражения по исковете по
8
чл.49 ЗЗД и по чл.45 ЗЗД.
От представения по делото /л.6 пред СРС/ протокол за ПТП се
установява,че на 04.05.2015 г. в 17: 45 часа се е състояло такова между
собствения на ответното дружество товарен автомобил марка „Ивеко
Стралис“ и собствения на ищеца лекотоварен автомобил марка „Мерцедес
Спринтер 312 Д“. Самото ПТП е описано по следния начин: МПС 1 /това
собственост на ответното дружество/ се движи след МПС 2 /това собственост
на ищеца/, което намалява, блъска го и реализира ПТП с причинени вреди“. В
протокола за ПТП са отразени и вредите по двете МПС-та като тези по
процесното МПС са следните: деформирани задна част, покрив, счупени
задни и странични стъкла, задна дясна врата и др.
Протоколът е съставен след посещение на място от мл.контрольор при
ОД МВР-Монтана и е подписан освен от съставителя, така и от двамата
водачи.
В трайната съдебна практика на ВКС, така например РЕШЕНИЕ № 211 ОТ
14.12.2015 Г. ПО Т. Д. № 2782/2014 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, Решение № 15/25.VІІ.2014
г. на І-во т.о. по т. д. № 1506/2013 г.; Решение № 98/25.VІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по
т. д. № 750/2011 г.; Решение № 73/22.VІ.2012 г. на І-во т.о. по т. д. № 423/2011
г.; Решение № 24/10.ІІІ.2011 г на І-во т.о. по т. д. № 444/2010 г. и Решение№
85/2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 768/08 г.), последователно се приема, че
протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила
относно самото удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
"извършените от него и пред него действия".
С оглед отразеното в протокола за ПТП, както и основното заключение на
съдебно-автотехническата експертиза /отговор на зачада 1/ причина за
настъпването на ПТП е поведението на водача, участник 1 /т.е. управляващия
МПС марка „Ивеко“/, който не е спазил дистанция, при което блъска отзад
МПС 2 /марка „Мерцедес“/ и при това положение реализила ПТП с настъпили
материални щети.
9
Във връзка с размера на вредите върху МПС, собственост на ищеца, е
представена с исковата молба, фактура № …37 от 10.11.2016 г. /л.8 от делото
пред СРС/ на стойност 5788, 80 лв. с ДДС, издадена от „Т.К.“ ЕООД.
От представения в изпълнение на указанията на съда по разпореждане от
27.07.2018 г. договор за наем, сключен на 01.03.2015 г. се установява, че
процесното МПС – марка „Мерцедес Спринтер 312Д“ е било отдадено от
ищеца на трето за спора лице В.А.Г., който го е управлявал по време на ПТП,
и който договор е именно основанието на което това е било правено, виж л.33
по делото пред СРС. Следва да отбележим и, че от страна на ищеца към
договора е представена разписка от 05.04.2015 г. за платена наемна цена.
Въззивната инстанция намира, че е ирелевантно за спора дали договора
за наем е с нот.заверка на подписите, тъй като законът /ЗЗД/ не изисква такава
за действителност на договора за наем.
Без значение за изхода на спора е дали първоначалния ищец е подал
годишна данъчна декларация /ГДД/ за дохода от наем или не.
Без значение за изхода на спора е дали ЕТ „Н.-**-Н. Б.“ е изряден
данъкоплатец на публични задължения.
Без значение за изхода на спора е дали и какви трудови или граждански
договори има сключени от страна на В.А.Г..
От събраните по делото в резултат на издаденото в полза на ищеца
съдебно удостоверение, доказателства /удостоверения от СДВР, отдел „Пътна
полиция“ / се установява, че по време на ПТП водачът В.А.Г. е бил
правоспособен, виж л.103 от делото пред СРС. В същият смисъл е и
удостоверението от 01.06.2021 г. /л.245 от делото пред СРС/, с което ответното
дружество се е снабдило въз основа на издадените нему съдебни
удостоверения.
От събраните по делото в резултат на издаденото в полза на ищеца
съдебно удостоверение, доказателства /удостоверения от СДВР, отдел „Пътна
полиция“ / се установява, че по време на ПТП водачът В.А.Г. не е управлявал
МПС под влияние на алкохол, както се твърди от ответното дружество- видно
от протокол № 950 от 08.05.2015 г., л.104 по делото пред СРС, в резултат на
изследването направено от научно-техническата лаборатория в Областната
дирекция на МВР – Монтана, е установено, че в кръвната проба на водача Г.
се съдържат 0,00 промила редуциращи вещества, изчислени като етилов
10
алкохол.
Видно от протокола за медицинско изследване, л.105 по делото пред СРС,
било е невъзможно да се установи наличието или не на алкохол в кръвта на
водача Г.. Същевременно, обаче, в протокола е посочено, че водача отрича да е
употребил алкохол, както и изрично е посочено, че липсва мирис на алкохол.
Съдържанието на този медицински документ не е опровергана от нито
едно доказателство по делото.
Видно от представената от страна на ищеца епикриза, издадена от
Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, л.107 по делото
пред СРС, в резултат на ПТП водача Г. е получил фрактура на черепа и е бил
опериран по спешност в гр.Монтана, където са били отстранени раздробени
фрагменти от кости вляво. След стабилизирането на състоянието на
пострадалия е извършена пластика на черепния дефект. Както сочи и
процесуалния представител на ищеца, именно това е породило
необходимостта от даване на кръвна проба. Явно затова не е могло да бъде
направено изследване с Дрегер.
Противно на соченото от въззивника, събраните въз основа на
издаденото от съда съдебно удостоверение, гореописани доказателства, са
своевременно представени. Това е така, защото искането за издаване на
съдебно удостоверение с тези доказателства е било направено в о.с.з. на
30.06.2020 г., виж л.85 от делото пред СРС. Това съдебно заседание дори не е
било „първо“ по смисъла на ГПК, тъй като в същото заседание съдът по
искане на ответниците на основание чл.219, ал.1 ГПК е конституирал трето
лице помагач на тяхна страна – „ОЗК Застраховане“ АД, виж л.86 от делото
пред СРС. Доказателствата са поискани от процесуалния представител на
ищеца именно във връзка с възраженията в отговора по исковата молба. Нещо
повече, видно от съдебния протокол, съставен за същото съдебно заседание,
адв.И. – процесуален представител на ответното дружество изрично е заявила,
че не се противопоставя на поисканите от ищцовата страна за събиране
писмени доказателства. Дори е заявила, че има идентично искане /което е и
уважено/. Де факто, първото по делото публично съдебно заседание на което
всички страни в процеса са били редовно призовани е това, проведено на
15.10.2020 г., когато адв. П. процесуален представител на ищеца е представил
събраните въз основа на издаденото му съдебно удостоверение писмени
11
доказателства. Тук, действително, адв. И. се е противопоставила на
приемането на доказателствата с изключение на епикризата и
застрахователната полица, но съдът счита, че с оглед гореконстатираното по
отношение на о.с.з. на 15.10.2020 г., правилно СРС е приел тези писмени
доказателства. Още повече, че в това о.с.з. съдът е обявил за окончателен
доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определението от 02.03.2020 г. Затова и
въззивната инстанция приема, че не е допуснато соченото от въззивника
процесуално нарушение и тези доказателства не следва да бъдат изключвани
от материалите по делото.
От представените с отговора по исковата молба доказателства, вкл.
трудов договор № 632 от 14.12.2012 г. и анекс към същия /л.63-64 по делото
пред СРС/ е видно, че между ответното дружество и евентуалния ответник П.
И. С. е било налице трудово правоотношение по време на
ПТП.
Обстоятелството, че наказателното производство, водено срещу П. И. С. за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“ б“ вр. с чл.343, ал.1 НК е
прекратено /л.132 от делото пред СРС/ поради липса на съставомерно
престъпление не освобождава от отговорност по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, тъй
като се касае до граждански деликт.
Действително, в това постановление е прието, че ПТП е настъпило
поради технически причини, изразяващи се в отказ за превключване на
скоростите на лекотоварния автомобил, собственост на ищеца, но за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, задължителна е само влязлата в сила
присъда, арг. от чл.300 ГПК. В случая следва да отбележим и, че липсват
данни това постановление да е влязло в сила.
Следва да отбележим и, че от Министерство на транспорта е представено
удостоверение /л.199/, видно от което, процесното МПС е преминало
технически преглед за техническата му изправност на 09.04.2011 г. с
валидност до 09.10.2015 г. Доказателства, оборващи съдържанието на този
официален документ не са ангажирани от страна на
ответника.
Относно размера на вредите:
Същите са установени от заключението на САТЕ /основно и двете
12
допълнителни заключения/, видно от които вещото лице е достигнало до
извода, че отстранените щети по процесното МПС могат да бъдат в причинно-
следствена връзка с посочения механизъм на ПТП. За да достигне до този
извод вещото лице е взело предвид описаните деформации в протокола за
ПТП и списъка, който фигурира по така съставената фактура за извършени
дейности по отстраняването на щетите. Това опровергава и тезата на
ответника, че не е налице съответствие между вредите по процесното МПС и
тези посочени във фактурата за осъществения ремонт.
Средната пазарна цена на материалите и труда необходими за
отстраняване на повредите по процесното МПС към датата на
застрахователното събитие - 04.05.2015 г. при ремонт с нови части без ДДС
възлизат на 4803, 4 лв. или с ДДС- 5764, 08 лв., виж л.135 от делото пред СРС.
Що се касае до довода на въззивника, че срока на ремонта /1 година и 6
месеца/ бил „невъобразимо дълъг“ , то вещото лице е отговорило, че времето
на технологичния срок за отстраняване на щетите по автомобила не може да
се определи еднозначно, тъй като зависи от технологичното оборудване на
автосервиза, в който се извършва ремонта, натовареността на сервиза за
извършване на ремонти и др., виж л.136 от делото пред СРС. Следва да
отбележим и, че свидетелката С. сочи, че никой не е искал да поправя буса,
тъй като уврежданията били много. В продължение на два месеца бусът стоял
в база, за да се намери автомонтьор, който да се съгласи да извърши ремонт.
Всички казвали, че бусът е за бракуване. Бусът е бил изцяло ремонтиран и към
момента на разпита – 10.12.2020 г. е в движение. Предаден е бил на
собственика през месец ноември 2016 г. Ремонтът е продължил дълго, тъй
като нямало части- от две кабини била направена една нова. Освен това следва
да се съобрази и обстоятелството, че буса е стоял като веществено
доказателства на територията на Районното управление, гр.Монтана, виж
отразеното на л.170 от делото пред СРС.
Действително, с молбата си от 13.08.2020 г., л.94 по делото пред СРС,
процесуалният представител на ответното дружество е оспорила
заключението на САТЕ като: „неправилно, невярно, противоречиво и
необосновано“ като доводи за това е посочено непредставяне от страна на
ищеца на застрахователна полица „Гражданска отговорност“, непредставяне
на преписка по щета и по-конкретно „опис на щети“ , както и липса на
13
снимков материал. Въззивната инстанция счита, че вещите лица следва да
изготвят заключенията си въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, както и в случая е било сторено от вещото лице Т.. Непредставянето
на визираните от процесуалния представител на ответното дружество,
документи не водят до сочените пороци на заключението. Освен това по
делото /л.116 – л.117 по делото пред СРС / е представена полица за
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Това се потвърждава и от
извършената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
виж л.147 от делото пред СРС.
При изслушването си в о.с.з. на 15.10.2020 г. вещото лице е посочило, че е
работило по писмени доказателства като е сравнил данните за нанесени вреди
на процесното ПТП, описани в протокола за ПТП с тези във фактурата за
извършения ремонт. Въз основа на това сравнение е достигнал до извода, че
частите, с които са ремонтирани, съответстват на частите описани в протокола
за ПТП. От опит вещото лице знае, че в протокола за ПТП не се описват
всички вреди, а само основните видими увредени части. А когато се извършва
ремонта се установява, че тези вреди са много повече.
Следва да посочим и, че вредите по МПС се установяват от изнесеното в
показанията на свидетелката С. /л.171 от делото пред СРС/, в които същата
сочи, че „бусът беше в окаяно състояние“, вратите били изкривени и тя взела
два колана, за да ги завърже, маслото от картера било протекло, задният мост,
страничните врати, задните врати били много смачкани; нямало странични
стъкла, тя за да извади документите от колата и да ги предаде на
следователката, за да се освободи буса като веществено доказателство, цялата
си изпорязала ръцете. Бусът бил смачкан отзад. Личало си, че бусът се е
превъртял, тъй като по него имало слама и трева. Последното се потвърждава
и от схемата, отразена в протокола за ПТП, л.6 по делото пред СРС.
Що се касае до оспорването от страна на процесуалния представител на
ответното дружество, на остойностяването на отделните операции при
извършения ремонт, при изслушването си вещото лице е посочило, че е имало
предвид нормативите в Наредба от 2016 г. като е взел нормативно
определените стойности. Стойността на ремонта на автомобила е с нови
части, т.е. това е стойността, която трябва да се заплати, за да се възстанови
автомобила в техническо състояние за експлоатиране. Стойността на новите
14
части е по средни пазарни цени, а не на официален вносител.
Липсва практическа възможност заключението да бъде изготвено след
оглед на МПС при положение, че ПТП се е състояло на 04.05.2015 г., ремонтът
е приключил на 10.11.2016 г., а делото е образувано на 27.03.2018 г.
Относно компетентността на вещото лице /с оглед оспорването в о.с.з. на
15.10.2020 г. на заключението от страна на адв. И. в този смисъл/ въззивната
инстанция намира, че след като вещото лице е включено в СПИСЪК-а НА
СПЕЦИАЛИСТИТЕ, УТВЪРДЕНИ ЗА ВЕЩИ ЛИЦА ОТ КОМИСИЯТА ПО
ЧЛ. 398, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, обн. ДВ, бр. 41 от
08.05.2020 г. на ДВ, то преценка за негова компетентност в областта, в която и
е изготвено заключението, вече веднъж е направена от тази Комисия. Вещото
лице Т. има специалност: технология и организация на автомобилния
транспорт и е включен в частта съдебно-техническа експертиза. Редът за
включване на вещите лица в списъка по чл.398, ал.1 ЗСВ е различен от
цитирания от процесуалния представител на въззивника.
Второ, настоящата инстанция намира, че заключението е обективно,
безпристрастно и изготвено в съответствие със събраните по делото
доказателства – писмени и гласни. Липсва в ГПК забрана заключение на
съдебно-автотехническа експертиза да се изготвя въз основа на гласни
доказателства. Нещо повече, в хипотеза на реализирано ПТП, изготвяне на
съдебно-автотехническа експертиза след изслушване на гласни доказателства
дори е задължително за установяване на обективната истина.
С определение от 09.12.2020 г. СРС е допуснал допълнителни задачи на
вещото лице Т. във връзка с доказателствените искания на ответника /л.159 по
делото пред СРС/ и такова заключение е депозирано, изслушано и прието. Ето
защо настоящата инстанция намира, че не са допуснати сочените от
въззивника процесуални нарушения, които да водят до накърняване не
правото му на защита.
Обстоятелството, че процесното МПС е закупено за сумата в размер на
3500 лв. през 2011 г. е ирелевантно за изхода на спора, тъй като вредите се
определят към момента на настъпване на ПТП, който в случая е 04.05.2015 г.
Към този момент действителната стойност на увреденото МПС е била 50 873,
60 лв., съгласно второто допълнително заключение на САТЕ /л.183 от делото
пред СРС/, за което процесуалния представител на ответното дружество
15
изрично е заявила, че не го оспорва /л.220 по делото пред СРС/.
Липсата на посочване като приложения в процесната фактура на
досъдебни производства и прокурорска преписка не води до нейната
недействително доколкото реквизитите на счетоводните документи са
посочени в Закона за счетоводството и ЗДДС и визираните от процесуалния
представител „приложения“ не фигурират като изискване в посочените от
съда нормативни актове.
Налага се извод, че са налице предпоставките на чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответното дружество за обезвреда на ищеца.
С оглед произнасяне по исковите претенции срещу ответното дружество
съдът не следва да се произнася по същите, предявени при условие на
евентуалност спрямо ответника П. И. С..
Относно присъждането на законната лихва, която е квалифицирана от
СРС като претенция по чл.84, ал.3 ЗЗД, въззивната жалба не съдържа
конкретни доводи поради което по арг. от чл.269 ГПК, настоящата инстанция
не следва да излага мотиви. За пълнота на изложението ще посочим, че в
случая отговорността на ответника възниква от деликт.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение в частта, в
която СРС се е произснесъл по съществото на спора е правилно, поради
което ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските
като въззивната инстанция приема, че същите с оглед мотивите в обжалваното
решение, са присъдени от СРС „за отхвърлената част“, т.е. не за прекратената
част .
Пред въззивната инстанция:
На въззивника не се следват разноски.
На въззиваемия П. И. С. с оглед заетата в процеса позиция разноски не
се следват и не му се присъждат.
Горното се отнася и до третото лице помагач на страната на
ответниците – ЗАД „ОЗК-
Застраховане“.
16
Въззиваемите конституирани на мястото на починалия Н. Б. А. - В.
И. А., Б. Н. А. и А. Н. А. не претендират разноски и такива не им се
присъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20061224 от 10.10.2022 г. по гр.д.№ 20194
по описа за 2018 г. на СРС, 155 състав, в частта, в която са уважени,
предявените от Н. Б. А., ЕГН **********, починал в течение на процеса /на
31.12.2022 г./ и заместен от наследниците си по закон В. И. А., ЕГН
**********, Б. Н. А., ЕГН ********** и А. Н. А., ЕГН **********, срещу
„Д.Е.Ф.А.Г.Т“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*******, искове по чл.49 вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД,
като правилно.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ответниците – ЗАД„ОЗК Застраховане“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД на Република България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-
месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17