Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ихтиман, 08.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І
състав, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
председател: РАДОСЛАВА
ЙОРДАНОВА
при секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 167 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Л.Д.Х. ЕГН ********** *** е предявил
иск срещу „В.-Н.“ ЕООД ЕИК … от гр. С., ул. „Ц.С.“ № .. за заплащане на
неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2017 г. в размер на 460 лева,
за месец юни 2017 г. в размер на 460 лева, за месец юли 2017 г. в размер на 460
лева, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 38 дни в
размер на 749,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е работел при
ответника като охранител с място на работа язовир Т., като трудовото
правоотношение му е било прекратено, считано от 01.08.2017 г., като ответникът
не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от месец април г., както и дължимото обезщетение по чл. 224 КТ
за неизползван платен годишен отпуск за 38 дни.
Ответникът уведомен по чл. 47 ГПК
чрез залепване на уведомление на регистрирания в Търговския регистър адрес, в
срока по чл. 131 ГПК ответникът не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
От
представения по делото трудов договор № … г. се установява, че ищецът е работел
при ответника като охранител с място на работа язовир „Т.“.
Видно от
Заповед № … г. на работодателя, трудовият договор е бил прекратен на основание
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.08.2017 г., поради забавено трудово
възнаграждение. В заповедта е било начислено и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 38 работни дни в размер на 749,14 лева.
Съобразно
заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна и безпристрастна, във ведомостите за заплати при
ответника са начислени трудови възнаграждения за месеците май, юни и юли 2017
г., за които няма данни да са изплатени. Общата сума на неплатените трудови
възнаграждения възлиза на 1380 лева. В заключението е отразено, че размерът на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 38
дни възлиза на 749,14 лева.
От правна
страна:
По иска за трудови възнаграждения
Насрещната престация на
работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила е
задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение. В настоящия случай не е спорно, че между
страните в производството е съществувало трудово правоотношение за исковия
период, по което ищецът е престирал работната си сила.
В тежест на работодателя бе да
установи, че е изплатил надлежно дължимото трудово възнаграждение през времето,
в което работника е полагал труд при него.
Съобразно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника
или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
В случая от събраните по делото доказателства
не бе установено ответното дружество да е изплатило трудово възнаграждение на
ищеца за месеците май 2017 г., юни 2017 г. и юли 2017 г. Уговореното брутно
трудово възнаграждение възлиза на 460 лева, поради което и ответното дружество
дължи на ищеца сумата от 1380 лева.
Това дава основание на съда да
приеме, че така предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение е
основателен и доказан по размер, поради което и следва да бъде уважен
По иска за заплащане на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ
Според чл. 224, ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж.
В случая от неоспореното от ищеца
заключение на съдебно счетоводната експертиза бе установено, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, Х. не е използвал 38
дни платен годишен отпуск.
Размерът на обезщетението
съгласно чл. 177, ал. 1 КТ, към който препраща чл. 224, ал. 1 КТ се определя от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят
е отработил най-малко 10 работни дни, като съобразно заключението на
експертизата, то възлиза на 749,14 лева. Ищецът претендира 749,00 лева, което
означава, че искът следва да бъде уважен
По разноските
Ищецът претендира заплащането на разноски.
В случая по делото не са представени доказателства за направени разноски,
поради което и такива не следва да му бъдат присъждани.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ответникът следва да заплати по сметка на
ИРС сумата от 85,16 лева държавна такса, както и сумата от 150,00 лева –
изплатено възнаграждение на вещото лице.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.-Н.“
ЕООД ЕИК . от гр. С., ул. „Ц.С.“ № . ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Д.Х. ЕГН ********** ***
сумата от 1380,00 лв. /хиляда триста и осемдесет лева/, представляващи трудово
възнаграждение за периода от месец май 2017 г. до месец юли 2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на иска /11.02.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта, с която се присъжда на ищеца
възнаграждение за работа.
ОСЪЖДА „В.-Н.“ ЕООД ЕИК . от гр. С., ул.
„Ц.С.“ № . ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Д.Х. ЕГН ********** *** сумата от 749,00 лв. /седемстотин
четиридесет и девет лева/, представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 38 работни дни, ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на иска /11.02.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В.-Н.“ ЕООД ЕИК …от гр. С., ул. „Ц.С.“
№ …ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИРС сумата от 86,15 лв. /осемдесет и шест лева и
петнадесет стотинки / - държавна такса, както и сумата от 150,00 /сто и петдесет
лева/ – изплатено възнаграждение на вещото лице, ведно с пет лева за служебно
издаване на изпълнителен лист, в случай че не ги внесе доброволно.
Решението в частта, с която се допуска предварително
изпълнение подлежи на обжалване пред СОС с частна жалба в седмичен срок, а в
останалата част подлежи на обжалване пред СОС с въззивна жалба в двуседмичен
срок, които срокове започват да текат от връчването на решението на страните.
Районен съдия:
(Р. Йорданова)