МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО
НОХД № 789/2019 год. по описа на
Варненски окръжен съд.
Производството е
разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно
следствие.
По внесен от Варненски окръжен прокурор
обвинителен акт е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.Р.Д. по обвинението за извършено престъпление от
общ характер по чл. 116, ал.1, т.6, пр.3 и 4, т.12, пр.1, вр. чл. 115 от НК за това, че на 01. 03. 2019 г. в с.
Езерово, обл. Варна, в условията на опасен рецидив,
умишлено умъртвил А.Ю.А. на 54 навършени години, като убийството е извършено по
особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, като моли съда да наложи наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, с оглед проведената съкратена процедура по чл. 371, т.2 от НПК - „доживотен
затвор“, заменено с лишаване от свобода към средния размер за срок от 20 - 30
години лишаване от свобода при строг първоначален режим.
Във връзка с решението по ТР № 1/ 2016г. на ОСНГТК на
ВКС и очертания в т.1 от същото кръг от лица с материална легитимация да
предявят граждански иск за неимуществени вреди в наказателния процес, а именно
тези изброени в ППл на ВС № 4/61г. и ППл на ВС № 5/69 г., както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от
втора степен, е извършена справка НБД за пострадалия, с данни за
възходящи,низходящи, братя и сестри.
Така, по делото се установяват следните лица:
1./ С.А.А. – дъщеря, която се явява законен представител на трите
си деца, а именно:
а./ Т.Д.К. –син /внук на починалия/- род. ***
год.-малолетен
б./ М.Д.К. – син /внук на починалия/ - род.*** год.
в./ А.Д.К. – дъщеря /внук на починалия/- род. *** год.
2./ А.А.А. – дъщеря
3./ С.А.А. – дъщеря
4. / Ф.Ю.А.
– брат на починалия
5./ Ш.Ю.А. –
брат на починалия
6./ Ф.ю.З. –
сестра на починалия
Съдът е конституирал като частни обвинители С.А.А., А.А.А. и А.А.А., като настойник на С.А.А.
лично и чрез повереника си адв. К.Б..
По съществото на делото повереникът на частите
обвинители – адв. К. Б. изразява становище, че подкрепя изцяло пледоарията на
прокурора, като единствената разлика е в размера на наказанието. Счита, че
поради липса на каквито и да било смекчаващи вината обстоятелства следва
наказанието да бъде в максималния размер – 30 години лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия адв. П. Г.,
съобразно разпоредбата на глава 27 от НПК не оспорва така изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Заявява, че признават изцяло фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт. Счита, че обвинението е доказано по
несъмнен начин, както от самопризнанията на подсъдимия, от събраните по
досъдебното производство доказателства, включително и видеозаписа. Изразява
становище, че не е съгласен със становището на прокурора и повереника
единствено по отношение индивидуализацията на наказанието, че липсват
смекчаващи вината обстоятелства. Като такива счита, че следва да бъде отчетено насилието
отправено от жертвата, че тя също е нанасяла удари, както и обстоятелството, че
подсъдимият се е опитал да помогне на пострадалия, след като е паднал на
земята.
В рамките на право на лична защита подсъдимият не
желае да добави нищо извън казаното от защитника му, в последната си дума се
признава за виновен, съжалява и изказва съболезнования на близките.
Производството по делото е по гл.ХХVІІ от НПК,
предвид заявеното от защитника и от самия подсъдим на разпоредително заседание
за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
Допуснато е предварително
изслушване, след преценка за наличие на съответните предвидени в закона
основания – изявление на подсъдимия, след разясняване на последиците от това,
признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразено
съгласие да не се събират други доказателства по тях, а събраните на ДП
доказателства и направеното от него самопризнание да се ползват изцяло при
постановяване на присъдата.
След предварителна преценка и
служебна проверка, че събраните на ДП доказателства подкрепят направените
самопризнания, е даден ход на съдебното следствие и делото приключено по този
ред.
В изложението на съставомерните
факти по-долу съдът се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и на
доказателствата в съдебното производство, които го подкрепят, както и на събраните
допълнително, служебно от съда данни, необходими във връзка с определяне на
кръга от лица с материална легитимация да предявят граждански иск за
неимуществени вреди в наказателния процес.
От събраните и проверени в съдебно заседание гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
направеното от подсъдимите самопризнания и съобразно императивната разпоредба
на чл373, ал.3 от НПК, съдът намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Р.Д. - роден на *** ***, български гражданин, със
средно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Св. Д. К. М.живеел на адрес
в с. Езерово, обл. Варна, ул." *****" № 10,
вх. А, ет. 1, ап. 2. Около 19. 00 ч. на 01. 03. 2019 г. св. М.излязъл от дома
си и тръгнал към магазина за хранителни стоки в селото, като по пътя срещнал
свой познат – подс. С.Р.Д.. Двамата отишли до магазина, където св. М.напазарувал
и тръгнали да се връщат обратно в посока към дома на последния.
Около 19, 30 ч. на същата
дата, пред търговския обект за продажба на закуски, находящ се в с. Езерово,
ул. „ ******" № 12, те срещнали пострадалия А.Ю.А. /по прякор „К."/. Подс. Д. и пострадалият А. се познавали отдавна, като имали
неизяснени пререкания помежду си.
Когато се разминали, подс. Д.
умишлено бутнал последния. А., който бил употребил алкохол, го попитал дали си
прави майтап, а подс. Д. потвърдил, като добавил - „колкото пъти мина покрай
теб, ти ме удряш по гърба, искаш ли да те метна отсреща в гората".
След това подсъдимият
хванал А. за трапеца и рамото и го съборил на земята. Двамата започнали взаимно
да си отправят нецензурни реплики и се вкопчили един в друг. Докато се дърпали,
А. успял да нанесе 4 удара с юмрук с дясна ръка и 2 удара с юмрук с лява ръка в
главата на подс. Д..
Св. М.бил само страничен
наблюдател, изплашил се и повикал за помощ да разтърват биещите се, след което
се прибрал в дома си, без да дочака края на сбиването. Подсъдимият на свой ред надделял
и успял да повали А. на земята, нанасяйки му 12 удара с юмрук в областта на
главата с дясна ръка, 2 удара с десен крак отгоре, 5 удара с крак тип „
ритане".
Действията му били възприети
от св. Д. Д. И., който познавал подсъдимия и чакал автобус на спирката,
находяща се на около 20 м. от мястото на сбиването.
Св. И. им извикал да спрат
боя, но подс. Д. продължил да рита падналия А. със злоба и агресия.
След това подсъдимият
нанесъл юмручен удар с дясната си ръка в главата на лежащия на тротоара А..
Тогава неустановено в хода на разследването лице се намесило и се опитало да
отдалечи подс. Д. от пострадалия, но първият нанесъл нов юмручен удар с дясната
си ръка в главата на пострадалия. Неустановеното лице завъртяло настрана тялото
на пострадалия, тъй като А. започнал да диша тежко с хрипове. Намесил се и св. Б.
И. В., който се опитал да задържи подс. Д. по-далеч от тялото на пострадалия,
но подсъдимият отново се приближил и нанесъл ритник с левия си крак в главата
на А.. Св. К. Д.В.а също възприела псувните и ритниците на подс. Д., когото
познавала, и се обадила на тел. 112 от мобилния апарат на св. Дилян И., след
което му го върнала. Бабата на св. В. донесла парче дунапрен в калъфка и черга.
Св. В. сложил дунапрена под главата на пострадалия и го завил с чергата, като
му разкопчал якето, за да улесни дишането му. Пипнал го за пулс, но не усетил
такъв. До пристигането на екипа на Спешна помощ, пострадалият А. вече бил
починал.
След като разбрал, че на
мястото на инцидента ще пристигнат полицейски екип и линейка, подс. Д. се
отправил към дома си, въпреки настояванията от страна на свидетелите да остане
на място. Казал им, че се прибира да се измие от кръвта и ще се върне отново.
Той се прибрал в жилището си, находящо се на адрес в с. Езерово, обл. Варна, ул." *****" № 8, вх. 1, ет. 1, ап.
десен, където изчистил със салфетки кръвта от себе си, свалил дрехите, с които
бил облечен - 1 бр. долница на анцунг с емблема на ляв крачол с бял кант
отстрани на крачолите, 1 бр. жилетка с кожени елементи с надпис на десен ръкав KANGOL,
1
брой грейка с качулка сива на цвят с надпис от вътрешната страна FSBN
- L
размер,
чифт маратонки с надпис le coq sportif, и облякъл други.
Напуснал дома си, но
разбрал, че го издирват и побягнал извън селото. Цялата нощ полицейски екипи го
издирвали, включително и с полицейски кучета, но същият успял да се укрие.
Около 05, 00 ч. сутринта на
02. 03. 2019 г. подс. Д. отишъл в дома на св. М., казал на последния, че го
издирват, и се заключил в една от стаите. Когато навън започнало да се съмва,
св. М.казал на подсъдимия, че отива до магазина да си купи цигари и отишъл при
полицейските служители, на които съобщил местоположението на последния.
Бил извършен оглед на местопроизшествие на 01.03.2019 год., като са били констатирани увреждания, сочещи
насилствена смърт на пострадалия А.. Били иззети ВД, обект на
последващо изследване. На тази дата на основание чл.212, ал.3 от НПК е
започнато досъдебното производство.
След задържането на
подсъдимия, с оглед на първоначалните данни той би привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, пр.3 и 4 и .12, вр.
чл.115 от НК. В разпит като обвиняем направил частични самопризнания.
От справката за
съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан общо с четири влезли в сила
присъди, за деяния по чл. 325, ал.1 от НК; чл. 131, ал.1, т.12 , вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК; по чл. 152, ал.4,т.4, вр. ал.3, т.1, вр.ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК
и по 150, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
и несъмнен начин от събраните по досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства приложени в ДП № 133/2019 год. по описа на ОД на МВР гр.
Варна, приобщени по съответния процесуален ред към доказателствата по делото на
основание чл. 283 от НПК след прочитане и приемане, както и събраните служебно
от съда, по разпореждане на съдията докладчик, относно данни за наследници на
пострадалия, а именно:
Протоколи за оглед на местопроизшествие, препис и албум
за допълнителен оглед /т.1, л.15- 40,/, протокол за оглед на местопроизшествие
/оглед на труп, фотоалбум – т.1, 65 – 74/, протокол за оглед на лице
/освидетелстване и фотоалбум – т.1, л.75-81/, протокол за претърсване и
изземване и фотоалбум /т.1 л.84 – 91/, съдебно-медицински експертизи /т.1, л. 114
– 121, л.122-123/; комплексна СППЕ /т.1, л.125-134/, СМЕ на веществени
доказателства /Т.1, л.135-138/; Съдебна видео –техническа и идентификационна
експертиза /т.1, л.140-147/; СМЕ по веществени доказателства /т.1, л.148/;
протоколи за доброволно предаване /т1.л. 161,162/; справка за съдимост /т.2,
л.1-6/; удостоверение за наследници/т.2, л.15/; пълномощни /т.2, л.20-23/;протоколи
за уведомяване на пострадали /Т.2, л.24-29/; справки НБД /л.12 -24 н.д./,показанията
на свидетелите Дилян И./т.1, л.96/; Д. М./т.1,л.101/; Б. В. /т.1, л. 104/;К. В.а
/т1.,л.110/; С.а. /т.1, л.106/; С.А. /т.1, л.107/; А.а.
/т.1, л. 109/; веществените доказателства, събрани на ДП и предявени на
подсъдимия в съдебно заседание, както и обяснения на подсъдим на досъдебното
производство.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на
различни изводи. Те очертават една и съща фактическа обстановка, а именно
такава каквато е посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Извършените
процесуално-следствени действия са съобразени с изискванията на НПК – с разрешение и одобрение на дежурен съдия, там където
това се е изисквало от закона.
Позовавайки се на направените
самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани в хода на досъдебното
производство, съдът приема за установени обстоятелствата посочени в
обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените обстоятелства, обсъдени
поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически
изводи
при следния съвкупен анализ на наличната доказателствена основа.
Поради това и съдът прие за изцяло и безспорно установена изложената
по-горе фактическа обстановка, така както е описана в обвинителния акт, при
следния съвкупен анализ на наличната доказателствена основа.
Видно от заключението на
изготвената по досъдебното производство тройна
съдебно- медицинска експертиза е, че
причината за смъртта на А.А. е механичната асфикция от аспирация на кръв в дихателните пътища и белите
дробове. Аспирацията е предизвикана от кръвоизлива от разкъсаните съдове при многофрагментното счупване на кости на лицевия череп.
Смъртта не е настъпила
мигновено, а в един по- дълъг период, от порядъка на минути след получаване на
травмата.
Няма как само по медицински
път да се установи дали през целия този период пострадалият е бил в съзнание и
е възприемал случващото се. От установените по трупа наранявания само тези по
дясната ръка биха могли да се приемат като получени при борба или самоотбрана.
От друга страна, намерените при аутопсията мозъчни увреждания, изразяващи се
единствено в ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, не са толкова
изразени, че да доведат до загуба на съзнание. Установени при външния и
вътрешен оглед на трупа са: многофрагментно счупване на кости на лицевия череп-
носните, двете ябълчни кости и горната челюст; импресионна фрактура на лява слепоочна кост на площ около 5
на 3 см. с хлътване на част от фрагментите към черепната кухина; кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки двустранно слепоочно; кръвенист
ликвор; тежък оток на мозъка с вклиняване;
кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясно и ляво слепоочно и в ляво
челно; кръвонасядане на меките тъкани на двете бузи; множество
разкъсно-контузни рани, охлузвания, отоци и кръвонасядания по лицето; счупване
на ребра в ляво от 1- во до 6- то по линия,
преминаваща от средна ключична към предна мишнична
линия, кръвонасядане в околната мускулатура; наличие на около 300 мл. течна
кръв в гръдната кухина; кръвонасядания в мускулатурата под нивото на дясната
лопатка; аспирация/ вдишване/ на кръв в дихателните пътища и белите дробове;
ожулване в лява кръстна област; ожулвания по пръстите и дланта на дясната ръка;
ожулване по дясното коляно.
Установените травматични
увреждания са получени по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез
удари, натиск и триене с или върху такива предмети, с ограничена контактна
повърхност. Единствено счупването на ребра вляво е резултат на удар или натиск
с или върху твърд тъп предмет с по- широка контактна повърхност / с размери
равни или по- големи от тези на увредената област на тялото/. Разкъсно- контузиите рани по лицето са получени при удар с
или върху твърд предмет с ограничена контактна повърхност с изразен ръб.
Установените по тялото травми са в резултат на множество отделни въздействия,
концентрирани основно в областта на лицето и главата.
Всички констатирани
механични увреждания са с белези за прижизнено и
скоро преди смъртта получаване. Множествените фрактури в различни части на
тялото-многофрагментно счупване на лява слепоочна кост, носните кости, двете ябълчни кости и горната челюст, както и счупването на
първите шест ребра вляво, сочат, че травматичните въздействия са нанесени със
значителна сила.
Предвид това, че повечето
травми се установяват по предната повърхност на главата и тялото, може да се
заключи, че при получаването им пострадалият и извършителят са били обърнати с
тази си страна един към друг.
Налице е пряка причинно -
следствена връзка между нанесените механични увреждания и настъпилата смърт.
Установената в кръвта и урината на А. концентрация от съответно 1,7 промила и
2,6 промила алкохол сочи, че към времето на настъпване на смъртта си той е бил
в средна степен на алкохолно опиване в стадий на елиминация. Кръвногруповата принадлежност на кръвта на А. се определи
като група В / алфа/.
Това подробно изложение на заключението по СМЕ е от значение за описания
механизъм, последователност и брой и начин на нанасяне на ударите,
квалифициращото обстоятелство „по особено мъчителен за пострадалия начин“,
както и формата на вината. Тази категоричност в изводите на експертизата се
подкрепя косвено и от показанията на свидетели и частично от подсъдимия.
Видно от заключението на
изготвената съдебно- медицинска
експертиза е, че при освидетелстването на обв. Д. се
установяват охлузвания на лицето и лявата ръка; разкъсване на лигавицата на
горната устна, охлузвания и кръвонасядания на горната и долна устна; счупване
на първи горен ляв и първи горен десен резец.
Те са резултат от удари с
или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин,
описан в обясненията на Д., като не
може да се каже със сигурност откога датират счупванията на зъбите.
Всички описани травми са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, вкл.
счупването на централните резци. Следва да се отбележи, че се касае за силно
увредени кариозни зъби със запълване на каналите им
преди години. Двата централни резци са с неравни задни ръбове, което би
обусловило разкъсване на лигавицата на горната устна при удар, дори ако са били
счупени преди инкриминираната дата. В случай на счупване вследствие побой на
посочената дата, то те биха се счупили и при несилен удар в тази област.
Видно от заключението на
изготвената комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза е,
че обв. Д. не страда от психично разстройство.
Не са налице амнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието той не е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, включително и към
момента на освидетелстването. Състоянието му позволява да дава годни показания,
да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам.
Не са налице данни към момента на извършване на
деянието да е бил в състояние на афект.
Към момента на
психологичното изследване обв. Д. е видимо спокоен. В хода на същото се
набелязва себезащитна тенденция, която видоизменя в известна степен
количествените резултати от предложения комплекс психологични методики. Така
например приоритетни се оказват чертите и особеностите / биологично унаследени/
от т. нар. холеричен, а не сангвиничен темпераментов
тип личност. При обвиняемия се проецира потисната
дълбоко агресивна нагласа към бащата, който е изоставил, абдикирал от
семейството. Последният се чувства отхвърлен и ненужен. Станал е недоверчив,
сензитивен, негативистичен, подозрителен, с повишена
раздразнителност, която според неговите представи, разтоварва ситуативно, но ситуациите се повтарят и са чести в неговия
живот. Склонен е по- лесно да се обижда, да се затваря в себе си, да се
дистанцира, когато другите са против него. В състояние е да бъде критичен към
грешките си, но не и да се учи от опита си. Желанието „ да не се бие"
противоречи на реалността. Той се бои от собствената си непредсказуемост
повече, отколкото от външни фактори. Налице са и проблеми в отношенията с
противоположния пол, които вероятно, са на основата на невъзможността за
установяване на хармонични връзки.
При извършените огледи на местопроизшествието и
претърсване и изземване са установени множество петна в червеникаво-
кафеникав цвят на различни места и предмети и са иззети по надлежния ред.
Видно от заключението на
изготвената съдебно- медицинска
експертиза на веществени доказателства е, че по представените обекти за
изследване: марли с натривка от група от червено- кафяви петна, червено- кафяви
петна/ иззети от мястото на побоя/; бели салфетки с червено- кафяви
петна, 1 бр. долница на анцунг с емблема на ляв крачол с бял кант отстрани на
крачолите, 1 бр. жилетка с кожени елементи с надпис на десен ръкав KANGOL,
1
брой грейка с качулка сива на цвят с надпис от вътрешната страна FSBN
- L
размер,
чифт маратонки с надпис le cog sportif синьо и шарено/ иззети от апартамента на обв. Д./;
чифт маратонки черни със сиви ленти, 1 бр. яке, 1 бр. панталон, 1 бр. пуловер,
1 бр. тениска, 1 бр. боксерки и чифт чорапи/ иззети с
протокол за доброволно предаване/; се доказва наличие на човешка кръв. Кръвногруповата й принадлежност по обекти №1-1/ марля с
натривка от група от червено-кафяви петна на разстояние 70 см от бордюра и на
14, 10 м. от трупа на пострадалия/ и 5/ червено- кафяво петно, намерено на
стената на фурна/; по обект № 11-1/6 бр. бели салфетки с неправилна форма с
червено- кафяви петна по тях/, е А/ бета/, а по
обекти I- 6 / червено- кафяво петно, иззето от земята под главата на трупа/ и III-1 /1
бр. яке/ е В/ алфа/. По обект № II- 2.2/1 бр. жилетка с кожени елементи с
надпис на десен ръкав KANGOL/ се доказва „ А" аглутиноген, който се съдържа в кръвта на лица от група А /
бета/, а по обект № II- 3/ чифт маратонки с надпис le
coq sportif синьо и шарено/ се доказва „ В" аглутиноген, който се съдържа в кръвта на лица от група В /
алфа/.
Видно от заключението на изготвената съдебно-
медицинска експертиза на веществени доказателства е, че при проведените изследвания на взетата проба кръв
от обв. Д., бе установена кръвна група А / бета/.
В хода на разследването с
протокол за доброволно предаване е предаден оптичен диск с
видеозаписи от камери, монтирани на фасадата на закусвалня /пекарна/, находяща се на адрес в с. Езерово, ул. „ ******"
№ 12.
Видно от заключението на
изготвената видео- техническа и
лицево-идентификационна експертиза, не се откриват преправки
по записите и съдържат действия на две лица от мъжки пол, които се сбиват, като
началото на спречкването помежду им не се вижда.
Записаните действия вероятно са на обв. Д./ лице 2/
и пострадалия А. /лице
1/. Лице 1 държи лице 2 и му нанася общо 6 удара- 4 бр. с дясна ръка и 2 бр. с
лява ръка, в областта на главата. Лице 2 поваля лице 1 на земята до стената и
му нанася 12 бр. удари в областта на главата с дясна ръка, 2 удара с десен крак
отгоре, 5 бр. удари с крак тип „ ритане", 2 бр. удари с дясна ръка, като
втория с предмет и накрая нанася последен удар с крак. Всички удари са в
областта на главата на лице 1.
Свидетелските показания са взаимнодопълващи
се, както относно обстоятелства във връзка с подсъдимия, така и относно факти
непосредствено преди и след деянието.
Така например от показанията на св. Дилян Д. /т.1, л. 96 д.п./, дадени пред
съдия се установяват първоначалните реплики отправени от подсъдимия към
пострадалия, а така също описаният механизъм, последователност
и брой и начин на нанасяне на ударите
Свидетелят е бил очевидец и непосредствено е възприел заканите отправени от
подсъдимия, намирал се на около 20 метра от тях, когато чул подсъдимия да казва
на пострадалия „Ще те натикам в двора на джамията“ и „Майка ти турска“, след
което започнал да му нанася ударите. Описва също така, че докато пострадалият
бил на земята подсъдимият няколко пъти го ритнал с крак по главата, след което
напуснал местопроизшествието, без да окаже по някакъв начин помощ на
пострадалия.
От показанията на св. Д. М./приятел на подсъдимия се установява/, че подс. Д.
пръв е „закачил“ пострадалия и му казал „искаш ли сега да те хвърля до
оградата“, което всъщност и сторил, след което се спречкали и започнали да си
нанасят взаимно удари.
От показанията на свидетелите Б. В. и К. В.а също се установява описаният
механизъм, последователност и брой и начин на нанасяне на ударите.
Първият свидетел е
бил пряк очевидец на деянието извършено от подсъдимия. Сочи за агресивното му
поведение, дори и в случая, когато се е намесил за да окаже помощ на
пострадалия. Твърди, че е помолил подсъдимия да окажат помощ на пострадалия, но
последният само му е отворил устата от която започнала да излиза кръв, след
което напуснал местопроизшествието.
В същата насока са и показанията на св. В.а, също пряк очевидец на извършеното
деяние. От показанията и се установява изключително агресивното поведение на
подсъдимия, който ритал и удрял „К.“ /това е псевдонима на пострадалия/ и
според която подсъдимият не е оказал никаква помощ на пострадалия.
Друга част от свидетелите – С.А., С. А. и А.А.
/дъщери на пострадалия/ нямат пряка насоченост относно авторството и механизма
на причиняване на телесните увреждания, в резултат на които е причинена
смъртта, доколкото те не са възприели пряко и непосредствено случилото се. Те дават
показания за отношенията си и пострадалия, за начина му на живот, както и за
отношенията на последния с подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложеното съдът прие, че е безспорно
установено както авторството, така и начинът на извършване на деянието от подсъдимия по описания в
обстоятелствената част на обвинителния акт начин, и причинно - следствената
връзка между действията на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на пострадалия .
Анализът на изброените доказателства
обосновава у съда извода, че деянието е доказано по несъмнен начин, както от
обективна така и от субективна страна и действията на подсъдимия се субсумират
под състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, т. 12, пр. 1, вр. чл. 115 от НК за това, че на
01.03.2019 г. в с. Езерово, обл. Варна, в условията
на опасен рецидив, умишлено умъртвил А.Ю.А. на 54 години, като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост,
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
деянието е общественоопасно, противоправно и наказуемо, осъществено чрез
активни действия на подсъдимия.
За да е налице изпълнителното деяние на това престъпление се изисква
действията на дееца обективно да са насочени към умъртвяването на пострадалия,
а не просто към нанасяне на телесна повреда.
В конкретния случай подсъдимият е извършил всичко необходимо, действал е по
начин, годен да лиши пострадалия от живот. Всичките му удари, които са
продължили значителен период от време, са били насочени в областта на
жизненоважни органи /основно глава, гръден кош/, с голям интензитет и съвсем
целенасочени.
Така, от обективна страна деянието е извършено чрез активните действия на
подсъдимия – нанесени множество удари с крак, с юмруци, предимно в главата и
горната част на тялото на пострадалия.
Всичко това е било осъзнавано от подсъдимия. Освен това, макар и да не е
бил сигурен дали пострадалият е починал от нанесения му жесток побой с цел със
сигурност да го лиши от живот, подсъдимият не му е оказал никаква помощ, а за
да не бъде заловен от органите на полицията е избягал от местопроизшествието и
се е укрил.
Поради тези съображения съдът прие, че в случая намерението на подсъдимия
не е било за нанасяне просто на телесни повреди, а за умъртвяване. Извън
всякакви разумни разсъждения остават неговите твърдения, че деянието му не е
било умишлено, че не искал да се стигне до такава агресия между тях, и ,че не
искал това да се случи, при което съдът в настоящия си състав приема, че това е
открояваща се защитна позиция.
Всички описани по-горе действия говорят за намерение за лишаване от живот на
пострадалия, тъй като по делото се събраха доказателства за влошени
междуличностни отношения от дълго време.
Нанасянето на множество удари, нанесени в главата и тялото, в сравнително дълъг
период от време, са причинили бавно и мъчително смъртта на пострадалия, който е
възприемал тежестта на травмите, изпитвал е болки и страдания, сочи на
наличието на убийство по особено мъчителен за жертвата начин. Това усещане
несъмнено е било както по време на нанасянето на ударите, разнопосочни и по различни
части на тялото, така и след това до настъпването на смъртта. Те са били съпроводени
с усещане за различна по интензитет болка и страдание.
В съдебната практика категорично се приема, че е налице "особено мъчителен начин"
на убийството, когато пострадалият е преживял извънредни мъки по обем и
качество, които са обективно констатирани, както и когато се изживяват тежки
предсмъртни мъки, които са прижизнени. Всички тези данни са налице, поради това
е и налице квалифициращото обстоятелство по т.6, пр.2 на чл. 116 от НК.
Настоящият
състав на ВОС счита, че деянието е извършено с „особена жестокост“ по
смисъла на чл.116, ал.1, т.6, пр. 3 от НК,
За
да е налице убийство извършено с особена жестокост е
необходимо да бъде установено, че при извършване на деянието деецът е проявил
особена ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм, характеризиращи го като
жесток човек /в този смисъл е т.15 на ППл на ВС № 2/
1957 г./.
Съдът
приема за установено, че подсъдимият е проявил такава жестокост, изразена в
начина и продължителността на нанасяне на ударите, с упражнено цялостно физическо
превъзходство над жертвата. Пострадалият е бил напълно безпомощен за да се
отбранява, паднал на земята, като ударите са продължили въпреки това и въпреки
намесата на свидетеля В..
Тези
действия говорят сами по себе си за проявената при извършването на деянието
ярост, садизъм и ожесточение, които характеризират подсъдимия като жесток
човек, поради което съдът прие, че при това деяние е проявена особена жестокост,
безмилостност от страна на подсъдимия.
Вещите
лица от назначената по ДП СППЕ, във връзка с агресивността
на подсъдимия сочат, че от изследването се набелязва повишена степен на
агресивност – използване на физическа сила срещу други хора; готовност за
проява на негативни чувства при най – малка възбуда; недоверие, предпазливост
мнителност.
Всичко
обсъдено дотук дава основание за съда да приеме, че е проявена жестокост, както
и такава характеристика на личността и тези обстоятелства се преценяват като
отегчаващи отговорността.
Квалификацията на деянието
на подс. Д. по т. 12, пр. 1 на чл. 116, ал. 1 от НК - представляващо опасен
рецидив, се обуславя от обстоятелството, че същият е извършил процесното
деяние, след като е осъден с влязла в сила на 13. 11. 2008 год. присъда по НОХД
№ 36/ 2008 год. по описа на ВОС за престъпления по чл. 152, ал. 4, т. 4 вр. ал. 3 , т. 1, вр. ал. 2, т. 1
вр. ал. 1, т. 2 от НК и чл. 150 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание " лишаване от свобода"
за срок от 9 години при първоначален строг режим, като не е изтекъл изискуемия
от закона петгодишен срок от изтърпяване на 10. 07. 2015 г. на наказанието по
тази присъда.
Подсъдимият е вменяем. След преценка на заключението на СППЕ
се установява, че подс. Д.
не страда от психично разстройство.
Не са налице амнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието той не е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, включително и към
момента на освидетелстването.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
последици и е искал да умъртви пострадалия, като
му нанесъл продължил дълго време побой. Ударите с ритници и юмруци са
многобройни /общо около 21/ и силни, нанасяни в жизнено важни центрове по
тялото на пострадалия, предимно в главата и горната част на трупа и
целенасочените му действия в тази посока, са доказателство за прекия му умисъл.
В съдебната практика се приема, че за съдържанието на умисъла не
може да се съди само по изявленията на дееца преди или след деянието, а са от
значение и предшестващото и последващото поведение на
виновния и на пострадалият, техните взаимоотношения, способите и начина на
извършване на престъплението, засегнатите органи на човешкото тяло и др., които
именно обективират умисъла на дееца да причини смърт.
Той трябва да съзнава всички обективни признаци на престъпния състав.
От всички обстоятелства по делото съдът счете, че е налице пряк умисъл за
убийство, тъй като не може да не е съзнавал, че продължителността на побоя,
начина на нанасяне на ударите - с ръце, юмруци, ритници в жизненоважни органи,
интензивно с голяма сила неизбежно ще доведе до смъртта на пострадалия.
Винаги, когато деецът действа със значителна сила, в продължителен период
от време, нанасяйки многобройни удари в жизнено важни зони, със средства и по
начин, които са годни да причинят смъртта на жертвата, умисълът е пряк./ В този
см.е напр. Р № 159 /13.03.1995 г., ІІ-ро н.о. /.
Във всички случаи, когато деецът напълно съзнава, че наред с пряко целения
резултат от деянието ще настъпи с положителност и смъртта на пострадалия,
убийството е извършено с пряк умисъл /напр.Р № 118 /22.07.1996 г., ВК на ВС/.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
При индивидуализация на наказанието на
подсъдимия съдът изходи от общите, както и приложимите с оглед специалната
процедура по гл.27 от НПК правила и разпоредби на закона – чл. 58а от НК, чл.
54 от НК, принципите за определяне на наказанието - чл. 36 от НК, както и от
предвиденото в санкцията на чл. 116 ал.1 от НК конкретен вид и размер
наказание.
Разпоредбата на чл. 116 ал.1 т.6,пр.2 и 3, т.12, пр.1 от НК предвижда
наказание "Лишаване от свобода" в размер от 15 до 20 години,
"доживотен затвор" или "доживотен затвор без замяна".
Предвид особената процедура и задължителната за приложение разпоредба на
чл. 373, ал.2 от НПК, при която съдът при постановяване на осъдителна присъда е
длъжен да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК като се ръководи
от разпоредбите на общата част на НК, съдът определи наказанието на подсъдимия,
прилагайки разпоредбите на чл. 58а, ал.2
и ал.3 от НК.
С разпоредбата на чл. 58а, ал.2 от НК законодателят
е създал техника за определяне на наказанието в случаи като настоящия, при
които за извършеното престъпление законът предвижда в условие на алтернативност налагането на две или повече като вид
наказания /в случая доживотен затвор, доживотен затвор без замяна и лишаване от
свобода/.
При преценката, че най-подходящото по вид наказание е доживотен затвор по
чл. 37, ал.1, т.1 от НК, то не следва да се налага, а да се определи заместващо
наказание - лишаване от свобода в посочения в чл. 58а, ал.2 от НК размер от
двадесет до тридесет години.
Поради изричното препращане към ал.3 на същият текст, следва да се
индивидуализира наказанието, като се променят границите на заместващото
наказание лишаване от свобода /20-30 години/, със занижаване на долната
граница, така че тя да съвпадне със специалния минимум на същото по вид
наказание, предвидено в особената част на НК и така най-ниският минимален
размер на заместващото наказание лишаване от свобода трябва да е еднакъв със
специалния минимум на наказанието лишаване от свобода от петнадасет
години, а максималният размер на заместващото наказание лишаване от свобода е
вече определеният по реда на ал.2 - тридесет години.
Горното изложение е съобразено с указанията, дадени в ТР №2/2015г. на ОСНК на ВКС.
Съдът следва да премине през три задължителни етапа - да прецени на първо
място най-подходящата алтернатива на наказанието по чл.116, ал.1 от НК, на
второ място, да се замени с лишаване от свобода в пределите, установени от
специалния правен институт по чл. 58а, ал.2 от НК, да прецени границите
съобразно ал.3 на същия текст и накрая - в тези рамки отново да се съобрази с
всички обстоятелства, вече преценени от съда при определяне на алтернативното
наказание и по този начин да се определи конкретния размер на заместващото
наказание лишаване от свобода.
В настоящият случай, за да прецени най-подходящата алтернатива измежду
предвидените в санкцията на чл. 116, ал.1 от НК съдът взе предвид наличието на
следните смекчаващи и отегчаващи отговорността на деянието и дееца
обстоятелства, подбудите за извършване на деянието, степента на обществената
опасност на извършеното деяние и на дееца, а именно:
1./
Изключително високата обществена опасност на конкретното деяние,
сравнена с тази на престъпления от същия вид и при посочените квалифициращи
обстоятелство. Поначало престъпленията, свързани с лишаване от живота са едни
от най-тежките, предвидени в Наказателния кодекс, с висока степен на обществена
опасност. Конкретните характеристики на настоящето деяние също го характеризират
като такова, защото деянието е извършено на обществено място, при наличието на
три квалифициращи признака. Ударите с ритници и юмруци са многобройни /общо около 21/ и силни, нанасяни
в жизнено важни центрове по тялото на пострадалия, предимно в главата и горната
част на трупа и целенасочените му действия в тази посока, са доказателство за
изключителната агресия и безкритичност на подсъдимия.
2./
Висока лична обществена опасност на подсъдимия, намерила израз в начина на
извършване на деянието и най- вече в проявената жестокост и упоритост, както и
недобрите характеристични данни изводими от предишните осъждания, които не влияят
на квалификацията на деянието, така също и представената характеристична
справка, приложена в ДП /т2, л.11/.
Данни
за съдимостта на подсъдимия.
Деянието както беше
посочено по- горе е извършено от подсъдимия, по т. 12, пр. 1 на чл. 116, ал. 1
от НК -
представляващо опасен рецидив, което се обуславя от обстоятелството, че същият
е извършил процесното деяние, след като е осъден с влязла в сила на 13. 11.
2008 г. присъда по НОХД № 36/ 08 г. по описа на ВОС за престъпления по чл. 152,
ал. 4, т. 4 вр. ал. 3 , т. 1, вр.
ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК и чл. 150 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание "
лишаване от свобода" за срок от 9 години при първоначален строг режим,
като не е изтекъл изискуемия от закона петгодишен срок от изтърпяване на 10.
07. 2015 г. на наказанието по тази присъда.
Освен
това подсъдимият е бил осъждан преди това с три отделни влезли в сила присъди
за извършени престъпления против личността и против реда и общественото
спокойствие, което го характеризира като личност с недобри характеристични
данни и които осъждания се явяват отегчаващи отговорността обстоятелства,
невлияещи на правната квалификация на деянието
3./
Причини и подбуди за деянието са обсъдените вече
по-горе отключване на агресия, гняв и жестокост, незачитане на човешката
личност, липса на задръжки.
4./
Характеристичните данни за подсъдимия, съдържащи се в свидетелски показания и в
характеристика от РУ на МВР, се установява, че същият има избухлив характер,
системно злоупотребява с алкохол, не се ползва с добра име сред съселяните си .
По довода на защитата, че са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия:
В
съдебно заседание при съдебната прения, защитата на подсъдимия заявява, че не оспорва така
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, и, че признават изцяло
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт. Счита, че обвинението е доказано
по несъмнен начин, както от самопризнанията на подсъдимия, от събраните по
досъдебното производство доказателства, включително и вдеозаписа.
Изразява становище, че не е съгласен със становището на
прокурора и повереника единствено по отношение индивидуализацията на
наказанието, че липсват смекчаващи вината обстоятелства.
Като такива счита, че следва да бъде отчетено насилието
отправено от жертвата, че тя също е нанасяла удари, както и
обстоятелството, че подсъдимият се е опитал да помогне на пострадалия,
след като е паднал на земята.
Доводите на защитата се неоснователни, поради следните
съображения:
Настоящият състав на съда, намира че не следва да бъде
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, фактът, че пострадалият
също е отправил насилие по отношение на подсъдимия.
От доказателствата по делото по категоричен начин се
установява, че подсъдимият е бил инициатор на възникналият конфликт, че той е
хванал пострадалия за трапеца и рамото и го съборил на земята. След това последният
действително е нанесъл няколко удара на подсъдимия, но тези негови действия са
били в резултат на вече извършеното нападение от страна на подсъдимия, така, че
той е бил в позиция на отбраняващ се. Тези факти са посочени в обвинителния акт,
не са оспорени, поради което съдът намери, че това обстоятелство не може да се
цени като смекчаващо наказателната отговорност.
Не
следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство и това, че
подсъдимият се е опитал да помогне на пострадалия.
Реално
такава помощ от подсъдимия не е била оказана непосредствено след нанесените
множество удари.
От
показанията на св. Б. В. /т.1, л.104 г. от д.п./ се установява, че той е
помолил подсъдимия да обърнат пострадалия, защото лежал по гръб на земята.
Двамата успели да го обърнат, но подсъдимият единственото което направил е било
само да му отвори устата от която потекла кръв, като след това напуснал
местопроизшествието и се укрил от органите на МВР. Реално помощ на пострадалия
е била оказана по – късно от св. В., съпругата му – св. К. В.а, които сложили
под главата на пострадалия възглавница донесена от тяхната баба.
Поради
тези съображения съдът намери доводите на защита за неоснователни и ги остави
без уважение, като прие, че по отношение на подсъдимия не са налице нито едно
смекчаващо отговорността обстоятелство.
С
оглед изброените дотук само отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
счете, че следва да определи наказание по втората алтернатива на чл. 116 ал.1
от НК - "доживотен затвор".
С
оглед императивната разпоредба на чл. 58а, ал.2 и ал.3 от НК, това
наказание се заменя с по- лекото от тях – „лишаване от свобода“ в размерите,
посочени в ал.2, и във връзка с ал.3 на чл. 58а го определи в посочените предели
– в границите между 15 години /най-ниския размер на наказанието лишаване от
свобода, предвиден в Особената част на НК за това престъпление/ и 30 години
/най- високия размер лишаване от свобода, определено при условията на ал.2 на
чл. 58а, ал.2 от НК.
При определяне на крайния размер на наказанието, което той следва да
изтърпи и при неговата индивидуализация съдът, като се съобрази отново и с
указанията по т.1.1 на ТР № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС, а именно, че вече
преценените първоначално обстоятелства за определяне на адекватната алтернатива
на наказание, формират също и извода за конкретния размер на заместващото
наказание лишаване от свобода.
Така,
обобщавайки изложеното по горе съдът прецени наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства - предходната съдимост на подсъдимия, невлияеща на
правната квалификация, лошите характеристични данни, системно злоупотребява с
алкохол, липса на задръжки, особена упоритост при извършване на инкриминираното
деяние.
След
извършване на деянието подсъдимият е напуснал местопроизшествието и се прибрал
у дома си. Направил усилие да прикрие постъпката си, като изчистил със салфетки
кръвта по себе си, изхвърлил окървавените си дрехи с които бил облечен и напуснал
дома си с цел да не бъде заловен от органите на МВР.
Т.е.
подсъдимият не е преценил трезво ценността на човешкия живот, при желанието му
за такава физическа саморазправа. Очевидно става въпрос за несъпоставими
помежду им ценности, което е било подценено от подсъдимият Д. и той е посегнал
на човешкия живот провокиран от стара вражда между него и пострадалия, което го
очертава като личност, която трудно се въздържа и контролира, която няма
изградена стабилна ценностна система и за него човешкият живот не е приоритет.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и това, че деянието се
отличава с особена упоритост, тъй като подсъдимият
е нанесъл общо около 21 удара със значителна сила и по жизнено важни органи на
пострадалия.
На
самопризнанието на подсъдимия, поради което е проведена процедурата по чл. 371,
т.2 от НПК не може да се даде повторно оценка като смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото вече веднъж е отчетено от законодателя като възможност
за смекчаване на наказателната отговорност
Според
трайната съдебна практика то следва да се преценява от гледна точка и на
характера и съдържанието му на доказателствен източник и на средство за защита.
Само
ако се констатира, че то действително и своевременно е спомогнало за разкриване
и разследване на престъплението в хода на досъдебното производство, а не
са логично следствие от ефективната дейност на органите на разследването, може
да се е отчита като смекчаващо обстоятелство, включително и в санкционните
рамки по чл. 58а от НК.
В
настоящия случай в хода на ДП подсъдимият е правил само частични самопризнания,
в качеството си на обвиняем. Пред съда отново му е предоставена възможност да
даде обяснения, извън ограничението на чл. 373, ал.2 от НПК да не се извършва
негов разпит, с оглед общото задължение да не бъде ограничаван подсъдимият в
рамките на съдебното следствие да дава обяснения.
При
предоставената му възможност за лична защита в хода на съдебните прения не
изразява становище, а в последната си дума казва, че съжалява, и, че не би
искал да се стигне до такава агресия.
С
други думи, извън формалното волеизявление на подсъдимия в процедурата по чл.
371, т.2 от НПК по признание на фактите по обвинителния акт, няма други
обективни негови действия, които да могат да се ценят като смекчаващи от гледна
точка на обективно съдействие в рамките на наказателния процес.
Затова
и при спазване стриктно на правилата на чл. 54 от НК при индивидуализация на
наказанието лишаване от свобода, при посочените по-горе рамки – 15-30
години, съдът определи наказанието между средния и максималния размер, при
отчитане на отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер на 25 /двадесет
и пет/ години лишаване от свобода.
Този
размер ще да е съответен на целите на чл. 36, ал.1 от НК. Съдът постанови това
наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален "строг"
режим, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2 б. „а“ и „б“ от ЗИНЗС.
На основание
чл.59 ал.1 от НК при изпълнение на наказанието
„Лишаване от свобода“ съдът приспадна,
времето през което подс.С.Р.Д. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 04.03.2019 г.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Чифт
маратонки черни със сиви ленти; 1 брой яке, 1 брой панталон, 1 брой пуловер, 1
брой тениска, 1 брой боксерки, чифт чорапи,
бели салфетки с неправилна форма по тях червено кафяви петна - общо 6
броя, чифт маратонки с надпис ie
cog sportif синьо и шарено, 1 брой жилетка с кожени
елементи с надпис на десен ръкав KANGOL, 1 брой долница на
анцунг с емблема на ляв крачол, с бял кант от страни на крачолите, 1 брой грейка с качулка сива на цвят с надпис
от вътрешната страна FSBN - L
размер,
обтривка от поднокътно от
лява ръка на А.Ю.А., обтривка от поднокътно
от дясна ръка на А.Ю.А., иззети косми от лицето А.Ю.А., марля
за ДНК от А.Ю.А., обтривка от поднокътно
от лява ръка на С.Р.Д., обтривка от поднокътно
от дясна ръка на С.Р.Д., обтривка за ДНК изследване от С.Р.Д., сравнителен материал за
ДНК изследване иззет от устна кухина на лицето С.Р.Д., два броя запалки бяла и
синя и 9,21 лв. на монети/ сумата се намира на съхранение в трезор на ОДМВР-
Варна/, марля с натривка от група от червено кафеви
петна на разстояние 70 см. от бордюра и на 14.10 м. от труп на мъж, марля с натривка от група от червено кафеви петна намерени на 5 метра от обект 1 по улицата в
посока към трупа, марля с натривка от група
от червено кафеви петна намерени на 4,10 м. от обект
2 посока трупа, марля червено кафяво петно се намери на стената на фурна от
земята на горе в крайната си част -1,60 м., марля червено кафяво петно се намери на същата стена
от обект № 4 на 60 см., началото на обект № 4 до началото на обект № 5 от
земята на 1,07 м., марля червено кафяво
петно иззето от земята под главата на трупа, марля от сив на цвят кош за боклук се иззе с марля
червено кафяво петно, изследвани ВД от обекти - II 2.1, II 2.2,II 2.3,11.3, изследвани ВД от обекти
-№ 1, 2, 3, 4, 5 и 7 се отнемат в
полза на държавата и след влизане на
присъдата в сила СЛЕДВА ДА БЪДАТ
УНИЩОЖЕНИ.
С присъдата си на осн.
чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 2831.80 лв. в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Варна.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………….
ЧЛЕН СЪДИЯ:…..…………