Р Е Ш Е Н И Е
№І- 18 11.01.2018
година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Сияна Димитрова
Цин
Цинцарска
При
секретаря
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 659 по
описа за 2017 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е
молба с правно основание чл.250 ГПК от „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД, предявена от процесуалния представител на
дружеството- адвокат Красимир Милев, с искане за допълване на постановеното по
делото решение чрез произнасяне от въззивния съд по тази част от въззивната
жалба, насочена срещу обжалваното
първоинстанционно решение в частта, с която
районния съд не е уважил предявено
от ответника „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД възражение за прихващане със сумата от
2 612,76 лева. Изложени са съображения.
Препис от молбата е
връчен на насрещната страна по делото,
която в указания срок не заявява становище по същата.
Бургаският Окръжен съд,
като взе предвид искането за допълване на постановеното по делото решение,
което изхожда от процесуално легитимирана страна и е предявено в законоустановения
срок, намира същото за допустимо.
При разглеждане по същество на молбата намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
В писмения отговор по исковата молба
работодателят-ответник“ КОНТРОЛТЕСТ“ ООД е заявил при условията на евентуалност
искане за прихващане със сумата от 2612,76 лева, която ищецът дължал на
ответното дружество на следните основания: 520 лева, представляващи обезщетение
за неспазено предизвестие за един месец; 542,76 лева, представляващи покупната
цена на комплект зимно работно облекло,комплект лятно работно облекло, обувки,
каска, защитни очила, светлоотразителна жилетка, сбруя Р30, въже с две куки и карабина; сумата от 1550
лева, представляваща покупната стойност на сигнален дозиметър.
Представени са писмени
доказателства, а именно:приемо-предавателен протокол от 13.03.2014г. и
приемо-предавателен протокол от 17.10.2014г., всеки един от които е подписан от
ищеца П., от които се установява, че същият
е получил от управителя на ответника-работодател „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД комплект
зимно работно облекло,комплект лятно работно облекло, обувки, каска, защитни
очила, светлоотразителна жилетка, сбруя
Р30, въже с две куки и карабина.Според отразеното във всеки един от приемо-предавателните
протоколи, полученото работно облекло и лични предпазни средства подлежи на
връшане при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на 3 години.
Представено е приложение
3.1/вж.лист 47 от делото на БРС/,
озаглавено „разходи за закупуване на материали“, в което в табличен вид са посочени различни артикули,
сред които са и изброените от ответника
материали за работно облекло и лични предпазни средства с отразяване единичната цена на всеки един артикул/ без
ДДС/.Соченото приложение е без дата на издаване , както и не е посочен неговия
автор/съставител.
Представен е и
приемо-предавателен протокол от 22.12.2014г., от който се установява, че ищецът
П. получил сигнален дозиметър на
стойност 1550 лева .
В проведеното пред БРС
първо съдебно заседание процесуалния представител на ищеца заявява, че
сигналния дозиметър е бил върнат от ищеца на ответника, тъй като, като
материален актив подлежи на ежегоден контрол от Българския институт по
метрология.В тази връзка и след снабдяване със съдебно удостоверение от
БИМ-София е постъпило писмо- лист 188 от
делото на БРС, от което е видно, че за периода от 2014г. до 07.06.2016г. в
сектор –Ловеч на ГД МИУ не било постъпвало заявление от „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД за
извършване проверка на средства за измерване на йонизираши лъчения и съответно
нямало извършена такава проверка.
Районният съд е намерил, че
възражението за прихващане със сумата от
общо 2612,76 лева е неоснователно, като конкретни мотиви за това не е изложил в
решението си.
В тази връзка във въззивната жалба
на „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД се
излагат доводи за необоснованост
и неправилност на обжалваното решение.
При разглеждане на
въззивната жалба и излагане на мотиви относно начина на прекратяване на
трудовото правоотношение между страните
окръжния съд е стигнал до извода, че трудовото правоотношение е прекратено не на
соченото от работодателя основание- по взаимно съгласие на страните , а
възоснова на писмено предизвестие от работника П., което е било изпратено до
работодателя, но същият е прекратил ТПО със Заповед № 61/2015г.,без да изчака изтичане на
едномесечното предизвестие, с оглед на което безспорно не са налице основанията
по чл.220,ал1 КТ и възражението за прихващане с размера на обезщетението за
неспазено предизвестие е неоснователно.
По възражението за
прихващане със сумата от 542,76 лева, представляща твърдяна от
ответника стойност на получено от
работника работно облекло и лични предпазни средства, БОС констатира, че не се
е произнесъл в основното решение,
предвид на което намира следното:
Специално е
работното облекло, което се предоставя на работника или служителя като средство
за индивидуална защита срещу вредностите, съпътстващи неговата работа. Това
облекло е собственост на работодателя и подлежи на връщане при прекратяване на трудовото правоотношение или при
преместване на работника или служителя на друга работа преди изтичане срока на
годност на облеклото. В § 1,
т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ е дадено определение за
"лично предпазно средство", в следния смисъл: всяко приспособление,
екипировка, проектирано да се носи или използва от работещия, за да го
предпазва от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и
безопасност при работа, както и всяко допълнение, принадлежност или специално
работно облекло, проектирани за същата цел. Личните предпазни средства се
предоставят безплатно на работниците или служителите, които работят със или при
вредни или опасни условия. Видът им зависи от вида на опасността, за защита
срещу която се предоставят. Например това могат да са специални обувки,
средства за защита на ръцете /специални кремове, ръкавици/, средства за защита
на очите и лицето /защитни екрани и очила при работа с компютри/, средства за
защита на главата /каски/. Според чл. 17
от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и
опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства
на работното място, работодателят определя работните места и видовете
работа, при които се използват лични предпазни средства въз основа на извършена
оценка на риска на работното място, като има предвид: неизчерпателния списък на
дейности, които могат да изискват прилагане на лични предпазни средства,
посочени в приложение № 1 към Наредба № 3, неизчерпателния списък на лични
предпазни средства, посочени в приложение № 2 към Наредба № 3, таблицата за
части на тялото на работещите, изложени на рискове, посочена в приложение № 3
към Наредба № 3.
Чл.
284, ал. 1 от КТ също регламентира, че "работодателят е длъжен да
предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на
работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за
здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали,
нажежени предмети и други подобни". Изброяването в чл.
284, ал. 1 от КТ не е изчерпателно, а примерно. Преценката за
необходимостта от и за вида на работното облекло и личните предпазни средства
следва се извършва във всеки конкретен случай в зависимост от характера на
изпълняваната работа. Право и задължение да извърши тази преценка има
работодателят. Работодателят трябва да осигури финансови средства за
закупуването или изработването на специалното работно облекло и личните
предпазни средства и да ги предостави на работниците или служителите.
Недопустимо е компенсиране на непредоставено специално работно облекло и лични
предпазни средства с парично обезщетение - чл.
284, ал.4 от КТ.
Понеже е
имущество на работодателя, ако при прекратяване на трудовото правоотношение не
е изтекъл срокът на годност на предоставеното на работника или служителя
работно и униформено облекло, то по принцип се връща
на работодателя, а ако работникът или служителят не стори това – се заплаща стойността му.
От ищцовата страна по
настоящето дело не се заявява
нарочно становище, респ.-доказателства, за връщане на полученото от
него съгласно 2 приемо-предавателни
протоколи работно облекло и лични предпазни средства. В същото време обаче от
ответната страна, чиято е тежестта за установяване на обстоятелствата, от
доказване на които за същата следват благоприятни правни изводи по делото ,не
са ангажирани доказателства за стойността на предаденото работно облекло, което
е от значение за доказване на
възражението за прихващане по размер.Съдът
не може да извърши изчисление на така
предявеното възражение за прихващане / на осн. чл. 162,ал.2,предл.1 ГПК/, тъй като единственото налично по делото
доказателство в тази връзка, каквото е
представен от ответника списък,озаглавен „Разходи за закупуване на материали“,
не установява - към коя дата са
актуални цените на всеки един от
посочените в таблицата артикули.По изложените съображения като недоказано
по размер възражението за прихващане на стойност 542,76 лева, представляща твърдяна от
ответника стойност на получено от работника работно облекло и лични предпазни
средства, не следва да се уважава.
Третото възражение за прихващане
касае сумата от 1500 лева, представляваща стойността
на дозиметър тип GRAETZ, което възражение настоящата инстанция също
намира за неоснователно.На първо място, от приемо-предавателния протокол от
22.12.2014г. не е видно,че именно
работодателят „КОНТРОЛТЕСТ“ ООД е предал на ищеца П. процесния дозиметър, както това изрично е
записано и отразено в останалите два приемо-предавателни протоколи, отнасящи се
до получено от ищеца работно облекло и
лични предпазни средства .Освен това в приемо-предавателния протокол/за
дозиметъра/ не е отбелязано задължение на работника да върне тази вещ при
прекратяване на ТПО/както това е изрично
записано в приемо-предавателните протоколи за работното облекло и личните
предпазни средства/, а е отразено само, че при загуба или повреда по
немърливост лицето носи персонална отговорност.Нещо повече-в прекратяващата трудовия договор Заповед №
61/2015г. на управителя на „КОНТРОЛТЕСТ“
ООД не се поставя проблема за връщане на
дозиметъра,респ.- за заплащане на неговата равностойност.По тези причини съдът
намира и това възражение за прихващане
за неоснователно.
По така изложените съображения и
тъй като съдът обективира изричен диспозитив в съдебното решение само в случай
на уважаване на възраженията за прихващане,
които в случая намира за неоснователни
като недоказани до общо претендираната
сума от 2612,76 лева,молбата за
допълване на постановеното по делото решение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.250 ГПК Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
„КОНТРОЛТЕСТ“ ООД, предявена от процесуалния представител на дружеството-
адвокат Красимир Милев, с искане за допълване на решение
№ І -53/13.06.2017г., постановено по в.гр.д.№ 659/2017г. по описа на
БОС.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.