МОТИВИ
по решение № 133 от 29.05.2019г. на Районен
съд- гр.Несебър,
постановено по НОХД № 317 по
описа за 2019г. на съда
Съдебното производство е
образувано по повод внесен обвинителен акт против Т.С.С., ЕГН **********, за
това, че на 28.06.2017г., около
16:40 часа, в община Несебър, на главен път III-9061, в района на
кръстовището за село Т., при управление на моторно превозно средство- товарен
автомобил марка „Ф.”, модел „Ф.” с peг. №
*****, движейки се с посока на движение от к.к. „С.Б." към село О.,
нарушил правилата за движение, визирани в чл.6, т.1, чл.20, чл.21, ал.1, чл.42,
ал.2, чл.43, т.4, чл.47, всички от Закона за движение по пътищата, като не се
съобразил с разрешената максимална скорост за движение на МПС извън населено
място от 90 км/час, движейки се със скорост от около 120-130 км./ч., предприел
неправилно маневра „изпреварване” преди кръстовище, навлязъл в насрещната лента
за движение, не се съобразил с пътната маркировка- единична непрекъснатата
осева линия, вследствие на което се ударил първоначално в лек автомобил марка „Т.”,
модел „К.” с рег.№ *****, а след това в товарен автомобил марка „М.”, модел „С.”
с рег.№ ******, в резултат на което
напуснал пътното платно от ляво и допуснал пътно транспортно произшествие, в
следствие на което по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Г.С.Б.,
ЕГН **********, изразяващи се в счупване на лява бедрена кост в средната й част
с кръвонасядане и охлузване в тази област, водещо до трайно затруднение
движението на левия крак за срок от около 4-6 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, и счупване в проксималната част на ляв голям пищял с оток
и кръвонасядане в средната трета на лява подбедрица по задно вътрешната и
повърхност, водещо до трайно затруднение движението на левия крак за срок от
около 3-3,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес- престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б", предл. второ, вр. с чл.342, ал.1
от НК.
С
оглед констатираното в разпоредителното заседание наличие на необходимите
предпоставки, производството се разви по реда на глава Двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание, обвиняемият се
явява лично и признава вината си. Изразява съжаление за стореното и моли за
налагане на справедливо наказание.
Защитникът на обвиняемия пледира
за налагане на минималното наказание при реализация на чл.78а от НК. Моли да се
отчете обстоятелството, че от допуснатото ПТП най-тежки последици са настъпили именно
за С..
Представителят на Районна
прокуратура- гр.Несебър, поддържа обвинението. Счита същото за доказано по безспорен начин. Намира,
че описаната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен
начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, приобщени към делото.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият
Т.С.С. е със средно образование, неженен, неосъждан, правоспособен водач на
моторно превозно средство и към 28.06.2017г. имал редовно издадено СУМПС.
Същият работел като дистрибутор към „Инкофудс” ЕООД и за изпълнение за
служебните си задължения му бил предоставен за управление товарен автомобил
марка „Ф.”, модел „Ф.”, с peг.№ СВ ....ВХ.
На
28.06.2017г., около 16.00 ч., обвиняемият потеглил с поверения му автомобил от
гр. Свети Влас, посока към град Бургас. След като преминал през КК „С.Б.”, се
отправил към пътя през гр. Каблешково, който минава покрай с. Т.. Времето било
ясно, слънчево, видимостта била добра, пътят бил сух. Преди разклона за с.Т., след
моста, като се движел в дясната лента на главен път III-9061, със скорост около 130км/час, около 16,40 ч., С.
настигнал колона от автомобили, които се движели с около 70-80 км/час и решил
да ги изпревари. Управлявал автомобила извън населено място, за което максимално
разрешената скорост е 90км.ч. Пътното платно било
разделено на две ленти за двупосочно движение с двойна бяла непрекъсната линия М2
в района на кръстовището. В колоната от автомобили, която С. започнал да
изпреварва, се намирал и лек автомобил, марка „Т.”, модел „К.”, с peг.№ А ....MP, управляван от св.П., който се движел с около 70-80 км.ч.
В автомобилът се возили и св.К., св.Г.и св.П.. При наближаване на Т-образното
регулирано кръстовище на разклона за с.Т., св.П. подал ляв мигач и се пристроил
в средната лента за наляво, като бил първи в колоната автомобили. След като
изчакал преминаването на насрещно движещи се МПС-та, отпочнал маневрата „завой
наляво” като скоростта му на движение била около 19 км.ч. По същото време обвиняемият
се движел със скорост от около 130 км.ч. в насрещната лента, с включен ляв
мигач. Въпреки, че приближавал кръстовище, продължил с изпреварването, и не
намалил скоростта на движение на автомобила, който управлявал. Около 243-ти
метър от започване на изпреварването, автомобила на С. бил засечен в лентата за
насрещно движение от завиващия на ляво л.а. марка „Т.”, управляван от св.П., който
вече нямал видимост на лявото огледало за обратно виждане и не възприел
изпреварващия го отляво товарен автомобил. Последвал удар между двата
автомобила, при който товарният автомобил с предната си дясна част се блъснал в
преден ляв калник, предно ляво колело и автомобилна гума на лекия автомобил, като го свлякъл и откъснал, а
самият автомобил, в резултат на удара се завъртял на дясно и след задиране на
предното ляво колело на асфалта, спрял по средата на пътното платно срещу
автобусната спирка. По същото време в лентата за насрещно движение св.Б.,
управлявал т.а марка „М.”, с peг.№ А....MB, движейки се в посока КК „С.Б.”. В автомобила на предната дясна
седалка се намирал св.Т.. Когато достигнал разклона за с.Т., се движел със скорост
около 20-30 км.ч. и на около 20 метра от същия, св.Б. видял в лентата си за
движение, че срещу него се движел т.а. марка Ф.. В резултат на удара с л.а. „Т.”,
обвиняемият загубил управлението върху автомобила си, който продължил
движението си в лентата за насрещно движение, по която се движел и т.а. „М.”, управляван от св.Б.. Последният
се опитал да избегне удара, завивайки надясно, но въпреки това последвал челен
удар. В резултат на втория удар т.а. „Ф.” напуснал пътя отляво и се преобърнал
по таван с колелата нагоре, а т.а.„М.” се обърнал надясно до южната канавка на
пътя. Св.Б. се оказал в горната част на автомобила, а св.Т.- в долната, и бил
изваден първи от автомобила през предното панорамно стъкло от св.П.. Св.Б. бил
заклещен в областта на краката, тъй като от удара цялата предница на товарния
автомобил била премазана и изместена навътре към купето. След като бил изваден,
го оставили да лежи на тревата, като бил контактен, но се оплаквал от силни
болки в краката. До него на тревата лежал св.Т., който видимо нямал
наранявания. Обвиняемият също бил изваден от автомобила и поставен на тревата. Св.Г.,
св.П. и св.К. излезли от автомобила марка „Т.” и седнали на пейката на намираща
се наблизо автобусна спирка, като св.К. подала сигнал на тел. 112 за случилото
се. На място пристигнал полицейски патрул в състав св.Д. и св.Х.- автоконтрольори
при РУ- Несебър. Свидетелите Т. и Б., и обвиняемият били откарани в болнични
заведения, като св.Б. бил настанен първоначално в МБАЛ- Бургас. В резултат на
направените изследвания, включително и рентгенография, се установило, че на св.Б.
са били причинени счупване на лява бедрена кост в средната и част с
кръвонасядане и охлузване в тази област и счупване в проксималната част на ляв
голям пищял с оток и кръвонасядане в средната трета на лява подбедрица по задно
вътрешната и повърхност.
Видно
от изготвените съдебно- химически експертизи, тримата водачи не са били
употребили алкохол към момента на настъпване на ПТП.
От
заключенията по изготвените в ДП съдебно- медицински експертизи, се установява,
че св.Т. е получил повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза,
които са му причинили болки и страдание или лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК; обвиняемият С. е получил коремна травма с разкъсване корена
на мезантериума и тънкото черво, кръв в коремната кухина, което е причинило
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота или тежка телесна
повреда по смисъла на чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК; св. Б., от настъпилото ПТП
и от съприкосновение с части вътре в автомобила, като в механизма е участвало и
притискане на крайника, са били причинени счупване на лява бедрена кост в
средната и част с кръвонасядане и охлузване в тази област, което се квалифицира
като трайно затруднение движението на левия крак за срок от около 4-6 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес и счупване в проксималната част на ляв
голям пищял с оток и кръвонасядане в средната трета на лява подбедрица по задно
вътрешната и повърхност, водещо до трайно затруднение движението на левия крак
за срок от около 3-3,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес или две
средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.
От
заключението по изготвената автотехническа експертиза се установява, че
причината за настъпилото ПТП, е скоростта на движение на т.а.„Ф.”, която е в
причинно- следствена връзка с настъпването му, а първопричина за реализиране на
процесното ПТП е неправилно отпочната маневра „изпреварване” на колона
автомобили от обвиняемия с навлизане в лентата за насрещно движение в
регулирано кръстовище с ПМ-М2 за с.Т.. Констатира се от експертното заключение,
че пред С. е съществувала обективна възможност да предотврати настъпването на
верижното ПТП, ако преди предприемане на маневрата „изпреварване” на колоната
от автомобили пред него, наближаващи кръстовището за с.Т., е предприел действия
за прибиране в колоната и изчакване на същите да преминат кръстовището, без да
отпочва маневрата „изпреварване” с навлизане в лентата за насрещно движение. От настъпилото ПТП са били нанесени щети по
трите, участвали в него автомобила, в размери както следва: на л.а.„Т.”-1712
лв.; на т.а.„Ф.”- 9768 лв.; на т.а.„М.”- 2400 лв.
От
заключението на назначената допълнителна автотехническа експертиза е видно, че разрешената
скорост за т.а.Ф. в този участък е била 90 км.ч.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите
П., Г., К., П., Т., Б.,
Д., Х.. Изготвените по ДП
експертизи не са оспорени и се кредитират изцяло от съда като обективни,
компетентни и безпристрастни. От тях се установяват релевантни за спора факти- уврежданията, получени от пострадалото лице, механизмът на самото произшествие, причините за настъпването му. От извършеният оглед на местопроизшествие се потвърждават
установените по делото факти. Писмените доказателства по делото потвърждават
установената фактическа обстановка.
С оглед на така
изложеното се налага краен
извод, че събраните писмени доказателства и експертни заключения, в съвкупност
с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната
фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят
под съмнение така установените факти.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква „б”, предложение „второ”, вр. чл. 342, ал. 1, от НК.
От обективната страна деянието е извършено в нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на обвиняемия. В конкретният случай
прокуратурата е повдигнала обвинение за това обвиняемият да е нарушил правилата
на чл.6, ал.1, чл. 20, ал. 1, чл.
21, ал.1, чл. 42, ал.2, чл.43, т.4, чл. 47, всички от ЗДвП.
Нормата на чл.6, ал.1
изисква участниците в движението да съобразят своето поведение с няколко неща,
едно от които е и пътната маркировка, което в случая не е било спазено.
Налице е нарушение и
на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1, тъй като се установява, че С. е изгубил
контрола върху управлението на автомобила в резултат на допуснато нарушение
относно режима на скоростта, управлявайки го с около 130 км.ч. при допустими 90 км.ч.
На следващо място
налице е и нарушение на чл.42, ал.2 и чл.43 от ЗДвП, тъй като се установи, че
предприемайки маневра „изпреварване”, С. е навлязъл в насрещната лента за
движение, като въпреки, че е можел /съобразно заключението по САТЕ/, не се е
върнал безпрепятствено в своята лента, вследствие на което е допуснал ПТП.
В разрез с нормата на
чл.47 от ЗДвП, обвиняемият, наближавайки кръстовище, се е движел със скорост от
около 130 км.ч., която му е попречила да се прибере в своята лента и да
пропусне насрещно движещите се и завиващия автомобили, които са били с
предимство.
Безспорно се установява от обективна страна и че вследствие на
произшествието, на св. Б. са били причинени две средни телесни повреди по смисъла на
чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК., изразяващи се в счупване на лява бедрена кост в
средната и част с кръвонасядане и охлузване в тази област, което се квалифицира
като трайно затруднение движението на левия крак за срок от около 4-6 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес и счупване в проксималната част на ляв
голям пищял с оток и кръвонасядане в средната трета на лява подбедрица по задно
вътрешната и повърхност, водещо до трайно затруднение движението на левия крак
за срок от около 3-3,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. На св.Т. са били нанесени леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразяващи се в повърхностни травми на корема, долната част на
гърба и таза, които са му причинили болки и страдание. Последните са несъставомерни, тъй като в НК не е предвиден състав на
непредпазливо транспортно престъпление при причиняване на лека телесна повреда. Извършителят на престъпление по транспорта не може
да носи наказателна отговорност за несъставомерни вреди, каквито без съмнение
са причинените леки телесни повреди, а същите могат да бъдат отчитани само при
индивидуализацията на наказанието. В такава насока е Решение № 64 от
11.04.2016г. по к.д. № 67/2016г. по описа на II н. о. на ВКС. В случая леките телесни повреди се
поглъщат от средните такива, поради което не представляват съставомерен признак
на претендираното престъпление.
Нарушението
на правилата за движение е съставомерно и от субективна страна, тъй като С. е
съзнавал, че предприема маневра “изпреварване” в района на
кръстовище със скорост значително над максимално позволената, въпреки наличието
на насрещно движещи се МПС- та, както и завиващ наляво автомобил, който се е
намирал в колоната преди автомобила, управляван от обвиняемия,. Въпреки това
обаче не е предвиждал
настъпването на процесното ПТП, ведно с настъпилите вследствие от него
увреждания на здравето на св. Б., но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Същият, като водач на МПС, е бил длъжен преди да отпочне маневрата „изпреварване” на колоната от
автомобила, пред него, наближаващи кръстовището за с. Т., да се прибере в
колоната, и да ги изчака да преминат кръстовището, както и да предвиди, че като не съобразява скоростта
си с пътната обстановка, и не се съобразява с пътната маркировка, може да настъпи ПТП между управляваното от него МПС и другите два автомобила. Бил е длъжен и е могъл да предвиди, че от това ПТП
могат настъпят телесни увреждания за участниците в него, в частност на св. Б..
С оглед изложеното съдът
достигна до краен извод, че С. е извършил
престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение.
Налице са и предпоставките на
чл. 78А от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез
налагане на административно наказание. Предвидените в чл. 343а, ал. 1, буква „Б”, предложение „второ” НК наказания са лишаване от
свобода до три години или пробация, като видно от свидетелство за съдимост на С., същият е неосъждан. С престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, тъй като елемент от състава му е причиняването на средна
телесна повреда. Ето
защо съдът освободи обвиняемия
от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в
размер на 2000 лв.
Настоящата инстанция счита,
че наказанието следва да бъде наложено при превес на смекчаващи вината
обстоятелства. При определяне на размера съдът съобрази изразеното съжаление от страна на обвиняемият,
чистото му съдебно минало, обстоятелството, че от допуснатото ПТП са настъпили
повече от една, а именно две средни телесни повреди на св. Б.. Наред с това се
взе предвид и настъпилите леки телесни увреждания на св. Т., които макар и да
се поглъщат от причинените по- тежки наранявания, следва да бъдат взети предвид
при определяне размера на наказанието. В този смисъл съдът намери, че глоба в
размер на 2000 лв. ще постигне в максимална степен целите на генералната и
индивидуалната превенция.
Наред с наложеното
административно наказание „глоба”, с оглед разпоредбата на чл. 343г НК, на обвиняемият се наложи и наказание „лишаване
от право” да управлява МПС за срок от 8 месеца. Тук настоящата инстанция
съобрази както изложените по- горе обстоятелства, и това, че съобразно
справката за нарушител, С. е бил сравнително дисциплиниран водач.
Накрая
съдът се занима с направените в хода на досъдебното производство разноски,
които, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, с оглед признаването на обвиняемия за
виновен, ги възложи
в негова тежест.
Мотивиран
от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: