Решение по дело №149/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.196-211 от ГПК (отм.). Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. И. И. от Г.П. срещу решение № 134/23.07.2009 г., постановено по Г.д.№ 405/2008 г. по описа на РС-Г.П., с което е отхвърлен предявения от нея срещу П. Б. К. иск за обявяване за окончателен сключения между тях предварителен договор с предмет жилищен апартамент № 39, .8, бл.1, построен върху държавно място в кв.103 с площ от 63.67 кв.м., заедно с избено помещение № 30, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения от РС съдебен акт. Твърди се, че съществува предварителен договор, който не е писмено заверен от страните. Жалбоподателката сочи, че с писмена декларация е заявила това обстоятелство и по този начин е санирана липсата на писмен договор. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да уважи иска.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата поддържа подадената жалба. Ответникът не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК (отм.), приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от определение № 574/05.06.2008 г., постановено по Г.д.№ 777/2007 г. по описа на РС-Г.П., производството по делото е образувано след разделянето на предявения насрещен иск от В. И. И. срещу П. Б. К. за обявяване за окончателен сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот жилищен апартамент № 39, .8, бл.1, построен върху държавно място в кв.103 с площ от 63.67 кв.м., заедно с избено помещение № 30, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

Според изложените в исковата молба фактически твърдения, настоящият състав квалифицира иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД.Предпоставка за уважаването на този иск е валидно сключен предварителен договор и изпълнение на ищеца на задълженията, които е поел с него и които не са отложени към момента на сключване на окончателния договор.

Предварителния договор, чието обявяване за окончателен се иска е за покупко-продажба на недвижим имот - посоченото по-горе жилище. Съгласно чл.18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Чл.19, ал.1 ЗЗД предвижда, че за този вид сделки, предварителният договор трябва да е сключен в писмена форма. В тази връзка ТР№ 94 от 7.IX.1970 г. по Г. д. № 82/70 г., ОСГК предвижда, че липсата на предвидената в чл. 18 и 19 ЗЗД форма при окончателния и предварителния договор за продажба на недвижим имот при всички случаи е липса на съществен елемент от фактическия състав на тези договори, защото формата при тях, предвидена от закона, е не само за доказването им, но и за тяхната действителност. В този смисъл ВС в цитираното тълкувателно решение приема, че когато има сключен устен договор за продажба на недвижим имот и с него не е постигнато съгласие за друга правна сделка, предвидена в закона, или ненаименувано съглашение, не възникват права и задължения за страните, като дори и конверсията няма приложение, защото устният договор е нищожен поради липса на форма и не поражда никакви правни последици.

По делото не е представен предварителния договор, чието обявяване за окончателен се иска в писмена форма, а от изложеното от ищцата в хода на производството пред първоинстанционния съд, поддържано и в депозираната въззивна жалба, се установява, че страните не са спазили тази форма. Освен това, както е посочил и РС не са представени доказателства за собствеността на ответника върху процесния имот. С оглед на това и на изложеното по-горе, настоящият състав намира, че по делото не се установи наличието на валидно сключен предварителен договор, нито пък евентуалните негови съществени елементи, поради което и искът правилно е бил отхвърлен от РС. По тези съображения, въззивния съд счита обжалваното решение на РС-Г.П. за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него въззивна жалба - за неоснователна.

Водим от горното, Окръжен съд Благоевград

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134/23.07.2009 г., постановено по Г.д. № 405/2008 г. по описа на РС-Г.П..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: