Решение по дело №130/2021 на Районен съд - Своге

Мотиви към Решение № 8 от 17.12.2021 г.
по НАХ дело № 130
по описа за 2021 г. на Районен съд Своге,
изготвени на 04.01.2022 г.

Делото е образувано по предложение на Районна прокуратура Своге, за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
на основание чл. 78а от Наказателния кодекс НК) на С. Е. Д. от с. Н., общ. С., обл. П.,
ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
Районна прокуратура Своге - вносител на предложението, редовно призовани,
представител не се явява.
Обвиняемото лице, редовно призован, се явява в откритото съдебно заседание.
Признава се за виновен и изразява съжаление за случилото се. Защитникът му адв. П.
счита, че най-удачно е налагане на административно наказание „глоба” в минимален
размер.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното :

От фактическа страна :
Обвиняемото лице С. Е. Д. е роден на ....... г. в гр. П., живее в с. Н., общ. С., обл.
П. Той е ...., неженен, безработен, неосъждан, без образование – неграмотен. Когато
обвиняемият не владее български език му се назначава преводач и му се предоставя
писмен превод на основните процесуални документи. В този случай защитата му е
условно задължителна, съгласно чл. 94, ал. 2 вр. чл. 94, ал. 1, т. 4 от Наказателно –
процесуалния кодекс (НПК). Неграмотността следва да се преценява конкретно в
светлината на реалната възможност обвиняемият да се защитава сам, тъй като тя не е
от категорията на физическите или психологически недостатъци по чл. 94, ал. 1, т. 2
НПК. Тя би могла да обуслови задължителна защита в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 9
НПК, ако са налице всички посочени в тази норма предпоставки. При всяко положение
обаче, въпреки основния принцип за устно извършване на наказателното производство
органите на досъдебното производство следва да вземат мерки неграмотността да не
ограничи личното участие на обвиняемия в наказателното производство, което не
означава винаги и безусловно задължителна адвокатска защита. В настоящия случай
подобна преценка не се е налага, тъй като на обвиняемото лице е назначен служебен
защитник на основание чл. 94, ал. 1, т. 4 НПК, въпреки че тази хипотеза не е била
налице в действителност.
Д. е наказан с Наказателно постановление № 20-6207-000660 от 11.09.2020 г.,
издадено от ВПД (временно преназначен на длъжността) началник на РУ – Труд към
ОД на МВР Пловдив, влязло в законна сила на 24.10.2020 г., за нарушение на чл. 150
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно, че управлява пътно превозно
средство без да е правоспособен водач. Деянието е извършено на 14.06.2020 г. Към
тази дата Д. е бил ..., но въпреки това му е наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за
1

административните нарушения и наказания (ЗАНН) : административнонаказателно
отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили
административни нарушения в състояние на вменяемост ; а съгласно ал. 2 на същата
законова разпоредба : административнонаказателно отговорни са и непълнолетните,
които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да
разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят
постъпките си. Според разпоредбите на ЗАНН обаче, дори и непълнолетен да носи
административнонаказателна отговорност - и то ако е разбирал свойството и
значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си, за което липсват данни
да са събирани доказателства от наказващия орган - то на същия не може да се наложи
административно наказание „глоба”, предвид разпоредбата на чл. 15. (1) ЗАНН, според
която : глобата е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума,
а според ал. 2 на чл. 15 ЗАНН : по отношение на непълнолетните административното
наказание „глоба” се заменя с обществено порицание. Съдът счита, че тази
незаконосъобразност на влязлото в законна сила наказателно постановление не се
отразява на съставомерността на осъщественото от Д. деяние, тъй като е безспорно
установено, че той е наказан за извършено от него административно нарушение по чл.
150 ЗДвП, както и не е спорно, че на 14.06.2020 г. е управлявал моторно превозно
средство без да е бил правоспособен водач.
За времето от 07:00 / 08:30 ч. до 17,30 / 19:00 ч. на 07.06.2021 г. служителите на ...,
свидетелите С. Ц., Н. К., Д. Х. и В. В., изпълнявали служебните си задължения. Около
14.50 ч., в с. Искрец, общ. Своге, свидетелите Ц. и В. спрели за проверка лек автомобил
марка ,,Опел”, модел ,,Вектра”, с рег. № ........, управляван от С.Д. по ул. ,,Стара
планина”, с посока на движение от с. Брезе към центъра на селото. При извършената
проверка водачът не представил свидетелство за управление на моторно превозно
средство. На място пристигнали и свидетелите К. и Х. Първият от тях, на длъжност
,,.........”, съставил на шофьора акт за установяване на административно нарушение за
извършеното от него повторно нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Д. бил задържан със
заповед за задържане. С постановление от 08.06.2021 г. на разследващия орган, на С. Е.
Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, като му е
взета мярка за неотклонение „Подписка”.

По доказателствата :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните на досъдебното производство доказателства, които са приобщени към
делото по реда на чл. 283 НПК. Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 378, ал. 2 НПК.
След анализ на всички събрани по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства несъмнено се установяват фактите от значение за делото.
Събраните по делото доказателства са напълно непротиворечиви и следва да бъдат
кредитирани в цялост. Самопризнанието на обвиняемото лице намира солидна
подкрепа в тях.

От правна страна :
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и
2

субективна страна на на 07.06.2021 г, около 14.50 ч., в с. Искрец, общ. Своге, по ул.
,,Стара планина”, обвиняемото лице С. Е. Д. е осъществил състава на престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК.
От обективна страна той е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил – марка ,,Опел”, модел ,,Вектра”, с рег. № ......., без свидетелство за
управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние - управление на моторно превозно средство без
свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 20-6207-000660 от
11.09.2020 г., издадено от ВПД началник на РУ – Труд към ОД на МВР Пловдив,
влязло в законна сила на 24.10.2020 г.
От субективна страна деянието е извършено съзнателно, при форма на вината
пряк умисъл. Деецът е съзнавал всички елементи от фактическия състав на
престъплението, общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

По наказанието :
В конкретния случай по отношение на обвиняемото лице С. Е. Д. може да бъде
приложена разпоредбата на чл. 78а от НК и същият да бъде освободен от наказателна
отговорност за престъплението и да му бъде наложено административно наказание.
Налице са всички предпоставки за приложение на тази разпоредба, а именно :
1. В случая за това престъпление в НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
2. Целите предвидени в чл. 36 НК по отношение на обвиняемото лице С. Е. Д.
могат да бъдат постигнати с освобождаването му от наказателна отговорност и с
налагането на административно наказание.
3. Обвиняемото лице до настоящия момент не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ от Наказателния кодекс и той не
представлява голяма обществена опасност.
Относно размерът на наложеното административно наказание „глоба” : съгласно
чл. 78а НК той е от хиляда до пет хиляди лева. Съдът, като взе предвид тежестта на
конкретното деяние, както и личността на дееца, неговата възраст, материалното и
имотното му състояние, определя размера на административното наказание в
минималния размер от 1000 лева.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

Районен съдия :

3

Номер на акта:	8
Дата:	17 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия:	Румен Атанасов Стойнов

Дело:	20211880200130
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 юни 2021 г.

Решение по дело №130/2021 на Районен съд - Своге

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите