М О Т И В И
По
НОХД №774/2010 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХVІ н.с., с подсъдим А.Ч.К.
***
Подсъдимият
А.Ч.К. *** е предаден на съд по
обвинение в извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-Пловдив поддържа обвинението.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението,
за което е предаден на съд и предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371
т.2 НПК, на осн. чл.55 НК му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от
една година и десет месеца. В тежест на подсъдимия да бъдат възложени
направените по делото разноски.
Подсъдимият А.К., редовно и
своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Признава се за
виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства относно
тези факти. Съжалява за извършеното. Моли съда да му бъде наложено минимално наказание.
Защитникът му адв.Б., редовно преупълномощен от назначения в хода на
досъдебното производство служебен защитник на подсъдимия адв.Х., моли съда да
признае подзащитния му за невиновен и оправдае същия по повдигнатото му
обвинение, алтернативно, ако го признае за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд, му наложи наказание “лишаване от
свобода” за срок от една година.
Съдът, след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна:
А.Ч.К. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, ЕГН
**********.
От приложената справка за
съдимост /л.30-38/ се установява, че К. е многократно осъждан.
Характеристичната
справка на л.52 сочи, че подсъдимият има криминални прояви.
На 01.06.2009
г. късно вечерта К.Г. *** микробус „Форд Транзит” с рег. № ***, задната врата на който не може да се заключва.
Въпреки това в същото Г. държи инструменти за работа : комплект „Хилти” в куфар
със свредла за бетон с размери 6 мм. –
16 мм., 1 бр. свредло за бетон 10
мм и 1 бр.
свредло за бетон 12 мм. В пепелника на автомобила са оставени и негови лични
документи, а именно лична карта № ***, свидетелство за управление на моторно
превозно средство № ***, метро карта, гражданска отговорност на лек автомобил
„Форд Транзит” с рег. № ***, дебитна
карта на Ц.К.Б., кредитна карта на Ц.К.Б., свидетелство за регистрация
на моторно превозно средство – част ІІ-ра на л.а. „Форд Транзит” с рег. № ***.
В
близост до дома на Г. живее А.К.. Последният забелязва, че микробусът на съседа
му не е обезопасен със заключване на всички врати. На 01/02.06.2009 г. прониква
през незаключената задна врата на микробуса като взема горепосочените вещи.
На
04.06.2009 г. А.К. ***, за да закупи хероин, както и да продаде на свой познат
личните документи на Г.. С автобус № 25 пристига в квартал „и.”, гр.П., където
се запознава с Р.Б.. Двамата си закупуват хероин и го употребяват във входа на жилищен блок в
квартала. Подсъдимият разказва на Б. за взетите от него лични документи и
„Хилти” в гр.Р.. Споделя на новия си приятел, че документите в момента са в
него и възнамерява да ги продаде на свой познат, с когото има уредена среща на
автогара „Филипово” в гр.Пловдив.
К. и Б. тръгват към
автогарата. По пътя са спрени за проверка от полицейските служители Н.Г. и С.А..
Последните познават Р.Б. като криминално проявено лице. Извършен е обиск на К.,
в когото е открито наркотично вещество, както и лична карта № *** и
свидетелство за управление на моторно превозно средство № *** на името на К.Й.Г.
ЕГН **********, върнати на последния.
Съгласно
заключението по назначената в хода на досъдебното производство стоково -
оценъчна експертиза /л.54/ стойността на вещите към датата на инкриминираното
деяние е както следва: комплект „Хилти” в куфар със свредла за бетон с размери
6мм. – 16 мм.
- 160 лева, свредло за бетон с размер 10 мм – 6 лева и свредло за бетон с
размер 12 мм. - 7 лева или всичко на обща стойност 173 лева.
Съдът възприема
заключението по назначената стоково-оценъчна експертиза като обективно и
компетентно изготвено. Същото не се оспорва от страните.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателствени средства /заключение по стокова-оценъчна експертиза,
справка за съдимост и характеристична справка/, прочетени и приети по реда на
чл.283 НПК, и гласни доказателствени средства /направеното от подсъдимия
самопризнание и показанията на свидетелите К.Г., А.Г., Р.Б. /дадени пред орган на
досъдебното производство/, Л.К., Н.Г., С.А., на които показания съдът дава вяра като обективни, логични,
последователни и кореспондиращи на писмените доказателствени средства по делото
и на направеното от подсъдимия самопризнание/.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Б., дадени в хода на
досъдебното производство пред съдия, тъй като същите не кореспондират на
доказателствения материал по делото, а, от друга страна са насочени изцяло към
облекчаване на процесуалното положение на подсъдимия с оглед оневиняването му
по повдигнатото обвинение.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от А.К.
е съставомерно по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”Б” от НК, тъй като от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че на
01/02.06.2009 г. в гр. Р., обл. П., е отнел чужди движими вещи – комплект
„Хилти” в куфар със свредла за бетон с размери от 6 мм. – 16 мм. на стойност 160
лв., 1 бр. свредло за бетон 10
мм. на стойност 6 лв., 1 бр. свредло за бетон 12 мм. на стойност 7 лв. и
вещи без стойност – документи на името на К.Й.Г. ЕГН **********, а именно лична
карта № ***, свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***,
метро карта, гражданска отговорност на лек автомобил „Форд Транзит” с рег. № ***,
дебитна карта на Ц.К.Б., кредитна карта на Ц.К.Б., свидетелство за регистрация
на моторно превозно средство – част ІІ-ра на л.а. „Форд Транзит” с рег. № ***,
или всичко на обща стойност 173 лв. от владението на К.Й.Г. ЕГН **********, без
негово съгласие, с намерението противозаконно да го присвои, като е извършил
престъплението при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два и
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Подсъдимият осъществява обективните
признаци на състава на престъплението, тъй като с действията си прекъсва досега
осъществяваната фактическа власт върху инкриминираните вещи и установява
владение върху същите без съгласието на К.Г.. Настъпва и съставомерният резултат,
а именно промяна във фактическата власт върху предмета /вещите/.
Престъплението е извършено е при условията на опасен рецидив по чл.29
ал.1 б.Б НК, тъй като с присъда, влязла в сила на 06.10.2005 г., по НОХД №1258/2005 г.
по описа на ПОС, на А.К. е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от пет
месеца за престъпление по чл.354А ал.1 от НК, като на осн. чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години; с присъда, влязла
в сила на 28.02.2006 г., по НОХД 1914/2004 г. по описа на ПРС, на А.К. е
наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца за престъпление
по чл.215 ал.1 от НК, като на осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието
е отложено за срок от три години; с
определение, влязло в сила на 12.12.2007 г., е одобрено споразумение за
решаване на НОХД №1762/2007 г. по описа на ПРС, на А.К. е наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок от шест месеца за престъпление по чл.195 ал.1 т.3
пр.2 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.18 ал.1 от НК, като е определен
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. С протоколно определение по ЧНД №939/2007 г.
по описа на ПРС, влязло в сила на 29.01.2008 г., са кумулирани наказанията,
наложени на А.К. по горепосочените осъждания, като е определено едно общо
най-тежко наказание “лишаване от свобода” за срок от пет месеца, изпълнението
на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години, считано от
26.02.2006 г. На осн. чл.68 ал.1 от НК е постановено така определеното общо
най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим изцяло и
отделно от наложеното му наказание по НОХД №1762/2007 г. по описа на ПРС
“лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Горепосоченото определя престъплението,
за което К. е предаден на съд по настоящето дело, като такова, извършено при
условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”Б” НК, тъй като К. извършва
престъплението, след като е осъждан два и повече пъти /горепосочените осъждания/
на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер /посочените
по-горе престъпления/, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не
е отложено по чл.66 от НК / и по двете осъждания изпълнението на наказанието не
е отложено предвид преведеното в изпълнение на осн. чл.68 ал1. от НК общо
най-тежко наказание “лишаване от свобода” за срок от пет месеца/, а от
приложената на л.14 справка от Затвора-гр.П. се установява, че не е изтекъл
предвиденият в чл.30 ал.1 НК петгодишен срок, изключващ прилагането на
правилата на чл.29 НК /К. към настоящия момент изтърпява наказания по
осъждания, следващи извършване на престъплението, за което е предаден на съд и не
е изтърпявал наказанията по горепосочените осъждания, обуславящи квалификацията
на настоящето престъпление като такова, извършено при условията на опасен
рецидив/.
От субективна страна подсъдимият извършва престъплението
умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с
непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на осъщественото деяние,
като цели и иска настъпването на забранените му последици. Налице е и
допълнителният признак от субективна страна, а именно намерение за присвояване
на вещите от страна на подсъдимия, тоест считайки вещите като свои, да има
възможност да се разпорежда с тях като със свои. Макар и изпълнението на това
намерение /като признак от от субективна страна/ да не е необходимо, за да се
приеме, че кражбата е довършена, то осъществяването му безспорно го доказва. А
в случая същото е реализирано чрез извършената продажба на част от вещите на
неустановено в хода на разследването лице.
Предвид
изложените съображения съдът призна А.К. за виновен в
извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.1
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.Б НК.
Предвиденото
наказание за престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.Б НК е „лишаване от свобода” за срок от две до десет години. Следователно,
тъй като за наказанието е предвиден минимум, то при налагането му при условията
на чл.55 НК, същото следва да бъде определено под най-ниския предел, който е две
години.
Съдът, след като са съобрази с
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК, предвид проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 НПК, за определяне на наказанието при
условията на чл.55 НК независимо дали са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, наложи на подсъдимия А.К.
наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година и шест месеца.
За посоченото престъпление в
разпоредбата на чл.196 ал.2 от НК е предвидена алтернатива възможност за
кумулативно налагане на наказанието “конфискация” до една втора от имущество на
подсъдимия. Съдът счете, че налагането на подсъдимия К. и на наказание
„конфискация” наред с наказание „лишаване от свобода” е несъразмерно тежко с
оглед наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-долу,
поради което не му наложи наказание „конфискация”.
При определяне на срока на наказанието “лишаване от свобода”
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства : сравнително
младата възраст на подсъдимия и изказаното съжаление в хода на съдебното
производство. Като отегчаващи отговорността обстоятелства ще следва да се
отчетат : лошите характеристични данни на подсъдимия предвид наличието на
предходни осъждания, които сочат, че същият е лице с трайна престъпна нагласа и
в този смисъл с висока степен на
обществена опасност; високата степен на обществена опасност на самото престъпление
с оглед на времето /вечер/ на осъществяването му и проявената от подсъдимия
упоритост при извършване на престъплението.
Предвид
обстоятелството, че не са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане
изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца /с оглед наличието на предходни осъждания, при които на К.
са наложени наказания “лишаване от
свобода”/ съдът счете, че следва да бъде постановено ефективното му
изтърпяване. Настоящето осъждане не е първо такова на К., видно от приложената
по делото справка за съдимост и следователно не са налице предпоставките на
чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, поради което на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови
ефективното изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален строг режим на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
Така определеното наказание съдът намира, че е необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието по чл.36 НК и преди
всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за
постигане на генералната превенция.
Съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 25 ал. 1 вр. чл.23 ал. 1 от НК
за групиране на наказанията, наложени на А.К. по НОХД №
4657/2009 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НОХД № 6727/2009 г. по описа на
Районен съд – Пловдив и по НОХД № 4264/2009, престъпленията по които са извършени
от подсъдимия преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от
тях, поради което кумулира същите, като определи едно общо най-тежко наказание
“лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца.
По
отношение прилагането на разпоредбата на чл.24 НК, съдът счете, че така
определеното общо най-тежко наказание би могло да осъществи своето поправително
и превъзпитателно въздействие спрямо осъдения, поради което не увеличи същото.
На осн. чл. 25 ал. 2 от НК съдът приспадна от така определеното общо
най-тежко наказание една година и шест месеца «лишаване от свобода» изтърпяното
до момента наказание «лишаването от свобода» по НОХД № 4657/2009 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, считано от 26.01.2010 г. до влизане на присъдата в сила,
като и изтърпяното до момента наказание по НОХД № 4264/2009 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, а именно задържане по ЗМВР за срок от 24 часа на
04.06.2009г., с постановление на РП – Пловдив за 72 часа за времето от
05.06.2009 г. до 08.06.2009 г., както и времето, през което спрямо същия е
взета мярка за неотклонение «Задържане под стража» за времето от 08.06.2009 г.
до 03.02.2010 г.
В хода на наказателното производство са направени разноски за изготвяне на стоково-оценъчна
експертиза в размер на 30 лева. С оглед признаване на подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение и на осн.
чл.189 ал.3 НПК в тежест на същия бе възложена сумата от 30 лева,
представляващи разноски по делото.
Предвид
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
В.Ш.
