РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330107111 по описа за 2021 година
Прeдявен е иск по член 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от СУ „Димитър Матевски“ град П. с
ЕИК ****** с която е предявен срещу Е. Г. Б., ЕГН ********** осъдителен иск за
заплащане на сумата от 2030,58 лева, получена без основание, ведно със зак. лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.04.2021г.
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Твърди се в исковата молба, че по банковата сметка на ищцата на 12.06.2020г.
била преведена сумата от 2030,62 лева за обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, като недължимо платена. Платената сума била поискана от работодателя, но
същата отказала възстановяването й.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Изтъква се, че сумата е получена
добросъвестно и не се дължи връщането й, както и че ако съдът приеме, че същата
следва да бъде върната на работодателя се релевира възражение за прихващане с
вземане на ответницата, представляващо обезщетение за имущ. вреди от незаконното
задържане на трудовата й книжка за периода 4.05.2020г. до 21.05.2020г., по 75,90 лева
на ден. Претендират се разноски.
Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Безспорно е между страните, а и от събраните писмени доказателства по
делото се установява, че между страните е съществувало ТПО, прекратено по взаимно
съгласие, считано от 4.05.2020г., като също така безспорно е и, че на 11.05.2020г. по
банковата сметка на ответницата е преведена сумата от 2030,58 лева с основание –
дължимо обезщетение за платен годишен отпуск, както и че на 12.06.2020г. по
банковата сметка на ответницата са преведени 1928,89 лева с основание –дължимо
обезщетение за платен годишен отпуск.
Изслушано е заключение с вещото лице З.М., което не е оспорено от страните,
изготвено е компетентно и безпристрастно, и което съдът цени цялостта му, като
отговорило на поставените въпроси, от което се установява, че на ищцата са изплатени
по банков път два пъти – на 11.05.2020г. и на 12.06.2020г. обезщетение за неползван
платен годишен отпуск от 29 р. дни, в резултат на счетоводна грешка. Последният
пълен работен месец за ответницата е месец март 2019 година, за който месец е
начислено БТВ от 1671,84 лева, от което суми с постоянен характер в размер на
1518,08 лева, като за 20 р. дни се получава по 75,90 лева на ден. На ответницата се
полагат 1980,99 лева, а са и изплатени 395947 лева нетна сума, като в повече са
изплатени 1978,48 лева.
В настоящото производство е прието за разглеждане направеното от ответницата
възражение за прихващане на исковата сума с вземането на ответника от работодателя
му, представляващо обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка за
периода 4.05.2020г. до 21.05.2020г.
Представено е подадено заявление от Е.Б. до училището с вх. №
****************г., с което е заявено желанието й за прекратяване на ТПО по взаимно
съгласие и оформяне на трудовата й книжка. Върху заявлението й е поставена
резолюция от 29.04.2020г., с която е наредено оформяне на трудовата й книжка, но
след представянето й от служителя. Писмени доказателства кога трудовата книжка е
била предоставена от ищцата на нейния работодател не са ангажирани, като и такива
не са твърди да са съставяни. Представена е заповед за прекратяване на ТПО между
ищеца и ответника от 4.05.2020г., връчена на ответницата на 4.05.2020г.
От изслушания свидетел на ищеца В.Д., става ясно, че при връчване на
заповедта за прекратяване на ТПО ответницата не е предоставила трудовата си книжка
на работодателя, като ответницата била поканена да я донесе в училището.
Свидетелката казва, че трудовата книжка на ответницата била донесена от С. М., без да
се уточнява датата на която е извършено това, като трудовата книжка на Б. била
оформена няколко дни по-късно, а дошла в училището пет-шест дни след оформянето
й за нейното получаване.
По делото е приложена декларация от Е.Б., в която е удостоверено получаването
на трудовата й книжка на 22.05.2020г., като от нейното съдържание се установява, че
трудовата книжка е била оформена и подписана към 4.05.2020г., като е видно, че
2
датата 4 май е била поправена, но липсват подпис и данни за лицето извършило
поправка на датата.
От показанията на изслушания свидетел на ответника С. М., се установява, че
двамата с Е.Б. отишли в училището на 4.05.2020г., за получаване на заповедите за
прекратяване на ТПО и за да занесат трудовите си книжки за оформяне, като им било
обяснено, че трудовите книжки няма да им бъдат оформени същия ден, поради
обстоятелството, че служителката Д. била със счупен пръст, както и че ще бъдат
уведомени за това кога да додат и да получат трудовите си книжки. Свидетелят
уточнява, че книжките им били получени на 22.05.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже даването, а в тежест на
ответника е да докаже основанието за получаването на сумата. Безспорен по делото е
фактът, че ответницата е получила два пъти обезщетението си за платен годишен
отпуск от 29 работни дни, което я прави недобросъвестна при получаването на втората
сума, доколкото е била наясно, че има право само на едно обезщетение за платен
годишен отпуск от 29 работни дни, с подписването на заповед за прекратяването на
ТПО /л.3/, в която заповед е отразено правото й на 29 дни ПГО. Ответницата се е
позовала на добросъвестността й при получаване на процесната сума, като основание
за нейното задържане, за което в член 271, ал. 2 от КТ е създадена презумпция за
добросъвестност, която презумпция обаче се опровергава от събраните по делото
доказателства.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно
и безпристрастно дадено, размерът на недължимо платената сума за обезщетение е в
размер на 1978,48 лева
Относно наведеното и прието за разглеждане възражение за прихващане.
Съгласно член 350, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с
прекратяването, и да я предаде незабавно на работника. При прекратяване на ТПО,
съгласно член 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, работникът
има задължение да представи трудовата си книжка, за да бъдат отразени необходимите
данни, а за работодателя възникват задълженията по член 350 от КТ. В случаите на
прекратяване на ТПО от страна на работодателя, когато датата не е известна на
работника, а само на работодателя, последният следва съгласно член 2, ал. 5 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, в петдневен срок да поиска от
работника да предостави трудовата си книжка, и след като я получи да я попълни и да я
предаде на работника незабавно. Ако забави вписването, от деня на предоставяне на
трудовата книжка, той дължи обезщетение по член 226, ал. 2 от КТ. От представените
доказателства по делото се установява, че ТПО е прекратено по взаимно съгласие на
3
страните, считано от 4.05.2020г., като на същата дата тази заповед е била връчена на
ответницата по делото, като няма писмени доказателства на тази дата трудовата
книжка да е била оформена и върната на ответницата. За обстоятелството кога
трудовата книжка на ответницата е била предоставена на работодателя са изслушани
свидетелски показания, като според показанията на свидетеля на ищеца трудовата
книжка не е била предоставена от ответницата в деня на получаване на заповедта за
прекратяване на ТПО – 4.05.2020г., като била донесена от С. М. неизвестно кога и
оформена няколко дни по-късно, след което ответницата била уведомена да дойде да си
я получи, но дошла след 5-6 дни. От дадените от свидетеля М. показания, който има
дело срещу училището, става ясно, че трудовата книжка е била предадена на
4.05.2020г., но е била върната оформена едва на 22.05.2020г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. като безпротиворечиви, логични
и последователни. Показанията му се подкрепят и от писмените доказателства, и по-
конкретно от декларация от Е.Б., в която е декларирано получаването на оформената
трудова книжка на 22.05.2020г., а не на 4.05.2020г.. Освен това не е логично на
4.05.2020г. на ищцата да се връчи само заповед за прекратяване на ТПО, а да не се
връчи оформена трудовата книжка, след като в самата декларация е отбелязано, че
трудовата книжка е била оформена и подписана към 4.05.2020г. /датата е коригирана/,
като извършената поправка не е надлежно оформена и не става ясно кога и от кого е
внесено поправянето.
Дори и да се приеме, че трудовата книжка е била оформена към 4.05.2020г.,
което предпоставя нейното предоставяне на работодателя на тази дата, се поставя
въпросът защо книжката не е предадена на ответницата на тази дата, а едва на
22.05.2020г., след като на 4.05.2020г. последната е била в училището и на която дата й
е връчена заповедта за прекратяване на ТПО. Доколкото работодателят не е изпълнил
задължението си да предаде трудовата книжка на ответницата на 4.05.2020г., същият е
изпаднал в забава, като за перидоа 4.05.2020 до 21.05.2020г. е налице незаконно
задържане на трудовата книжка, с оглед на което на ответницата се дължи обезщетение
в размер на 18 дни по 75,90 лева на ден или общо сумата от 1366,20 лева.
Възражението за прихващане следва да се уважи за размера от 1366,20 лева, като след
извършеното прихващане с исковата сума, на ищеца ще се присъди сумата от 612,28
лева.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 121
лева за адв. възнаграждение, 42 лева за свидетел и ССЕ, и 24,30 лева за държавна такса
за образуване на делото.
На осн. член 78, ал. 3 ГПК на ответника ще се присъди адв. възнаграждение от
210 лева. Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. Б., ЕГН ********** да заплати на СУ „Димитър Матевски“
град П. с ЕИК ***** на осн. член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 612,28 лева, получена
без основание, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 28.04.2021г. окончателното й изплащане, както и разноски по
съразмерност от 187,30 лева, като отхвърля иска за разликата над уважената част от
612,28 лева до пълния му предявен размер от 2030,58 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА СУ „Димитър Матевски“ град П. с ЕИК ****** да заплати на Е. Г. Б.,
ЕГН ********* разноски по съразмерност от 210 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/П________________
5