Определение по дело №1526/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 22 октомври 2019 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20192100501526
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    

 

                                                   О    П   Р    Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е    І-2010       

                                                         

 

                                                   град Бургас ,22.10.2019 година     

 

 

Бургаският   окръжен    съд ,  гражданска колегия , в  закрито заседание  

на .........22.10.................................................   през

две хиляди и деветнадесета  година ,             в състав :

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                                    ЧЛЕНОВЕ : Пламена Върбанова        

                мл.с. Марина Мавродиева                                             

                                                                                             

                   при секретаря.................................................,като   разгледа  докладваното

                       от...................съдията  М.Карастанчева    ....в.гр.д. №  1526    по описа  за

               2019  год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                                                        Производството е по чл.  435  и сл.  от  ГПК и е образувано по повод жалбата на И.О.Ч. от гр. *** против  действията   на  ЧСИ Ивелина Божилова по изп.д. № 20198000400395 ,изразяващи се в  налагане на  обезпечителни мерки –запори  върху  лек автомобил  марка „Форд Фокус“ с ДК № 4769 МХ  и лек автомобил „Мерцедес“,модел Ц200,рег. № А 9334 МА,като се счита от длъжника ,че същите са несъразмерни с оглед разпоредбата на чл. 442а от ГПК .

                                                        Взискателят по изпълнителното дело-И.Х.И.  оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли за оставянето й без уважение.

                                                        Приложено е  становище от   частния съдебен изпълнител по чл. 436 ал. 3  от ГПК,в което  се  сочи ,че жалбата е недопустима ,като  не е спазена законовата процедура  за подаване на възражение за несъразмернос от длъжника до ЧСИ,който да се произнесе по него .

                                                        След преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди съображенията на страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

                                                        Изпълнителното дело  е образувано въз основа на   изпълнителен лист ,издаден  на основание  определение  по гр.д. № 7044/2017 г. по описа на БРС  срещу длъжника И.О.Ч.  за сумата от 14 850 лв.

                                                        Призовка за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника ,получена на  18.06.2019 г.За обезпечаване на вземането на взискателя И.Х.И.  е наложена възбрана върху  недвижими имоти на длъжника -19,33/385 кв.м. ид.части от  поземлен имот в гр. Б. ,ж.к. „В.„ ,ул. „И. „ № ** и ½ ид.част от  апартамент ** на ул.“И. „ № ** ,ет-.*  ,с площ от 198 кв.м. Наложени са запори на банкови сметки на длъжника в няколко банки /по които длъжникът е нямал наличност по сметките /,както и върху трудовото възнаграждение на длъжника На 05.08.2019 г. са наложени запори  и на МПС-та ,собственост на длъжника и съпругата му - автомобил  марка „Форд Фокус“ с ДК № 4769 МХ  и лек автомобил „Мерцедес“,модел Ц200,рег. № А 9334 МА .

                                                         С жалбата си длъжникът Ч.  възразява именно против тези обезпечителни мярки –налагане на запори върху двете МПС-та ,като счита ,че  предприетите  изпълнителни способи са несъразмерни спрямо размера на задължението.

                                                         Жалбата е недопустима.

                                                          С изменението на ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. В ДВ, бр. 86/20167 г., в сила от 05.11.17 г., законодателят предвиди изискването за съразмерност на наложените от СИ обезпечителни мерки и на предприетите изпълнителни способи спрямо размера на задължението, отчитайки и всички други обстоятелства по делото. Освен това в ал. 2 на чл. 442а ГПК се предвиди и механизъм за релевиране на тази несъразмерност – чрез възражение на длъжника до СИ, който ако го уважи – следва да вдигне съответните обезпечителни мерки.

                                                           Със същия ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г. бяха допълнени основанията за обжалване действията на СИ както за взискателя, така и за длъжника. В изчерпателно посочените хипотези в чл. 435, ал. 1 ГПК не е предвидена обжалваемост от страна на взискателя на разпореждането по чл. 442а ГПК. В тази връзка следва да се има предвид и волята на законодателя при предприемането на измененията и допълненията на ГПК, извършени с посочения ЗИД от 2017 г., която може да се извлече от обсъжданията в НС, проведени на 05.07.2017 г. /виж Стенограмата от посочената дата/ - предвидена е била отговорност по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и за взискателя относно вредите на длъжника, претърпени от явната несъразмерност по ал. 1 /това е бил текста на проекта за ал. 3 на чл. 442а/. Следователно, самият законодател е имал идеята, че защитата на длъжника при нарушение на изискването за съразмерност, прогласено с изричната норма на чл. 442а, ал. 1 от ГПК, следва да се осъществи само чрез ангажиране отговорността на СИ за вреди. И поради тази причина санкцията за неизпълнение на изискването за съразмерност, систематично е поставена в нормата на чл. 441 от ГПК, предвиждаща деликтната отговорност на СИ за вредите, претърпени от длъжника, но не и в нормата на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 от ГПК като възможност на взискателя или длъжника да я релевира чрез обжалване действията на СИ. Подходът на законодателя с действащия ГПК, е да ограничи защитата на участниците в изпълнителното производство срещу незаконосъобразните действия на СИ чрез обжалването им пред съда, само в изрично и изчерпателно предвидените хипотези. Този подход следва да бъде съобразен и при тълкуване на предприетите изменения и допълнения на ГПК с публикувания ЗИД в ДВ, бр. 86/2017 г. Принципът е, че всяко незаконосъобразно принудително изпълнение на СИ, довело до причиняване на вреди на участниците в изпълнителното производство, е основание за ангажиране на неговата деликтна отговорност, но не всяко незаконосъобразно действие или бездействие на СИ, може да бъде обжалвано пред съда. Поради това и е недопустимо извършването на разширително тълкуване на нормата на чл. 435, ал. 1 ГПК.

                                                           Преценката за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението се извършва при отчитане на всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Тази преценка е комплексна и конкретна с оглед етапа на изпълнителното производство, осъществените изпълнителни способи, непогасения размер на дълга, наложените обезпечителни мерки, като тя е в изключителна компетентност на съдебния изпълнител, който следва да съобразява съразмерността в целия ход на изпълнителния процес. Следователно, касае се за преценка за целесъобразност, която съдебният изпълнител е оправомощен да прави, като действията му остават законосъобразни дори при наличие на известна несъразмерност на наложените обезпечения с размера на дълга, стига тя да не е необосновано голяма, очевидна и драстична. Това е така, тъй като принудителното събиране на вземането чрез издирване и осребряване на длъжниковото имущество е процес, който понякога изисква значително технологично време, през което дългът нараства значително (чрез начисляването на лихви и разноски по изпълнението), а пазарната стойност на длъжниковото имущество е възможно значително да намалее (поради амортизирането му или в резултат от промяна в пазарната конюнктура). При налагане на обезпечителните мерки съдебният изпълнител трябва да отчита и тези фактори, за да гарантира успешното събиране на цялото вземане. Разликата между обоснована, необходима несъразмерност на обезпеченията, и явна несъразмерност, водеща до незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изисква сложна икономическа оценка на множество фактори, която във всеки един момент от изпълнителното производство би била различна, поради динамиката на факторите, подлежащи на преценка. Ето защо, законодателят е предвидил тя да се прави в отделен исков процес, с участието на съдебния изпълнител като страна, който би осигурил възможност и на двете страни (длъжника и съдебния изпълнител) да обосноват и докажат тезите си (в този смисъл е определение № 1598 от 15.05.2019 г. по в. гр. д. № 1773/2019 г. на САС). С други думи -за да е налице допустима жалба,предявена от длъжника при позоваване от същия на незаконосъобразност действието на съдебния изпълнител,насочено и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, следва обаче това възражение да е направено най-напред пред съдебния изпълнител и при отказ на последния да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност, жалбата на длъжника срещу този отказ би могла да се обсъжда като да е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.В конкретния случай такава хипотеза не е налице, тъй като едва в  жалбата пред настоящия съд длъжникът заявява възражението си за свръхобезпеченост,поради което и при липса на годен за обжалване акт на съдебния изпълнител жалбата  е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството,образувано по нея- да се прекрати.Видно от приложеното копие от изпълнителното дело  липсва подобно възражение  за несъразмерност ,отправено до ЧСИ/както се твърди в жалбата /.По делото са входирани две идентични молби  за вдигане на конкретни обезпечителни мерки –наложени запори в две банки ,като в едната се излага ,че по същите длъжникът получава обезщетение за безработица ,а в молба за вдигане на наложение запор върху трудовото възнаграждение на длъжника  като основание е посочено ,че по този начин той е поставен „в неловко положение пред работодателя „.Никоя от тези молби няма характер на възражение по чл. 442а ГПК ,поради което  следва да се приеме, че подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производсството по делото-прекратено.

                                                          Ето защо   Бургаският окръжен  съд

 

                                                                                          

 

                                                         О  П   Р   Е   Д   Е   Л   И    :

 

 

 

                                                        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.О.Ч., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, изх.№ 14332/13.08.2019 г. против  действията   на  ЧСИ Ивелина Божилова по изп.д. № 20198000400395 ,изразяващи се в  налагане на  обезпечителни мерки –запори  върху  лек автомобил  марка „Форд Фокус“ с ДК № 4769 МХ  и лек автомобил                      „Мерцедес“,модел Ц200, рег. № А 9334 МА и ВРЪЩА  делото на ЧСИ Ивелина Божилова за разглеждане на възражението по чл. 442а ГПК .

                                                        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не  подлежи на обжалване

`

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ  :1.

 

 

 

                                                                                                          2.