№ 16800
гр. София, 10.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110148616 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 200435/27.09.2022 г./
на Б. И. Г. срещу „Креди Йес“ ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно,
защото след изпълнение на дадените от съда указания тя отговаря в пълнота на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.
Искането на ответника за прекратяване на производството поради недопустимост на
исковете е неоснователно. Исковете не са лишени от правен интерес, защото
обстоятелството дали ответникът реално е претендирал до момента от ищцата заплащане на
процесната неустойка е ирелевантно, щом се твърди, че между страните е сключен договор,
част от чието съдържание е неустоечната клауза.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.06.2023 г. от 09:50 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от Б. И. Г. срещу „Креди Йес“ ООД искове за прогласяване нищожност
на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 564807/16.07.2021 г., предвиждаща
задължение за неустойка в размер на 1 870.59 лв. Доколкото се иска прогласяване
нищожността на различни основания и съобразявайки съдебната практика /например
Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016
г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV ГО/, съдът приема, че се касае за обективно съединени
искове, които с оглед на основанията си следва да се разгледат при условията на
евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на
въведеното основание, а именно: иск с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5
и т. 19 ЗЗП – нищожност поради неравноправност; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК – нищожност поради противоречие със
закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр. чл. 33, ал. 1
ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона; иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД – нищожност поради накърняване на добрите нрави. Претендират се разноските по
делото.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за паричен заем №
564807/16.07.2021 г., по силата на който й бил предоставен кредит в размер на 1 700 лв.,
подлежащ на връщане на 18 месечни вноски, с посочени в договора годишен лихвен
процент и годишен процент на разходите, както и била задължена да предостави на
кредитора обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора. Излага, че поради
непредставянето на обезпечение в срок й била начислена съгласно чл. 8 от договора
неустойка в размер на 1 870.59 лв., платима на части съгласно погасителния план заедно с
периодичните вноски. Намира неустоечната клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП,
която не е индивидуално уговорена. Изтъква, че неустойката е необосновано висока. Сочи,
че по съществото си тя представлява добавък към възнаградителната лихва, непосочена като
размер в договора, и при съвкупна преценка на договорните клаузи се установява, че
посоченият годишен процент на разходите не съответства на действително прилагания,
което е заблуждаваща търговска практика, непозволяваща на потребителя да прецени
икономическите последици на договора. Счита, че освен това непосочването заради
неустойката на действителния годишен процент на разходите е нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, като същевременно води и до нарушение на максимално установения в чл. 19, ал. 4
ЗПК праг на годишния процент на разходите. Излага, че неустойката на практика
представлява допълнително обезщетение за вредите от това, че вземането няма да може да
бъде събрано в срок, но тези вреди подлежат на обезщетяване чрез мораторната лихва,
поради което чрез неустоечната клауза се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Намира уговорката за неустойка за нищожна и като накърняваща добрите нрави поради
противоречие с принципите за справедливост и добросъвестност. Сочи, че при отчитането
2
на неустойката като елемент от възнаградителната лихва размерът на последната надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми. Излага, че чрез неустоечната
клауза се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник, с което се увеличава опасността от негова свръхзадлъжнялост. Счита, че
неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите й функции и
цели единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Посочва, че включването на клаузата за неустойката в договора
е израз на принципа на свобода на договарянето, като тя е ясна и разбираема. Излага, че
неустойката има присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Изтъква, че тя е съобразена по-високия кредитен риск за дружеството, а начисляването й е
резултат от поведението на потребителя – от неизпълнението на доброволно поето от него
задължение. Твърди, че неустоечната клауза е резултат от индивидуално договаряне. Счита,
че в договора са посочени всички необходими параметри към момента на сключването му.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове за
прогласяване нищожността на процесната клауза е да докаже следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за паричен заем № 564807/16.07.2021 г. и неговото
съдържание, по който ответникът й е предоставил в заем сумата от 1 700 лв.; твърдяната
неравноправност на клаузата за неустойка; твърдяното противоречие на закона; твърдяното
заобикаляне на закона; твърдяното накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата е индивидуално уговорена, за което
не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно сключването между страните на Договор за паричен заем №
564807/16.07.2021 г., по който ответникът е предоставил на ищцата в заем сумата от 1 700
лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4