РЕШЕНИЕ №
102
гр.
Кюстендил, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от двадесет
и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря Л.Николова, като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в. гр. д. №87/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №728/17.01.2020г.
от А.Д., ЕГН:**********,*** 16, чрез процесуалния си представител адв. Й.Г.,
против решение от 06.01.2020г., постановено по гр. д. № 575/2019г. по описа на
Районен съд – Дупница.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е признал за установено, че Д. дължи на Р.К.И., с .
Ярлово 15 000 лв. за извършване на ремонт, ведно със законната лихва от
04.02.2019г. Д. е осъден да плати на И. и деловодни разноски в размер на 740
лв.
Жалбоподателят намира решението за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. На първо място се сочи, че актът нямал
мотиви. Единственият довод за постановяване на решението били свидетелските
показания на единствения свидетел. Акцентира се на неговите показания, които
сочели че лицето не е присъствал на договорка между страните по делото, нито на
предаване на суми. Не били обсъдени останалите доказателства по делото,
включително експертното заключение. Било налице нарушение на чл.164, ал.1, т.3
от ГПК, тъй като била нарушена забраната за установяване на договори със
свидетелски показания. Изтъква се размерът на претендираната сума от
15 000 лв. допускайки въпросните свидетелски показания било допуснато
грубо процесуално нарушение, отразило се на крайния съдебен акт. Иска се на
основание чл. 266, ал. 3 от ГПК във въззивното производство да им бъде допуснат
до разпит един свидетел при режим на довеждане. Молят да бъда бъдат присъдени
на въззивника сторените от него разноски
за две инстанции. Приложен е списък по чл. 80 от ГПК. В обобщение иска се
отмяна на първоинстанционния акт и
вместо него да бъде постановен друг, с който да бъде отхвърлен предявения
установителен иск. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото
за разглеждане от друг състав на районния съд.
Съобщение
с препис от въззивната жалба е изпратена на въззиваемата Р.И.. В
законоустановения срок не е представен отговор по въззивната жалба.
В
съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се представителят на
жалбоподателя – адв. Г.. Моли да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт.
Иска присъждане на разноски за двете инстанции, съобразен представен списък.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
и след заплащане на дължимата държавна такса, процесуално допустима е, поради
което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност.
На
04.02.2019г. в Районен съд - Дупница е предявено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Р.И. против А.Д. за сумата от
15 000 лв. с твърдение в обстоятелствената част, че са дадени на длъжника
за извършване на ремонт, но същият не е осъществен и сумата не е върната.
Образувано е ч.гр.д. №277/2019г. по описа на ДРС. Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която в законоустановения срок Д. е
възразил. До И. е изпратено съобщение
относно постъпилото възражение и за възможността да предявят иск в едномесечен
срок от получаване на уведомлението, като следва да представят доказателства
пред заповедния съд за депозиране на иска. И. е предупредена със съобщението,
че при липса на представени доказателства издадената заповед за изпълнение ще
бъде обезсилена, както и издаденият изпълнителен лист. На 01.04.2019г. ДРС
издава определение по цитираното дело, с което обезсилва издадената на
04.02.2019г.по ч.гр.д. №277/2019г. по описа на ДРС заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. и е прекратило производството.
Срещу това определение е подадена частна жалба, като Кюстендилският окръжен съд
с определение №373/31.05.2019г. по в.ч.гр.д. №241/2019г. е потвърдил като
правилно атакуваното определение. Същият акт е необжалваем и е влязъл в законна
сила от датата на постановяването му – 31.05.2019г. на 19.03.2019г. е предявен
от Р.И. срещу А.Д. установителен иск с правно основание /посочен в исковата
молба/ чл.415 от ГПК. В петитума на иска е посочено „моля да ни призовете на
съд и установите по отношение на ответника
/А.Д./, същият ми дължи връщане на сумата от 15 000 лв. по поето,
но неизпълнено от него задължение за ремонт на къщата ми в
с.Ярлово, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до съда –
04.02.2019г., ведно с разноските по делото. По делото е разпитан свидетел,
назначена и приета е експертиза. С решение №8 от 06.01.2020г. по образуваното гр.д. №575/2019г. по описа на
ДРС е прието за установено, че Д. дължи на И. сумата от 15 000 лв. дадени
за ремонт, ведно със законна лихва от 04.02.2019г.
От
правна страна съдът установи следното:
Постановеното
съдебно решение е недопустимо, следва да бъде обезсилено, а производството по
делото – прекратено, по следните съображения: При обезсилена
заповед за изпълнение /издадена по ч.гр.д. №277/2019г. по описа на ДРС и
обезсилването е потвърдено с влязло в сила
определение №373/31.05.2019г. по в.ч.гр.д. №241/2019г. по описа на КОС/,
равносилно на липса на заповед за изпълнение, предявеният установителен иск за
установяване дължимостта на вземането по нея е процесуално недопустим.
Процесуално недопустимо е и издаденото решение по недопустимия иск, какъвто е
конкретният случай. Предмет на делото по установителния
иск е съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение, издадена за парична сума. В случая в следствие на
обезсилването на заповедта за изпълнение липсва и предмет за разглеждане в
исковото производство. Същевременно съдът установява и липса на обективно
съединен иск, наред с установителния иск, за осъждане на ответника за
претендираните суми.
Настоящият
извод се налага въпреки липсата на оплакване във въззивната жалба в тази
насока, а съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, която сочи, че въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В случая е обжалвано
изцяло постановеният от ДРС акт, при което КОС дължи произнасяне по
допустимостта на решението.
По разноските:
С
оглед изхода на спора разноски не могат да бъдат присъждани. Това ще стане при
евентуално произнасяне от съд по същество на спора.
По обжалваемостта:
Спорът не е с търговски характер и
поради размера си, който е над 5000 лв. не попада в ограничителния обхват на
нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ от ГПК. Поради това, на основание
чл. 283 от ГПК настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от
получаването му чрез Кюстендилския окръжен съд пред Върховния касационен съд.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 06.01.2020г., постановено
по гр. д. № 575/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
Решение подлежи на обжалване в
едномесечен срок от получаването му чрез Кюстендилския окръжен съд пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.