Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№…........../............. г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание, проведено на 19.12.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9548 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
ищеца Г.И.Г. срещу ответника „В.И." ЕООД, осъдителни искове за заплащане
на сумата от 2859,37 щатски долара, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец август 2015 г., сумата от 2479,29 щ.д., представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2015 г., сумата от
385,43 щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 10 дни за 2015 г., ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.06.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 803.34 щатски долара, представляваща
обезщетение за забава върху нетното трудово възнаграждение за месец август 2015
г., за периода 01.09.2015 г. - 07.06.2018 г., сумата от 679,03 щатски долара,
представляваща обезщетение за забава, изчислено върху нетното трудово
възнаграждение за месец септември 2015 г. за периода 28.09.2015 г. - 07.06.2018
г., сумата от 105,56 щатски долара, представляваща обезщетение за забава,
изчислено върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г.
за периода 28.09.2015 г. - 07.06.2018 г.
В исковата
молба ищецът твърди, че е работил на м/к С***я, ИМО № ***, съгласно
индивидуален трудов договор на моряка, сключен на 21.05.2015 г., между него и „В.И."
ЕООД, на длъжност трети механик. Същият се качил на кораба на 23.05.2015 г.
Трудовото правоотношение било прекратено на 27.09.2015 г. Съгласно договора,
месечното възнаграждение на ищеца било в размер от 3000 щ.д. Видно от
вписванията в моряшкия паспорт на Г.И.Г., съшият работил на кораба от
23.05.2015 г. до 27.09.2015 г. Ищецът твърди, че не е получавал трудовото си
възнаграждение за месец август и месец септември 2015 г., както и обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, както следва: за месец август 2015 г. - 2
859,37 щ.д., за месец септември 2015 г. - 2 479,29 щ.д. В трудовия договор не
била уговорена продължителност на платения годишен отпуск. Поради това неговата
продължителност следвало да съответства на определената в Наредбата за
трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа
на кораба и корабопритежателя продължителност от 30 дни. Ищецът имал право на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение в размер на 10 дни, съответстващ на продължителността на
трудовото му правоотношение. Дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2015 г., в размер на 10 дни, било признато и от работодателя
в Заповед № 382/27.09.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Общият размер на главните задължения на ответника към ищеца били в размер на 5724,09
щ.д. Работодателят потвърдил задълженията в издадена от него справка за дължими
суми с изх. № 585/02.12.2015 г. Работодателят изпаднал в забава за изплащане на
дължимите в полза на ищеца трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер от 5724,09 щатски долара. В трудовия договор не
бил уговорен срок за изплащане на трудовото възнаграждение. Падежът на
дължимото трудово възнаграждение за месец август 2015 г. бил 01.09.2015 г.,
доколкото чл. 270, ал. 2 КТ предвиждало, че трудовото възнаграждение се
изплащало всеки месец, тоест не можело да бъде отлагано изплащането на
трудовото възнаграждение за по-дълъг период. Работодателят бил в забава за
трудовото възнаграждение за месец август 2015 г. от 02.09.2015 г. Падежът на
дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2015 г. бил 27.09.2015 г.,
когато било прекратено трудовото правоотношение. Работодателят бил в забава за
трудовото възнаграждение за месец септември 2015 г. от 28.09.2015 г. Падежът на
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. бил
27.09.2015 г., когато било прекратено трудовото правоотношение. Работодателят
бил в забава за възнаграждението за неизползван платен годишен отпуск от
28.09.2015 г. до настоящия момент. Претендира вземания за обезщетения за забава
в размер на законната лихва: от 803.34 щатски долара - изчислени върху нетното
трудово възнаграждение за месец август 2015 г., за периода 01.09.2015 г. -
07.06.2018 г.; 679,03 щатски долара - изчислени върху нетното трудово
възнаграждение за месец септември 2015 г., за периода 28.09.2015 г. -
07.06.2018 г.; 105,56 щатски долара - изчислени върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., за периода 28.09.2015 г. -
07.06.2018 г.
По делото не е
постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание не изпраща представител, не
изразява становище по иска, не прави искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
С молба от 19.12.2018
г., ищецът, чрез своя процесуален представител, направи искане за постановяване
на неприсъствено решение, на основание чл. 238 от ГПК.
Представените по делото
доказателства, подкрепят твърденията в исковата молба. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат по
този ред.
Ответникът следва да
заплати дължимата държавна такса за производството в размер на 566.24 лева, изчислена в размер на 4
% върху цената на всеки иск по курса на БНБ за деня в който е постановено
решението (USD 1 = 1.70889 BGN), и сумата от 140 лева – дължима държавна такса за изплатено възнаграждение на
вещото лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
По изложените съображения
и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„В.И." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, да
заплати на Г.И.Г., ЕГН **********, сумата от 2859,37 щатски долара, представляваща неизплатено
нетно трудово възнаграждение за месец август 2015 г., сумата от 2479,29 щатски
долара, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
септември 2015 г., сумата от 385,43 щатски долара, представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2015 г., ведно със законната
лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 11.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 803.34 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху нетното
трудово възнаграждение за месец август 2015 г., за периода 01.09.2015 г. -
07.06.2018 г.; сумата от 679,03 щатски долара, представляваща обезщетение за
забава, изчислено върху нетното трудово възнаграждение за месец септември 2015
г. за периода 28.09.2015 г. - 07.06.2018 г.; сумата от 105,56 щатски долара,
представляваща обезщетение за забава, изчислено върху обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. за периода 28.09.2015 г. - 07.06.2018
г.
ОСЪЖДА
„В.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Варна, сумата от 566.24 лв. – дължима държавна такса по предявените
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и сумата от 140 лева –
дължима държавна такса за заплатено възнаграждение на вещото лице, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: