Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260174
09.02.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и шести януари
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №42/2021г. по описа на ПОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба
на В. С.
П., ЕГН **********,
чрез пълномощника му по делото
адв. Е. Н., против
Решение №261338 от 17.11.2020г., постановено по гр.д. №3326/2020г., по
описа на Районен съд- Пловдив, І гр.с.,
с което са
били отхвърлени предявените
от него против „АТН Европа“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ №52,
ет.2, офис 1, искове
за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението
му, извършено с предизвестие от
27.09.2019г. и заповед за
прекратяване на трудов
договор от 27.12.2019г.
и за възстановяването му на
заеманата преди уволнението
длъжност „****“ в ответното дружество. В
жалбата се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение, като
се иска отмяната му
и отхвърляне на
иска.
Ответната страна
по въззивната жалба- „АТН Европа“ ЕООД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ №52, ет.2,
офис 1, чрез пълномощника си
по делото адв.И.
Ч., оспорва същата
и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срок, от страна, която има
право да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението съобразно посоченото в жалбата,
като въззивният съд
като инстанция по
същество се произнесе по съществуващия между
страните материалноправен спор.
Първоинстанционният
съд е бил
сезиран с искове
с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2
от КТ, предявени от В. С.
П. против „АТН
Европа“ ЕООД за признаване за незаконно и отмяната
на уволнението му, извършено
с предизвестие от
27.09.2019г., издадено от управителя
на ответното дружество, и
заповед за прекратяване
на трудов договор
№002 от 27.12.2019г.,
и за възстановяването му на
заеманата преди уволнението
длъжност „***“ в ответното дружество.
От фактическа
страна по делото няма спор
между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 29.03.2019г. между страните е бил сключен
трудов договор, по
силата на който ищецът
В. С. П.
е бил назначен
за неопределено време на длъжност “****” в
ответното дружество. В
договора е бил уговорен срок от 90
дни за предизвестие за прекратяване му от
всяка от страните. С предизвестие, връчено на ищеца на
27.09.2019г., управителят на ответното дружество го е уведомил,
че поради съкращаване
на щатната длъжност “***” в
дружеството съгласно утвърденото
длъжностно разписание от 15.09.2019г. прекратява
трудовия му договор на
основание чл.328, ал.1, т.2,
пр.2 от КТ с
изтичане на 90 дни
от датата на връчване на
предизвестието. На 27.12.2019г.
е била издадена
и Заповед №002,
връчена на същата дата на ищеца, с която работодателят е прекратил
трудовия договор на
основание чл.328, ал.1, т.2,
пр.2 от КТ поради съкращаване на щата,
считано от 28.12.2019г.
С подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба
ищецът поддържа, че
уволнението му е
незаконно, тъй като в
дружеството не е било
извършено реално съкращаване
на щата, както и че работодателят не
е действал добросъвестно
при прекратяване на трудовото
му правоотношение, а е
извършил злоупотреба с право.
При конститутивните
искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от
КТ- за отмяна на незаконно уволнение
и възстановяване на
работника на заеманата преди
уволнението длъжност, доказателствената
тежест за установяване законността на уволнението пада върху работодателя и той
трябва да докаже законосъобразното упражняване на потестативното си право.
От представените по делото длъжностни
разписания на ответното
дружество, утвърдени от
управителя му Т.
Д. Л. Г., е
видно, че преди
уволнението на ищеца е било в сила
длъжностно разписание от 23.08.2019г., съгласно което в дружеството
съществуват по една
щатна бройка за длъжностите „***“
и „***“. След решение
на едноличния собственик на капитала
на дружеството със заповед
на управителя от
15.09.2019г. е било
утвърдено ново длъжностно
разписание, в сила
от 15.09.2019г., с
което тези щатни бройки са
били съкратени, без да
са създавани нови
такива. Впоследствие с
длъжностно разписание, в сила
от 15.10.2019г., са били
създадени длъжностите „***“
и „***“, а с длъжностно разписание,
в сила от 15.11.2019г., е била
създадена и длъжността
„****“, на която е бил назначен нов служител- Л.
Л..
Ищецът поддържа, че
съществените функции на
изпълняваната от него
длъжност, която е била
съкратена, в действителност са били
прехвърлени на новоназначения служител
Л. Л., когото
той е обучавал
в срока на отправеното му предизвестие, поради което реално
съкращаване на щата
не е било извършено. Твърди,
че целта на извършените от работодателя му реорганизации е била
трудовите функции да бъдат
изпълнявани от по- ниско
платен служител, като
същите са били
предприети поради отказа
му да приеме
намаляване на трудовото възнаграждение. Тези
доводи са неоснователни.
От приложената по делото
длъжностна характеристика за
заеманата от ищеца длъжност
„***“ е видно,
че задълженията на
изпълнителя на длъжността са да организира,
ръководи и контролира
цялостната дейност по осъществяване на продажбите
на ресорния му продукт, като
идентифицира потенциални клиенти, води преговори с тях
и извършва продажби на
продуктите на предприятието; инструктира
служителите в търговските обекти на предприятието и
участва в тяхното обучение по
представяне и предлагане на продуктите; следи състоянието на пазара и
изготвя периодични отчети и предложения
за подобряване предлагането на продуктите; участва
в изграждането и
поддържането на актуална база данни с клиентите
на предприятието и други. От приложената по делото длъжностна характеристика за новосъздадената длъжност
„****“ е видно, че задълженията на изпълнителя
на длъжността са да отговаря за
доставката, завеждането и
съхранението на стоки, материали,
консумативи и оборудване;
следи складовите наличности;
координира и контролира
доставката и транспорта
на стоки и материали,
като съставя и
следи за изрядността на документите, съпътстващи
стоките; отговаря за
доставчиците на стоки и
логистични услуги и
следи изпълнението на сключените договори с тях.
От показанията на св. М. П.- съпруга на ищеца,
която е работила заедно с него
в ответното дружество на длъжност ***, се установява, че в
разговор с тях,
проведен в Пловдив,
управителят на ответника Т.
Д. Л. Г.
им е предложил да напуснат работа
срещу обезщетение, което те отказали. След това между тях започнала кореспонденция по
електронен път. Съпругът
й се занимавал с
приемане и изпращане
на поръчки и с доставката
на продуктите, като отговарял и за
продажба на стоки в други страни. След връчване на
предизвестието той обучавал
новоназначения служител Л.,
като обучението продължило
един ден.
От показанията на св. Л. Л.
се установява, че
след назначаването му в дружеството
се е срещнал с ищеца в офиса в
София, който му
предоставил папка с
документи и флашка, като разговора им продължил
два часа. Работата на свидетеля била свързана
с доставката на стоки
до клиенти- пакетиране
в склада, разрешителни и организиране на транспорта, като
не контактувал пряко с клиенти, а
получавал информация за
заявките от Англия.
Свидетелят не изпълнявал
заявки на клиенти, които не
са клиенти на
английското дружество, а
ги изпращал на В. П. по
имейла.
От приложената по делото на
хартиен носител кореспонденция по електронен
път между ищеца и
управителя на ответното дружество се
установява, че на 16.09.2019г.
управителят на ответника
е предложил на ищеца
длъжността „****“ със
заплата от 55000
лв., а на
17.09.2019г. го е
уведомил, че ако
не приеме предложението ще
издаде уведомление за
прекратяване на договора
му. След като ищецът му
е отговорил, че
има нужда от няколко дни, за
да обмисли предложението, по- късно същия ден
управителят му е
направил ново предложение- за длъжността
„****“ със заплата от
41388 лв. Тъй като това предложение не
е било прието
от ищеца с имейл
от 18.09.2019г. управителят на
ответното дружество го
е уведомил, че е
инструктирал счетоводителя на
фирмата да издаде
официално писмо за освобождаване, като в периода на предизвестието ищецът
следва да се
явява редовно на работа,
а в края му- да
предаде фирменото имущество
и документация.
При така събраните
по делото доказателства не
могат да бъдат
споделени доводите на
ищеца за незаконосъобразност на
уволнението му поради
липса на реално съкращаване
на щата в ответното
дружество за неоснователни. От приложените по
делото писмени доказателства
безспорно се установява,
че с решение
на управителя на
ответното дружество е
било променено щатното
разписание на същото,
считано от 15.09.2019г.,
като заеманата от ищеца длъжност е била премахната. Това
решение на работодателя
се взема по
целесъобразност и не подлежи на правораздавателен контрол
по отношение на
съображенията, които го
обуславят, а само
по въпроса дали извършеното
съкращение е реално
или фиктивно. От
представените длъжностни
характеристики за заеманата от ищеца
длъжност „***“ и за
новосъздадената длъжност „****“
се установяват съществени
различия между същите- заеманата
от ищеца длъжност е имала
ръководни и контролни
функции, както и
такива по търсене
на клиенти и водене
на преговори с тях,
а задълженията на длъжността, на която
е бил назначен св. Л. Л., са изпълнителски- свързани с
организирането на доставката, съхранението в склада и
транспорта до клиентите на стоки и
материали, като сред
тях не е
търсене на клиенти и
извършване на продажба
на стоки. Видно
от трудовия договор
на ищеца, в същия
е предвидено заплащането
на комисионни за продажби в посочени
държави, както и
на дилъри и дистрибутори,
а по силата на допълнително споразумение
към договора му от
10.05.2019г. е уговорено
той да изпълнява
служебните си задължения
на територията на страната и
извън нея. Подобни
уговорки липсват в трудовия
договор на св. Л., в който
е посочено мястото му на
работа- склад, намиращ се в гр.
София, район „****.
Действително в двете длъжности
са включени и
някои сходни трудови
функции, но пълна идентичност
на същите не е
налице. Същото се
установява и от показанията на
разпитаните свидетели Л. Л. и
М. П. по отношение
на фактически изпълняваните
трудови функции от
двете длъжности. Съгласно трайната
съдебна практика съкращаване на
щата по смисъла на
чл.328, ал.1, т.2 от КТ
е налице и
при трансформиране на
длъжности- закриване по щатното разписание на определена
длъжност и създаване на
нова длъжност, в която са включени
част от трудовите
функции на закритата длъжност заедно
с нови по своята характеристика трудови
функции /в този смисъл-
Решение №210 от
08.10.2018г. на ВКС по
гр.д.№4974/2017г., ІV г.о.; Решение №13
от 04.04.2017г.
на ВКС
по гр.д.№2239/2016г., ІІІ
г.о.;
Решение №189 от
24.07.2013г. на ВКС по
гр.д.№919/2012г., ІV г.о.; Решение №168 от
10.06.2014г. на ВКС по
гр.д.№5342/2013г., ІV г.о.;
Решение №75
от 27.03.2012г. на ВКС по гр.д.№924/2011г., ІІІ г.о.; Решение
№404 от 06.01.2014г. на ВКС по гр.д.№1968/2013г., ІV г.о.; Решение
№137 от 17.04.2015г. на ВКС по гр.д.№7170/2014г., ІV г.о.; и
други/ . Предвид
горното в случая се
налага изводът, че в
ответното дружество е налице трансформиране на
длъжности, като част от задълженията на
заеманата от ищеца длъжност са били прехвърлени на
новосъздадената в срока на
предизвестието длъжност, заета
от св. Л.. Не може
да бъде направен друг
извод от обстоятелството, че
ищецът е обучавал св. Л. след постъпването му на работа,
тъй като обучението
и инструктажа на служителите
са били част от задълженията му по длъжностна характеристика. Не може
да бъде направен друг извод
и от представената командировъчна заповед
от 25.11.2019г., в
която е посочено,
че ищецът е командирован в гр. София
за „провеждане на
обучение на Л.
Л. за усвояване
и изпълнение на служебните задължения на
В. П.“. За
същата по делото се
установява, че е
била изготвена от
съпругата на ищеца М. П.,
като следва да се приеме,
че има за
предмет обучение за
изпълнение на тези задължения
от длъжността на
П., които са
били прехвърлени на новосъздадената длъжност, заета от св.
Л.. В подкрепа на този извод
е и установената
по делото продължителност на
срещата между ищеца и св.
Л., която не
предполага пълно обучаване
за изпълнение на всички служебни задължения на
ищеца.
Не могат да бъдат споделени и
изложените в исковата
молба и въззивната
жалба доводи за ищеца
за упражнена спрямо
него „принуда“ да
приеме предложена му по-
нископлатена работа в
дружеството и за
злоупотреба с право от страна
на работодателя му при
прекратяване на трудовото му
правоотношение. От
приложената по делото имейл- кореспонденция
между ищеца и управителя
на ответното дружество действително
се установява, че
преди уволнението му на
ищеца са били
предлагани други по- нископлатени длъжности
във фирмата, като
същият е бил
уведомен и че при
неприемането им трудовият
му договор ще бъде прекратен. Тези
действия на работодателя са извършени
в периода, когато последният е предприел
промени в структурата на
дружеството, и не могат да
бъдат квалифицирани като
„принуда“. Управителят на
дружеството разполага с
оперативна самостоятелност при вземане
на съответните решения
за дейността му
и има право
да открива, закрива
и трансформира длъжности по
щатното му разписание,
включително да предприема действия
за намаляване на разходите,
като закрива по- високоплатени длъжности
и разпределя функциите
им или част от
тях между други
по- нископлатени такива. Предвид
горното отправените от последния предложения спрямо
ищеца да бъде назначен
на друга длъжност и уведомяването
му за предстоящото
закриване на заеманата от
него длъжност са
част от правомощията
на управителя. Действително
ищецът е бил поставен в
ситуация да избира между
заемане на по- нископлатена длъжност
и прекратяване на трудовото му правоотношение, но този факт
сам по себе си
не може да
бъде определен като злоупотреба с право
от страна на
работодателя, тъй като последният
поначало не е бил
длъжен да му
предлага други длъжности, а
преследваната от него цел да
намали разходите на
дружеството за трудови
възнаграждения не е в
противоречие със закона.
Съгласно разпоредбата на
чл.8, ал.2 от КТ
добросъвестността при упражняването
на правата и
задълженията, произтичащи от трудовото
правоотношение, се
предполага до установяване на противното, поради
което тежестта за доказване на злоупотребата
с право се
носи от страната, която се
позовава на нея /в този смисъл-
Решение №185 от
16.06.2016г. на ВКС по
гр.д.№846/2016г., ІV г.о./. В
случая от страна
на ищеца не са
били ангажирани
доказателства, въз основа на които
да може да
се приеме недобросъвестност от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение.
По така изложените
съображения настоящият
състав на съда намира,
че претенциите на ищеца за
признаване за незаконни и за
отмяна на уволнението
му и за
възстановяването му на заеманата
длъжност в ответното
дружество са неоснователни и
следва да се
отхвърлят. Предвид горното обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено, като на
основание чл.272 от
ГПК се препрати и
към мотивите на първоинстанционния
съд.
С оглед неоснователността на въззивната жалбоподателят следва
да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски за
адвокатско възнаграждение в
размер на 1000
лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261338 от 17.11.2020г., постановено по гр.д.
№3326/2020г., по описа на Районен съд-
Пловдив, І гр.с.
ОСЪЖДА В. С. П.,
ЕГН **********, да заплати
на „АТН Европа“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес
на управление гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ №52,
ет.2, офис 1, сумата
от 1000 лв.-
разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно
обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.