РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20225300500331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез пълномощника
юрисконсулт И.П. против Решение № 260359 от 05.11.2021 г. по гр.д. №
296/2021 г. по описа на РС- Асеновград, с което е прогласена нищожността
на договор за потребителски кредит от 29.07.2020 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД и М. Т. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ***** на
основание чл. 146, ал.1 вр. чл. 143, т. 20 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С
Решението жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
да заплати на адв. Д.Л. Ф. АК ****, л. № **********, с адрес на кантора гр.
***** сумата от 525 лв. – адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по
изложените в жалбата съображения. Счита за неправилни изложените от
първоинстанционния съд мотиви за обявяване на договора за недействителен
поради недействителност на клаузите, съдържащи се в него, касаещи
предоставяне на допълнителни услуги. Оспорва изводите на съда, че не е
1
представил доказателства, че договорът би бил сключен и без тези клаузи.
Посочва, че наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага и без тези клаузи, какъвто смята, че е процесният случай. Твърди, че
видно от представеното копие от договора за кредит, както и останалите
писмени доказателства, допълнителните услуги са опционални и
незадължителни за сключване на договора за кредит. Твърди, че е налице
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на разпределена от
първоинстанционният съд доказателствена тежест за жалбоподателя да
установи, че договорът би бил сключен и без допълнителни услуги. Счита, че
съдът не е преценил в цялост приетите по делото доказателства, като не е взел
предвид, че с отговора на исковата молба жалбоподателят е представил анекс
към договора за кредит за промяна на погасителния план. С оглед на
изложеното счита, че договорът за кредит е действителен, като моли
обжалваното решение да се отмени и предявеният иск да се отхвърли. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. Т. Б. чрез адв. Д.Ф. оспорва жалбата като
неоснователна по изложените в отговора на въззивната жалба съображения.
Твърди, че обжалваното решение като краен резултат е правилно, но не на
изложените в него съображения. Посочва, че кредиторът е нарушил
изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1
ЗПК. Твърди, че възнагражденията за ФАСТ и ФЛЕКСИ следва да бъдат
включени в обхвата на ГПР, което въззивникът не е сторил. Цитира съдебна
практика на СЕС в подкрепа на доводите си. Посочва се, че възнаграждението
за допълнителен пакет услуги е безспорно разход по кредита и не съставлява
възмездяване на незадължителни и на допълнителни услуги по смисъла на
Директива 2008/48. Твърди се, че тези допълнителни услуги не са с
незадължителен характер, тъй като се заплащат на кредитора независимо дали
кредитополучателят ще ползва услугите; възнаграждението за услуги е
изискуемо веднага и се разсрочва, като се кумулира към падежните вноски по
погасителния план, както и поради други разпоредби, касаещи тези услуги, от
които въззиваемата страна прави извод за задължителния им характер. С
оглед на изложеното изразява становище за неправилно посочване на ГПР и
недействителност на договора за кредит на това основание. Твърди, че
2
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като без да
разпредели доказателствена тежест за това е приел, че ищецът не е доказал
какъв е действителният размер на ГПР. В тази връзка посочва, че
неправилното посочване на ГПР обуславя недействителност на договора и в
случай, че настоящият съдебен състав приеме, че за правилното решаване на
делото е необходимо да бъде установена действителната стойност на ГПР и
неговите елементи, то следва да се допусне съдебно – счетоводна експертиза
за установяване на тези обстоятелства. Оспорва се и изводът на
първоинстанционния съде, че договорната лихва не противоречи на добрите
нрави, като излага правни доводи в тази насока. Оспорват се и изводите, че
кредиторът не следва да разписва в договора условията, при които се прилага
лихвеният процент, аргументирани със съображението, че е уговорен
фиксиран лихвен процент. Твърди се, че в договора за кредит не са посочени
условията на прилагане на ГЛП, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.
9 ЗПК. На основание изложените доводи се моли обжалваното решение да се
потвърди макар и по – различни съображения. Претендират се разноски на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо. Следва да се разгледат възраженията на жалбоподателя за
неправилност на обжалваното решение.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. Т. Б.
против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД иск с правно основание чл. 26
ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от
29.07.2020г. и при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на
главния иск, да бъде обявена нищожността на клаузите в частта по поискана и
3
закупена допълнителна услуга, даващи право на ответното дружество да
получи заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на чл. 15 от
ОУ.
Ищецът твърди, че на 29.07.2020г между страните е сключен договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт, по силата на който са й
предадени 2000 лв., които се е задължила да върне ведно с начислените
лихви при договорен ГПР от 48,69% и ГЛП от 41%, като е договорено че
избира и закупува допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение от
600лв. Съгласно чл.15 от ОУ към договора допълнителната услуга „Фаст“ се
изразява в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, като е предвидено че след одобрението отпуснатата
сума се нарежда към клиента до 24 часа след получаване на подписаните
отклиента договор и приложения. Страните освен това са договорили, че
кредитополучателя дължи възнаграждение в размер на 960лв за закупена
допълнителна услуга „Флекси“, изразяваща се в отлагане на вноски съгласно
погасителния план, намаляване на части или на куп на погасителни вноски и
промяна датата на падежа, като е уговорено че за да се ползва заемателят от
тази услуга е необходимо подписване на анекс към него. Ищцата не е желаела
получаването на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, но при
кандидастването за кредит представителят на ответника е заявил че без
закупуването на тези услуги няма да бъде предоставен кредитен ресурс.
Ищцата е усвоила сумата от 2000лв, но не дължи плащане възнаграждението
по допълнителите услуги, поради нищожнсот на договора. Счита договора
нищожен поради недействителност по смисъа на чл. 11 ал.1 т.9 ЗПК – поради
неправомерност на договорната лихва, освен това в договора не са разписани
правата на потребителя по чл. 29 ал.4 от ЗПК. Твърди, че с договорения
лихвен процент от 41% се нарушават добрите нрави и принципите за
прозрачност и е налице нищожност на уговореното възнаграждение, което е
формирано от договорната лихва и скритата лихва под формата на цена на
допълнителните услуги Фаст и Флекси. Договореният лихвен процент от
41% не отговаря на действително приложения, с оглед приложената скрита
лихва изразяваща се в начисляване на допълнителните възнаграждения за
услугите Фаст и Флекси. Кредиторът не е оповестил на потребителя
действителната цена на кредитния ресурс. Възнаградителната лихва е
уговорена неравноправно по смисъла на ч. 143 ЗЗП, тъй като при сключване
4
на договора потребителят не е могъл да прецени обхвата на поетото от него
задължение, тъй като е бил заблуден от търговеца че ще дължи цена на
кредита в размер на 41%. Лихвата освен това е задължителен реквизит от
съдържанието на договорите за потребителски кредит, и невключването им
има за последица изначална недействителност на кредитната сделка по
смисъла на чл. 22 ЗПК, поради нарушаване разоредбата на чл. 11 ал.1 .9 ЗПК.
Договорът за кредит е недействителен и поради това, че не е посочен
действителния ГПР, тъй като поради по-високия лихвен процент нараства и
ГПР. Счита, че възнаграждението по допълнителните услуги Фаст и Флекси
представлява такса по кредита и следва да отговаря на смисъла на
разполредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК а именно - да покрива
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, но различни от основната услуга, а уговорката да се заплаща
възнаграждение по допълнителните услуги в случая са свързани с основната
услуга по предоставяне на кредитния ресурс. Възнаграждението за
допълнителините услуги представлява допълнителна печалба и
недобросъвестно не е посочена като такава в условията на договора. Освен
това лиспсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита и
противоречи на разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗПК. Ето защо счита, че дължи
само чистата стойност на кредита. Ангажира събиране на доказателства,
претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Не
оспорва обстоятелството, че с ищцата имат сключен договор за
потребителски кредит от 16.09.2019г, както и че по силата на договора на
ищцата е отпусната сумата от 2000лв при ГПР 48,69% и ГЛП от 41% за срок
от 18 месеца. Ищцата е пожелала закупуването на допълнителна услуга Фаст,
като е получиа приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на кредит, както и на допълнителна услуга Флекси за което е
получила правото да прави промени в погасителния план, като цената на тези
допълнителни услуги й е била обявена в допълнителна преддоговорна
информация преди сключването на договора. Цената на допълнитените
услуги е била разсрочена във времето, като ищцата и кредиторът са
постигнали договореност погасителните вноски и възнаграждението за
допълнителните услуги да бъдат заплащани заедно. Оспорват твърдението, че
ищцата не е желаела да закупи пакета допълнителни услуги, освен това
5
заявяват, че ищцата е заявила промяна на падежната дата на погасителните си
вноски, като на 14.09.2020г е сключен анекс, с който освен това е намален и
размерът на ГПР на 45,54%. Оспорва твърденията за нищожност на договора
поради противоречие нс добрите нрави, като заявява, че практиката считаща
лихвени проценти надвишаващи трикратния размер на законната лихва за
нищожни като противоречащи на добрите нрави е изоставена и с
разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК е възприет праг от петкратния размер на
законната лихва. Моли в случай че бъде обявена за недействителна клаузата
за възнаградителната лихва да бъде приложена разпоредбата на чл. 26 ал.4
ЗЗД и бъде прието че се дължи законната лихва от сключването на процесния
договор. Оспорва и твърденията за неравноправност на договорните
разпоредби, уговарящи възнаградителната лихва като сочи че разпоредбата на
чл. 145 ал.2 от ЗЗП постановява, че преценяването на неравноправната клауза
в договор не включва определянето на основния му предмет и съответствието
между цената и възнаграждението от една страна и стоката и услугата от
друга. Оспорва и твърдението, че е налице заобикаляне разпоредбата на чл.
19 ал.4 ЗПК с уговорката за предоставяне на допълнителни услуги, тъй като в
обхвата на ГПР попадат разходите за допълнителни услуги само в случаите
когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие
за сключването на договора за кредит, какъвто не е настоящият случай.
Счита, че предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора
за кредит, а са по повод на същия. Оспорва и твърдението за
недействителност на договора, поради противоречие с изискванията на чл. 11
ал.1 от ЗПК, като сочи че приложеният лихвен процент е фиксиран, поради
което и не е необходимо разписване методиката за изчисляването му.
Оспорва и твърдението за недействителност на договора поради
противоречие с разпоредбата на чл. 10 ал.2 от ЗПК, като сочи че
възнаграждението по допълнителните услуги е включено към погасителните
вноски и е било известно на ищцата. Прави възражение за прекомернот на
адвокатското възнаграждение. Ангажира събиране на доказателства,
претендира разноски.
От приетите по делото доказателства се установява описаната от
първоинстанционния съд, фактическа обстановка, а именно:
След подадено искане от ищцата за отпускане на потребителски кредит
Стандарт, между страните е сключен договор за потребителски кредит Профи
6
Кредит Стандарт от 29.07.2020г, по силата на който на ищцата е предоставен
кредит в размер на 2000лв, със срок 18 месеца, при ГПР от 48,69% и ГЛП от
41%, с посочена дължима сума по кредита от 2656,73лв. В договора е
посочено, че при кандидатстването за потребителски кредит
кредитополучателят изрично е поискал да закупи допълнителна
незадължителна услуги Фаст, с възнаграждение 600лв., както и допълнителна
незадължителна услуга Флекси с договорено възнаграждение 960лв., платими
ведно с погасителните вноски с размер на вноската по възнаграждението
допълнителни услуги - 86,66лв. Като общ размер на вноската по договора за
кредит е посочена сумата от 234,28лв, а като общо задължение по кредита и
по закупената допълнителна услуга – 4216,73лв, която сума
кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 15.01.2022г съгласно
погасителен план, неразделна част от договора.
В погасителния план, неразделна част от договора, дължимите месечни
вноски в общ размер на 234,28лв са формирани, както следва: главница,
лихва - с общ размер на вноската по кредита от 147,62лв, и размер на вноска
по закупена допълнитаелна услуга – 86,66лв.
При сключването на договора е подписан и стандартен европейски формуляр.
Съгласно чл. 15 от ОУ , неразделна част от договора за кредит,
кредитополучателя може да избере да не закупи допълнителна услуги или да
закупи една или повече допълнителни услуги към ДПК, а именно:
допълнителна услуга Фаст, предсавляваща приоритетно разглеждане и
становище на искането за отпускане напотребителски кредит преди
кредитоискателите без закупена допълнителна услуга Фаст и в рамките на
един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски
кредит в систсемата на Профи Кредит България ЕООД/чл.15,1/, а
допълнителна услуга Флекси представлява правото на кредитополучателя да
променя едностранно погасителния си план, , като отложи на части или
накуп допустимия брой погаситени вноски съобразно срока на договора за
кредит, при наличието на посочените в чл. 15.2.1 б „А“ условия, а за
извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс.
Представя се от ищцата извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит № 40000780560/л.19/.
По делото са приети като писмени доказателства и ордери, от съдържанието,
7
на които не може да се направи извод за относимост на същите към
конкретния договор за кредит. С допълнително споразумение от 14.09.2020 г.
е променена падежната дата на вноските по кредита на 25то число, като ГПР е
изменен – 45,54 %, а лихвата е останала непроменена 41 %.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел за основателен предявения иск за нищожност на договора за
кредит. Приел е за неоснователно възражението на ищцата, че в договора за
кредит не е посочен действителния ГПР поради недоказаност на същото.
Видно от мотивите на съда, същият е счел, че договореното възнаграждение
по пакета допълнителни услуги представлява разходи за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит по смисъла на пар 1 т. 1, 2 от ДР на
ЗПК, като настоящият съдебен състав напълно споделя този извод. Освен това
първоинстанционният съд е приел, че клаузите, касаещи предоставяне на
допълнителни услуги са провротиворечие с разпоредбата на чл. 10а, ал.4 ЗПК,
която предвижда че видът размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. С оглед неясното определяне на тези клаузи съдът е
приел, че същите са неравноправни по смисъла на чл. 146 ал.1 ЗЗП, и са
нищожни посмисъла на чл. 146 ал.1 ЗЗП, при липса доказателства същите да
са били индивидуално уговорени. Прието е от първоинстанционния съд, че с
оглед липса на представени доказателства от страна на ответника, че
процесният договор за кредит е щял да бъде сключен и без клаузите, касаещи
предоставяне на допълнителен пакет услуги, не е налице хипотезата на чл. 26
ал.4 ЗЗД, поради и което същият е прогласен за нищожен на основание чл. 26
ал.1 ЗЗД чл. 143 ал.2 т. 20 ЗЗП.
Настоящият съдебен състав счита, че неправилно от първоинстанционния
съд е прието, че възражението за недействителност на договора на основание
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т. 10- годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора.
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11,
8
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен
процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от
потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не
съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя
задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит. В случая и без да се ползват специални знания, а и
доколкото се признава от жалбоподателя, че възнагражденията за
допълнителни услуги не са включена в ГПР, е видно, че общата дължима от
потребителя сума по договора не съответстват на посочените в договора
размери на лихвения процент /41%/, на годишния процент на разходите
/45,54%/ и на общата сума, дължима от потребителя.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
9
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно цитираната разпоредба, уреждаща включените в ГПР
разходи, то в същия следва да се включат всички разходи по договора за
кредит, включително и допълнителните възнаграждения. Същите са пряко
свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при
изчисляване на ГПР. Чрез изключване на допълнителните услуги,
представляващи 78 % от предоставената в заем сума от посочения в договора
ГПР е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).
Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по
своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като
съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите.
Услугата "Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит", представлява по своята същност "такса за усвояване на кредита".
Услугите възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа
по своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е
предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за
кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ
кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за предоставяне на
допълнителен пакет услуги, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл.
21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради и
10
което съдът приема, че клаузата е нищожна на това основание.
Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждения по
усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са включени в годишния
процент на разходите – чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като уговаряне им като отделно
възнаграждение има за цел заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см.
на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно
цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР
освен, че представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19
ЗПК, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита
и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика
по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя
страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост
/Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по
ясен и разбираем начин на лихвата, годишният процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК същият правилно е приет от първоинстанционния съд за
недействителен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – адв. Д.Л. Ф.
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА,
като сочи и от представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че е оказал безплатна правна помощ на същата на основание чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, предвиждаща, че адвокатът може да
оказва безплатна правна помощ на материално затруднени лица. С оглед
изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Ф.
адвокатско възнаграждение в размер на 525 лв. за въззивната инстанция,
11
определено съгласно действащата към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие редакция на Наредба № 1 на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260359 от 05.11.2021 г. по гр.д. № 296/2021 г.
по описа на РС- Асеновград.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***** да заплати на адв. Д.Л. Ф. АК ****, л. №
**********, с адрес на кантора гр. ***** сумата от 525 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12