МОТИВИ към присъда №43/25.10.2018г. по нчхд №36/18г. на АРС, ІІІ н.с.
С подадена на 17.01.2018 г. от
тъжителя Д.С.Т. частна тъжба против подсъдимите А.Д.Б. и Н.Г.Б. *** са били
повдигнати следните обвинения:
Спрямо подс. А.Д.Б. за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр.чл. 147, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК, а именно затова, че на 30.06.2017 г. в гр. Асеновград, в
съучастие с Н.Г.Б., като извършител, по друг начин - чрез писмена жалба
адресирана до Президента на Република България, Министър-председателя,
Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция „Вътрешна сигурност на
МВР-БОРКОР и Главния прокурор на Република България, постъпила и заведена в
Прокуратура на Р. България, е разгласил позорни обстоятелства за Д.С.Т., като
написал: „В града се говори, че като бивш гребец на кану-каяк е свързан с
организираната престъпност и престъпните елементи в града…“, „…използвайки
служебното си положение, ползва 40 години ток и вода, без да плаща в цялата
къща - осквернявайки по този начин униформата и ощетявайки обикновения данъкоплатец-народа.“ „… с цел да
спрат неговите престъпления, с които уронва престижа на полицията, кой му е
поставил пагоните, за да ги скверни?...Пагоните му са дадени да защитава
обществото и данъкоплатците, а не да работи за „сивия сектор“. Смятам, че няма
място в институцията полиция, понеже я руши и срутва престижа й“, и е преписал
престъпления на Д.С.Т., като написал: „През 2012 г., полицаят Т. покровителства
канал за разфасоване на крадени коли“, „...като бивш служител на общината, той
злоупотребява със служебно положение, за да узакони незаконно 2 гаража,
построени на общинска земя, на 2 метра от съседния блок.“, „Настройва съседи
против нас като събира лъжесвидетели, убеждавайки ги да лъжат-С.Ш. и други.“,
като клеветата е извършена спрямо длъжностно лице - Д.С.Т., главен инспектор,
заемащ длъжността Началник Сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при
ОД на МВР - Пловдив, по повод изпълнение
на службата и функциите му.
Спрямо подс. А.Д.Б. за извършено
престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, а именно затова, на 30.06.2017
г. в гр. Асеновград, в съучастие с Н.Г.Б., като извършител, по друг начин -
разпространил чрез писмена жалба адресирана до Президента на Република
България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция
„Вътрешна сигурност на МВР-БОРКОР и Главния прокурор на Република България,
постъпила и заведена в Прокуратура на Р.
България, като е казал нещо унизително за честта и достойнството на Д.С.Т., а
именно: „Довеждам до Ваше знание, молбата си да изхвърлите една „гнила ябълка“
от редовете на МВР, срам за институцията Полиция - Д.Т.,***, отговарящ за
униформена, охранителна полиция“, „Тази „гнила ябълка“ на полицията, Д.Т.,
която срутва авторитета на институцията полиция ежечасно...“, като обидата е
нанесена спрямо длъжностно лице - Д.С.Т., главен инспектор, заемащ длъжността
Началник Сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при ОД на МВР - Пловдив,
по повод изпълнение на службата и функциите му.
Спрямо подс. Н.Г.Б. за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр.чл. 147, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2 от НК, а именно затова, че на
30.06.2017 г. в гр. Асеновград, в съучастие с А.Д.Б., като извършител, по друг
начин - чрез писмена жалба адресирана до Президента на Република България,
Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция „Вътрешна
сигурност на МВР-БОРКОР и Главния прокурор на Република България, постъпила и
заведена в Прокуратура на Р. България, е разгласила позорни обстоятелства за Д.С.Т.,
като написала: „В града се говори, че като бивш гребец на кану-каяк е свързан с
организираната престъпност и престъпните елементи в града…“, „…използвайки
служебното си положение, ползва 40 години ток и вода, без да плаща в цялата
къща - осквернявайки по този начин униформата и ощетявайки обикновения данъкоплатец-народа.“, „…с цел да
спрат неговите престъпления, с които уронва престижа на полицията, кой му е
поставил пагоните, за да ги скверни?...Пагоните му са дадени да защитава
обществото и данъкоплатците, а не да работи за „сивия сектор“. Смятам, че няма
място в институцията полиция, понеже я руши и срутва престижа й“, и е преписала
престъпления на Д.С.Т., като написала: „През 2012 г., полицаят Т.
покровителства канал за разфасоване на крадени коли“ „...като бивш служител на
общината, той злоупотребява със служебно положение, за да узакони незаконно 2
гаража, построени на общинска земя, на 2 метра от съседния блок.“, „Настройва
съседи против нас като събира лъжесвидетели, убеждавайки ги да лъжат - С.Ш. и
други.“, като клеветата е извършена спрямо длъжностно лице - Д.С.Т., главен инспектор, заемащ длъжността
Началник Сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при ОД на МВР -
Пловдив, по повод изпълнение на службата и функциите му
Спрямо подс. Н.Г.Б. за извършено
престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а именно затова, че на
30.06.2017 г. в гр. Асеновград, в съучастие с А.Д.Б., като извършител, по друг
начин - разпространила чрез писмена жалба адресирана до Президента на Република
България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция
„Вътрешна сигурност на МВР-БОРКОР и Главния прокурор на Република България,
постъпила и заведена в Прокуратура на Р. България, като е казала нещо
унизително за честта и достойнството на Д.С.Т.,
а именно: „Довеждам до Ваше знание, молбата си да изхвърлите една „гнила
ябълка“ от редовете на МВР, срам за институцията Полиция - Д.Т.,***, отговарящ
за униформена, охранителна полиция“, „Тази „гнила ябълка“ на полицията, Д.Т.,
която срутва авторитета на институцията полиция ежечасно...“, като обидата е
нанесена спрямо длъжностно лице - Д.С.Т., главен инспектор, заемащ длъжността
Началник Сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при ОД на МВР -
Пловдив, по повод изпълнение на службата и функциите му.
С подадената от страна на Д.С.Т.
частна тъжба са предявени и приети за съвместно разглеждане два граждански иск
от тъжителя солидарно против двамата подсъдими. Първият, за заплащане на сумата
от 5000лв., представляващи обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени
вреди в резултат на твърдяното за извършено спрямо него на 30.06.2017 г.
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр.чл. 147, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2 от НК, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието до окончателното
им изплащане. Вторият, за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляващи
обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на
твърдяното за извършено спрямо него на 30.06.2017 г. престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, предмет на частната тъжба, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното им изплащане. Във връзка с предявените искове по делото бе приета
и претенцията на тъжителя за солидарно заплащана от страна на подсъдимите и
направените по делото разноски.Частният тъжител бе конституиран и в качество на
граждански ищец по делото.
В процеса на водено наказателно
производство частният тъжител и граждански ищец Д.С.Т. се явява лично и заедно
с упълномощения от него като повереник адв.
К.Д..
В процеса на водено наказателно
производство подс. А.Д.Б. се явява лично и заедно с упълномощения от него като
защитник адв. С.К..
В процеса на водено наказателно
производство подс. Н.Г.Б. не се явява, като се явява упълномощеният от нея като
защитник адв. С.К.. Съдът счете, че делото може да се разгледа в нейно
отсъствие, тъй като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК и това
няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото.
В хода на съдебните прения адв. Д.
изразява становище, с което, поддържа изцяло обвиненията против двамата
подсъдими, така както са повдигнати с частната тъжба. Счита същите за доказани
по несъмнен начин. При преценката на събраните по делото доказателства, въз
основа на техния подробен анализ, адв. Д.
счита, че всеки един от подсъдимите следва да бъде признат за виновен,
като спрямо тях бъдат наложени справедливи наказания. По отношение на двата
граждански иска, намира същите за доказани по основание, като счита, че всеки
един от тях следва да бъде уважен в
пълен размер. Претендира да им бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Частният тъжител и граждански
ищец Д.С.Т. подкрепя казаното от упълномощения повереник.
Защитника на двамата подсъдими -
адв. С.К., по същество счита делото за изяснено от фактическа страна. Неговото
искане е за пълно оправдаване на двамата подсъдими, като основанията му за това
са в няколко насоки. На първо място, заявява, че ако може да се говори за
осъществени престъпления, то местоизвършването им е в гр. София, което не
кореспондира с посочено в тъжбата, а именно гр. Асеновград. На второ място, защитника заявява, че с
частната тъжба не е налице коректно обвинение спрямо двамата подсъдими поради
изричното непосочване, че това във
връзка с длъжностното качество на тъжителя. Поради липса и на изменение на
обвинението по реда на чл. 286 от НПК, поради което те ще следва да бъдат
оправдани във връзка с квалификацията по чл.148, ал. 1,т. 3 от НК. На трето
място, във връзка с механизма на осъществяването на престъпленията предмет на
частната тъжба, защитникът заявява, че според него е налице хипотезата на т.н.
неприсъствена обида, която обаче е несъставомерна по
чл.146 и чл.148, ал.1,т.2 от НК. На четвърто място, защитникът е на становище,
че ако има извършено престъпление във връзка с приписаните с инкриминираната
жалба престъпления спрямо тъжителя Т., то това деяние не осъществява състава на
престъплението клевета по чл.148, ал.1 от НК, а този на чл.286, ал. 1 от НК - набедяване
в престъпление, поради което съдебното производство следва да се прекрати
частично и материалите да се изпратят на съответния прокурор. На пето място,
без да се оспорва съдържанието на инкриминираната жалба, то се заявява, че в
същата не се съдържат обидни и клеветнически изрази, които са били разгласени
по някакъв начин, а това по същество представлява сигнал до компетентните
органи, с оглед извършване на проверка за това което „се говори в града“ по
отношение на личността на тъжителя Т.. Според защитника, в случая подс. Б. е
използвал от осигуреното му от Конституцията на Република България право,
изразило се в подаване на сигнал, оплакване и предложение до съответния орган.
На последно място, като алтернативно, се иска от страна защитата, при
признаване вината на двамата подсъдими, да им се наложи наказание глоба в
размер определен при условията на чл.55 от НК.
По отношение на приетите за разглеждане два граждански иска не взема
становище.
Подсъдимият А.Д.Б. не се признава за виновен, като по същество
счита, че следва да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на
основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на
подсъдимия Б., показанията на свидетелите, заключенията на вещите лица по
назначените две комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи, на
вещото лице по назначената съдебно психиатрична експертиза и писмените
доказателства приложени по делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. Д. Б.
е роден на *** ***, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, с ЕГН **********,
с адрес ***.
Подсъдимата Н.Г.Б. е родена на ***
***, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, пенсионерка, с ЕГН **********, с адрес ***.
Двамата подсъдими живеят на адрес
гр. Асеновград, ул. „Атанас Свещаров“ № 23. На отсрещната страна на същата
улица се намира фамилна къща, в която живее тъжителя Д.С.Т. със своето
семейство. Двамата с неговия брат - св. В.Т. обитават различни етажи от
постройка. Тъжителят Т. е дългогодишен полицейски служител, като през 2017г.
заемал длъжността Началник Сектор
„Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при ОД на МВР - Пловдив. По същото време Началник на
Управлението бил св. С.М.. Подс. Б. имал претенции по
отношение на работата и личния живот на тъжителя, като изразявал открито своето
недоволство към Д.Т.. Изпратени от страна на подс. Б. сигнали, до различни
институции, включително „ВиК“ и „ЕВН“,
станали причина за иницииране на няколко проверки по отношение на имота
на тъжителя. Резултатите от тези проверки установили, че подадените сигнали са
неоснователни. Действията на подс. Б. не останали скрити от неговата съпруга -
подс. Б., която го подкрепяла изцяло. Поведението на подс. Б. спрямо Д.Т.
довело до влошаване на отношенията между техните семейства.
Недоволството на подсъдимия Б.
спрямо тъжителя и желанието му да предизвика проверки спрямо него продължавали във времето. На 30.06.2017 г. в гр.
Асеновград със знанието и съгласието на
своята съпруга, от името на двамата, подсъдимият Б. написал жалба адресирана до
Президента на Република България, Министър-председателя, Министъра на
вътрешните работи, ДАНС, Дирекция „Вътрешна сигурност на МВР-БОРКОР и Главния
прокурор на Република България. В жалбата си било изразено тяхното негативно
отношение и мнение за личността на тъжителя Т. и работата му като полицейски
служител. Визирайки личността на тъжителя,
в жалбата било посочено, че молбата на двамата подсъдими е да се „изхвърли една „гнила ябълка” от редовете на
МВР, срам за институцията Полиция - Д.Т.,***, отговарящ за униформена,
охранителна полиция“. Също така, в жалбата си двамата твърдели, че в „града се
говори, че като бивш гребец на кану-каяк е свързан с организираната престъпност
и престъпните елементи в града. Движи се в един кръг с корумпирани общински
служители, които се разследват в момента от ДАНС - Кметът на Община Асеновград Е.К.,
главният архитект на Община Асеновград и корумпираната служителка М.П.-
юрисконсулт на общината. През 2012 г. полицаят Т. покровителства канал за
разфасоване на крадени коли.“. Освен това, чрез жалбата си двамата подсъдими
искали тъжителят бъде обект на проверка включително и чрез използване на
специални разузнавателни средства. Искали също така „да се провери 4-етажната
му къща, както и дали нагло, използвайки служебното си положение, ползва 40
години ток и вода без да плаща в цялата къща - осквернявайки по този начин
униформата и ощетявайки обикновения данъкоплатец - народа.“ Двамата подсъдими
искали да се извърши проверка и относно това „дали като бивш служител на
общината, той злоупотребява със служебно положение, за да узакони незаконно 2
гаража, построени на общинска земя, на 2 метра от съседния блок. Според
изложеното от подсъдимите, то следвало да се изясни дали е имало схема по онова
време, определена като корумпирана такава, тъжителят да използва близостта с
разследваните служители на общината - кметът Е.К., главният архитект и юрисконсултът
М.П., за да извърши това противозаконно деяние. Повторно, квалифицирайки
личността на тъжителя като „тази гнила ябълка на полицията“, в жалбата си
двамата подсъдими посочили, че той срутва авторитета на институцията полиция
ежечасно, започва психически тормоз също и към семейството на подсъдимите,
продължаващ в течение на 15 години“.
Посочено било също така, че Т., отправяйки псувни и заплахи, докато е с
униформа - упражнява психически тормоз с неистови викове, че ще ни унищожи, ще
ни „гони до дупка”, ще ни смачка, нарича ни „боклуци мръсни, нищожества”.
Твърденията им били, че той „насъсква кучето си срещу тях и съседката, звъни на
входа на къщата и отправя закани към семейството и нагли забрани да излизат на
собствената си тераса, което само по себе си поставя под съмнение психичния му
статус, настройва съседи против тях като събира лъжесвидетели, убеждавайки ги
да лъжат - С.Ш. и други. В крайна сметка, собствената си майка и баща ползва
като свидетели понеже всички отказват да лъжесвидетелстват“. Молбата на двамата
подсъдими била да се извърши „ щателна проверка със специални разузнавателни
средства за събиране на доказателства, с цел да се спрат неговите престъпления,
с които уронва престижа на полицията и да се приложи към него закона с цялата
му строгост чрез дисциплинарно наказание“, както и да им се даде отговор на
въпроса: „Кой му е поставил пагоните, за да ги скверни?“. Последно изявление в
жалбата било, че „пагоните му са дадени да защитава обществото и
данъкоплатците, а не да работи за „сивия сектор”, като двамата податели
изразили и становище, че той няма място в институцията полиция понеже я руши и
срутва престижа й.
Така написана жалбата била
подписана от двамата подсъдими и изпратена на 04.07.2017 г. с писмо с обратна
разписка адресирано до г-н С.Ц., Главен
прокурор на Република България, гр. София. Същата постъпила там на 05.07.2017 г.
и е заведена с входящ № 33 545 във входящия регистър на Прокуратура на Р.
България. На 10.07.2017 г. жалбата била заведена с вх. № 6 977 във ВКП София (лист
145 и лист 146 от съд. дело). С писмо с изх. № 6 977/17.07.2017 г. на Прокурор
при ВКП, жалбата на двамата подсъдими била изпратена по компетентност и за
разпореждане на Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Пловдив.
Въз основа на нея била образувана преписка № 9 901/2017 г. на ОП - Пловдив,
проверката по която била възложена на Директора на ОД на МВР - Пловдив. Това
станало с постановление от 21.07.2017 г. на прокурор при ОП - Пловдив. Към
същата проверка били присъединени и изпратените от страна на двамата подсъдими,
екземпляри от същата жалба до другите държавни институции. Така изпратената от
тях жалба до Министерство на вътрешните работи била заведена с УРИ № 812102-1628/10.07.2017
г. и 812102-1718/19.07.2018 г., по която е била изготвена справка рег. № 2371р-10128/14.08.2017
г. Изпратената от двамата подсъдими жалба
до Министерски съвет била препратена до ОД на МВР - Пловдив и заведена с рег. № 812102-1668/13.07.2017 г.
Изпратената от двамата подсъдими жалба до Администрацията на президента била
препратена до ОД на МВР - Пловдив и
заведена с рег. № 812102-1718/19.07.2017г.
С оглед установяване на обстоятелствата
изнесени в жалбата от двамата подсъдими в хода на предварителната полицейска
проверка, разпоредена от ОП - Пловдив, били изискани съответна информация от
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД Пловдив и от „Електроразпределение ЮГ“ЕАД.
При извършените от служителите на двете дружества проверки в имота на тъжителя Т.
не били констатирани твърдените в жалбата на подсъдимите нарушения. В хода на проверката били снети обяснения от
двамата подсъдими и други лица, между които свидетелите С.Ш.Н., И.К.Т., Г.Б.К.
и В.С.Т.. Във връзка с водената проверка на 02.08.2017 г. в РПУ - Асеновград
били снети обяснения и от тъжителя Т.. На същия била дадена и възможност да се
запознае със съдържанието на жалбата на двамата подсъдими. Описаното в тази
жалба тъжителят възприел като преписани престъпления и позорни обстоятелства,
както и унизителни такива засягащи неговата чест, достойнство и доброто му име,
тъй като освен на него лично, то тези обстоятелства били станали достояние до
колегите на Т. ***, на прекия му началник в РПУ – Асеновград - св. С.М., и на
другите му колеги в управлението, на съседите и познатите на Т., които били
призовани да дадат обяснения по преписката. След приключване на предварителната
проверка образуваната преписка била изпратена на 21.08.2017 г. по компетентност
на ОП - Пловдив. С постановление от 26.09.2017 г. на Прокурор при ОП - Пловдив
по преписка № 9901/2017г. било отказано да се образува досъдебно производство
по така депозираната жалба на подсъдимите, тъй като не било установено да е
извършено деяние от страна тъжителя Т., което да съставлява престъпление от общ
характер. Препис от постановлението било изпратено на двамата подсъдими, като
видно от приложеното известие за доставяне, същото е получено от тях на
29.09.2017г. Същото не било обжалвано и влязло в сила.
От заключението на изготвената от
д-р Т.А. и клиничния психолог - Д.В. спрямо подсъдимия А.Д.Б. по назначената
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза - КСППЕ (на лист от
76 до лист 87 от съд. дело), както и от разпита на вещите лица, се установява, че подс. Б. не се води на
диспансерен учет и не страда от психично заболяване.
Вещите лица са на становище, че при него са налице акцентуирани
личностови особености недостигащи до психиатрична
патология, които в едно с утвърждаването им чрез морално-етични принципи,
възпитани и наложени в определен обществен строй, са дали отражение върху
манталитета му, начина му на мислене и възприемане на света, както и върху
изграждането и функционирането на ценностната му система и поведението му. Това
обаче не може да се категоризира като психиатрична патология, поради което
същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си към датата на инкриминираните с тъжбата деяния, съответно и към
настоящия момент. Психичното състояние на подсъдимия позволява да възприема правилно
фактите от действителността, имащи отношение по делото и да дава достоверни
обяснения за тях, както и да участва в наказателното производство. Заключението
на вещите лица и личностовият профил на подсъдимия А.Д.Б.
се характеризира с доминантност, авторитаризъм,
завишена себеоценка, свръхизразено
чувство за справедливост и контрол, ригидност.
Поведението му е демонстративно, с изразена лидерска насоченост, стремеж да
ръководи и налага собствената си позиция, като не отдава значение на позициите,
преживяванията и интересите на другите.
От заключението на изготвената от
д-р Т.А. и клиничния психолог - Д.В. спрямо подсъдимата Н.Г.Б. по назначената
КСППЕ (на лист от 90 до лист 100 от съд. дело), както и от разпита на вещите
лица, се установява, че подс. Б. не се
води на диспансерен учет и не страда от психично
заболяване. Вещите лица са на становище, че при нея не се наблюдава отклонение
от начина, по който повечето хора възприемат, мислят, чувстват и се отнасят
спрямо другите. Не са налице особености в характера. Поради това, че
освидетелстваната е психично здрава, тя може да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на инкриминираните с
тъжбата деяния, съответно и към настоящия момент. Психичното състояние на подс.Б.
й позволява правилно да възприема фактите от действителността, имащи отношение
към делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в
наказателното производство. Според вещите лица личностовият
профил на подсъдимата се характеризира с
добронамереност, зачитане на личното пространство, конформност
и вяра в доброто и справедливостта.
От заключението на изготвената от
д-р Р.Ц.Д. спрямо частния тъжител Д.С.Т.
СПЕ (на лист от 116 до лист 122 от съд. дело), както и от разпита на вещото
лице, се установява, че тъжителят Т. не
се води на диспансерен учет и не страда от психично
заболяване. Неговото психично състояние му позволява правилно да възприема
фактите от обективната действителност, имащи отношение по делото, да дава
достоверни показания за тях, както и да ръководи постъпките си.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства - частично от обясненията на
подсъдимия А.Д.Б., свидетелските
показания на свидетелите С.В.М., В.С.Т., С.Н.Ш., Г.Б.К., И.Т.К. и Г.Т.К.,
заключенията на вещите лица по назначените от настоящия състав две КСППЕ и една
СПЕ и приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на
св. В.С.Т. като отчете, че същият се
явява брат на тъжителят Д.Т.. Предвид това обстоятелство, с оглед факта, че Д.Т.
е страна в образуваното наказателно производство, то явно е, че св. В.Т. се
явява заинтересован от изхода на делото. Преценени спрямо останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства, то съдът счете, че няма пречка да
кредитира показанията на този свидетел, тъй като са обективни, логични и точни,
като при него няма стремеж към изопачаване на фактите от обективната
действителност. От показанията на св. Т. се установява, че отношенията между
тъжителя и двамата подсъдими са били влошени, като причина за това са няколкото жалби и сигнали подадени от страна подс. Б.
против тъжителя Т.. От показанията на св. В.Т. се установява, че имота на
неговия брат е бил обект на проверки от страна
на служители от „ВиК“ и „ЕВН“, които не са
констатирали някакви злоупотреби. От
показанията на св. В.Т. става ясно, че той самият също няма обяснение относно
причините за това поведение на подсъдимите. Същият свидетел с показания си
изяснява и това как са се отразили на тъжителя Т. водените проверки и частност
тази извършена от полицията инициирана по инкриминираната жалба на двамата
подсъдими.
Съдът кредитира показанията на
св. С.В.М., като отчете и факта, че той
и понастоящем работи като полицейски служител и е колега на тъжителя Т.. Все
пак се взе предвид че към депозиране на показанията си, св. М.и
тъжителят Т. не работят в едно управление като между тях няма и йерархична
зависимост. Св. М.в качеството си на бивш началник на тъжителя Т. *** е бил запознат с неговата работа, както е бил
запознат и с обстоятелствата свързани с полицейската проверка извършена спрямо
него.
Съдът кредитира показанията на
св. Г.Б.К., като отчете факта, че и той самият не е в добри отношения с подс. Б..
Все пак няма как да се пренебрегне това, че св. К. е напуснал отдавна адреса,
където е живял в съседство с двамата подсъдими, като същият не следва да се
счита за заинтересован от изхода на делото. Чрез показанията на същия свидетел
се провери истинността на редица обстоятелства свързани с цитираното в жалбата
от двамата подсъдими, като се установи, че изнесеното от тях, във връзка с
приписаните на тъжителя престъпления, не отговаря на истината.
Съдът кредитира и показанията на
свидетелите И.Т.К. и Г.Т.К., като отчете това, че никой от тях не се явява
заинтересован от изхода на делото. От показанията на двамата свидетели, се
установява, че те са наясно с влошените отношения между тъжителя и двамата
подсъдими, като именно поради водената полицейска преписка във връзка с
депозираната жалба, те са били викани за снемане на обяснения.
Съдът кредитира и показанията на
св. С.Н.Ш., като отчете, че той също не се явява заинтересован от изхода
делото. От показанията на св. Ш. се установява, че във връзка с водената
полицейска преписка той също е викан за
снемане на обяснения. Преди да бъде извикан в полицията тъжителят Т. е потърсил
св. Ш., като в хода на водения разговор той го е помолил да не взема страна в
спора между Т. и Б.. От показанията на св. Ш. не се установи той по някакъв
начин да е бил уговарян от страна на тъжителя Т. да даде някакви лъжливи показания или да
скрива известната му истина. По този начин с тези свои показания Ш. оборва едно
от наведените в жалбата твърдение на двамата подсъдими спрямо тъжителя.
Съдът не кредитира показанията на
св. Д.П.П., като отчете, че те са извън предмета на
делото и не изясняват обстоятелствата по обвинението повдигнато с частната
тъжба. В показанията си св. П. заявява, че той самият е станал очевидец на
разправия между подс. Б. и тъжителя Т., при която е възприел най-вече слухово
отправените помежду им изрази. Следва да се отбележи това, че епизодът, за
който св.П. говори и обстоятелствата, за които той дава сведения, не
опровергават обвиненията предмет на делото.
Съдът кредитира в
пълнота обясненията на подс. А.Д.Б..От същите става ясно, че той не оспорва
авторството на подадената спрямо тъжителя Т. жалба и твърдените в нея
обстоятелства, предмет на делото. Правейки опит да поеме вината изцяло върху
себе си, подс. Б. заявява, че той е написал и подписал жалбата, като неговата
съпруга от съпричастност я е подписала без да я чете. С обясненията си прави
опит и да омаловажи извършеното, като заявява, че съжалява за това, че се явява
в качество на подсъдим, като в същото време изразява и своето недоволство от
крайния резултат на инициираната с инкриминираната жалба проверка против тъжителя Т..
Съдът кредитира
заключението на експертите по отношение на назначените от настоящия състав две
КСППЕ и една СПЕ, тъй като същите са компетентно изготвени, с необходимите
знания, не бяха оспорени от страните, като то по същество се подкрепят и от
другите доказателства по делото.
В своята цялост съдът кредитира и
събраните по делото писмени доказателства, които кореспондират с установената и
приета от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. А.Д.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна, състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
и т. 3, вр.чл. 147, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК а именно това, че на 30.06.2017г.
в гр. Асеновград, в съучастие с Н.Г.Б., като извършител, по друг начин - чрез
писмена жалба адресирана до Президента на Република България,
Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция „Вътрешна
сигурност на МВР-БОРКОР и Главния прокурор на Република България, постъпила и
заведена с вх. № 33 545/05.07.2017г. на Прокуратура на Р. България, е разгласил
позорни обстоятелства за Д.С.Т., като написал: „В града се говори, че като бивш
гребец на кану-каяк е свързан с организираната престъпност и престъпните
елементи в града…“, „…използвайки служебното си положение, ползва 40 години ток
и вода, без да плаща в цялата къща - осквернявайки по този начин униформата и
ощетявайки обикновения
данъкоплатец-народа.“ „… с цел да спрат неговите престъпления, с които уронва
престижа на полицията, кой му е поставил пагоните, за да ги скверни?...Пагоните
му са дадени да защитава обществото и данъкоплатците, а не да работи за „сивия
сектор“. Смятам, че няма място в институцията полиция, понеже я руши и срутва
престижа й“, и е преписал престъпления на Д.С.Т., като написал: „През 2012 г.,
полицаят Т. покровителства канал за разфасоване на крадени коли“, „...като бивш
служител на общината, той злоупотребява със служебно положение, за да узакони
незаконно 2 гаража, построени на общинска земя, на 2 метра от съседния блок.“,
„Настройва съседи против нас като събира лъжесвидетели, убеждавайки ги да
лъжат-С.Ш. и други.“, като клеветата е извършена спрямо длъжностно лице - Д.С.Т.,
главен инспектор, заемащ длъжността Началник Сектор „Охранителна полиция“ към
РУ - Асеновград при ОД на МВР - Пловдив,
по повод изпълнение на службата и функциите му.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. А.Д.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна и състава на престъплението чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 146,
ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, а именно това, че на 30.06.2017 г. в гр.
Асеновград, в съучастие с Н.Г.Б., като извършител, по друг начин -
разпространил чрез писмена жалба адресирана до Президента на Република
България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция
„Вътрешна сигурност на МВР-БОРКОР и Главния прокурор на Република България,
постъпила и заведена с вх. № 33 545/05.07.2017
г. на Прокуратура на Р. България, като е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Д.С.Т., а именно: „Довеждам до Ваше знание, молбата си да
изхвърлите една „гнила ябълка“ от редовете на МВР, срам за институцията Полиция
- Д.Т.,***, отговарящ за униформена, охранителна полиция“, „Тази „гнила ябълка“
на полицията, Д.Т., която срутва авторитета на институцията полиция
ежечасно...“, като обидата е нанесена спрямо длъжностно лице - Д.С.Т., главен
инспектор, заемащ длъжността Началник Сектор „Охранителна полиция“ към РУ -
Асеновград при ОД на МВР - Пловдив, по повод изпълнение на службата и функциите
му.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Н.Г.Б. е осъществила от обективна и
субективна страна, състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2
и т. 3, вр.чл. 147, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК а именно това, че на
30.06.2017г. в гр. Асеновград, в съучастие с А.Д.Б., като извършител, по друг
начин - чрез писмена жалба адресирана до Президента на Република България,
Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция „Вътрешна
сигурност на МВР-БОРКОР и Главния прокурор на Република България, постъпила и
заведена с вх. № 33 545/05.07.2017г. на Прокуратура на Р. България, е
разгласила позорни обстоятелства за Д.С.Т., като написала: „В града се говори,
че като бивш гребец на кану-каяк е свързан с организираната престъпност и
престъпните елементи в града…“, „…използвайки служебното си положение, ползва
40 години ток и вода, без да плаща в цялата къща - осквернявайки по този начин
униформата и ощетявайки обикновения
данъкоплатец-народа.“ „… с цел да спрат неговите престъпления, с които уронва
престижа на полицията, кой му е поставил пагоните, за да ги скверни?...Пагоните
му са дадени да защитава обществото и данъкоплатците, а не да работи за „сивия
сектор“. Смятам, че няма място в институцията полиция, понеже я руши и срутва
престижа й“, и е преписал престъпления на Д.С.Т., като написал: „През 2012 г.,
полицаят Т. покровителства канал за разфасоване на крадени коли“, „...като бивш
служител на общината, той злоупотребява със служебно положение, за да узакони
незаконно 2 гаража, построени на общинска земя, на 2 метра от съседния блок.“,
„Настройва съседи против нас като събира лъжесвидетели, убеждавайки ги да
лъжат-С.Ш. и други.“, като клеветата е извършена спрямо длъжностно лице - Д.С.Т.,
главен инспектор, заемащ длъжността Началник Сектор „Охранителна полиция“ към
РУ - Асеновград при ОД на МВР - Пловдив,
по повод изпълнение на службата и функциите му.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Н.Г.Б. е осъществила от обективна и субективна
страна и състава на престъплението чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 146,
ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, а именно това, че на 30.06.2017 г. в гр.
Асеновград, в съучастие с А.Д.Б., като извършител, по друг начин -
разпространила чрез писмена жалба адресирана до Президента на Република
България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция
„Вътрешна сигурност на МВР-БОРКОР и Главния прокурор на Република България,
постъпила и заведена с вх. № 33
545/05.07.2017 г. на Прокуратура на Р. България, като е казала нещо унизително
за честта и достойнството на Д.С.Т., а именно: „Довеждам до Ваше знание,
молбата си да изхвърлите една „гнила ябълка“ от редовете на МВР, срам за институцията
Полиция - Д.Т.,***, отговарящ за униформена, охранителна полиция“, „Тази „гнила
ябълка“ на полицията, Д.Т., която срутва авторитета на институцията полиция
ежечасно...“, като обидата е нанесена спрямо длъжностно лице - Д.С.Т., главен
инспектор, заемащ длъжността Началник Сектор „Охранителна полиция“ към РУ -
Асеновград при ОД на МВР - Пловдив, по повод изпълнение на службата и функциите
му.
По тези правни квалификации и
обвинения съдът призна изцяло и двамата за виновни.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 30.06.2017 г. в гр. Асеновград, в съучастие
двамата подсъдими, са изготвили жалбата адресирана до Президента на Република
България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция
„Вътрешна сигурност на МВР-БОРКОР и Главния прокурор на Република България и
подписали същата. В действителност, съдържанието на жалбата е било написано от
подс. Б., но пък това е станало и със съгласие с подс. Б.. От нейния текст
става ясно, че тя е от името на двамата, като те в качество на нейни автори,
освен това са я и подписали. Жалбата предмет на настоящето дело е била
изпратена по пощата с обратна разписка до гр. София, до г-н С.Ц., в качеството
му на Главен Прокурор на Република България. Същата е постъпила и заведена с
вх. № 33 545/05.07.2017г. на Прокуратура на Р. България (лист 145 и лист 146 от
съд. дело). По делото безспорно се установи, че екземпляри от жалбата са били
изпратени от подсъдимите до администрацията на Президента, до Министерски съвет
и до Министерство на вътрешните работи, но тъй като за тях няма обвинение, то
съдът счете, че не следва да излага подробни мотиви за тези обстоятелства. С писмо изх. № 6 977/17.07.2017 г. на прокурор
при ВКП, жалбата на двамата подсъдими е била изпратена по компетентност и на
разпореждане на Административния ръководител на Окръжна прокуратура - Пловдив.
Въз основа на нея била образувана преписка № 9 901/2017 г. на ОП - Пловдив,
проверката по наведените в жалбата обстоятелства е била възложена на Директора
на ОД на МВР - Пловдив. След извършване на проверката, с постановление от
26.09.2017 г. на прокурор при ОП - Пловдив, по преписка № 9901/2017 г. било
отказано да се образува досъдебно производство по така депозираната жалба на
подсъдимите.
Съдът счита, че в инкриминираните
с жалбата изрази : „В града се говори, че като бивш гребец на кану-каяк е
свързан с организираната престъпност и престъпните елементи в града…“,
„…използвайки служебното си положение, ползва 40 години ток и вода, без да
плаща в цялата къща - осквернявайки по този начин униформата и ощетявайки обикновения данъкоплатец-народа.“ „… с цел да
спрат неговите престъпления, с които уронва престижа на полицията, кой му е
поставил пагоните, за да ги скверни?.., Пагоните му са дадени да защитава
обществото и данъкоплатците, а не да работи за „сивия сектор“, Смятам, че няма
място в институцията полиция, понеже я руши и срутва престижа й“ се съдържат
неистински позорни обстоятелства свързани с личността на тъжителя Д.Т..
Безспорно в съдебната практика се приема, че позорно обстоятелство представлява
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.
Тъй като престъплението клевета засяга обществената оценка и доброто име за
личността на пострадалия и понеже обаче всеки би могъл да твърди, че с
разгласеното по повод личността му обстоятелства са накърнени обществената
оценка и доброто му име и той се е почувствал оклеветен, законът е въвел
обективен коректив - разгласеният факт да е позорен. В случая инкриминираните
изрази (взети сами по себе си, така и преценени в контекста на цялата
фактическа обстановка, описана по-горе), с които се навеждат доводи, че
тъжителят Т. е недобросъвестен служител, свързан с организирана престъпност и
хора склонни да вършат престъпления в града където живее, както и че той
злоупотребява със служебното си положение, за да набавя лични облаги, като не
плаща ток и вода, а освен това като униформен полицейски служител си позволява
да скверни униформата и инициалите по нея, както и уронва авторитета на
полицията, са неистински и позорящи. Ето защо съдът счита, че двамата подсъдими
в съучастие като автори на жалбата, с посочените по-горе твърдения, са
осъществили от обективна страна основния състав на престъплението клевета по
чл.147, ал. 1 от НК, като са довели да знанието на трети лица твърдения за
съществуването на определени факти, свързани с личността на пострадалия,те са
разгласили позорни обстоятелства спрямо тъжителя Т..
Съдът счете, че по отношение на
извършеното от двамата подсъдими е налице и второто изпълнително деяние
посочено в инкриминираната разпоредбата
на чл. 147, ал. 1 НК, а именно– приписване другиму на извършено престъпление,
което се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица от страна на
престъпния деец на твърдения, че пострадалият е извършил конкретно
престъпление, което той в действителност не е извършил. В конкретния случай,
твърденията на двамата подсъдими в жалбата спрямо тъжителя, че „През 2012 г.,
полицаят Т. покровителства канал за разфасоване на крадени коли“, „...като бивш
служител на общината, той злоупотребява със служебно положение, за да узакони
незаконно 2 гаража, построени на общинска земя, на 2 метра от съседния блок.“,
„Настройва съседи против нас като събира лъжесвидетели, убеждавайки ги да
лъжат-С.Ш. и други.“, по естество представляват твърдения за обстоятелства
свързани със съответни състави на престъпление визирани от НК -чл. 215, чл. 282,
чл. 293. Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства, счете че
искането на адв. К. за частично прекратяване на съдебното производство на
основание чл. 287, ал. 7 от НПК и изпращане материалите на съответния прокурор
се явява неоснователно и го остави без уважение. За съставомерността на набедяването по чл.
286 НК е необходимо приписаното престъпление да се характеризира с необходимата
по-голяма и ясна конкретика, а не такава, каквато е
налице по отношение на посочените твърдения в инкриминираната жалба. Освен
това, според съда, законодателят в сочената норма по чл. 287, ал. 7 от НПК е
имал предвид хипотезата, при която в съдебното производство се установят факти,
които сочат, че именно инкриминираното по конкретното наказателно дело (от
частен характер) е такова, което се преследва по общия ред и в какъвто случай
след прекратяване на съдебното производство, съдът би бил длъжен да изпрати
делото на прокуратурата. Визираната разпоредба не касае хипотезата, при която в
хода на наказателното производство по дело от частен характер се установяват
факти за извършване на абсолютно ново престъпление (в конкретния случай
подаване на жалба до прокуратурата, чрез която е извършено набедяване), което
би се преследвало по общия ред. В разпоредбата на чл. 287 НПК изчерпателно са
посочени правомощията на съда, разглеждащ делото като първа инстанция, като
никъде в нея не му е вменена и сигнална функция, още повече, че в случаите, в
които е налице жалба, подадена до органите на прокуратурата, именно
разследващият орган, в случая наблюдаващия прокурор, е този, който е
компетентен да прецени дали съдържанието на жалбата е такова, че да обуслови
евентуално отговорност на нейния автор за набедяване, или не.
По отношение на извършеното от
двамата подсъдими е налице и квалифициращите признаци по чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от НК, а именно клеветата е била разпространена по друг начин -
чрез писмена жалба адресирана до Президента на Република България,
Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция „Вътрешна
сигурност на МВР-БОРКОР и Главния прокурор на Република България. Деянието е
започнало на 30.06.2017 г. в гр. Асеновград, където е била изготвена жалбата и
е довършено на 05.07.2017 г. в гр. София, когато изпратената жалба е постъпила
и заведена с вх. № 33 545/05.07.2017г. на Прокуратура на Р. България. Именно
това се твърди в тъжбата, като по отношение на възражението за непълна
квалификация, то съдът е на становище, че същото се явява неоснователно и го
остави без уважение. Съдебната практика е безпротиворечива
в това отношение, като тук е мястото да се посочи, че самият тъжител е длъжен
да посочи в тъжбата си само обстоятелствата във връзка с твърдяното от него
престъпление и да посочи доказателствата, които следва да бъдат събрани в тази
насока, а в задълженията на съда влиза освен всичко друго предвидено в НПК и
това да прецени събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и
да направи точната правна квалификация.
Престъплението, уредено в
цитирания законов текст е резултатно, като за довършеността
му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл да са доведени до
знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство.
За съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо деянието да
е извършено присъствено спрямо пострадалия. От субективна страна, клеветата е
престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален
умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на
разгласяваното обстоятелство или престъпния характер на приписваното деяние,
както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е
извършил приписваното му престъпление.
Когато клеветата се извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че
позорното обстоятелство е неистинско или, че приписваното му престъпление не е
извършено от пострадалия, като цели твърденията му да стигнат до съзнанието на
поне едно трето лице. Когато клеветата се извършва с косвен умисъл, деецът може
да не е сигурен в действителното положение, но въпреки това да прави
съответното твърдение или да не е сигурен, че неговите твърдения могат да бъдат
възприети от трето лице, но да се примирява с тази възможност.С оглед събраните
по делото доказателства, както и предвид заключенията на двете назначени спрямо
подсъдимите КСППЕ, то по отношение на употребените изрази покриващи състава на
чл.147, ал.1 от НК, то следва извода, че подсъдимите са действали и с пряк, и с
косвен умисъл.
По отношение на извършеното от
двамата подсъдими е налице и квалифициращият признак на чл. 148, ал. 2, вр. ал.
1, т. 3 от НК, а именно изпълнителното деяние на
престъплението „клевета на длъжностно лице по повод изпълнение на
службата и функциите му”, а именно спрямо Д.С.Т., главен инспектор, заемащ
длъжността Началник Сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при ОД на
МВР - Пловдив, по повод изпълнение на службата и функциите му. Това, че
тъжителят е имал качество на „длъжностно лице” следва от смисъла на разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК и длъжността на Д.С.Т. в
структурата на ОД на МВР - Пловдив и на РУ на МВР - Асеновград. Това се установява от приложените на лист от
136 до лист 143 от съд. дело писмени доказателства. Това, че е по повод на
изпълнение на службата и функцията му следва обективно от съдържанието на
жалбата, предмет на делото, тъй като на няколко места в нея е посочено, че
твърдените обстоятелства за извършени от Д.Т., който е полицейски служител и е
действал в това си качество.
Характерно в случая е, че двамата
подсъдими са действали като обикновени съучастници, в качество на извършители
по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.
Съдът счете, че по отношение на извършеното от
двамата подсъдими е налице изпълнителното деяние посочено в инкриминираната разпоредбата на чл. 146, ал.
1 НК, а именно – обида. От обективна страна, основният състав на обидата се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството
на другиго в негово присъствие. Тя може да бъде отправена чрез думи – епитети,
ругатни, сравнения, квалификации или действия – жестове, мимики или др., които
са унизителни за пострадалия. Съставомерна последица
от деянието е засягането на честта и достойнството на пострадалото лице.
Деянието е започнало на 30.06.2017 г. в гр. Асеновград, където е била изготвена
жалбата и е довършено, когато обидата е възприета от лицето към което е
насочена. В случая самата обида е била възприета от пострадалия, когато се е
запознал със съдържанието на жалбата - 02.08.2017 г. За съставомерността на
обидата е без значение дали казаното е истина, или не, достатъчно е казаното да
е унизително за честта или достойнството на засегнатия. От субективна страна,
необходимо е деецът да съзнава, че казаните от него думи или извършените
действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат да бъдат
възприети от това лице, да цели това или да му е безразлично. Подсъдимите са
знаели, че жалбата им ще предизвика проверка, като неминуемо тъжителят Т. ще
разбере както за проверката, така и за съдържащото се в жалбата. Обидата е
по-тежко наказуема, когато е нанесена публично или разпространена чрез печатно
произведение или по друг начин (чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК). В
конкретния случай изпълнителното деяние на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК,
извършено от подсъдимите, се е изразило в действие – изказване в писмен вид
(посредством депозиране на писмена жалба от 30.07.2017 г. адресирана до Президента на Република
България, Министър-председателя, Министъра на вътрешните работи, ДАНС, Дирекция
„Вътрешна сигурност на МВР-БОРКОР и Главния прокурор на Република България,
постъпила и заведена с вх. № 33
545/05.07.2017 г. на Прокуратура на Р. България), на оценка за личността на
частния тъжител чрез използване на квалификации, характеризиращи го по
отрицателен начин, „да бъде изхвърлена една „гнила ябълка“ от редовете на МВР,
срам за институцията Полиция - Д.Т.,“, „Тази „гнила ябълка“ на полицията, Д.Т.,
която срутва авторитета на институцията полиция ежечасно...“. Безспорно е, че с
оглед съществуващия в обществото ни морал използваните изрази носят негативен
заряд по своето информационно и семантично значение. Същите несъмнено имат
негативен, унизителен характер, съобразно приетите в обществото етични норми.
Употребените словесни изрази, за да са от естеството да накърнят честта и/или
достойнството на другиго, следва да са генерално неприемливи за обществото,
тоест да са неприлични, непристойни, груби, цинични, именно такава характеристика
притежават използваните от двамата подсъдими думи, тъй като съставляват
неправомерна негативна оценка за личността на тъжителя Т.. С оглед горните
съображения съдът намира, че двамата подсъдими са казали нещо унизително за
честта и достойнството на частния тъжител, с което са осъществил от обективна
страна основния състав престъплението обида.
По отношение на извършеното от
двамата подсъдими е налице и квалифициращия признак на чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК, а именно изпълнителното деяние на престъплението
„обида на длъжностно лице по повод изпълнение на службата и функциите
му”, а именно спрямо Д.С.Т., главен инспектор, заемащ длъжността Началник
Сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при ОД на МВР - Пловдив, по
повод изпълнение на службата и функциите му. Това, че тъжителят е имал качество
на „длъжностно лице” следва от смисъла на разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК и длъжността на Д.С.Т. в
структурата на ОД на МВР - Пловдив и на РУ на МВР - Асеновград. Това се
установява от приложените на лист от 136 до лист 143 от съд. дело писмени
доказателства. Това, че е по повод на изпълнение на службата и функцията му,
следва обективно от съдържанието на жалбата, предмет на делото, тъй като на
няколко места в нея е посочено, че Д.Т. е полицейски служител.
Характерно в случая е, че двамата
подсъдими са действали отново като обикновени съучастници, в качество на
извършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК. Субективна страна на извършеното
от двамата подсъдими е реализирано при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 НК. Те са съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Твърдението на подс. Б., че едва
ли не само е изказал в писмен вид своето мнение и е искал само да инициира
проверка спрямо личността на тъжителя, без да му причини настъпилите вредни
последици, съдът възприема за негова защитна позиция. Съобразно чл. 39, ал. 2
от Конституцията е недопустимо използването на правото на мнение за накърняване
на правата и доброто име на другиго, както и, че чл. 57, ал. 2 от КРБ,
забранява злоупотребата с права или тяхното упражняване, в случай че се
накърняват правата или законните интереси на други лица. Безспорно в случая
двамата подсъдими са злоупотребили с правото си на мнение и с правото си на
защита на законите си права, допускайки накърняване на правата и доброто име на
частния тъжител, каквото поведение безспорно се явява неправомерно.
По наказанията:
По отношение на подс. А.Д.Б.
относно престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр.чл.
147, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което същият бе признат за виновен. Съдът, като взе предвид степента
на обществената опасност на деянието – невисока, не се касае за тежко
престъпление по смисъла на закона, характерът и последиците от същото, и
степента на обществената опасност на извършителя – също невисока, като отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, това че към настоящия
момент той е неосъждан, семейното и материално положение – същият е пенсионер,
в напреднала възраст, като полага грижи за семейството си, признание за
авторството и изразено съжаление за последствията от извършеното, макар и да
твърди, че употребените изрази не са били с цел наклеветяване на тъжителя Т. и
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито се явяват това, че
престъплението по чл.147, ал.1 от НК е било осъществено и в двете му форми на
изпълнителното деяние, като са били осъществени и два от квалифициращите
елементи визирани в чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1,т. 2 и т. 3 от НК, както и фактът,
че подсъдимият е изпратил екземпляри от
инкриминираната жалба и до други институции, което обстоятелство попада извън
предмета на обвинението, и събраните характеристични данни и обстоятелството,
които разкриват Б. като конфликтна личност, като се съобрази с целите на
наказанието предвидени в чл. 36 от НК, счете, че за извършеното от подс. Б. престъпление следва да се наложи съответно
наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, тъй като в случая и най-лекото предвидено в
закона наказание се явява несъразмерно тежко с извършеното от подсъдимия. С
оглед изложеното, при определяне на наказанието за извършеното престъпление по
чл.148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3,
вр. чл. 147, ал. 1 от НК, съдът взе предвид разпоредбата на съответния текст,
която предвижда за този вид престъпления да се наложи наказание „Глоба” в
размер от 5 000 до 15 000лв. и „Обществено порицание”. При прилагането на чл. 55
от НК по отношение на предвиденото наказание, съдът се съобрази с разпоредбата
на ал. 1 и ал. 2 от същия текст, като прецени, че на подсъдимия следва да се
наложи наказание под минимума предвиден в закона, като слезе под най-ниския предел и определи
същата в размер на 4000 лв. За това престъпление, с оглед факта, че деянието е
извършено спрямо длъжностно лице, по повод изпълнение на длъжността му, на
подс. Б. бе наложено и предвиденото наред с глобата наказание „Обществено
порицание”, тъй като чл. 55, ал. 3 от НК дава възможност за преценка на съда
само относно налагането на по-леки наказания, предвиждани наред с наказание лишаване
от свобода. В случая предвижданото наказание е различно от наказанието
„Лишаване от свобода” и е „Глоба”. За определяне размера на наказание глоба
съдът отчете и основната роля, която е имал подс. Б. при изготвяне съдържанието
на жалбата.
По отношение на подс. А.Д.Б.
относно престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр.чл. 146, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което същият бе признат за виновен. Съдът, като взе предвид степента
на обществената опасност на деянието – невисока, тъй като не се касае за тежко
престъпление по смисъла на закона, характерът и последиците от същото, и
степента на обществената опасност на извършителя – също невисока, като отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, това че към настоящия
момент той е неосъждан, семейното и материално положение – същият е пенсионер,
в напреднала възраст, като полага грижи за семейството си, изразеното признание
и изразено съжаление за последствията от извършеното, макар и да твърди, че
употребените изрази не са били с цел нанасяне на обиди на тъжителя Т. и
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито се явяват това, че
са били осъществени два от квалифициращите елементи визирани в чл.148, ал.1,т.2
и т.3 от НК, както и фактът, че
подсъдимият е изпратил екземпляри от инкриминираната жалба и до други
институции, което обстоятелство попада извън предмета на обвинението, наред със
събраните характеристични данни и обстоятелството, които разкриват Б. като
конфликтна личност, като се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл. 36
от НК, счете, че за извършеното от подс. Б.
престъпление следва да се наложи съответно наказание при условията на
чл. 55 от НК, а именно при наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, тъй като в случая и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко с извършеното от подсъдимия. С оглед изложеното, при
определяне на наказанието за извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.2 и
т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК, съдът взе предвид разпоредбата на съответния текст,
която предвижда за този вид престъпления да се наложи наказание „Глоба” в
размер от 3 000 до 10 000лв. и „Обществено порицание”. При прилагането на чл. 55
по отношение на предвиденото наказание съдът се съобрази с разпоредбата на ал.1
и ал.2 от същия текст, като прецени, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание под минимума предвиден в закона, като слезе под най-ниския предел и
определи същата в размер на 2 000лв. За това престъпление, предвид това че
деянието е извършено спрямо длъжностно лице по повод изпълнение на длъжността
му, на подс. Б. бе наложено и предвиденото наред с глобата наказание
„Обществено порицание”, тъй като чл. 55, ал. 3 от НК дава възможност за
преценка на съда само относно налагането на по-леки наказания, предвиждани
наред с наказание лишаване от свобода. В случая предвижданото наказание е
различно от наказанието „Лишаване от свобода” и е „Глоба”. За определяне
размера на наказание глоба съдът отчете отново
основната роля, която е имал подс. Б. при изготвяне съдържанието на
жалбата.
В случая, съдът счете, че по
отношение на така наложените спрямо подс. А.Б. наказания, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като отделените деяния, за
които беше признат за виновен и осъден подсъдимият, са извършени от него в
условията на съвкупност - преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да
е от тях. Предвид това, съдът наложи едно общо най-тежко измежду тях, а именно
наказание глоба в полза на Държавата, в размер на 4 000 лева. На основание чл.
23, ал. 2 от НК съдът присъедини към така наложеното общо най-тежко наказание
глоба и наказанието обществено порицание, като постанови същото да се изтърпи
чрез поставяне на обявление в сградата на Община Асеновград.
От събраните доказателства следва
изводът, че спрямо подс. Б. са налице
множество престъпления, поради което разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК е
неприложима.
По отношение на подс. Н.Г.Б.
относно престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр.чл.
147, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което същата бе призната за виновна. Съдът, като взе предвид степента
на обществената опасност на деянието – невисока, тъй като не се касае за тежко
престъпление по смисъла на закона, характерът и последиците от същото, и
степента на обществената опасност на извършителя – също невисока, като отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, това че същата е с чисто
съдебно минало, семейното и материално й положение – същата е пенсионерка, в
напреднала възраст и в недобро здравословно състояние, като полага грижи за
семейството си и наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито
се явяват това, че престъплението по чл.147, ал.1 от НК е било осъществено и в
двете му форми на изпълнителното деяние, като са били осъществени и два от
квалифициращите елементи визирани в чл.148, ал.2 вр. ал.1,т. 2 и т. 3 от НК,
както и фактът, че екземпляри от
инкриминираната жалба са били изпратени и до други институции, което
обстоятелство е извън обхвата на обвинението, като се съобрази с целите на
наказанието предвидени в чл. 36 от НК, счете, че за извършеното от подс. Б.
престъпление следва да се наложи съответно наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, тъй
като в случая и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко с извършеното от подсъдимия. С оглед изложеното, при определяне на
наказанието за извършеното престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3,
вр. чл. 147, ал. 1 от НК, съдът взе предвид разпоредбата на съответния текст,
която предвижда за този вид престъпления да се наложи наказание „Глоба” в
размер от 5000 до 15 000лв. и „Обществено порицание”. При прилагането на чл. 55
по отношение на предвиденото наказание, съдът се съобрази с разпоредбата на ал.
1 и ал. 2 от същия текст, като прецени, че на подсъдимата следва да се наложи
наказание под минимума предвиден в закона, като слезе под най-ниския предел с
1/2 и определи на същата в размер на 2 500 лв. За това престъпление,
предвид това че деянието е извършено спрямо длъжностно лице, по повод
изпълнение на длъжността му, на подс. Б. бе наложено и предвиденото наред с
глобата наказание „Обществено порицание”, тъй като чл. 55, ал. 3 от НК дава
възможност за преценка на съда само относно налагането на по-леки наказания,
предвиждани наред с наказание Лишаване от свобода. В случая предвижданото
наказание е различно от наказанието „Лишаване от свобода” и е „Глоба”. При
определяне размера на наказание глоба съдът отчете и действията, в които се
изразява нейното съучастие при изготвяне съдържанието на жалбата.
По отношение на подс. Н.Г.Б.
относно престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр.чл. 146, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2 от НК, за което същата бе призната за виновна. Съдът, като взе предвид степента
на обществената опасност на деянието – невисока, тъй не се касае за тежко
престъпление по смисъла на закона, характерът и последиците от същото, и
степента на обществената опасност на извършителя – също невисока, като отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, това че същата е с чисто
съдебно минало, семейното и материално й положение – същата е пенсионерка, в
напреднала възраст и в недобро здравословно състояние, като полага грижи за
семейството си и наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито
се явяват това, че са били осъществени два от квалифициращите елементи визирани
в чл. 148, ал. 1,т. 2 и т .3 от НК, както и фактът, че са били изпратени екземпляри от инкриминираната жалба и до
други институции, което обстоятелство е извън обхвата на обвинението, като се
съобрази с целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК, счете, че за
извършеното от подс. Б. престъпление следва да се наложи съответно наказание
при условията на чл. 55 от НК, а именно при наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, тъй като в случая и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко с извършеното от подсъдимата. С оглед
изложеното, при определяне на наказанието за извършеното престъпление по
чл.148, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК, съдът взе предвид разпоредбата
на съответния текст, която предвижда за този вид престъпления да се наложи
наказание „Глоба” в размер от 3 000 до 10 000лв. и „Обществено порицание”. При
прилагането на чл.55 от НК по отношение на предвиденото наказание, съдът се
съобрази с разпоредбата на ал. 1 и ал. 2 от същия текст, като прецени, че на подсъдимата
следва да се наложи наказание под минимума предвиден в закона, като слезе под
най-ниския предел с 1/2 и определи същата в размер на 1 500 лв. За това
престъпление, предвид това че деянието е извършено спрямо длъжностно лице, по
повод изпълнение на длъжността му, на подс. Б. бе наложено и предвиденото наред
с глобата наказание „Обществено порицание”, тъй като чл. 55, ал. 3 от НК дава
възможност за преценка на съда само относно налагането на по-леки наказания,
предвиждани наред с наказание Лишаване от свобода. В случая предвижданото
наказание е различно от наказанието „Лишаване от свобода” и е „Глоба”. При
определяне размера на наказание глоба съдът отчете и действията, в които се
изразява нейното съучастие при изготвяне съдържанието на жалбата.
В случая, съдът счете, че по
отношение на така наложените наказания спрямо подс. Н.Б. следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като отделените деяния, за
които беше призната за виновна и осъдена подсъдимата, са извършени от нея в
условията на съвкупност - преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да
е от тях. Предвид това, съдът наложи едно общо най-тежко измежду тях, а именно
наказание глоба, в полза на Държавата, в размер на 2500 лева. На основание чл.
23, ал. 2 от НК съдът присъедини към така наложеното общо най-тежко наказание
глоба и наказанието обществено порицание, като постанови същото да се изтърпи
чрез поставяне на обявление в сградата на Община Асеновград.
От събраните доказателства следва
изводът, че по отношение на подс. Б. са налице множество престъпления, поради
което разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК е неприложима.
Предявеният граждански иск за неимуществени
вреди, в резултат на извършеното престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 и т. 3, вр.чл. 147, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК. Същият е с правно основание чл. 45 и следващите от ЗЗД. Съдът, като прецени всички обстоятелства по делото, намира същия за
основателен. Предвид това подсъдимите А.Д.Б. и
Н.Г.Б. бяха осъдени да заплатят солидарно на частния тъжител и
граждански ищец Д.С.Т. сумата от 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в наранено дълбоко
лично достойнство и чест, опетняване на доброто му име, довело до тежко душевно
състояние – унижение, притеснение, терзания, неудобство и злепоставяне пред
колеги, приятели и съседи, както и изживяване на продължителни отрицателни
емоции и стрес, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от
30.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения
размер до претендирания размер от 5 000 лв. искът беше отхвърлен като
недоказан. Съдът намира, че присъденият размер отговаря на изискванията за
справедливост при определяне на обезщетения за неимуществени вреди, с оглед
претърпените от тъжителя такива – клеветническите изрази отправени спрямо него
и обстоятелството, че касаят работата му и уронването на доброто име сред
обществото и колегите му.
Предявеният граждански иск за
неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.
148, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр.чл. 146, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК. Същият е с правно основание чл. 45 и следващите от ЗЗД. Съдът, като прецени всички обстоятелства по делото, намира същия за
основателен. Предвид това подсъдимите А.Д.Б. и
Н.Г.Б. бяха осъдени да заплатят солидарно на частния тъжител и
граждански ищец Д.С.Т. сумата от сумата
от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в наранено дълбоко лично достойнство и чест,
опетняване на доброто му име, довело до тежко душевно състояние – унижение,
притеснение, терзания, неудобство и злепоставяне пред колеги, приятели и
съседи, както и изживяване на продължителни отрицателни емоции и стрес, ведно
със законната лихва, върху тази сума, считано от 30.06.2017 г. до окончателното
й изплащане, като за разликата над уважения размер до претендирания размер от 2
000 лв. искът беше отхвърлен като недоказан. Съдът намира, че присъденият
размер отговаря на изискванията за справедливост при определяне на обезщетения
за неимуществени вреди, с оглед претърпените от тъжителя такива – обидните изрази отправени спрямо него и
обстоятелството, че касаят работата му и това, че употребените изрази чрез
тяхното разпространение, са станали достояние на голям кръг лица, между които и
колеги на тъжителя Т., като по този начин са засегнати сериозно честта и
достойнството на тъжителя. При
определяне на този размер се взе предвид естеството на изречените изрази,
както и степента, в която те са
засегнали самооценката на пострадалия за собствената му личност и неговият
авторитет.
Предвид постановената присъда,
подсъдимите А.Д.Б. и Н.Г.Б., бяха
осъдени да заплатят солидарно на частния тъжител и граждански ищец Д.С.Т.
сумата от 812.00 лв., представляващи разноски направени от него по водене на делото.
Предвид постановената присъда
подсъдимият А.Д.Б. бе осъден да заплати
по сметка на Районен съд - Асеновград сумата от 105,00 лв., представляваща
държавна такса върху уважените размери на двата граждански иска. Същият
подсъдим беше осъден да заплати и сумата от 341.60 лева за направени съдебни
разноски в хода на производството, представляваща половината от разноските
заплатени от съда за назначените експертизи.
Предвид постановената присъда
подсъдимата Н.Г.Б. бе осъдена да заплати
по сметка на Районен съд - Асеновград сумата от 105,00 лв., представляваща
държавна такса върху уважените размери на двата граждански иска. Подсъдимата беше
осъдена да заплати и сумата от 341.60 лева за направени съдебни разноски в хода
на производството, представляваща половината от разноските заплатени от съда за
назначените експертизи.
При определяне на размера на
дължимите държавни такси съдът отчете, че за единия граждански иск ДТ, съобразно
уважения размер, ДТ възлиза на сумата от 160 лева , а за втория предвид
уважения размер тя възлиза на 50 лева. При това съдът взе предвид разпоредбата
на чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Съобразно това съдът разпредели сумите за
дължимите държавни такси поравно между двамата подсъдими, като те
възлизат на по 105 лева.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: