№ 1396
гр. П. 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430102883 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д. И. П. от гр. Плевен против „И.А.М.“ АД
гр. С.. В молбата се твърди, че на ***год. ищцата е сключила договор за
паричен заем № *** с „И.А.М.” АД. Твърди се, че страните са се договорили
за отпуснатия заем да бъде в размер на ***., видът на вноската е месечна, а
размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Твърди се, че в чл. 4 от
процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем
да бъде обезпечен с гарант- две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита като поръчителите
следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по
безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и др. Твърди
се, че в ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
***. Твърди се, че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски. Твърди се, че на ищцата е била начислена
неустойка в общ размер на ***., тъй като същата не е представила в срок
надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния
договор, Твърди се, че ищцата е погасила изцяло сумата по сключения
договор преди завеждането на исковата молба. Твърди се, че неустоечната
клауза по чл. 4 от договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл. 143 ал. 2 т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата
1
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка, както и че тази клауза не е индивидуално
уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. В заключение ищцата моли съда да
признае за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 4 ал.
2 от процесния договор за заем е нищожна, както и да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от ***.- частичен иск от ***.,
представляваща недължимо платени суми по процесния договор за заем,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
С определение от *** год. е допуснато изменение на предявения иск по
чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД като размерът на същия е увеличен от ***. на ***.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.
Безспорно по делото е, че на *** год. между „И.А.М.“ АД като
заемодател и Д. И. П. като заемател е бил сключен договор за паричен заем
№***. Видно е, че съгласно договора на ищцата е бил предоставен заем от
***., който е следвало да се върне на 6 месечни погасителни вноски. Видно е,
че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40. 00
%, а годишният процент на разходите е в размер на 47,33 %. Според чл. 4 ал.
1 от договора заемателят се задължава в тридневен срок от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: двама поръчители- физически лица, които следва да отговарят
на определени условия, или банкова гаранция. В чл. 4 ал. 2 от договора е
посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на ***лв., като същата се
начислява пропорционално към всяка вноска по заема. Основателен е доводът
на ищцата, че така въведената клауза за неустойка е нищожна и като такава
не е породила своите правни последици. Процесната неустойка от договора
за паричен заем е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване
на обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен
изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3-дневен от
получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на
които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния
размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики
следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да
служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на
заемателя е отпуснат заем в размер на ***., а уговорената и начислена
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е
в размер на ***лв., т. е. в размер надвишаващ половината от главницата по
заема.Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на
непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е
уговорена за забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на
неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се
2
получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и
това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На
практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение
на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение
на длъжника по договора за заем е да върне предоставените му в заем
парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната
неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и
обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на
кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да
изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за
представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците
от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че
изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на
сумата на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на заема. Неустойката
не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението
за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която
кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за
договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение
на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие
от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната неустойка
противоречи и на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. По
тези съображения съдът приема, че посочената клауза на чл. 4 ал. 2 от
процесния договор за заем, на която ответникът основава претенцията си за
неустойка, се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
При това положение следва да се уважи предявеният отрицателен
установителен иск.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Както се посочи по- горе, клаузата за неустойка в процесния договор за
3
паричен заем е недействителна, а нищожното правно основание се
приравнява на липса на основание. Оттам платена без основание се явява
внесената от ищцата сума за неустойка, която съгласно и представената от
ответника справка на л.28/ гърба/ е в размер на ***. С оглед на това исковата
претенция се явява основателна и доказана до предявения размер и следва да
бъде уважена.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените
деловодни разноски в размер на ***.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на *** лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. И.
П., ЕГН **********, и „И.А.М.“ АД, ЕИК ***, че клаузата на чл. 4 ал. 2 от
договор за паричен заем №***/***год. е НИЩОЖНА.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Д.Н.“ ***, представлявано от Г. Т. Т., да заплати на Д. И. П. от гр.
П. ЕГН **********, сумата от ***., представляваща недължимо платени
суми по договор за паричен заем №***/***год, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба -*** год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Д.Н.“ ***, представлявано от Г. Т. Т., да заплати на Д. И. П. от гр.
П. ЕГН **********, сумата от ***лв., представляваща направени деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „И.А.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Д.Н.“ ***, представлявано от Г. Т. Т., да заплати на
ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ гр. С., вписано в
регистър БУЛСТАТ под № ***, представлявано от Д. М. М., адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4