Р Е Ш Е Н И Е
№ІІІ-147
29.01.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1.Кремена Лазарова
2.Мл.с. Красимир Сотиров
при секретаря Жанета Граматикова,
разгледа докладваното от младши съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №1174 по описа
за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро
Гражданско отделение, трети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с
вх.№2703/18.01.2018г., подадена по пощата на 16.01.2018г., от В.А.Г., Е.А.И. и В.С.Х.,
чрез адв.Пена Тотева от САК и от адв. Пена Тотева, в качеството си на управител
на наследството на Д.Д.И., починала на 03.12.2002 г. Обжалва се Решение
№4/02.01.2018г. по гр.д.№7804/2016г. по описа на Бургаски районен съд, 21
състав, в частта от относно отхвърлянето на иск с правно основание чл.108 от
ЗС, предявен срещу „Империя трансглобъл“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.25, вх.1, ет.16, ап.6,
представлявано от Христо Цветков- управител, както и в частта, с която адв.Пена
Тотева, в качеството й на управител на наследството на Д. Д. И., заедно с
горните лица, е осъдена да заплати разноски в размер на 2000 лв. в полза на
„Империя трансглобъл“ ЕООД. Твърди се, че в изготвения в първоинстанционното
производство доклад не са изложени съображения относно активната процесуална
легитимация на страните, по която съдът дължи служебно произнасяне. Посочено е,
че правото на П.С. да приеме наследството на Д. Д. И. се е погасило по давност.
Посочено е, че горното представлява нарушение на разпоредбата на чл.130 и
чл.140 от ГПК. Изложени са твърдения за несъобразяване на акта на районния съд
с разпоредбата на чл.26, ал.2 от ГПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е
обсъдил доказателствата по делото избирателно. Иска се съдът да се произнесе по
съществото на спора относно предявения иск, както и по отношение на присъдените
разноски. Направено е искане производство по делото да бъде спряно поради
преюдициално такова, образувано пред СРС, в случай, че съдът намери за
единствен наследник П.С..
В законен срок е постъпил отговор на
въззивна жалба от „Империя трансглобъл“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.25, вх.1, ет.16, ап.6,
представлявано от Христо Цветков- управител, чрез адв. Радостин Станчев от БАК,
с който се оспорва като неоснователна подадената въззивна жалба. Счита
постановеното решение на Бургаски районен съд за правилно и законосъобразно.
Твърди се, че в процесния случай първоинстанционният съд е приложил правилно
разпоредбите на Закона за наследството, като е приел П.С. за наследник на Д. Д.
И.. В отговора на въззивна жалба са изложени твърдения, че изводите на
първоинстанционния относно процесуалната легитимация на страните са правилни и
законосъобразни.
Постъпила е въззивна жалба с
вх.№3582/24.01.2018г. от Е.Р.И., чрез адв.Йордан Кебеджиев от БАК, срещу частта
от горното решение, с която са отхвърлени предявените от въззивницата като
главно встъпило лице искове. Решението се оспорва като неправилно и
необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Във въззивната
жалба се твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че въззивниците
не се явяват най- близки по ред наследници на Д. Д. И.. Посочва се, че Бургаски
районен съд е изготвил непълен доклад, тъй като не са дадени указания на
страните относно процесуалната легитимация на страните. Иска се спиране на
настоящото производство до приключване на дело, висящо пред СРС.
В срок е депозиран отговор на въззивна
жалба от „Империя трансглобъл“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.25, вх.1, ет.16, ап.6,
представлявано от Христо Цветков- управител, чрез адв.Радостин Станчев от БАК,
с който се оспорва като неоснователна подадената въззивна жалба. Изложени са
идентични съображения.
По повод на подадените въззивни жалби
е образувано първоначално в.гр.д. №435 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен
съд, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав. С
Определение №803/27.04.2018г. производството по делото е прекратено и делото е
изпратено на Бургаски районен съд за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК във
връзка с изложените във въззивна жалба с вх.№2703/18.01.2018г. твърдения
относно незаконосъобразно произнасяне на съда по отношение на разноските в
първата инстанция. Постановено е Определение №4690/19.06.2018г., с което е
оставено без уважение направеното искане, обективирано във въззивната жалба за
изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Делото е
администрирано на Бургаски окръжен съд, където е образувано под настоящия
номер.
Въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок за въззивно обжалване.
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора счита обжалваното съдебно решение за правилно и
законосъобразно. Съображенията за това са следните:
Бургаски районен съд е сезиран с
искова молба, подадена от В.А.Г., Е.А.И. и В.С.Х., чрез адв.Пена Тотева от САК
и от адв.Пена Тотева, в качеството си на управител на наследството на Д. Д. И.,
починала на 03.12.2002г., с която е направено искане „Империя трансглобъл“ ЕООД
да бъде осъдено да предаде да ищците собствеността и владението на ¾
идеални части от следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 07079.612.279.1.2 по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-
18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 38,87 кв.м.,
със съответните идеални части от общите части на сградата, с предназначение: за
търговска дейност, находящ се в гр.Бургас, ул. „Александровска“ №89, сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.279 по КККР на гр.Бургас.,
Апартамент с идентификатор 07079.612.279.1.4 по КККР на гр.Бургас, одобрени със
Заповед №РД- 18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от
42,83 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сградата, находящ
се в гр.Бургас, ул. „Александровска“ №89, сграда №1, ет.1, както и 140,85 кв.м.
от Поземлен имот с идентификатор 07079.612.279 по КККР на гр.Бургас, одобрени
със Заповед №РД- 18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с целият
с площ от 288 кв.м., находящ се в гр.Бургас, ул. „Александровска“ №89. Изложени
са твърдения, че собственик на имота се явява Д. Д. И.. Представено е Решение
от 14.06.2005г. по гр.д. №4264 по описа за 2005г. на СРС, 55 състав, с което
адв.Пена Тотева е назначена за управител на наследството на Д. Д. И., починала
на 03.12.2002г. Посочва се, че управителят на наследството е издирил
наследниците на наследодателката, като наследниците В.А.Г. и Е.А.И. са приели
изрично наследството. По отношение на наследниците М.Л.И. и Е. Л. И. е
посочено, че с Договор за продажба на наследство от 13.02.2015г. са продадени
наследствените им права на ищеца В.С.Х.. Изложени са твърдения, че наследниците
К.Р.И., Е.Р.И. и С. Р. В. не са приели наследството, оставено от Д. Д. И..
Посочено е, че най- близкият по степен наследник- П.К.С. е с неизвестно местожителсво
в чужбина, считано от 1946г.
Твърди се, че ответното дружество обособява
правото си на собственост върху процесния имот въз основа на договор за
покупко- продажба от 01.10.2013г., сключен с М.В.К.- наследник по саморъчно
завещание от 16.07.2002г., съставено в негова ползва от Д. Д. И.. Посочва се,
че горното завещание е обявено за нищожно с влязло в законна сила на
09.07.2011г. Решение от 17.09.2010г. по гр.д. №10709 по описа за 2005г. на СРС,
69 състав. Оспорват се правата на ответната страна върху процесния имот.
Посочва се, че исковата молба, с която е обявен за нищожен горепосочения
завещателен акт е вписана на 21.11.2005г., преди изтичането на 5 год. от
покупко- продажбата, поради което ответникът не може да се позовава на
придобиване по давност като добросъвестен владелец.
Ответната страна е оспорила исковата
претенция с отговора на искова молба като недопустима, поради липса на активна
процесуална легитимация. Наведени са съображения, че от приложеното към
исковата молба удостоверение за наследници се установява, че ищците не спадат
към кръга на законните наследници на Д. Д. И. с право на наследяване. Посочва
се, че лицето е наследено от баща си Д.И.И.. Изложени са твърдения, че правото
на собственост върху процесните имоти е придобито чрез договор за покупко-
продажба и същите се владеят необезпокоявано повече от 13 год.
Подадена е искова молба с
вх.№33039/30.08.2017г. от Е.Р.И., чрез адв.Йордан Кебеджиев от БАК, срещу В.А.Г.,
Е.А.И. и В.С.Х., чрез адв.Пена Тотева от САК, адв.Пена Тотева, в качеството на
управител на наследството на Д. Д. И. и „Империя трансглобъл“ ЕООД, с която е
направено искане на основание чл.225, ал.1 от ГПК за конституиране като главна
страна в процеса. Изложени са твърдения, че ищцата се явява собственик на 1/3
от процесните имоти, като законен наследник на Д. Д.И.. Посочва, че Е.Р.И. е
приела изрично наследството с писмено заявление до СРС.
Срещу искова молба са подадени
отговори на искова молба от насрещните страни.
С отговора на искова молба В.А.Г., Е.А.И.
и В.С.Х., чрез адв.Пена Тотева от САК, адв.Пена Тотева, в качеството на
управител на наследството на Д. Д. И. е извършила признание на предявения от
главно встъпилото лице иск.
С отговора на искова молба „Империя
трансглобъл“ ЕООД е оспорило правата върху процесните имоти на главно
встъпилото лице.
С протоколно определение, постановено
в открито съдебно заседание на 06.10.2017г. е допуснато конституирането на Е.Р.И.
като главно встъпило лице.
След провеждане на състезателно
съдебно производство първоинстанционният
съд е отхвърлил предявените искове. Изложени са мотиви, че П.К.С. се явява по-
близък по степен наследник по съребрена линия, изключващ наследствените права
на въззивниците в настоящото производство.
Във връзка с дадени от въззивната инстанция
указания е постъпила по делото молба от адв.Пена Тотева, с която е уточнено, че
процесуалният представител се явява управител на наследство единствено по
отношение на лицето П.К.С. и в случай, че съдебната инстанция признае същия за
единствен наследник на Д. И..
Между кориците на делото се намира удостоверение
за наследници, от което е видно, че наследодателят Д. И. е починала на
03.12.2002г., като не е оставила низходящи наследници. Родителите й Д. И. и М. Д.
са починали съответно на 21.12.1992г. и на 11.02.1996г. С оглед на горното към
наследяване са призовани роднини по съребрена линия. Майката на
наследодателката е имала б***- К.Д., който не е оставил наследници. По
възходяща линия братя и сестри на бабата на наследодателката се явяват С.С.,
починала на 18.06.1998г., И.С., починал на 25.02.1990г. и П.К.С., за който не
са налице данни, вписани в удостоверението за наследници. По отношение на
дядото на наследодателката също не са налични данни в представеното
удостоверение за наследници. Братята и сестрите на бащата на наследодателката
са както следва: 1.А.С., починал на 22.07.2014г., оставил за наследници ищците В.А.Г. и Е.А.И., 2.Р.К., починал на 25.05.1985г., с
наследници К.И., главно встъпилата Е.Р.И. и С. Р. В., 3.Л.И., починал на
16.03.1981г., с наследници М. И. и Е. Л. И.- продали наследството си на ищеца В.Х.
с Договор за продажба на наследство от 13.02.2015г., с нотариално удостоверени
подписи от Нотариус Татяна Александрова, рег. №272 в НК, район на действие:
СРС.
Видно от Решение №I- 77/25.06.2009г.
по гр.д. №695/2008г. на Бургаски окръжен
съд, I състав, влязло в сила на 15.10.2009г., сключеният Предварителен
договор от 15.05.2002г., между Д. И. и И. Н. по отношение на процесния имот е
обявен за окончателен. Представено е Решение №1983/12.12.2015г. по
гр.д. №2761/2015г. на Бургаски районен
съд, 17 състав, влязло в сила на 21.11.2016г., с което са
отхвърлени ревандикационен иск срещу ответното дружество „Империя трансглобъл”
ЕООД и иск за прогласяване на нищожност на Решение №I- 77/25.06.2009г.
по гр.д. №695/2008г. на Бургаски окръжен
съд, I състав. Изложени са мотиви за придобиване по давност на
процесния имот.
Представено е Решение №V- 69/18.07.2014г. по гр.д. №514/2014г.
на Бургаски окръжен съд, V състав, влязло в сила на 13.11.2014г., с което е отхвърлен иск
на И. Н. срещу ответното дружество „Империя трансглобъл” ЕООД за предаване на
владението на процесния имот.
Видно от приложено към исковата молба Решение №51017/17.09.2010г. по гр.д. №10709/2005г.
на СРС, 69 състав, влязло
в сила на 09.07.2011г., е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 16.07.2002г.,
на Д. И. в полза на М.К. за процесния имот, поради това, че не е написано и
подписано от завещателката.
Представен е Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот ***, том **, н.д. ***/2003г. на Нотариус
Надежда Маркова, рег. 409 в НК, район на действие: Бургаски районен съд, с
който М.К. прехвърля правото на собственост върху процесния имот на ответното
дружество.
С оглед на
гореизложеното съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК на ВКС, т.2А, ревандикационният иск е
иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, като предмет на
делото е правото на собственост на ищеца. При предявен иск по чл.108 от ЗС са
налице две искания за правна защита, отправени до съда, а именно: искане да
бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и искане да бъде осъден ответникът да предаде владението върху имота. Основание
на ревандикационния иск са твърдените от ищеца юридически факти, от които
произтича претендираното от него материално субективно право. В настоящия
случай ищците се позовават на наследствено правоприемство по силата на закона и
съответно договор за продажба на наследство. Основание за наследяване по закон
се навежда и от главно встъпилата страна. Ответното дружество извлича правата
си върху имота от деривативно основание- прехвърлителна сделка, сключена с
наследник по завещание, което впоследствие е било прогласено за нищожно, поради
порок във формата. С влезли в сила съдебни решения ответната страна е призната
за собственик въз основа на давностно владение по искове, предявени от
съконтрагент на наследодателката на ищците. Върховната съдебна инстанция е
имала възможност да посочи в своята тълкувателна практика, че когато в хода на
делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи и двете искания като се произнесе с
установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с
осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния
имот. В случай, че в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния
иск е собственик на процесния имот, но ответникът го владее на правно
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото
искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита относно предаване на владението. По този начин решението формира
сила на пресъдено нещо по отношение на собствеността върху имота относно
предмета на делото, който е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното
основание. В настоящия случай е налице противопоставимо на наследниците на Д. И.
основание в полза на ответното дружество.
Правото на наследяване се поражда по
силата на закона или по волята на наследодателя, изразена в завещание. В
доктрината се приема, че признаването на завещанието като самостоятелно
основание за наследяване е израз на свободата на завещаване, при която общото
завещателно разпореждане има приоритет пред наследственото правоприемство,
основано на закона. В случай, че са нарушение правата на наследниците по закон
същите могат да се защитят чрез предвидените в Закона за наследството искове за
възстановяване на запазена част.
Субективните предели на силата на
пресъдено нещо имат действие между претивопоставените субекти по едно
процесуално правоотношение. В настоящия случай с влезли в сила съдебни решения,
постановени между купувач по предварителен договор, сключен с наследодателката
на ищците в настоящото производство и между ответната страна в настоящия
съдебен процес е прието, че последният е собственик на процесния имот, въз
основа на първично придобивно основание- добросъвестно владение, продължило
повече от 5 год. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивната и
на върховната съдебна инстанция по горепосочения правен спор, че давността се
прекъсва с предявяването на установителен или ревандикационен иск от
собственика срещу владелеца на имота, като не всяко съдебно производство води
до този ефект, а единствено тава, което е между същите страни. С оглед на
горното в процесния случай неоснователно се твърди, че е смутено владението на
ответното дружество с предявяването на иск за прогласяване на нищожност на
завещателния акт, от който черпи права праводателя му. Предявяването на иск
срещу праводателя на ответника не произвежда прискрибиращо действие спрямо
правоприемника. С предявяване на иск се прекъсва давността на ответника, който
е във владение на имота, но не се прекъсва давността по отношение на
владелците, които не са ответници. Давностният срок се прекъсва от деня, в
който е постъпила в съда исковата молба на собственика срещу владелеца, с която
е предявен иск, годен да го прекъсне, като такъв иск може да бъде установителен
иск за собственост на имота, ревандикационен иск, иск за делба и др.
Прекъсването на давността в хипотезата на чл.116, б. „б” от ЗЗД се свързва с действия на
носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да
се позове на погасителна или придобивна давност. Основанията за прекъсване на погасителната
давност, приложими съгласно чл.84 от ЗС и към придобивната давност, са
изчерпателно посочени в закона и не могат да се тълкуват разширително. Съгласно
чл.84 от ЗС във връзка с чл.116 от ЗЗД, давностният срок се прекъсва
само с определени, изрично посочени от закона действия сред които спада
предявяването от собственика срещу владелеца на имота на установителен или
осъдителен иск за собственост за спорния имот. Влязлото в сила решение се явява
задължително за наследниците на страните и за частните им правоприемници, които
са придобили права след завеждане на делото. Придобиването на правото на
собственост въз основа на оригинерно правно основание от ответното дружество води
до извод, че процесният иск правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. С
оглед на гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът се произнася с
крайния съдебен акт. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция следва
да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна разноски в размер на 1000
лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на страната в настоящото производство, за плащането на което е представено
доказателство- Договор за правна защита и съдействие №75708/24.04.2018г. /стр.46/.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
съдебното решение и представлява санкция за неоснователно предизвикания правен
спор, като в настоящия случай разноските следва да бъдат възложени в тежест на
въззиниците.
На
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4/02.01.2018г. по гр.д.№7804/2016г. по описа на
Бургаски районен съд, 21 състав.
ОСЪЖДА В.А.Г.,
ЕГН:**********, Е.А.И., ЕГН:**********, В.С.Х., ЕГН:********** и Е.Р.И., ЕГН:**********, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, солидарно да заплатят на „Империя
трансглобъл“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.25, вх.1, ет.16, ап.6, представлявано от
Христо Цветков- управител,
сума в размер на 1000 /хиляда/ лв., представляващи сторени разноски пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок, считан от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.