Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 08.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с.ЛОРА ДИМОВА

         

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №   5511  по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение  № 560481/12.12.2018г. по гр.д. № 85615 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,  150-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2030660/06.12.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу А.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание на чл.  422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че А.А.К., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, заплащане на сумата от 434,77лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -08.08.2017г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 61 в гр. София, ж.к. „******* за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. и по обща фактура **********/30.07.2014г.;  сумата от 69,64лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 434,77лв. за периода от 15.09.2014г. до 26.07.2017г., ; сумата от 14,28лв. представляващи  възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода; сумата от 5,06лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 14,28лв. за периода от 15.09.2014г. до 26.07.2017г.,за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54480/2017г. на Софийски районен съд, 150 състав, като Т.С.”ЕАД е осъдено да заплати на А.К. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 300лв., Т.С.”ЕАД е осъдено да заплати  на адв. М.Д. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 300лв..

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№  5213399/31.12.2018г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е  съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че не му било указано задължение да представи доказателства за публикувани протоколи от фактури на интернет-страница, както и за публикуване на Общите условия, районният съд се произнесъл извън предмета на делото, не било установено срещу изравнителни сметки в срок да е направено възражение. Изпадането в забава се определяло от Общите условия от 2008г. и от 2014г . Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете А.А.К., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението било допустимо и правилно. Задълженията били погасени по давност, срок на която бил три години. Издаването в последствие на обща фактура не променял началния момент на този срок. Районният съд нямал задължение да дава указание на ищеца да представя конкретни документи, докладът бил съобразен с разпоредбите на ГПК. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2030660/06.12.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу А.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с  която е поискало то съда на основание на чл.  422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че А.А.К., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, заплащане на сумата от 676,94лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -08.08.2017г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 61 в гр. София, ж.к. „******* за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. и по обща фактура **********/30.07.2014г.;№ **********/30.09.2015г.; № **********/31.07.2016г.; сумата от 137,92лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 676,94лв. за периода от 15.08.2014г. до 26.07.2017г., ; сумата от 34,83лв. представляващи  възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота за периода; сумата от 8,86лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 34,83лв. за периода , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54480/2017г. на Софийски районен съд, 150 състав, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота, потребил количества и на стойност за които е предявен иск, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия  при Общи условия, дължал и възнаграждение за дялово разпределение на енергията.

Ответникът А.А.К., ЕГН ********** е оспорил  исковете. Посочил е, че иск е недопустим поради пропускане на срок за предявяването му, отделно бил и неоснователен, защото не било установено да отговаря за плащането на енергията в имота, не бил потребител на енергията в имота, не бил сключила договор с ищеца за същото, не била доставена енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете. Общите условия не обвързвали ответника, защото не му била предоставена възможност  да ги потвърди. Задълженията възникнали до  август 2014г. били погасени по давност. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело №  54480 / 2017г. по описа на СРС, 150-ти състав,  съгласно което същото е образувано по заявление вх. № 3062637/08.08.2017г. , със заповед за изпълнение от 30.08.2017г. районният съд е разпоредил А.А.К., ЕГН ********** да заплати  на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******сумата от 711,78лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -08.08.2017г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 61 в гр. София, ж.к. „******* за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 146,78лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за периода от 15.08.2014г. до 26.07.2017г., ; сумата от 42,17лв. съдебни разноски, за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 23.10.2017г., на 24.10.2017г. е подал възражение срещу заповедта като е претендирал разноски, на 06.11.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението и на 06.12.2017г. е представил  искова молба вх. № 2030660/06.12.2017г.

По делото е приет неоспорен от страните договор  № 99/02.07.1984г. съгласно който Главна дирекция за изграждане на София е продало на А.А.К. и П.И.К.апартамент № 61 в гр. София, ж.к. „*******

Прието е удостоверение от СО, район Люлин, съгласно което сграда в гр. София, ж.к. „Люлин” бл. *******е с нов административен адрес гр. София, ж.к. „*******.

Приети са протокол от 28.04.2002г.,  договор от 08.05.2002г. съгласно които етажните собственици на сградата в която е процесния имот  са избрали и  възложили на  Т.с.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлината енергия в сградата.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2008г. публикувани в ежедневник и ОУ одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г.

Приети са свидетелства за проверки на общ топломер, от 2012г., 2014г. и 2016г. съгласно които общият топломер  абонатната станция е преминал през периодични проверки и е бил годен.

Приети са  протоколи за отчет, изравнителни сметки съгласно които реален отчет на уреди в имота е направен на 25.04.2014г., на 27.04.2015г., на 25.05.2016г., установено е потребление на енергия за отопление с щранг-лира, както и за горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер, по изравнителна сметка реално потребена енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. е 512,91лв.; за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. е 433,23лв. без ДДС, тоест 519,88лв.; за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. е 267,61лв. без ДДС тоест 321,13лв. с ДДС. За втори и трети отчетен период суми по фактури са били по-големи от реалното потребление.

С прието по делото заключение  по съдебно-техническата експертиза,  вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца, при трето лице-помагач и документи по делото, че дяловото разпределение на енергията в имота е направена от Т.с.”ЕООД съобразно Наредбата за топлоснабдяване при съобразяване, че щранг-лира е без уред за измерване на потреблението.  Реално доставена енергия в имота е както следва: за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. е 512,91лв.; за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. 519,88лв.; за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. 321,13лв. с ДДС.

С прието по делото, неоспорено от страните заключение  по съдебно-счетоводната  експертиза,  вещото лице след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че за имота по записвания на ищеца за период от 01.05.2013г. до 30.04.2016г.  неплатени са 1353,89лв.  за топлинна енергия и 69,66лв. за възнаграждение за дялово разпределение, не е установило погасяване чрез плащане на сумите. За периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. задължения били за 512,90лв. по общата фактура № **********/31.07.2014г., лихва за забава на плащането на тази сума била 149,29лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно.

По допустимостта на решението:

Съдът приема, че решението в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете за възнаграждение за дялово разпределение и лихва върху него е недопустимо. Това е така, защото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за дялово разпределение и лихва за забава на плащането му, а само за вземания, посочени във заповедта за изпълнение е допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.  Релевантно при преценката за допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за за издаването на такава заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в него. На длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията към него и съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за възнаграждение за дялово разпределение на енергия и обезщетение за забава на плащането му, поради което исковете за такива суми са недопустими, постановеното по тези искове решение на СРС е недопустимо и следва да се обезсили , а производството по тях следва да се прекрати. Съдът не следва да се произнася по заповедта за изпълнение за тези суми, защото иск за такива не е допустим и в правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили заповедта в тази й част.

  В останалата обжалваната част решението е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част, която съдът прие за допустимо:

 Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК  вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.  за  имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника  топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника  да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото се установи от приети книжа по заповедно дело че установителен иск за вземанията е предявен в срок.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че  потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че по делото е установено и че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота за процесния период и отговаря пред ответника за заплащане на ½ от количество доставена енергия в имота. От приетия по делото договор от 1984г. се установява, че ответникът е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от имота, не е установено ІІІ-то лице да е в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на енергията в имота, нито че вещно право на ползване върху имота принадлежи на ІІІ-то лице, поради което и съдът приема, че за процесния период ответникът е имал качеството на потребител в имота и отговаря пред ищеца за плащане на част от нея, съотвестваща на квотата му в собствеността върху имота.

По делото се установи, че ищецът е публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди през 2008г., че такива са одобрени през 2014г. от ДКЕВР, като се установи от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г. и от 2014г, одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно  наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно:  Наредба №16-334 от 06.04.2007 г.,  сочи задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата.  С клаузата на чл. 5 от Общите условия  от  2008г. е вменено  задължение за  ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ от 2008 г. „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.

Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно  - да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ.  са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства – изравнителни сметки,  от заключението на съдебно-техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като вярна, задълбочена и неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е установено, че през процесния период от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. за имота потребената топлинна енергия    е на стойност от общо 512,91лв. – по изравнителните сметки на топлинния счетоводител, за които е установено, че сочат коректно разпределение на потребена енергия и за която сума е издадена  общата фактура № **********/31.07.2014г. Отговорност на ответника може да се ангажира по съображения изложени по-горе за ½ от тази сума.

Спорен е въпрос по делото е дали задълженията за доставена топлинна енергия в периода  от май 2013г. до  април 2014г. и за лихва върху тях са погасени по давност.  Тези вземания са периодични и са погасяват по с кратката 3-годнишна давност по чл. 111 от ЗЗД, за което ответникът е направил възражение в срок. Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. (В този смисъл Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС).

За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2008г.:

Приложими за тези вземания са разпоредбите на ч. 33 от ОУ от 2008г., и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат до 30-то число на месеца, следващ този, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 30 дни след месеца, за който е възникнало задължението.

За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г.:

Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това съглашение е изискуемостта на настъпва след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на възникването му.

Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност.  В случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и  за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени фактури  за тези вземания , които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2008г. и на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.

В случая заявлението е депозирано на 08.08.2017г., поради което и по съображения изложени по-горе съдът приема, че 3 годишния срок от настъпване на изискуемостта на вземанията, възникнали за процесиня период от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., е бил настъпил преди подаване на заявлението.

Погасени по давност по аргумент от 119 от ЗЗД са и вземанията за лихва за забава на плащанията на главниците.

При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, то решението на СРС в тази част следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати адв. Д.  , представлявала въззиваемия безплатно по делото на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 100лв. съобразно минимален размер по Наредба № 1/2004г.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение  № 560481/12.12.2018г. по гр.д. № 85615 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,  150-ти състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2030660/06.12.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу А.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание на чл.  422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че А.А.К., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, заплащане на сумата от 14,28лв. представляващи  възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота в гр. София, ж.к. „*******, ап. 61  за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.; сумата от 5,06лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 14,28лв. за периода от 15.09.2014г. до 26.07.2017г. и ПРЕКРАТЯВА  производството  по исковете в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 560481/12.12.2018г. по гр.д. № 85615 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,  150-ти състав в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени искове, предявени с искова молба вх. № 2030660/06.12.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу А.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание на чл.  422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че А.А.К., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, заплащане на сумата от 434,77лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -08.08.2017г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 61 в гр. София, ж.к. „******* за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. и по обща фактура **********/30.07.2014г.;  сумата от 69,64лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от 434,77лв. за периода от 15.09.2014г. до 26.07.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 54480/2017г. на Софийски районен съд, 150 състав, и в частта, с която  Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на А.К. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 300лв., и в частта, с която Т.С.”ЕАД е осъдено да заплати  на адв. М.Д. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 300лв..

ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** да заплати на адвокат М.И.Д.-Д. , личен номер ********** на АК-Перник, с адрес: гр. София, ул. „********* на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 100лв. (сто лева) представляващи възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия А.А.К. в производството пред СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззивника- ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК **********.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.