О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523 , гр.Пазарджик, 04.10.2019 г.
Пазарджишки
окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в закрито заседание на четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мина Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като
разгледа докладваното от съдията Трънджиева В ч. гр. д. №672 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и
следващи от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на А.Г.А. чрез адв.Д. против разпореждане №5859/25.04.2019г. постановено по
гр.д.№2161/2017г. по описа на РС – Пазарджик, с което е върната въззивна жалба
против решение №754/08.06.2018г. в частта, в която няма характер на искане по
чл.250 ГПК.
В жалбата се твърди, че
атакуваното определение е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено
с всички произтичащи от това последици. Твърди се, че с нарочна молба са
уточнили порочността на обжалваното решение и правния интерес от обжалването
му, поради което отразеното твърдение в мотивите на обжалваното разпореждане,
че такива обстоятелства не са изложени, не отговаряло на истината. Твърди, че с
въззивната жалба не са правили искане за допълване на решението по реда на
чл.250 ГПК. Счита, че допълването на обжалваното решение не правело въззивната
жалба безпредметна, тъй като в резултат на допълването само на диспозитива,
решението към настоящия момент било с диспозитив, който бил в противоречие с
констатациите и правните изводи в мотивите на съда.
В законният срок не е депозиран
писмен отговор на жалбата.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди направените доводи и
прецени данните по делото, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок
от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Районен
съд - Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл.34 ЗС от Е.И. против Г. М.,
А. А. и Б. А..
С решение
№754/08.06.2018г. по гр.д.№2161/2017г. на РС – Пазарджик е допуснато да се
извърши съдебна делба между Е.И.И. и Г.И.М. на следните недвижими имоти:
- имот с
идентификатор 03592.502.757, представляващ дворно място с площ от 982 кв.м.
- имот с
идентификатор 03592.502.757.1.2, представляващ жилище с площ от 126,13 кв.м. –
втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в имот с идентификатор
03592.502.757, ведно с прилежащите таван, стълбище и ½ ид.ч. от общите
части на сградата .
- имот с
идентификатор 03592.502.757.1.3, представляващ склад с площ от 41,99 кв.м.,
построен в имот с идентификатор 03592.502.757.
- имот с
идентификатор 03592.502.757.2, представляващ селскостопанска сграда с площ от
23 кв.м., построена в имот с идентификатор 03592.502.757.
Определени
са правата на страните – по ½ ид.ч.
Отхвърлен
е иска за делба по отношение на имот с идентификатор 03592.502.757.1.1 по КККР
на гр.Б. - жилище с площ от 66,38 кв.м., представляващо първи жилищен етаж от
двуетажна жилищна, сграда построена в имот с идентификатор 03592.502.757 по
КККР на гр.Б..
Срещу
така постановеното решение в срок е постъпила въззивна жалба от А. Б. чрез адв.Д.,
при което е образувано в.гр.д.№693/2018г. по описа на ПзОС, производството по
което е прекратено с определение №532/31.10.2018г.
В мотивите на своето определение
съдът е посочил, че жалбата не е достатъчно ясна, но е видно, че всъщност не се
обжалва решението в частта му, с която е допусната делба на имоти между ищцата Е.И.
и ответницата Г. М.. Не се обжалва решението и в частта, с която е отхвърлен
иска за делба, тъй като съдът е зачел възражението на жалбоподателката, че
имота е съсобствен само между нея и сестра й Б. А.. От изложените доводи в
жалбата става ясно, че жалбоподателката възразява по-скоро по мотивите на съда,
като иска „допълване“ на решението, както в частта, с която е допусната делба,
така и в частта, с която е отхвърлен иска за делба и то относно обстоятелството,
че към самостоятелните обекти на собственост в жилищната сграда има и прилежащи
общи части, поради което делото е върнато на първоинстанционния съд за проверка
редовността на въззивната жалба от гледна точка нормата на чл.260, т.2 и 3 ГПК,
вкл. уточняване предмета на обжалване и още по-съществения въпрос за наличие на
правен интерес от обжалването.
След дадени указания от районния
съд, с молба вх.№28228/19.12.2018г. жалбоподателката излага подробни доводи за
порочността на обжалваното решение, които най-общо се свеждат до това, че в мотивите
съдът е изложил неправилни изводи относно идентификацията на някои от процесните
обекти, което водело до нарушаване на нейните права.
С решение №224/25.02.2019г.,
постановено по реда на чл.250 ГПК е допълнено обжалваното решение №754/08.06.2018г, като въззивна жалба срещу допълнителното решение не е
постъпила.
С обжалваното разпореждане
№5859/25.04.2019г. е върната въззивната жалба на А.А. против решение
№754/08.06.2018г. по гр.д.№2161/2017г. на РС – Пазарджик, в частта, в която
няма характер на искане по чл.250 ГПК.
Изводите на първоинстанционният съд,
че въззивната жалба следва да бъде върната, макар и лаконични, като краен
резултат са правилни.
Видно е от първоначалната жалба и от
молбата, постъпила в изпълнение указанията на съда, че за имота, идентифициран
като склад от 41,99 кв.м. с идентификатор 03592.502.754.1.3 и допуснат до делба,
жалбоподателката няма претенции. Тя всъщност възразява против мотивите на съда
и то по-скоро за логиката на разсъжденията му.
Този имот е допуснат до делба между
други лица и жалбоподателката няма претенции.
Интереса си от обжалване на решенето
тя обосновава с това ,че именно поради погрешното идентифициране от съда на склад
и мазе са засегнати нейни права, като е отхвърлен иска за делба на съсобствения
между нея и сестра и имот, но не и за прилежащото му мазе и по този начин са
засегнати правата й. Но и това не е така, защото по реда на чл.250 ГПК съдът е
допълнил решението си, както в частта, с която е допуснал делба, така и в
отхвърлителната част, като се е произнесъл и по отношение на общите части,
по-конкретно за мазето.
Следователно жалбоподателката няма
правен интерес да обжалва решението.
Възникването на правото за обжалване
и надлежното му упражняване са обусловени от наличието на правен интерес за
страната. Макар да не е изрично указано в закона, извършваната от
администриращия съд проверка на допустимостта на жалбата по необходимост
включва и преценка относно наличието на правен интерес от същата, тъй като
правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко
съдебно производство и само при наличието на такъв за съда възниква
задължението да провери спазването на предвидените в закона изисквания за
редовност на сезиращата го жалба /в т.см. опр.№668/13.07.2012г. на ВКС по
ч.т.д.№483/2012г./
Ето защо, като е разпоредил връщане
на въззивната жалба в частта в която няма характер на искане по реда на чл.250 ГПК, първоинстанционният съд е постановил едно правилно разпореждане, което
следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5859/25.04.2019г. постановено по гр.д.№2161/2017г. по
описа на РС – Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: