Р Е
Ш Е Н
И Е № 260092
гр.Пещера,20.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар:
Евелина Генинска
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №1541 по описа на Съда за 2019г.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от И.
Ц. К., е депозирал срещу Д.П.П., ЕГН **********
*** искова молба , в която твърди
следното:
Твърди ищецът, че е подал Заявление
по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 1260/2019 г. по описа на Районен съд-Пещера, като в законоустановения двуседмичен срок ответникът
П. е възразила срещу заповедта за
изпълнение.
Твърди, че заповедта за изпълнение е изадедна въз основа на Договор за кредит „Бяла карта" с № 508987 от 23
юни 2017 г. , подписан
между „Аксес Файнанс" ООД като кредитор и Д.П.П. като
кредитополучател. Подписвайки договора за кредит кредитополучателят
удостоверява, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил
от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския
кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от
ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Твърди, че с Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11. 2016 г. на основание чл. 99
от ЗЗД, Приложение
№ 1 към
него от 28.5.2019 г. и Потвърждение за сключена цесия между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК
********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът
е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 30
май 2019 г. от „Аксес Файнанс" ООД посредством уведомително писмо,
изпратено с обратна разписка.
Твърди ищецът, че с подписването
на процесния договор, „Аксес Файнанс" ООД се задължило да предостави на Д.П.П. револвиращ
кредит в
максимален размер на 800.00 лева - главница, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се задължил
да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор, като с
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е предоставена субективната възможност
на кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на
кредитния лимит. В тази връзка ,настъпването на падежа - 2-ро число от месеца,
съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависи изцяло от поведението на
кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в
цялост максималния кредитен лимит.
Твърди ищецът, че с подписване на договора за кредит,
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ,ведно
със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия
за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.
Твърди, че Д.П.П. е усвоила сума в общ размер на 800.00 лева от
предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на извършените
операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница е в
размер на 798.21 лева.
Твърди ищецът, че съгласно чл. 4,
ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от Договора, върху усвоената и непогасена
главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12%,
представляващ договорна /възнаградителна лихва за периода от 28 юни 2017 г. -
датата на първата транзакция по кредитната карта до 06 октомври 2018 г. -
датата на настъпване на предсрочна изискуемост, като предпоставките за
настъпване на същата са визирани в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия
случай дължимата договорна лихва е в размер на 74.73 лева.
Сочи още ищецът, че с чл. 16 от
Договора страните са се съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати
текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал. 3, т. 1-4,
на падежа - 2-ро число на месеца (чл. 3, ал. 2), същият се задължава да
предостави на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение
чрез поръчителство при конкретно
посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки, за което между кредитодателя и
поръчителя се подписва договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението
за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21
от процесния договор, при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в посочения в чл. 16 срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи
на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница
съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Договора.
Неустойката се дължи за всяко
отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се
начислява на 6-то число на месеца, в случай че до 5-то число кредитополучателят
не е погасил текущото си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя е
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, чийто размер към
настоящия момент е 119.34 лева за периода от 06 юли 2017
г. до 06 октомври 2018 г.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от
Договора, в случай ,че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на
посочения в договора падеж, същият е длъжен в 3- дневен срок от падежа да
предостави на кредитодателя, обезпечение чрез поръчителство /чл. 16/, както и
да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи
за частично погасяване на задълженията му.
Съгласно чл. 22, ал. 4 от
Договора при забава за плащане на текущо задължение от страна на
кредитополучателя или на сумата по чл. 12, ал. 1 - 15% от максималния кредитен
лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2.50 (два и 0.50] лева за всеки ден, които се начисляват до заплащане
на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай ,че кредитополучателят не
предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 15% от максималния кредитен
лимит, същият не дължи разходите за действия по събиране на задължението, но
дължи неустойката по чл. 21 от Договора. Страните са се споразумяли /чл. 22, ал. 5/, че при настъпване на
предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева,
която включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Твърди ищецът, че съгласно чл. 22, ал. 4 и ал.
5 от Договора са начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение, като за същите към настоящия момент Д.П.П. дължи сума
в общ размер на 120.00 лева.
Твърди, че поради трайната забава
и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника,
цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост е обявена на 06 октомври 2018 г. Считано от тази дата, съгласно чл.
22, ал. 3 от Договора Д.П.П. дължи заплащането на лихва за
забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 72.46 лева
за периода от 07 октомври 2018 г. - денят, следващ датата на настъпване и
респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 24 септември 2019 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.През целия срок на валидност на
договора, ответникът се е задължил да заплаща до всяко 2-ро число на месеца
текущото си задължение за предходния месец, като от сключване на горецитирания
договор до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист Д.П.П. продължава виновно да не изпълнява задълженията си.
Ищецът моли Съдът да признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания
срещу Д.П.П., произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта" с № 508987 от 23 юни
2017 г. сключен между Д.П.П. и „Аксес Файнанс" ООД, прехвърлен от „Аксес
Файнанс" ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11. 11.
2016 г., Приложение № 1 към него от 28.5.2019 г. и Потвърждение за сключена
цесия:
798.21 лева главница; 74.73 лева договорна лихва за
периода 28.06.2017 г. - датата на първата транзакция по картата до 06.10.2018
г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; 119.34лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.07.2017 г. до 06.10.2018
г.; 120.00 лева разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна
лихва върху непогасената главница в размер на 72.46 лева за
периода от 07.10.2018 г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно
обявявяне предсрочната изискуемост до 24.09.2019 г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.Сочи доказателства и пертендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д.П.,която оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД не е легитимирано лице да
предяви иск по чл.422 от ГПК, съобразно чл.26 от Закона за потребителския
кредит.Освен това, уведомлението за цесията е изпратено едва с исковата молба. Твърди
още, че внесените до момента суми надвишават размера на кредита, поради което
не става ясно откъде се е появила главница от близо 800лева. Сочи доказателства и претендира разноски.
Пещерският районен съд, след като
се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр.
д. № 1260/2019 г. по описа на Районен Пещера, Съдът е издал в полза на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД срещу ответника Д.П.П. Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:
сума в
размер на 798.21 лева-главница;
договорена лихва в размер на 74.73 лева ,за периода от 28.07.2017
година до 06.10.2018 година; неустойка в размер на 119.34лева,за периода от
06.07.2017 година до 06.10.2018 година; разходи
и такси за извън съдебно събиране на задължението в размер на 120 лева
;законната лихва в размер на 72.46
лева ,за периода от 07.10.2018 година
до 24.09.2019 година, ведно със
законната лихва ,считано от 03.10.2019 година до окончателното изплащане и
разноски по делото в размер на 225 лева.
Видно от
представения Договор за кредит „Бяла
карта" с № 508987 от 23 юни 2017 г. , същият е подписан между „Аксес
Файнанс" ООД като кредитор и Д.П.П. като кредитополучател.Кредиторът
„Аксес Файнанс“ ООД е предоставил на Д.П. револвиращ
кредит в максимален размер на 800
лева - главница, под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта Access
Finance/iCard/Visa, a
кредитополучателят
се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.
Представен е по делото Рамков договор от 11.11.2016
г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между "Аксес
Файнанс" ООД и "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ООД, като видно от извадка от Приложение 1 към него,
вземането на "Аксес Файнанс" ООД, произтичащо от Договор за от 23.06.2017г., с длъжник Д.П.П.,е прехвърлено на
ищеца.
Приложено е по делото и Пълномощно,с нотариална
заверка на подписите от 29.12.2016г., с което "Аксес Файнанс" ООД
е упълномощило "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 11.11.2016
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
В тази връзка липсват по делото доказателства за
извършено уведомление на ответника, преди образуване на
исковото производство.Налице е Уведомление/ Покана за доброволно изпълнение от
30.105.2019г. до Д.П., но липсват
доказателства дали и кога същата е връчена на длъжника.
По делото беше приета съдебно – счетоводна
експертиза на в.л. Ц.К., коята Съдът кредитира като компетентно изготвена и
неоспорена от страните. Установено е, че задълженията на ответника за дължима
главница по процесния Договор за кредит са в размер на 3170.16лв. Ответникът П.
е извършила плащания в размер на общо 3574.00лв., като в тях е включена
главница от 2371.95лв., договорна лихва в размер на 300лв., неустойка в размер
на 722.15лв., разходи и такси за извънсъдебно
събиране в размер на 177.50лв. и законна лихва в размер на 2.20лв.Останала е дължима
сума в общ размер от 1161.78лв., от които 798.21 лв. главница, лихва в размер на 74.73 лева неустойка в размер на 119.34лева, законна
лихва за съответен период в размер на 49.50лв. и разходи и такси за извън
съдебно събиране на задължението в размер
на 120 лева .
При така установеното от фактическа страна, Съдът от правна страна намира
следното:
От правна страна
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. І ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл. 92, ал. І ЗЗД .
Дружеството "Аксес Файнанс" ООД
представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. ІІ от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случая). Това
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9 ал. ІV ЗПК.
Процесният Договор за кредит „Бяла карта" с № 508987 от 23 юни 2017 г.,попада под регулацията на Закона
за потребителския кредит, а по силата на чл.24 ЗПК и на чл.143 -148 от Закона за защита на
потребителите. За спазването на всички тези норми Съдът следва да следи
служебно.
Представеният по делото Договор за кредит „Бяла карта" с № 508987 от 23
юни 2017 г. установява наличието на възникнало валидно облигационно правоотношение между заемодателя по него
"Аксес Файнанс" ООД и ответника П. .
Съдът намира за неоснователен доводът на ответника
за липсата на мателиалноправна легитимация на ищеца да предяви иск по чл.422 ГПК , поради нарушение на чл.26 ЗПК- договорът за потербителски кредит не
предвижда възможност за цесия.
В чл.17 т.3 от Договора за кредит „Бяла карта" с № 508987 от 23 юни
2017 г. е посочено, че кредиторът има право по всяко време да прехвърли правата
си по Договора за кредит на трето лице, като в този случай трябва да уведоми
кредитополучателя по някой от начините, визирани в чл.27 от Договора. Наистина,
по делото няма доказателства ответникът да е уведомен за извършената цесия по
реда на чл.27 от Договора .Но в приложенията
към исковата молба се съдържа изрично
Уведомление до ответника П. за
прехвърляне на задълженията и на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, като съдедебната практика е приела, че в тази хипотеза е
налице надлежно уведомление за извършената цесия.
По делото липсват
доказателства за заплащане на дължимите суми, както са установени от съдебно-счетоводната
експертиза.Налице са обаче нищожни неравноправни клаузи в прозцесния договор за
кредит.
Ищецът претендира неустойка в размер на 119.34лв.,
на основание чл.20 от договора, във вр. с чл.15 , който предвижда задължение за
предоставяне на задължително обезпечение – поръчител, в случай на незаплащане
на текущото задължение на падежа,което пък от своя страна е визирано като
понятие в чл.3ал.ІІІ от Договора. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с
тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига
до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо. Ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение,
за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се
предостави обезпечението.
В случая това изискване не е
спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка
финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка. В настоящият случай Съдът счита, че така уговорената клауза е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.;
Р-88-2010 г., І т. о.; Р-702-2008 г. ІІ т. о.). Допълнителен аргумент за
нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде
изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че
заемодателят "Аксес Файнанс" ООД е финансова институция.
От член 8, параграф 1 от
Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността
на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели
да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася
за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става
ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се
приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.
В този смисъл и решение от
27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от
френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което задължение става
изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с
целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта
е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика
би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.
Съдът има задължение да се
придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва
да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва
недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена.
Нищожна е според Съда и клаузата, с която се предвижда такса за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение – чл.21ал.ІV и V от Договора, размерът на която
нараства с всеки ден забава, поради противоречие на закона – чл.33ал.І ЗПК.
Макар вземането да е
наименувано "такса", то срещу тази такса не се дължи от кредитора никаква допълнителна
услуга , свързана с договора за потребителски кредит, по смисъла на чл.10а от ЗПК , като същата нараства с всеки ден забава. Изискуемостта на това вземане
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Тази клауза на практика е неустойка за забава.
Съгласно чл. 33 ал. І ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче има предвидено в договора
и това е лихвата за забава.Ето защо договорената между страните такса за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение противоречи пряко на императивната разпоредба на чл. 33 ал. І ЗПК и следва да се приеме за
нищожна, а
следователно е и недължима от ответника.
Двете клаузи, осевен че са нищожни, според Съда не
отговарят на изискването за добросъвестност, по смисъла на чл.143ал.І ЗЗП. Поради
това, на основание чл.23 ЗПК, длъжникът дължи само чистата стойност на кредита,
т.е. само главницата.Както се установи от експертизата, при дължима обща сума
за главница от 3170.16лв., ответникът П. е внесла сума в размер на 3574.00лв.,
в която обаче са включени задължения за лихви, неустойка и разходи за събиране,
за които се прие, че са недължими, поради наличието на неравноправни клаузи.От
тази гледна точка, ответницата дори е надвнесла дължими суми за главница.
Ето защо, предявеният от ищеца установителен иск
следва да се отхвърли като неоснователен.В тежест на ищеца следва да се
възложат и сторенинте от ответника разноски в размер на 400лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Пещерският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля като
неоснователни предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от И.
Ц. К. искове
срещу Д.П.П., ЕГН ********** *** съществуване на следните вземания:
798.21 лева главница; 74.73 лева договорна лихва за
периода 28.06.2017 г. - датата на първата транзакция по картата до 06.10.2018
г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост;119.34лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06.07.2017 г. до 06.10.2018 г.; 120.00 лева разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава в
размер на 72.46
лева за периода от 07.10.2018 г. до 24.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Признава за
установено в
отношенията между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от И.
Ц. К. и Д.П.П., ЕГН ********** ***,че сключеният
между „Аксес Файнанс" ООД и Д.П.П. Договор за кредит „Бяла карта" с № 508987 от 23
юни 2017 г. е
недействителен.
Осъжда „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от И. Ц. К. да заплати на
Д.П.П., ЕГН ********** *** сумата от 400лв. разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: