Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………12.05.2021 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…….……Седми граждански състав
На………шестнадесети
април...…..….…..……...…….……...……..Година 2021
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар………Маргарита
Николова……………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………..
като
разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 78….…по описа за………….….…………2021 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът „ЮБЦ„ ЕООД твърди, че в негова полза била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3021/2020 г., на
Старозагорски районен съд с длъжник Г.Р.Р.. Тъй като длъжникът не бил открит на
известните по делото адреси в законоустановения срок и на основание чл. 415 във
вр. е чл. 422 ГПК бил предявен установителен иск.
Ищецът сочи, че е сключил договор за цесия от
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г.Груп“ ООД, което дружество, от
своя страна, е цесионер по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на
вземанията „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. „БТК” ЕАД е прехвърлило
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1
от договора.
Ищецът е встъпил в правата си на кредитор въз основа
на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и
е придобил права върху цедираните вземания, ведно е всички произтичащи от това
права и задължения, е привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и е изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД и ответника, бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16142429001 от дата 20.06.2017. г.,
с който потребителят е добавил за ползване мобилен номер **********, по избран
тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС
за срок от 24 месеца. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № 16142429001.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор
предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определяло началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Били издадени фактури,
обективиращи незаплатена услуга за период на потребление: №
**********/15.07.2017г.,**********/15.08.2017г.,**********/15.09.2017 г.,
**********/16.10.2017 г.. за периода от 15.06.2017 г. до 15.10.2017 г. Абонатът
е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни
отчетни месеца - за месец 08/2017г., 09/2017 г. и за месец 10/2017г. Към всяка
от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което
и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК имало право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният
оператор издал по клиентски номер №16142429001 крайна фактура №********** от
дата 15.11.2017 г. с начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна фактура била начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който
дружеството - ищец има правен интерес да претендира неустойка в редуциран
размер 59,97 лв., вместо подадените със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 60,71 лв.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на устройствата.
Претендираната сума в размер на 59,97 лв. била
формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС
по избрания от потребителя тарифен план към електронната съобщителна услуга.
В конкретният случай ответникът подписал договор за далекосъобщителна
услуга, ползвал е телефонен номер **********, не е изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал
в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил.
Моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи сума в размер на 59,97 лв. представляваща сбор неустойка по договор,
сключен между ответника и „БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
С исковата молба, както и с молба докладвана в
проведеното на 16.04.2021 г. открито съдебно заседание по делото, ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът, редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява
от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответника. От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК
- на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 22 януари 2021
г., връчено на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Освен това съдът
намира че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, че
ответникът не е заплатил дължимата неустойка, както и с оглед на представените
с исковата молба доказателства за наличие на договори за мобилни услуги,
фактури и договор за цесия, ведно с уведомление и потвърждение за цесията.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените от „ЮБЦ“
ЕООД, против Г.Р.Р., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв.
за исковото производство и за адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв.,
както и тези, направени в заповедното производство – 25,00 лв. за държавна
такса и 180,00 лв. за адвокатско възнаграждение /така т.12 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/ или общо сумата
от 410,00 лв. разноски за двете производства.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /при
условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение/, по
отношение на Г.Р.Р. с ЕГН: ********** и адрес: *** съществуването на вземането
на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „България“ № 81, вх. „В“, ет. 8, за сумата от 59,97 лв. /петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща неустойка по договор с
клиентсик номер 16142429001 от 20.06.2017 г., обективирано във фактура №
**********/15.11.2017 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 260016/18.08.2020 г. по ч.гр.д. № 3021/2020
г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Р.Р. с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ №
81, вх. „В“, ет. 8 сума в размер на 205,00 лв. /двеста и пет лева / разноски за
исковото производство и сума в размер на 205,00
лв. /двеста и пет лева/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
3021/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: