№ 1314
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20231000500538 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3620 от 06.12.2022 г. по гр. д. № 14406/2021 г. на Софийски
градски съд „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, София е осъдено на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ да заплати на Ю. В. Д. сумата 50000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане от ПТП на 16.10.2019 год., ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.11.2019 год. до окончателното й изплащане и
сумата от 4610.60 лева обезщетение за имуществени вреди, както и разноски по делото
от 6235 лв.
Решението е обжалвано от ответника с оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност поради допуснати процесуални нарушения при необсъждането на
направеното възражение за съпричиняване, както и при обсъждането на свидетелските
показания на делинквента. Оспорва фактическите и правни изводи за наличие на
противоправност в действията на водача, както и за наличие на добра видимост на
водача към пешеходките. Не оспорва размера на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска или
намаляване на обезщетението поради съпричиняване.
Въззиваемата оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
1
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Спорът пред настоящата
инстанция е относно наличие на противоправност в поведението на водача, както и
относно наличие на съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния
резултат.
По спорния въпрос за механизма на настъпването на ПТП и наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Порше“ - М. Я. А.,
както и дали е налице съпричиняване от пострадалата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Настоящата инстанция приема, че въведеното с молба от 23.09.2022 г. от ответника
възражение за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалата поради пресичане
извън пешеходна пътека при ограничена видимост поради паркирали автомобили на
мястото на пресичането следва да бъде разгледано при условията на чл.147, т.1 от ГПК.
От приетите доказателства се установява, че М. А. е нарушил правилата за
движение по пътищата и виновно е причинил ПТП, при което е пострадала ищцата.
Той е управлявал с превишена скорост от 53 км/ ч в населено място при ограничение
на скоростта от 50 км. ч. Водачът е нарушил и разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДВП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В
случай на необходимост са длъжни да намалят скоростта и да спрат, когато възникне
опасност за движението. В конкретния случай А. е бил длъжен да намали скоростта и
да избегне удара, тъй като пешеходката е била видима за него. От заключението на
автотехническата експертиза, неоспорена от ответника, се установява по категоричен
начин, че ударът за водача на МПС е бил предотвратим. В тази насока са измерени
скоростта на движение и отстоянието до мястото на удара. Експертизата обосновано
заключава, че при своевременна реакция на водача на МПС, би могъл да се
предотврати произшествието.
Възражението на застрахователя, че в случая е било налице обективно
обстоятелство, ограничаващо видимостта на водача, е недоказано. Видно от
обозначеното движение на пешеходките и автомобила на сателитната снимка на
местопроизшествието (стр.3 от заключението), ищцата е пресичала пътното платно
отляво надясно спрямо движението на автомобила по мисленото продължение на
тротоара на ул.“Д-р Николай Николаев“. Посоченото от вещото лице обстоятелство, че
при огледа на местопроизшествието са констатирани множество паркирани
2
автомобили е неконкретно, а от протокола за оглед се установява, че паркирани
превозни средства от лявата страна на ул.“Свето Преображение“ е имало след
кръстовището с ул.“Д-р Николай Николаев“, следователно няма данни за паркирани
автомобили в пространството отляво на водача в посоката към мястото на
пешеходките, защото това пространство е преди кръстовището. Ударът е настъпил в
лентата за движение на автомобила, което означава, че преди това пешеходките са
пресекли цялата лента за движение в обратна посока и са извървели повече от шест
метра през платното (вещото лице е приело 6,10 метра на стр.10 от заключението).
Дори и да се приеме, че ударът е настъпил след като водачът А. се разминал с друг
автомобил, който временно ограничил видимостта му, няма доказателства през цялото
време, докато е преминавал разстоянието от 53,88 метра до мястото на удара, откакто
пешеходките са започнали пресичане, водачът да е бил обективно препятстван да ги
забележи. Ето защо при данните за предотвратимост на удара и липса на доказателства
пешеходките да са навлезли на платното внезапно съдът приема, че с поведението си
водачът на автомобила е причинил ПТП.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата: За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или
е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Възражението за съпричиняване, основано на твърдението, че ищцата е
пресичала извън пешеходна пътека, не се подкрепя от доказателствата по делото. Тя е
предприела пресичане на пътното платно на Т-образно кръстовище, по продължението
на тротоара на ул. „Д-р Николай Николов“. Съгласно §6, т. 54 от ДР на ЗДВП на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. Не се установява и тя да е предприела пресичане при
ограничена видимост. Поради изложено същата е могла да бъде забелязана от водача
на МПС, който е следвало да спре и да избегне удара й. Възражението е
неоснователно. Ищцата не е допринесла за настъпване на ПТП и на увреждането си.
При установения механизъм на ПТП тя е пресякла по пешеходна пътека лентата за
движение в едната посока и е била блъсната от автомобила на делинквента, пътуващ в
другата посока. Автомобилът се е движил със скорост около 53 км/ч и водачът е имал
възможност да спре и да я пропусне. ПТП се дължи на поведението на водача на лекия
3
автомобил, който е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати сблъсъка. Пешеходката не е извършила рискови противоправни действия,
с които да е допринесла за настъпването на ПТП.
Пред въззивната инстанция не се спори по причинените на ищцата
неимуществени вреди и по справедливия размер на парично обезщетение за тях. Не са
изложени и възражения срещу приетия размер на имуществените вреди.
Като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, настоящата инстанция
споделя извода за основателност на претенциите в пълен размер.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските. Заплатените от въззиваемата разноски за адвокат са в размер
6607 лева, които следва да се възложат на жалбоподателя. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно с оглед приложимата
редакция на Наредба № 1/2004 г. към момента на устните състезания пред въззивната
инстанция и цената на исковете.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3620 от 06.12.2022 г. по гр. д. № 14406/2021 г. на
Софийски градски съд .
Осъжда „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, София да заплати на Ю. В. Д.
разноски пред САС в размер на 6607 лева (шест хиляди шестстотин и седем) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4