№ 2630
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МГК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20221110214682 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-015014 от 10.08.2022 година началник
група при ОПП-СДВР е наложил на Т. И. А., с ЕГН ********** глоба в размер на 500
/петстотин/ лева на осн. чл.178в, ал.5, от ЗДвП за извършено нарушение на същата
разпоредба.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна с оплаквания за
допуснати при съставяне на АУАН и НП процесуални нарушения- липса на компетентност
на актосъставителя и наказващия орган, както и допуснати при описанието на нарушението
разминавания в изложените фактически обстоятелства, в частност срокът на валидност на
удостоверението за психологическа годност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна- Началник група ОПП-СДВР, редовно
призована, не изпращат представител
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Т. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ....., ж.к.“*****”, №
1, ****, правосопособен водач на МПС, категория В, СЕ, С, М, АМ, ТКТ.
На 21.07.2022г., товарен автомобил марка “****”, модел "********", с рег. № *******,
собственост на "********" АД, с водач жалбоподателя Т. А. се движело по ул. "Инж.
Георги Белов", с посока на движение от ул."Жечо Гюмюшев" към бул. "Самоковско шосе".
Около 15.10 часа, при движение автомобилът бил спрян за проверка от екип на ОПП-СДВР.
В хода на същата, жалбоподателят И представил Удостоверение за психологическа годност
№ 554043 с валидност до 03.07.2021г.
1
В тази връзка на 21.07.2022 година от страна на свидетеля И. С., бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АД, бланков номер 060107, с който на
жалбоподателя А. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на
21.07.2022г., около 15.10 часа, в гр.София, управлява товарен автомобил като при
проверката представя удостоверение за психологическа годност изтекло на 03.07.2021г.,
квалифицирано като нарушение по чл.178в от ЗДвП.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 22-4332-015014 от 10.08.2022 година началник група при ОПП-СДВР е наложил на
Т. И. А., с ЕГН ********** глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл.178в, ал.5, от
ЗДвП за извършено нарушение на същата разпоредба.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля И. С., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия АД, бланков номер 060107,
Наказателно постановление (НП) № 22-4332-015014 от 10.08.2022г., Справка- картон на
водача Т. И. А., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи за
компетентност на актосъставителя и наказващия орган, справка от ИААА относно издадени
на жалбоподателя УПГ.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля С. като
същите се явяват логични, и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
Липсата на спомен у свидетеля, съдът отдава на вида и естеството на работата му, свързана с
извършване на множество идентични проверки, поради което по реда на чл.284 НПК му е
предявен АУАН, в хода на което процесуално действие той потвърждава участието си в
съставянето на акта. Същевременно с това показанията на свидетеля не са изолирани от
доказателствената маса, а се подкрепят от същата-както от приложения по делото АУАН,
така и от представените по делото писмени доказателства, в частност справка от ИА АА,
относно издадени на жалбоподателя удостоверения за психологическа годност и тяхната
валидност. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства като ги намира за логични, последователни, съответни, като същите
не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като
не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление СЪДЪТ достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се
явява основателна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АД, бланков
№ 060107/21.07.2022 година, който е съставен от компетентен орган- младши
автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП и т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. Въз
основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган,
съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 от цитираната заповед на министъра на вътрешните
работи и Заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. на СДВР.
При съставянето на процесния АУАН и НП обаче са допуснати процесуални
нарушения свързани с описанието на нарушението и нарушената законова разпоредба, които
съдът определя като съществени.
2
На първо място нито актосъставителя, нито наказващия орган са дали пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Фактическото твърдението, с
което се изчерпва описанието дадено в АУАН и НП се свежда до управление от страна на
жалбоподателя на товарен автомобил с рег. № *******, както и факта, че същият при
проверка по реда на ЗДвП е представил удостоверение за психологическа годност с изтекъл
срок на валидност. При това обаче, липсва твърдение за осъществяване на обществен
превоз, не са посочени и каквито и да е данни за такъв- маршрут на превоза, превозван
товар, превозвач и т.н. От своя страна нормата на чл.178в, ал.5 ЗДвП, дефинирана като
нарушена от страна на наказващия орган, предвижда отговорност за "водач, който извършва
таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари
без валидно удостоверение за психологическа годност." В случая обаче данни за извършван
превоз не се съдържат в АУАН и НП, още по-малко пък такива доказателства са ангажирани
в хода на производството, от страната, която носи доказателствената тежест. Липсата на
конкретни факти в тази насока, прави невъзможно събирането им по почин на съда, като
наред с това следва изрично да се отбележи, че правомощията на съда в настоящото
производство не допускат допълване на твърденията на наказващия орган в описанието на
нарушението, а се свеждат единствено до проверка на същите. При това, доколкото
удостоверение за психологическа годност се изисква за водачите осъществяващи определен
вид превоз, а не просто за управление на товарен автомобил, за което е необходимо
единствено СУМПС от определена категория- С, СЕ или С1, каквито видно от справката-
картон на водача, жалбоподателят А. притежава, то и няма как без твърдения във връзка с
конкретно извършен превоз, да се ангажира административното наказателната му
отговорност за извършване на същия без валидно УПГ.
Нещо повече, следва да се отбележи, че дори актосъстовителя и наказващия орган да
бяха изпълнили задълженията си за надлежно описание на деянието от фактическа страна,
то извода за допуснато нарушение, изразило се в управление без валидно УПГ предвид
изтичане на срока на валидност на вече издаденото, противоречи на материалния закон.
Това е така, доколкото разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба №36 от 15.05.2006г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, в
редакцията към датата на деянието, с която се въвежда нарочен тригодишен срок на
валидност на УПГ, респективно е основание при изтичането му да се реализира състава на
административно нарушение по чл.178в, ал.5 ЗДвП, е в противоречие с акт от правото на
ЕС с директно приложение, а именно Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 20 декември 2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства
определя условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за
управление на моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за
физическа и психологическа годност. Видно от текста на същата и в частност т.9 от
преамбюла, то психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление,
които упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и
подновяването на свидетелството за управление, респективно не се налага въвеждане на
допълнителен документ в тази връзка още по-малко с различен срок на валидност от самото
СУМПС. Предвид на това и с оглед директното приложение на текста на Директивата,
който има примат пред националните норми, които му противоречат, то санкционирането на
жалбоподателя на основание чл.178в, ал.5 ЗДвП, а именно за извършване на товарен превоз
с валидно СУМПС, но с УПГ с изтекъл срок, се явява неправилно приложение на
материалния закон и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид на изложеното съдът намира, че от една страна в съдържанието на АУАН и
НП се констатират дефицити в описанието на нарушението, които се определят като
3
съществени доколкото касаят основен елемент от съдържанието на акта и постановлението,
а именно - деянието, като наред с това същите поставят препятствия и при доказването на
твърдяното нарушение, а в допълнение е налице неправилно приложение на материалния
закон. С оглед на това са налице основания за отмяна на издаденото наказателно
постановление, съгласно чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН.
От страните не се претендират разноски и съдът не дължи служебно произнасяне.
Ето защо, с оглед на изложените фактически и правни изводи и на основание чл.63,
ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-015014 от 10.08.2022 година
началник група при ОПП-СДВР е наложил на Т. И. А., с ЕГН ********** глоба в размер на
500 /петстотин/ лева на осн. чл.178в, ал.5, от ЗДвП за извършено нарушение на същата
разпоредба.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4