Определение по дело №451/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 64, ал.1 от НПК и е образувано по
искане на Окръжна прокуратура - С. за вземане на мярка за неотклонение "Задържане
под стража" по отношение на Б. И. Д., обвиняем по досъдебно производство № 1125/23
г. по описа на РУ на МВР - С., вх.№ 1421/23 г., пор.№ 136/23 г. на Окръжна
прокуратура - С..
В искането се твърди, че досъдебното производство е образувано на
07.08.2023г. за престъпление по чл.142, ал.2, т. 2, вр. ал. 1 от НК и в хода на
разследването с постановления на разследващия орган от 08.08.2023 г. като обвиняеми
лица са привлечени И. И. Д. и Б. И. Д. за престъпления по чл.142 ал.2, т.2 вр. ал.1, вр.
чл.20 ал.2 от НК и по чл.131 ал.1, т.11 предл.3 вр. чл.130 ал.1, вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК.
Твърди се още, че от събраните до настоящия момент гласни и веществени
доказателства по делото можело да се направи обосновано предположение, че двамата
обвиняемите в съучастие като съизвършители са осъществили престъпленията, за
които са привлечени към наказателна отговорност. Анализът на доказателствата по
делото сочел, че изпълнителното деяние на престъплението „отвличане“ било
довършено на територията на С.ският съдебен район, доколкото пострадалата след
отвличането й в с.Х.А., общ. С.З. била откарана и изоставена от обвиняемите в района
на кв. „Р.“, гр.С.. Това се отнасяло и за второто обвинение, тъй като двамата обвиняеми
започнали побоя над пострадалата в с.Х.А., целейки принудително да я качат в
автомобила им и да потеглят към гр.С., продължил по време на цялото пътуване и
изпълнителното деяние било прекратено в кв. „Р.“ на гр.С., където била изоставена.
Двамата обвиняеми били обвинени в извършване на тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93 т.7 от НК - по чл.142 ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, за което било
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 7 до 15 години. Правната норма на
чл.63 ал.2 т. 3 от НПК презумирала при такава хипотеза наличието на опасности от
укрИ.е и от извършване на престъпление. Законодателят имал предвид, че самата
тежест на обвинението обуславяла възможността обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление.
Отделно от това срещу двамата обвиняеми било предявено и второ обвинение,
което макар и наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ до 3 години, се отличавало
с проявено насилие и агресия към телесната неприкосновеност на постр. М. и
осъществявало признаците на престъпление против личността. Изложените
обстоятелства обуславяли висока степен на обществена опасност на извършените
престъпления, поради което била налице опасност двамата обвиняеми да се укрият от
органите на досъдебното производство, заплашени от предвидената тежка наказателна
отговорност, която би следвало да понесат при доказване по несъмнен и категоричен
начин на предявените им обвинения. Наличието на постоянен адрес на двамата
обвиняеми и нелошите им характеристични данни, сами по себе си не налагали извод
за определяне на по-лека мярка за неотклонение, тъй като в конкретния случай била
налице висока степен на обществена опасност на извършените престъпления. Всички
тези обстоятелства давали основание да се приеме, че целта на мерките за
неотклонение по смисъла на чл. 57 от НПК, а именно да се попречи на обвиняемия да
се укрие или да извърши престъпление, можело да бъде постигната единствено с
вземането на най – тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
отношение на обв. Б. Д.. Предвид наличието на основанията по чл. 63, ал. 1 от НПК,
искането е съдът да вземете мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
отношение на същия обвиняем.
1

В с.з. прокурорът поддържа направеното искане по съображенията изложени в
него и моли за уважаването му.
Защитникът на обв. Б. Д. счита, че от събраните до настоящия момент материали
по досъдебното производство било видно, че обвиняемият взел участие в
транспортирането на пострадалата от с. Х.А. до гр. С., където тя слязла доброволно от
автомобила и други лица й нанесли по – сериозния побой, който бил заснет, но в
момента не разполагали с тези записи. Обвиняемият бил с чисто съдебно минало -
реабилитиран, с добри характеристични данни, отглеждал коне, не представлявал
обществена опасност, не бил криминално проявен и спрямо него можело да се наложи
по – лека мярка за неотклонение като „Домашен арест“.
Обв. Б. Д. също моли за мярка за неотклонение „Домашен арест“.
След като се запозна с постъпилото искане, изслуша становищата на страните в
съдебно заседание, съобрази събраните по делото доказателства и закона, съдът намери
СЛЕДНОТО:
Б. И. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че:
На 05.08.2023 г. от къща в с. Х.А., общ. С.З. до кв. „Р.“ на гр.С., в съучастие
като съизвършител с И. И. Д. отвлякъл Е.Х.М. от гр.С., като деянието е
извършено от две лица - престъпление по чл.142 ал.2, т.2 вр. ал.1, вр. чл.20
ал.2 от НК.
На 05.08.2023 г., в условията на продължавано престъпление в къща в с. Х.А.,
общ. С.З. и в кв. „Р.“ на гр.С., в съучастие като съизвършител с И. И. Д.
причинил на Е.Х.М. от гр.С. лека телесна повреда, изразяваща се във
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ като деянието е
извършено с цел да бъде улеснено друго престъпление, а именно по чл.142 ал.2
от НК - престъпление по чл.131 ал.1, т.11 предл.3, вр. чл.130 ал.1, вр.чл.26 ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК.
Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 280/2023г., издадено от д-р Ч.
на пострадалата Е.Х.М. при прегледа на 07.08.2023г. в 11:03 часа, освидетелстването и
проучването на представените медицински документи на последната са установени
данни за контузия на главата с болезнена подутина в областта на лявата половина на
главата и сътресение на мозъка; множество кръвонасядания в областта на двете
мишници, хематом в областта на лявата мишница и единични кръвонасядания в
областта на тила и гърдите отпред и охлузване на предностраничната повърхност на
горния край на лявата подбедрица. Установените увреждания са й причинили
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Изготвена е и съдебномедицинска експертиза със заключение относно
получените травматични увреждания от пострадалата, техните медикобиологични
характеризиращи признаци и механизма на причиняването им.
За престъплението по чл.142 ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода" от седем до петнайсет години, а за престъплението по чл.131
ал.1, т.11, вр. чл.130 ал.1, вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода" до три години като първото престъпление е тежко по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК.
Обв. Д. е на 35 години, с основно образование, не е женен, има две деца, не е
осъждан (реабилитиран е по право). Няма други неприключили наказателни
2

производства. Има постоянен и настоящ адрес в гр. С., ул. „С.“ .....
Видно от декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние
няма доходи и имущество.
По настоящото досъдебно производство до момента обвиняемият не се признава
за виновен, дал е обяснения. Другият обвиняем – И. И. Д. също е дал обяснения и не
се признава за виновен. Разпитани са като свидетели пострадалата Е.Х.М.
(включително пред съдия); майка й – Н.Й.Я.; З.З.С., живееща на съпружески начала с
брата на пострадалата; И. Я.А. – съпруг на пострадалата; Х.М.Я. – баща на
пострадалата; Я.А.А. – баща на съпруга на пострадалата; А. Я.А. – брат на съпруга на
пострадалата; Н.И.А. – майка на съпруга на пострадалата; М.С.М. – приятел на
пострадалата и полицейските служители М.Г.С. и Н.И.С.. Приложени са писмени
доказателства: освен коментираното Съдебномедицинско удостоверение № 280
/2023г., издадено от д-р Ч. на пострадалата Е.Х.М. са приложени още Лист за преглед
на пациент в КДБ/СО; № 011737 от 05.08.2023г.; справка за съдимост на обвиняемия;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; справка от
ОДМВР – С. за собственика на лек автомобил „Ф.Т.“ с рег. № ...... В съдебно заседание
беше представена изготвената съдебномедицинска експертиза относно получените от
пострадалата травматични увреждания, техните медикобиологични характеризиращи
признаци и механизма на причиняването им.
Горните фактически обстоятелства съдът прие за безспорно установени въз
основа на наличните по делото данни и събраните до момента доказателства. Въз
основа на тях съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането на ОП – С. е основателно и следва да се уважи. Налице са условията
на чл. 63 ал. 1 от НПК за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража”
спрямо обв. Д.. С оглед на посочените по-горе доказателствени източници, събрани до
момента на този начален етап от разследването по досъдебното производство, съдът
прие, че обоснованото предположение за извършени две престъпления, съответно по
чл.142 ал.2, т.2 вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.131 ал.1, т.11, вр. чл.130 ал.1,
вр.чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК от страна на обв. Д. е налице (законът не изисква
категоричен извод в тази насока). По досъдебното производство предстои
извършването и на допълнителни действия по разследване, необходими за изясняване
на обстоятелствата по делото. В настоящото съдебно производство, предвид
незавършеността на разследването и свързаното с него събиране на нови
доказателства, съдът няма процесуална възможност да извърши подробна съпоставка и
анализ на събраните доказателства така, както е длъжен да стори при отговорите на
въпросите по чл. 301 от НПК, когато постановява присъда.
Наличните по делото данни сочат още, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода,
респ. с мярка за неотклонение „Гаранция“ или „Домашен арест“, предвид следните
обстоятелства: - множеството престъпления, за които му е повдигнато обвинение и
тежестта на наказанията, предвидени за тях - привлечен е като обвиняем за две
умишлени престъпления, наказуеми с „лишаване от свобода“ като едното от тях е
„тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; - висока е степента на обществена опасност
на конкретните деяния за извършването на които е привлечен в качеството на
обвиняем – извършени в съучастие с друго лице отвличане и причиняване на лека
телесна повреда с цел да бъде улеснено отвличането; - тежестта на наказанието,
предвидено за престъплението по чл. 142, ал. 2 от НК. Вярно е, че обвиняемият има
постоянен адрес, работи, не е осъждан (реабилитиран по право), няма данни за
3

образувани спрямо него други наказателни производства, не е регистриран за
противообществени прояви, но сами по себе си тези обстоятелства не могат да се
противопоставят на тежестта на инкриминираните деяния и не налагат извод за
определяне на по-лека мярка за неотклонение. Няма основания обусловени от
здравословното състояние на обвиняемия или специфични ангажименти към
семейство, които да обуславят необходимостта от налагането на по – лека мярка за
неотклонение.
Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за неотклонение
спрямо обв. Д., съдът направи правния извод, че в случая са налице условията на
закона, визирани в чл. 63 ал. 1 от НПК и чл. 56 ал. 3 от НПК за вземане спрямо него на
мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Тази мярка за неотклонение ще
допринесе за постигане на целите предвидени в чл. 57 от НПК.
Предвид изложеното, съдът взе по отношение на Б. И. Д., обвиняем по
досъдебно производство № 1125/23 г. по описа на РУ на МВР - С., вх.№ 1421/23 г.,
пор.№ 136/23 г. на Окръжна прокуратура - С. най-тежката мярка за неотклонение, а
именно „Задържане под стража”.
Ръководен от гореизложените съображения съдът постанови определението си

Съдия при Окръжен съд – С. :
4

Номер на акта:	326
Дата:	11 август 2023 г. (в сила от 15 август 2023 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20232200200451
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 август 2023 г.

Определение по дело №451/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите