РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№  1774

 

гр. Пловдив, 18 октомври 2022 г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                            

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КНАД № 1628 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от С.И.Ч. в качеството му на управител на СИБОТА ЕООД, с ЕИК *********, с адрес с. Оризари, обл. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Т., против Решение № 992/17.05.2022 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 2104/2022 г. по описа на същия съд, потвърждаващо Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4245574 на ОД на МВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движени по пътищата /ЗДвП/, е наложена глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издадения електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени. Претендира се присъждане на сторените разноски както пред въззивна инстанция, така и в настоящото производство.     

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, в писмено становище по делото счита касационната жалба за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С.И.Ч. в качеството му на управител на СИБОТА ЕООД, срещу Електронен фиш серия К № 4245574 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 600 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 09.12.2020 г. в 12:11 ч., в гр. Пловдив, бул. „България“ 236а, посока гр. Пазарджик, при максимално разрешена скорост за движение в населеното място 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е заснето с автоматизирано техническо средство ТFR1-М 546, движението на МПС лек автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК, с рег. № РВ **** КХ, със скорост от 99 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 49 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето С.И.Ч. в качеството му на законен представител на фирма СИБОТА ЕООД, на чието име е регистрирано процесното МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. със срок на валидност 24.02.2020 г., Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М № 6-33-20/18.09.2020 г. и Протокол за използване на АТСС № 1030р-39229/10.12.2020 г. 

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че в случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, отговарящо на метрологичните изисквания, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Констатирано е, че в съответствие с чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата) е съставен протокол за използване на АТСС, придружен със снимка на техническото средство установило нарушението.

В заключение, решаващият съд е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от събраните доказателства безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 1 от .

При това положение процесният ЕФ е потвърден с оспореното в настоящото производство решение на ПРС.

издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден, досежно наличието на нарушение и изменен относно правната квалификация на нарушението от такава по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДВП, в такава по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения,

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения ЕФ, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според което при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба, именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Видно от съдържанието на цитираната разпоредбата, "дата на съставяне" не е сред изчерпателно изброените реквизити на електронния фиш (за разлика от чл. 42, т. 2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Производството по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП е специфично, доколкото се касае за нарушение, установено с техническо средство. Ето защо изискванията за съставянето на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ, а датата на неговото съставяне съвпада с тази на установяване на нарушението чрез неговото заснемане и запаметяване в системата. При това положение, липсата на дата на съставяне на електронния фиш не може да се възприеме като съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, според което електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш и са свързани само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Именно от спецификата на електронния фиш се изхожда и при преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по неговото издаване и обжалване. Казано с други думи, в случаи от категорията на процесния последно посоченият законов текст е неприложим. В този смисъл възраженията на касационния жалбоподател за издаване на ЕФ в нарушение на чл. 34 ЗАНН, настоящия съдебен състав намира за неоснователно.

10. Според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

За осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 – 4 от Наредбата).

Изложеното до тук налага да се приеме, че за законосъобразното издаване на процесния електронен фиш, освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол (в каквато насока по делото са ангажирани доказателства) е необходимо и съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата ведно със снимка. В случая от съдържаните на административнонаказателната преписка се установява наличието както на протокол, така и на снимка на разположението на уреда. Самият протокол, противно на твърденията на касатора, е съответен на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата и съдържа пълни данни за мястото на контрола (гр. Пловдив, бул. „България“ 236а), посока на движение на контр. МПС (Д - в двете посоки), начало и край на работа (от 10,00 часа до 16,00 часа – само за сравнение следва да се посочи, че процесното нарушение е установено в 12,11 часа), номерът на служебния автомобил, ограничението на скоростта, режим на измерване (стационарен).

11. Все в тази насока, отново във връзка с възраженията на касационния жалбоподател, следва да се констатира, че от представената към ЕФ снимка еднозначно и недвусмислено се установява скоростта на кое моторно превозно средство е засечена с автоматизираното техническо средство. Обсъжданата снимка съдържа информация за разпознат номер на МПС – РВ **** КХ, и метаданни характеризиращи нарушението (GPS координати, посока на движение, дата и час на нарушението, установена скорост на движение на МПС с техническото средство и др.).

Ето защо, според настоящия съдебен състав коментираната снимка е годно доказателствено средство по смисъл на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

12. С оглед изложеното, съдът намира процесния електронен фиш за законосъобразен. В този смисъл оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

13. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

                                                                                                                          

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 992 от 17.05.2022 год. на Пловдивски районен съд, ІІ наказателен състав, постановено по АНД № 2104 по описа на същия съд за 2022 год.

ОСЪЖДА С.И.Ч., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.