РЕШЕНИЕ
№ 1170
гр. Пловдив, 21.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май,
две хиляди двадесет и третата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието
на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административнонаказателно дело № 754 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател И.И.Х.
с ЕГН ********** от гр.Русе, обжалва чрез пълномощника си адв. В.В. Решение № 2078/09.11.2022
г., постановено по АНД № 4919/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 16 н.с.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 22-0432-001106/23.08.2022
г. на Началник Първо РУ при ОД на МВР Пловдив /съгласно постановеното
Определение № 1728/13.03.2023 г. за тълкуване на обжалваното съдебно решение/,
с което наказателно постановление на Х. са наложени административни наказания
глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради
извършен неправилен анализ от първоинстанционния съд на доказателствата по
делото и неправилна преценка за липса на установени съществени процесуални
нарушения при издаване на наказателното постановление. Сочи се, че неправилно
съдът е приел допуснатата неточност в АУАН досежно регистрационния номер на
автомобила, управляван от жалбоподателя, за незначителна техническа грешка. Твърди
се, че жалбоподателят е собственик на автомобила, за който по делото е прието
СРМПС и че към момента на проверката не е управлявал описания в наказателното
постановление като регистрационен номер автомобил, а този по СРМПС. Сочи се, че
разминаването между описания в АУАН и атакуваното наказателно постановление
регистрационен номер на автомобил с действителния такъв на автомобила на
жалбоподателя, влечало след себе си неяснота относно обстоятелството кой
автомобил е управлявал жалбоподателят към момента на проверката и това
съществено накърнявало правото му на защита, а от друга страна - сочело на
извод за недоказаност на нарушението. Моли се отмяна на постановеното съдебно
решение и потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител. От
пълномощника му е постъпила молба, с която жалбата се поддържа.
От страна на ответника Началник на Първо РУ при ОД МВР Пловдив по жалбата е
била депозирана молба-становище, с която се излагат съображения за
неоснователност на жалбата. В проведеното последно съдебно заседание не е
изпратен представител.
Прокурорът от ОП – Пловдив Пелтеков моли касационната жалба да се остави
без уважение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема изцяло и от настоящия съд, поради което и е
ненужно да се повтаря.
За да потвърди наказателното постановление съдът, постановил оспореното
решение, е счел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, изразило се в отказа му като водач да му бъде извършена проба за
установяване употребата на наркотични вещества с техническо средство „Дръг
Чек“. Този извод на съда е обоснован, като се имат предвид, както съдържанието
на АУАН, за който разпитаният като свидетел актосъставител е потвърдил, че е
изготвил лично, така и с оглед заявеното от свидетеля обстоятелство, че в
такива случаи се съставят докладни записки и приетата по административната
преписка такава, потвърждаваща констатациите по акта. Отделно от посоченото, от
съдържанието на приложения по преписката талон за медицинско изследване,
издаден на водача, е видно, че същият се е подписал лично под отразен отказ да
му бъде извършена проба със съответно техническо средство. В тази насока и
настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за недоказаност на нарушението. Впрочем, самият жалбоподател не
оспорва факта на осъществения от него отказ да бъде тестван за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, като твърди единствено, че
при извършената му проверка не бил управлявал автомобил с описания в акта и
наказателното постановление регистрационен номер, а с друг такъв, посочен в
представеното пред първоинстанционния съд СРМПС. Обосновано според настоящата
инстанция съдът, постановил обжалваното съдебно решение, е посочил в решението
си, че не са били допуснати сочените от страна на санкционираното лице
процесуални нарушения при издаване на АУАН и съответно наказателното
постановление, като изрично е посочил, че добавянето на буква към регистрационния
номер на автомобила съставлява незначителна техническа грешка, която не води до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Посоченият извод се явява изцяло коректен. Както се каза, жалбоподателят
практически не оспорва извършването на нарушение, което се изразява именно в
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, а единствено, че към момента на
проверката, при която е осъществил отказа си, е управлявал МПС, различно като
регистрационен номер от описаното в АУАН и НП, което твърди и да е негова
собственост. На първо място, видно е от съдържанието на акта, че същият е
съставен на жалбоподателя Х. в качеството му на водач на МПС лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № ***, като по-долу в акта при описание на
обстоятелствата около нарушението, очевидно поради технически пропуск, след
буквата Р е поставена буквата В и така вече регистрационният номер е записан
като ***, като по същия начин текстът е пренесен и в наказателното
постановление, където автомобилът фигурира, както с рег. № *** в началото на
наказателното постановление, така и с рег. № ***. Съдът намира за очевиден
технически пропуск посоченото несъответствие, като се има предвид, че все пак
автомобилът, който действително е установено да управлява жалбоподателят при
извършената му проверка, е записан в началото на акта и на наказателното
постановление с коректната му регистрация. В АУАН изрично е посочено, че при
съставянето му е издаден талон за изследване с конкретен номер, който също е
приложен към преписката и е подписан лично от жалбоподателя, като е видно от
талона, че се отнася до осъществената проверка, отразена по АУАН и в самия талон
е записан именно рег. № ***, за който автомобил жалбоподателят твърди и по
жалбата си, че е управлявал на датата на нарушението, предвид представеното
СРМПС за същия. Впрочем, видно от представеното свидетелство за регистрация,
автомобилът е регистриран не на жалбоподателя, както последният твърди, а на
друго лице – Е. И.Х., който именно е посочен и като собственик на автомобила,
както в АУАН, така и в наказателното постановление. Въпросният автомобил, който
е бил управляван от жалбоподателя на датата на нарушението, е отразен с правилния му и пълен регистрационен номер и
в приложената по преписката докладна. От изложеното става ясно, че в случая
очевидно е допусната техническа грешка при второто изписване на регистрационния
номер на автомобила в акта и наказателното постановление, като от
доказателствата по делото е напълно установим фактът кой е автомобилът, който
жалбоподателят е управлявал и това е именно автомобилът, за който и самият
жалбоподател сочи да е управлявал. В тази насока и всякакви възражения относно
това, че нарушението не било доказано, предвид допуснатата грешка в изписване
на буквите от регистрационния номер на автомобила, се явяват изцяло без
основание. Нещо повече, кой точно автомобил е управлявал жалбоподателят е без
значение за съставомерността на нарушението, доколкото за наличието му е
необходимо установяване на факта, че конкретно лице управлява МПС и в качеството
му на водач е отказало да му бъде извършена проверка от контролните органи за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. При установени такива
обстоятелства, дори и автомобилът да няма изобщо регистрация, то пак би бил
осъществен състав на нарушение, поради което и грешката в изписването на регистрационния
номер на автомобила не може да бъде счетена за обстоятелство, което води до
невъзможност на жалбоподателя да разбере за какво негово поведение и въз основа
на кой закон бива санкциониран. Ето защо и не може да се счете, че е налице
твърдяното съществено засягане правото му на защита. Следва да се има предвид в
тази насока, че както в АУАН, така и в обстоятелствената част на наказателното
постановление, поведението на Х. е описано достатъчно ясно и еднозначно. Затова
и настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд
относно липсата на съществени процесуални нарушения при издаването на
наказателното постановление.
При извършената и служебно проверка
от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон.
Предвид посоченото и тъй като
обжалваното решение се явява законосъобразно, то ще следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 2078 от 09.11.2022 г., постановено по АНД № 4919/2022 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 16 н.с., за което е извършено тълкуване с определение № 1728/13.03.2023г.
по същото дело.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: