Определение по дело №232/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…..02.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Петров

в. търговско дело № 232 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:   

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 8389/30.01.2020г. на "ВЪЗРАЖДАНЕ 2004" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от Светлозар Чорбаджиев, действащо чрез пълномощници адв. Ф.Д.и Х.С.,  срещу решение № 19/03.01.2020 год., постановено по гр.дело №5906/2018 год. на РС – Варна, с което е развален договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за извършване на ново строителство, сключен на 27.09.2006г. между С.А.Т., К.Н.Т., П.Т.П. и М.М.Д. от една страна и "ВЪЗРАЖДАНЕ 2004" ЕООД от друга страна, обективиран в нотариален акт № 126, том III, рег. № 5440, дело № 4660/2006г. на нотариус Свeтлана Стойчевa, с рег. № 193 в регистъра на НК, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, евентуално неправилно: необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Постановеното решение за разваляне на процесния договор поради виновното му неизпълнение от ответника е изцяло недопустимо поради формираната сила на присъдено нещо на решението по гр.д. №7349/07 г.на ВРС, 24-ти състав, и липсата на твърдения в исковата молба за виновно неизпълнение на конкретни договорни задължения на ответника след влизане в сила на посоченото решение. Предявените главен и първи евентуален иск не се основават на твърдения за виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника. Главният иск е за разваляне на договора без предоставяне на срок за изпълнение, като посочените основания попадат в хипотезата на чл.87, ал.2, предл.първо ЗЗД и съставляват твърдения, че изпълнението е станало изцяло невъзможно поради заведено от ответника дело за делба, упражнено от ответното дружество право на разваляне и дезинтересиране на страните от изпълнението на договора поради изтеклия продължителен период от време. Първият евентуален иск е с правно основание чл.262, ал.2, предл.2 от ЗЗД. Едва вторият евентуален, нередовно предявен иск, който дори не е докладван от съда като самостоятелен, а е преразказан в доклада, има петитум за разваляне поради виновно неизпълнение от страна на ответника, но в хода на процеса. Този иск обаче не съдържа конкретни основания извън искането ответникът да предостави одобрен от органа по чл.145 ЗУТ инвестиционен проект. Ищците не сочат друго изпълнение, което следва да предостави ответникът в определения му с исковата молба 4-месечен срок. В мотивите си обаче ВРС изобщо не е обсъдил искането за представяне на одобрен инвестиционен проект в хода на процеса, а е достигал до изводи за виновно неизпълнение от страна на ответника по причини, които не са наведени от ищците като основания на претенциите им по надлежния ред. В евентуалност се поддържа, че решението е недопустимо в частите, с които договорът е развален и по отношение на неучастващите в производството продавачи П.Т.Петков и М.М.Д. за прехвърлените от тях ид. части. Излагат се подробни доводи защо според въззивника не е налице активна солидарност.

В случай, че е допустимо, обжалваното решение е неправилно поради необоснованост на изводите на съда и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че ищците не са провели пълно и главно доказване на предявените основания за разваляне: настъпила невъзможност за изпълнение, дезинтересиране на страните от изпълнението на договора и за упражнено право на разваляне от страна на ответното дружество. Неоснователни са и предявените евентуални искове: за разваляне на основание чл.262, ал.2, предл.2-ро ЗЗД или за разваляне поради неизпълнение на задълженията на ответника в предоставения с исковата молба четиримесечен срок. Не е установено изпълнение на задълженията на ищците и останалите възложители по договора, въпреки че именно тяхното изпълнение е предпоставка за изпълнението на последващи задължения на ответника. При постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, включително съществени нарушения във връзка с изясняване на фактическата страна на спора и във връзка с доклада по делото. Дадените общи указания в о.с.з. на 19.11.2019 г.  не отговарят на изискванията на чл.146 ГПК. В мотивите си ВРС не е обсъдил доводи и възражения, които са от съществено значение за изхода на спора, включително доводите, че ответникът няма задължение да изготви и одобри инвестиционен проект в хода на процеса, преди да има направен избор на обекти от страна на П.Т.и М.Д.. В мотивите си ВРС необосновано приема, че няма данни ответникът да е правил опити да се свърже с неучастващите в процеса възложители, за да ги покани да направят избор. В мотивите си ВРС не е обсъдил доводи и възражения, които са от съществено значение за изхода на спора, включително доводите, че ответникът няма задължение да изготви и одобри инвестиционен проект в хода на процеса, преди да има направен избор на обекти от страна на П.Т.и М.Д.. Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че правото на ищците да развалят договора се е погасило по давност съгласно чл.87, ал.5 от ЗЗД, което не е обсъдено от ВРС.

Въззивникът моли решението на ВРС да бъде обезсилено изцяло или частично, евентуално отменено. Претендира присъждане на сторените разноски в производството в двете съдебни инстанции. Моли съдът служебно да назначи експертиза, ако установи, че такава е необходима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите С.А.Т. и К.Н.Т., чрез пълномощник адв. Д.П., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Считат решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправят искане за потвърждаването му и присъждане на направените разноски. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице, чрез процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Доводите на въззивника, че ВРС не е разпределил правилно тежестта на доказване са обосновани. В тежест на ищците е да установят, че всички възложители, а не само част от тях, са извършили избор на обекти, съгласно р.III, т.1, б.Г от предварителния договор от 06.09.2006г. При условие, че ищците докажат това обстоятелство, ответникът следва да установи изработването от него на инвестиционни проекти и идеен проект, който да бъде одобрен. Искането въззивният съд служебно да назначи експертиза е неконкретизирано, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 8389/30.01.2020г. на "ВЪЗРАЖДАНЕ 2004" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, представлявано от Светлозар Чорбаджиев, действащо чрез пълномощници адв. Ф.Д.и Х.С.,  срещу решение № 19/03.01.2020 год., постановено по гр.дело №5906/2018 год. на РС – Варна.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищците С.А.Т. и К.Н.Т., че носят доказателствената тежест да докажат че всички възложители, а не само част от тях, са извършили избор на обекти, съгласно р.III, т.1, б.Г от предварителен договор от 06.09.2006г. с нот. заверка на подписите на страните рег. № 5116/06.09.2006г.

На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че ищците не сочат доказателства П.Т.Петков и М.М.Д. да са извършили избор на обекти, съгласно р.III, т.1, б.Г от предварителния договор от 06.09.2006г.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че при условие, че ищците докажат, че всички възложители са извършили избор на обекти, ответникът следва да установи изработването от него на инвестиционни проекти и идеен проект, който да бъде одобрен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за служебно назначаване на експертиза.

Съдът приканва страните към спогодба и на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за медиацията ги НАСОЧВА към разрешаване на спора чрез медиация.

НАСРОЧВА в о. с. з. на 17.03.2020 г. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговора на жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: