Р Е Ш Е Н И Е
№ 260109 04.12.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на първи декември две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 968 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от З.А. *** чрез адв. Д. Д.от АК - Кърджали срещу Наказателно постановление № НП – 5/08.01.2020 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 44, ал. 2, вр. чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на процесуалните правила, и на материалния закон, а процесуални нарушения счита, че били допуснати и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като се излагат и конкретни съображения в тази насока. Твърди се, че в наказателното постановление липсвало пълно и ясно описание на фактическата обстановка, което препятствало жалбоподателя да разбере обвинението и да ангажира съответни доказателства. Освен това, жалбоподателят не била извършила процесното административно нарушение, липсвали и съответни доказателства, установяващи деянието. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, както и в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Представлява от упълномощения по делото процесуален представител - адв. Д. Д. от АК – Кърджали, чрез който заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Министърът на земеделието и храните, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения представител – гл. юриск. Р.Д. заявява становище по депозираната жалба, като оспорва жалбата и в хода по същество, същата пледира за нейната неоснователност, като моли и атакуваното с нея наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
С Договор за покупко – продажба на недвижим имот, рег. № ОС – 199/30.10.2009 г., сключен между Община Хасково и А.Т. Джачев от град Хасково в качеството му на купувач било прехвърлено правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот № 000210, находящ се в землището на с. Т., общ. Хасково, местност ********“ с площ 3000 кв.м., с начина на трайно ползване – пасище с храсти за сумата от 3300 лева.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 121, том I, рег. 1014, дело 39 от 2009 г. на Нотариус, рег. № 125 по Регистър на Нотариалната камара с район на действие РС – Хасково, въз основа на мотивирано постановление от 11.03.2009 г. след извършена обстоятелствена проверка по нотариално дело № 39/2009 г., А. Т.Д.от град Х. е признат за собственик на недвижим имот, а именно Жилищна сграда със застроена площ от 43 кв.м., построена в описания по – горе поземлен имот.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № ГРАОН1 – 1603 от 26.06.2020 г., издадено от Община Хасково, Р.Й. Д.– съпруга, Т. А. Д.– дъщеря и З.А.В. – дъщеря са наследници по закон на А.Т. Д., б.ж. на град Хасково, починал на 26.01.2011 г., за което е съставен Акт за смърт № *** от 26.10.2011 г.
Във връзка с намерение на наследниците по закон на А. Т. Д. да осъществят продажба на придобития, въз основа на наследяване поземлен имот и построените в него сгради и по повод подадено Заявление ПО-10-31/18.09.2009 г. от Р. Й. Д., Т. А. Д и З.А.В. била образувана преписка в Общинска служба по земеделие, град Хасково и предприета проверка, във връзка с искането за промяна на предназначението на земеделска земя и твърденията на заявителите за извършено през 1995 г. строителство в описания по – горе поземлен имот, идентичен с Поземлен имот с идентификатор № 72953.17.210 с площ 3000 кв. м. по КК и КР в землището на с. Т., общ. Х., видно от извършената справка в Агенция по геодезия, картография и кадастър.
При извършена на 06.11.2019 г., от свидетелите Г.И.Г., заемаща към този момент длъжността В.И.Д Началник общинска служба по земеделие – Хасково и свид. Е.Г.Г., проверка на място било възприето съществуването в части от имота, описан по – горе на масивна постройка - къща с площ около 40 кв. м., помощна постройка - лятна кухня с тоалетна, с площ около 20 кв. м. и бетонови основи от несъществуваща постройка с площ около 60 кв. м., построени през месец май 1995 г., според контролните органи.
След като в хода на проверката, свидетелят Г.И.Г. достигнала до извод, че изградените в процесния недвижим имот постройки се използват от Р. Й. Д., Т. А. Д. и З.А.В., като наследници по закон на лицето А. Т. Д.и собственици, въз основа на наследяване, на поземления имот и на изградените постройки в него, а оттам и до извода, че процесният Поземлен имот с идентификатор № 72953.17.210 с площ 3000 кв. м. по КК и КР в землището на с. Т., общ. Х., видно от извършената справка в Агенция по геодезия, картография и кадастър, бил използван за неземеделски нужди, без да е променено срещу жалбоподателя на 06.11.2019 г., бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 4/08.11.2019 г. за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от свид. Г.И.Г. за това, че към 08.11.2019 г. жалбоподателят използвала земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като през месец май 1995 г. е извършено следното: масивна постройка - къща с площ около 40 кв. м., помощна постройка - лятна кухня с тоалетна, с площ около 20 кв. м. и бетонови основи от несъществуваща постройка с площ около 60 кв. м. в части от имот с идентификатор № 72953.17.210 с площ 3000 кв. м. по КК и КР в землището на с. Т., общ. Х., населено място от шеста категория по ЗАТУРБ, пасище, мера - земеделска земя, четвърта категория, 65 бонитетен бал, неполивна, собственост на наследници на А. Т. Д., съгласно Договор за покупко - продажба с peг. № ОС-199/ЗО. 10.2009 г., с което З.А.В., ЕГН: **********. Техническото изготвяне и оформяне на проекта на АУАН било осъществено в предходен момент, а самият акт бил предявен на жалбоподателя З.А.В., чрез лицето Р. Й. Д., упълномощена с Пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя с рег. № 9720 от 08.11.2020 г. на Нотариус, рег. № 526 по Регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Софийски районен съд, чрез която била запозната със съдържанието му, а пълномощникът подписала пороцесния АУАН. В съответната графа за обяснения и възражения било вписано, че няма такива. Възражения не са депозирани допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта, станало на 08.11.2020 г. чрез пълномощника на лицето, сочено като нарушител.
При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и с оглед установената фактическа обстановка наложил процесната санкция, чийто размер определил въз основа на Доклад от В. К. – Заместник министър на земеделието, храните и горите.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.И.Г. и Е.Г.Г. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с датата, мястото, начина на извършване на проверката на място и констатациите, до които са достигнали в нейния ход, както и тези, свързани с неговото съставяне и конкретно за факта на съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. За последната група факти, а именно тези отнасящи се до процедурата по съставяне на АУАН, съдът дава вяра и на изложеното в показанията на свидетеля Н.Р.А.. Не са налице факти, съставляващи основание да бъде отречена достоверността на показанията и на свидетеля П. М. В., ангажирани от жалбоподателя, въпреки качеството съпруг на този свидетел със страна в процеса – З.А.В. във връзка с обстоятелствата около придобиване и ползване на процесния недвижим имот от страна на жалбоподателя, конкретното фактическо положение, свързано с достъпа и състоянието на имота преди и след момента на придобиване от страна на неговата съпруга, поради което съдът ги кредитира с доверие относно тези факти, а за тяхното значение, отношение ще бъде взето по същество. Всъщност не е и налице такова противоречие в гласните доказателствени източници, което да налага техния подробен анализ откъм достоверност.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи, земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Според чл. 3, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. В площта, определена с ПУП за оранжерии, се включват и всички сгради и съоръжения, необходими за тяхното функциониране. По силата на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОПЗЗ наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че действително спазени са изискванията по чл. 40 от ЗАНН, към които препраща разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗОЗЗ, като техническото изготвяне на проекта за акта за установяване на административно нарушение в отсъствието на лицето, сочено в него като нарушител не променя този извод, доколкото с това действие принципно не би се стигнало до накърняване или ограничаване правото на защита в пълен предоставен от закона обем, което е критерият дадено процесуално нарушение да бъде окачествено като съществено. Актът за установяване на административно нарушение е предявен жалбоподателя, чрез лице, надлежно и изрично упълномощено, ч рез което лице съответно жалбоподателят е имала възможността да впише обяснения или възражения по него, от която не се е възползвала. Възражения не са подадени и допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на акта, което действие, имащо самостоятелно правно значение, също е изпълнено чрез пълномощника и по този начин са удовлетворени законовите изисквания за законосъобразно протичане на процедурата. В тази връзка ясно и недвусмислено може да се възприеме, че действията по предявяване и връчване на акта са осъществени на дата 08.11.2019 г., а пълномощното, като частен диспозитивен документ е съставено на 08.11.2019 г., според посоченото в него, което частно удостоверително изявление няма обвързваща съда сила, но в частта, в която има характера и на официален удостоверителен документ – нотариалното заверяване на подписа на упълномощителя става ясно, че действително материализираното в него изявление по овластяване е било налице на дата 08.11.2019 г. при представяне на материалния носител от лицето, чиято самоличност е установена от съответното длъжностно лице. Нотариусът е именно такова лице, разполагащо с удостоверителна компетентност и към датата посочена в нотариалната заверка, документът е бил съществуващ. По тези съображения, доводите на процесуалния представител в обратна насока са несъстоятелни, но същите налагат въпросът относно датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение да бъде разгледан от съда и от друг ъгъл, предвид осъществявания контрол за законосъобразност. Тук следва, при даване отговор на въпроса дали съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, да бъде акцентирано конкретно по отношение на датата на нарушението, че датата на неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга по своята същност и за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, респ. наказващия орган, така и от съда. А твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В определени случаи обаче, с оглед характера на описаното нарушение, най – често в хипотезите на т.нар. продължено нарушение, пропускът изрично да се впише дата на неговото извършване не обуславя извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност, респ. препятства ли се съдебният контрол. Отговорът на всеки от тези въпроси би бил отрицателен, ако от твърденията в акта става ясно, че деянието продължава и към момента на извършване на проверката и твърденията на актосъставителя в тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на деянието. Логически се поставя и следващият основен въпрос по делото, а именно този свързан с характера на описаното в процесния АУАН и издаденото наказателно постановление нарушение, което налага изложение на вече предложеното и в други случаи тълкуване от съда на съдържанието на законовите разпоредби, под които описаното в процесния АУАН деяние е подведено. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи и в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи се употребяват изразните средства „използват“ и „ползване на земеделските земи“ като форма на изпълнителното деяние, като в случая, без да се подлага на обстоен анализ съдържанието на тези изрази от гледна точка диференциацията между правото на ползване като вещно право и фактическото ползване/използване на земеделската земя, следва да бъде възприета тезата, че процесното деяние се осъществява чрез действие. Това схващане обаче, донякъде в отклонение от разбирането, изразено в Решение № 152 от 14.03.2018 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 330/2017 г., не изключва тезата, че описаното нарушение може да се причисли към тези, попадащи в категорията „продължени“ нарушения, след като с това действие се създава трайно фактическо положение в разрез с изискванията на закона относно предназначението и целта на ползване на земеделските земи. Характерно за този вид нарушения е именно трайното им непрекъснато осъществяване или проявление на последиците в обективната действителност и същите се счита за довършени в момента на прекратяване на това противоправно фактическо положение или до тяхното разкриване и образуване на санкционно производство по отношение на тези деяния. На фона на изложеното, съвсем отделен е и последващият въпрос за авторството на деянието, чийто отговор е предпоставен от възможни субект – ползващия земеделска земя не за земеделски цели, съгласно редакцията на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ. Както съдът е имал възможност и друг път в аналогични случаи да изложени аргументи, така и в настоящия е необходимо да бъде отчетено, че тя има по – широко съдържание от редакцията по чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ, доколкото субект на нарушение може да бъде всяко лице, фактически ползващо земеделски земи с цели, различни от земеделските, без значение по какъв начин се осъществява това ползване. Важно е то да изключва визираната в закона цел и не е необходимо ползването да се осъществява от собственика. Най – логично е именно собственикът да осъществява правомощията, включени в правото на собственост да ползва имота, но фактическа дейност по ползване той е възможно да е започнал да осъществява, както преди придобиване на правото на собственост, така също възможна е обратна хипотеза – макар и да е придобил правото на собственост, ползването да е предоставено или без да е предоставено от собственика, то да се осъществява от друго лице – ползвател, респ. владелец. Тези разяснения са предназначени единствено да дадат обща представа за тълкуването на закона от гледна точка вида и характера на деянието и възможните субекти, като конкретни я отговор за авторството на нарушението в процесния случай се дължи в анализа по същество. Връщайки се обаче обратно на конкретиката на настоящия казус, е необходимо да бъде отбелязано, че въпреки общите съждения за характеристиките на обективните признаци от състава на нарушение и възможния субект, то във всички случаи недопустимо е с повдигането на административно – наказателното обвинение, каквато е една от функциите на акта за установяване на административно нарушение, със съставянето му на дата 06.11.2019 г., както е вписано в уводната му част, жалбоподателят, в посоченото й качество, да бъде привлечена към административно-наказателна отговорност за деяние, извършвано към 08.11.2019 г., тоест към един бъдещ и ненастъпил момент. Или, казано по друг начин за нарушение, което към този начален момент на отпочване на административно – наказателното производство и на повдигане на административно – наказателното обвинение все още не е било реализирано - извършено или довършено, при все изложеното относно характера на изпълнителното деяние, квалифицирано по чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ. Това е особено съществено процесуално нарушение, пряко въздействащо върху правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради което като недвусмислен се явява изводът, че издаденият въз основа на този АУАН санкционен акт ще следва да бъде отменен на процесуално основание, доколкото това нарушение не е било отстранено, нито въобще е могло да бъде отстранено без разпореждане от наказващия орган за съставяне на нов акт за установяване на административно нарушение. Разликата в изписване на двете дати – след номерацията на съставения АУАН и в уводната му част не променя горния извод, доколкото изявлението в кой момент се съставя акт се вписва именно в уводната част на текста, а след номерацията на акта датата в повечето случаи съответства на тази на регистриране или извеждане в съответната деловодна система на администрацията на вече съставения АУАН, което обяснява и разликата между двете дати, когато такава обективно съществува. Съставянето на акт за установяване на административно нарушение на дата, предхождаща твърденията за датата на самото извършване, респ. довършване на деянието поражда и формалния проблем с непредубедеността на актосъставителя от гледна точка основанията за отвод, предвидени в ЗАНН, явяващо се отделно и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото това също категорично и безусловно препятства упражняване правото на защита на санкционираното лице в пълен предоставен от закона обем.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото, като не е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, поради което не се налага да бъде изследван въпросът за съответствието с фактическата и права сложност на делото, съобразно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., към който ред и норма препраща чл. 18, ал. 2 от Наредбата.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП – 5/08.01.2020 г. на Министъра на земеделието и храните.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, град С. да заплати на З.А.В., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 360 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за упълномощен по делото адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.