O П Р E Д Е Л Е Н И Е
№…………/18.11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви
състав,
в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15982
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 15 ГПК.
Делото е образувано по предявен от „АМБ УЕБ“
ООД, ЕИК *********, срещу „Е.П.“ АД, ЕИК *********, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
3837,17 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия
след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление, находящ
се в гр. Добрич, ул. „Георги Кирков“ № 12, за която сума е издадена фактура от
28.08.2019 г.
По твърдения в исковата молба ищецът е
небитов (стопански) клиент на ответното дружество, като след извършена техническа
проверка на електромера, монтиран в обекта, измервателният уред бил демонтиран
поради съмнения за манипулация и изпратен за експертиза в БИМ. От последната
било установено неправомерно въздействие върху системата за измерване и въз
основа на тези констатации „Е.П.“ АД издало фактура за служебно начислена
електроенергия, стойността на която ищецът твърди, че не дължи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е.П.“ АД,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирал отговор на
исковата молба, в който е релевирал е възражение за
неподведомственост на спора на гражданския съд и отнасянето му пред Арбитражен
съд – Варна при сдружение “Правна помощ и медиация“. Възражението е обосновано
с твърдения, че в подаденото от ищцовото дружество заявление
за продажба на ел. енергия от 13.09.2017 г. се съдържа арбитражна клауза, която
предвижда възникналите между страните спорове да се решават от посочения
арбитражен съд съобразно неговия правилник. По изложените съображения моли за
прекратяване на производството по делото като недопустимо и за присъждането на
сторените разноски по делото.
За да
се произнесе по възражението, съдът съобрази следното:
Според чл. 19, ал. 1 ГПК страните по
имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен
ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот,
издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите.
Според легалната дефиниция на понятието
„потребител“, съдържаща се в разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, към която
препраща процесуалният закон, „потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и
професионална дейност“.
В настоящия случай, видно от приложените към отговора
на исковата молба заявления, ищецът е юридическо лице, което е встъпило в
облигационно правоотношение с ответното дружество по повод продажбата на ел.
енергия за обект на потребление – СПА център за красота, който е снабден с
електроенергия за небитови нужди. В подаденото до „Е.П.“ АД заявление е обективирана арбитражна клауза, според съдържанието на която „при възникване на спор отношенията между страните се отнасят за решаване
пред Арбитражен съд – гр. Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия Правилник“.
Заявлението е подписано от законния представител на ищцовото
дружество, съответно е прието и подписано от служител при ответника. Следователно
е налице арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗМТА, съдържащо
се в двустранно подписан от страните документ при условията на чл. 7, ал. 2
ЗМТА.
Доколкото ищецът „АМБ УЕБ“ ООД е търговско
дружество и е небитов клиент на ответното дружество, същият няма качеството
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, респ. не е налице
хипотезата на потребителски спор, при която е изключено приложението на
арбитражното споразумение. Не са налице и останалите изключения, предвидени в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че възражението
на ответника за
неподведомственост на спора е основателно и производството по делото следва да
бъде прекратено, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 8, ал. 1 от ЗМТА.
В отговора на исковата молба ответникът е
направил искане за присъждане на разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение, но не са представени никакви доказателства за реалното
заплащане на такова възнаграждение, поради което разноски не следва му бъдат
присъждани. В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. д. № 15982/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, поради неподведомственост на спора, на
основание чл. 15, ал. 1 ГПК;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от определението да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: