РЕШЕНИЕ
№ 672
гр. Пловдив, 19.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря благовеста каракашева и участието на прокурора СВЕЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 456 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Регионална здравна инспекция – Пловдив, чрез
процесуалния представител – юрисконсулт Р.Г., срещу решение
№ 2357 от 29.12.2021 г., постановено по а.н.д № 6153 по описа за 2021 г., на
Районен съд - Пловдив, III – ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление № РД-04-ХІ-Б-68/30.08.2021г. на директора
на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - гр. Пловдив, с което на И.Т.И., ЕГН **********, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 209а от Закона за
здравето /ЗЗ/ във вр. с т.7
от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването, във вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че са налице предпоставките безспорно доказаното
административно нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – И.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, не взема становище
по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от И.Т.И. срещу Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-68/30.08.2021г. на директора на РЗИ
- Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № 001229
от 19.08.2021г., съставен от С.А.И.– на длъжност здравен инспектор в РЗИ -
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 19.08.2021г.
в 10.40ч., в гр. Пловдив, при извършена съвместна проверка от здравните органи
и полицейските органи в транспортно средство за обществен превоз – автобусна
линия № 9, с рег. № РВ7210АВ,
стопанисван от „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД - закрито обществено място по
смисъла на пар. 1а от ДР на Закона за здравето и т.
10 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването, спрян
на спирка № 10, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 62, спирка № 351, било установено, че И.Т.И.
- шофьор на автобус, не изпълнява въведените с т.7 от Заповед №
РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки
- не е поставена защитна маска за лице, която да покрива изцяло носа и устата.
Така установеното деяние било квалифицирано като нарушение на чл. 209а от
Закона за здравето във вр. т.7
от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването, във вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил на нарушителя глоба в размер на триста
лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд бил разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта като пояснява, че не е съхранил спомен относно наличието на
преграда при мястото на шофьора в автобуса. Сочи, че при проверката в автобуса
имало само един пътник.
Разпитани са също
свидетелите А.В.Ч.– служител на РЗИ и А.Д.С.– служител на МВР. И двамата
свидетели заявяват, че са взели участие в проверката, при която е установено
административното нарушение. Непротиворечиво поддържат, че в автобуса не е
имало преграда на шофьорската кабина, която да я отделя от останката част от
автобуса, така че шофьорът да е изолиран от останалите пътници.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че описаното
в АУАН и НП деяние е доказано безспорно от обективна и субективна страна, без
да са допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки това съдът приел, че
е налице самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй
като са налице предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. За нуждите на тази преценка съдът се позовал на представени от „Автобусни
превози Пловдив“ ЕООД данни, че в автобус рег. № РВ7210АВ има фабрична преграда
на шофьорското място. Съдът приел, че в хипотезата на т. 4 от Заповед №
РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, по аргумент на по –
силното основание, тази преграда давала възможност за водача на автобуса да не
носи защитна маска. В тази насока показанията на свидетелите, че мястото на
шофьора не е било изолирано от останалите пътници, не са кредитирани от съда,
тъй като длъжностните лица били заинтересовани от изхода на спора. Наличието на
преграда и обстоятелството, че в автобуса имало само един пътник, съдът приел
като смекчаващи обстоятелства, достатъчни за прилагане на реда по чл. 28 от ЗАНН.
ІV. От правна страна:
9. Страните не спорят относно факта на извършеното
административно нарушение, нито относно компетентността на органите, участвали
в административната фаза на производството. Спорът е правен и се концентрира
върху приложението на материалния закон.
Въведеното с т.7 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването изискване е
за поставяне на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.). В
случая не седи спор, че към момента на установяване на нарушението И.Т.И. -
като шофьор на проверявания автобус, се е намирал на закрито обществено място
без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата. Именно за това административно нарушение законосъобразно е ангажирана и
отговорността на нарушителя като наказанието е правилно определено по вид и в
минимален размер в съответствие с приложимата санкционна разпоредба.
Относно преценката по
чл. 28 от ЗАНН, за да се установи степента на обществена опасност на
конкретното нарушение, е необходимо да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или
може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази преценка
следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с
оглед отличаването на конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид. Формираният
в тази насока извод от районния съд не се споделя от касационната инстанция,
тъй като се основава на предположението, че наличната в превозното средство
фабрична преграда е от типа прегради, визирани в т. 4 от Заповед №
РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването – механична преграда
от стъкло или друг материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция. Съдът
е пренебрегнал функционалното изискване към визираните в заповедта на министъра
предпази средства, а именно да служат за защита при непосредствено обслужване
на клиенти. Тоест преградата следва да е от типа, отделящ обслужващия персонал
от клиентите по начин, непозволяващ пренасяне на вируси и патогени
по въздушно - капков път. В случая липсват каквито и да е доказателства, че
наличната в автобуса фабрична преграда е била годна да изпълнява подобна
функция. Напротив еднозначни и непротиворечиви са показанията на преките
свидетели на извършване на нарушението, че шофьорското място на водача към
момента на установяване на нарушението не е било изолирано чрез преграда или
кабина по начин, който да го отделя изцяло от пътниците. Съдът необосновано е
отказал вяра на тези показния, тъй като същите не се явяват в противоречие с
удостоверената от „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД специфика в конструкцията на
автобуса. Наличието на частична преграда, само от към гърба на шофьорското
място, без съмнение не може да обслужи функциите на предвидения в т. 4 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването тип средство за защита, тъй като позволява свободна
циркулация на въздуха в обекта на проверка, представляващ закрито обществено
място.
Не може да бъде счетено
за смекчаващо и обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението в
автобуса е имало само един пътник. Защитеното от закона благо – живот и здраве
на гражданите, не може да бъде претегляно по количествен показател, за да се
обосновава извод за незначителността на неговото засягане. Още повече, в случая
настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия състав на
административното нарушение. Единственото смекчаващо в случая обстоятелство е
фактът, че нарушението е първо по ред, но това не е достатъчно, за да се
квалифицира деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност
спрямо типичните нарушения от същия вид.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен, а издаденото наказателно
постановление - потвърдено.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на
делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за
юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр.
чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2357 от 29.12.2021 г.,
постановено по а.н.д № 6153 по описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив, III
– ти наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
РД-04-ХІ-Б-68/30.08.2021г. на директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ -
гр. Пловдив, с което на И.Т.И., ЕГН **********, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 300лв. за извършено административно нарушение по чл. 209а
от Закона за здравето /ЗЗ/ във вр. с т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на
министъра на здравеопазването, във вр. чл. 63, ал. 4
от ЗЗ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.