Решение по дело №4117/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 156
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20181100104117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 09.01.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4117/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Й.Б.Й., с която е предявен срещу А.В.И.Г.- Румъния иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 120000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 12.09.2016 г. Претендира законната лихва от 08.09.2017 г. и направените по делото разноски.

            Ищецът твърди, че е пострадал при пътнотранспортно произшествие, осъществило се на 12.09.2016 г. по вина на лице, застраховано по застраховка  „Гражданската отговорност” при ответника. Получил е чрез представителя за уреждане на застрахователни претенции в Република България обезщетение в размер на 48895,75 лв., което не покрива пълният размер на действително претърпените вреди и претендира неплатената част от дължимото обезщетение.

            Ответникът оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване. Твърди, че е платил обезщетение в размер на 48895,75 лв., което изцяло погасява задължението да обезщети действително претърпените вреди.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди:

Установява се от представените писмени доказателства (протокол за оглед, скица, фотоалбум и др., съставени в хода на досъдебното производство) и авто-техническата експертиза, че на 12.09.2016 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие на път 1-5 (км.48+800) в посока гр.Бяла– гр.Русе, при следния механизъм: товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с румънски рег. № **** с водач Popa Costel се е движил по посочения път със скорокт от около 66 км/ч след лекотоварен автомобил „Фолксваген Транспортер“ рег. № ****, управляван от ищеца Й.Й., със скорост от около 23 км/ч. Поради внезапно изникнала неравност на пътното платно, водачът на „Фолксваген Спринтер” е предприел намаляване на скоростта за движение с оглед избягване на пътната неравност. Поради движение с несъобразена скорост и неспазване на нужната дистанция от водача Popa Costel, товарният автомобил „Мерцедес Спринтер“ е нанесъл удар в задната част на купето на вижещия се пред него “Фолксваген Транспортер“. Експертизата категорично приема, че ударът е бил предотвратим за водача на „Мерцедес Спринтер“ при своевременно възприемане на маневрата на преднодвижещия се автомобил и спазване на необходимата дистанция от него. Поради това съдът приема, че водачът на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал.2 и чл.23 ал.1 от ЗДвП – да съобрази скоростта си с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, с което е причинил настъпване на процесното произшествие.

Установява се от съдебно-медицинската експертиза, че в следствие на  процесното ПТП са настъпили следните травматични увреждания на ищеца: тежка черепно-мозъчна травма: „Счупване на лявата теменна и слепоочна кост на черепа. Мозъчна контузия. Интрацеребрален хематом . Рана на главата.; тежка гръдна травма: Счупване от 8-мо до 12-то ребра в дясно. Контузия на белия дроб и плеврален излив. Двустранна ателектаза (блокиране на дишането).; травми на опорно-дивгателния апарат: Счупване на дясната срамна и дясната седалищна кости. Счупване на дясната тазобедрена ямка. Счупване на напречния израстък на 3-ти поясен прешлен. Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалият е получил в МБАЛ гр.Русе. Първоначално пострадалият е бил настанен в Отд.“ Обща Хирургия“ заради тежката гръдна травма и влошеното дишане. В хода на лечението са установени настъпилите постравматични усложнения: двустранен „хидроторакс“ (вътегръден излив) и „двустранна ателектаза“ (блокаж на дишането). Поставен на строг постелен режим и проведена инфузионна, антикоагулантна, антибиотична, седативна и обезболяваща терапия. Дихателната дейност на пострадалия се осъществявало чрез апаратна вентилация и дирижирано дишане. След стабилизиране на общото състояние, на 19.09.2016г. пострадалият е бил транспортиран и приет за лечение в Неврохирургичната клиника на МБАЛ „Св.Анна“ Варна по повод установен интрацеребрален хематом. Там са бил извършени нови специализирани изследвания и консултации със специалисти, извършено наблюдение и продължено медикаментозното лечение. Окончателно изписан от болницата на 26.09.2016г. като лечението е продължило в домашни условия. Амбулаторното лечение е продължило 6 месеца, след което пострадалият е бил освидетелстван от ТЕЛК, който със свое Експертно решение от 06.04.2017 г. за получените телесни увреждания и настъпилите усложнения – след 6-месечно лечение е бил продължен болничния отпуск с още 2 месеца. Общо лечебният и възстановителен период на всички травматични увреждания при ищеца е приключил за срок от 8 месеца. През посоченият период пострадалият е търпял болки и страдания, като през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация на увредените крайници - болките на ищеца са били с по-интензивен характер. Извън тези периоди ищецът е търпял периодично явяващи се болки, които са го принуждавали често да ползва седативни и обезболяващи медикаменти. След 6-ия месец болките станали само спорадични и то при рязка промяна на времето. Наред с претърпяните болки, в продължение на първите 2 месеца ищецът е повеждал лечеието си повече на постелен режим, а след 4-тия месец е започнал да се предвижва с помощта на патерици, тъй като е имал забранителен режим да натоварва до края на 5-ия месец десния си крак поради фрактурата на дяснататазобедрена ямка и едностранните фрактури на таза. През този период ищецът определено е имал затруднения при предвижване и обслужване в ежедневието, затова е ползвал чужда помощ от семейството си. Към момента състоянието на пострадалия е стабилизирано. Ищецът е адекватен, но слабо помни случилото се. Оплаква се от периодично главоболие, често безсъние и често нарушение на паметта. Наложило се е да промени професията си, поради силни болки в поясната област и дясната тазобедрена става. В окосмената част в ляво на теменната област ищецът има остатъчен белег от рана – 5 см. Счупените кости на черепа са зараснали, без постравматична неврологична симптоматика от претърпяната черепно-мозъчна травма. Счупените ребра са зараснали с малка остатъчна деформация, а дихателната дейност - възстановена. Възможно е ищецът да има „задух“ при физическо напрежение и усилена работа и към момента поради установените сраствания от гръдната травма. Счупените кости на таза са зараснали окончателно. В областта на дясната тозобедрена става вече има оформени артрозни изменения, като последствие от фрактурата на дясната главулечна ямка. Ищецът се предвижва самостоятелно, без помощни средства, но с видимо накуцваща походка на дясно. Трудно кляка и трудно изкачва стълби.

От показанията на свидетелката Т.Д.– съпруга на ищеца, се установява, че непосредствено след произшествието ищецът е бил в неадекватно състояние, първоначално не е помнел близките си, а до 6-тия месец след произшествието е бил изцяло обездвижен на легло. Трудно е проходил и първоначално се е движел с бастун. Наложило се е да напусне работата си като автомонтьор. Има затруднения в придвижването и проблеми с паметта, изнервен е и се чувства безполезен, посещавал е психолог.

Не е спорно, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с румънски рег. № **** валидна към 12.09.2016 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на товарния автомобил, което съдът намира за противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП, в резултат на което е причинил телесни увреждания на ищеца. Причинната връзка между произшествието и уврежданията на ищцата се установява безпротиворечиво, както от писмените доказателства, така и от медицинската експертиза.

Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – броя и вида на вида на уврежданията – множество счупвания на кости по тялото и черепа, гръдна травма, проведеното интензивно лечение, продължителното домашно лечение и ползван отпуск по болест за срок от 8 месеца, дългия период на обездвижване по време на лечението. Налице са и данни за настъпили усложнения при ищеца – проблеми с паметта, задух в следствие на страствания в белите дробове, затруднена двигателна мобилност. Съдът съобрази още интензивността и продължителността на болката, периода на обездвижване, както и че за това време за ищеца е било невъзможно да работи и получава доходи, както наложилата се промяна на работата и съпътстващия дискомфорт по времето на обездвижване. Като съобрази тези обстоятелства и вида на увреждането, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 120000 лв.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. От приетата по делото комплексна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза се установява, че към момента на настъпване на процесната пътно-транспортно произшествие тялото на ищеца е било „свободно подвижно“ в автомобилното купе, поради това че той е пътувал без поставен предпазен колан. Според заключението, ако ищецът бе пътувал с правилно поставен обезопасителен колан, той е щял да получи по малко по брой и с по-малка тежест травматични увреждания. С това ищецът е извършила нарушение на чл.137а ЗДвП. С противоправното си поведение ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието, като съдът приема, че приносът следва да се определи в размер на 1/5 (20%). На основание чл.51, ал.2 ЗЗД определеното обезщетение следва да се намали с 1/5 – до сумата от 96000 лв.

С оглед доброволното плащане на части от дължимото обезщетение – в размер на 48895,75 лв. (извършено с платежно нареждане от 10.04.2018 г.), предявеният иск е основателен до сумата от 47104,25 лв. и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер.

Основателно е искането за присъждане на законната лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото е приложена молба за предявяване на извнсъдебна претенция на 24.08.2017 г., с която ищецът е уведомил ответника за извършено ПТП и за претенцията си за плащане на обезщетение. С оглед диспозитивното начало, на ищеца следва да се присъди законната лихва върху дължимите обезщетения, считано от 08.09.2017 г.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, депозити за експертизи и превод на документи, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер от 2536,35 лв.

На адвоката на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1542,66 лв., съобразно уважената част от иска.

На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, включваща разходите за експертизи и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 2569,13 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса (извън платения от ищеца размер) – в размер на 844,17 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

      

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА А.В.И.Г.- Румъния, адрес: гр. Букурещ, бил. ******, Сектор 2, да заплати на Й.Б.Й., ЕГН:**********, както следва:

на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 47104,25 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 12.09.2016 г., заедно със законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2536,35 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 120000 лв.

ОСЪЖДА А.В.И.Г.- Румъния, адрес: гр. Букурещ, бил. *******, Сектор 2, да заплати на адв. Н.Д., с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1542,66 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА А.В.И.Г.- Румъния, адрес: гр. Букурещ, бил. *********, Сектор 2, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 844,17 лв., представляваща дължима държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: