РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Варна, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора Т. С. Т.
като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20233100601293 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Присъда № 100 от 19.04.2023 г., постановена по НОХД № 1775 / 2022 г., НО, 44
състав на Варненски районен съд е признал подс. М. В. И. – ***, за виновен в това, че
02.03.2021 г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужда движима
вещ – мобилен телефон „Самсунг Галакси ЕС 10“, ведно със СИМ карта на стойност 1
013.65лв. (хиляда и тринадесет лева и шестдесет и пет стотинки), собственост на Г. Г.ев Д.,
за който знаел, че е придобит от другиго – от П. П. П. чрез престъпление – грабеж (чл. 198,
ал. 1 от НК), поради което и на основание чл. 215, ал. 1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение е отложил за
срок от 3 /три/ години.
Срещу така постановената Присъда е постъпила въззивна жалба, с оплакване за
незаконосъобразност на същата. Защитникът на подс. И., адв. А. сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на доказателства за участието на
подсъдимия в престъпното деяние. Твърди, че по делото няма нито преки, нито косвени
доказателства, които могат да бъдат в основата на извод, че И. е имал съзнанието, че веща
придобита от него има престъпен характер. автор на престъплението за което е обвинен.
Иска се от въззивния съд отмяна присъдата, с постановяване на нова, с която И. да
бъде признат за невиновен.
Представителят на ВОП определя първоинстанционния съдебен акт като
законосъобразен. Счита, че наказанието е определено правилно, а неговия размер съобразен
1
с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Предлага на съда да потвърди атакуваната присъда.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, защитникът на подс. И., поддържа
жалбата на посочените в нея основания. Доразвива тезата, с подробен коментар и анализ на
събраните доказателства.
Подс. И. в своя лична защита, поддържа изразеното становище от неговия защитник.
При упражняване правото си на последна дума, моли да съда да го признае за невиновен.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата
по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е
събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на
фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема
фактическата обстановка, така както е описана в първоинстанционния акт и тя е следната:
Малко след полунощ на 02.03.2021 г. подс. М. В. И. се намирал в апартамент, обитаван
от св. В. С. С., находящ се в ***, където заедно със своите приятели св. П. Й., св. Й. Р., св. Д.
М. и самият домакин св. В. С. консумирали алкохолни напитки. В един момент, св. П. Й. и
св. Й. Р. напуснали апартамента и слезли пред жилищния блок, като възнамерявали да
отидат до близка закусвалня, за да си закупят закуски. В същото време в пространството
пред жилищен блок ***, св. П. П. нанасял последователни удари в тялото на частния
обвинител Г. Д.. Св. Й. и св. Р. видели, че св. П. нанася удари на частния обвинител Д., като
св. Р. се обадил по телефона на св. М. и го уведомил, че пред жилищния блок се случва
побой, като го помолил да слезе пред жилищната сграда, тъй като има възможност да
познава двамата души. Св. М., подс. И. и св. С. веднага слезли пред жилищния блок и
започнали да наблюдават пряко действията на св. П. и частния обвинител Д., като
същевременно св. П. продължавал да нанася удари на частния обвинител Д., крещял срещу
него на висок глас и го ругаел. Частният обвинител Д. молел св. П. да спре да го удря, но св.
П. продължил да нанася удари, като разпоредил на частния 3 обвинител да му даде
мобилния телефон „Самсунг Галакси ЕС 10“, който имал. Лишен от възможността да се
съпротивлява повече, вследствие на нанесените му многобройни удари, притеснен и
уплашен да не би ударите да продължат и надявайки се побоя спрямо него да бъде
преустановен, частният обвинител Д. подал мобилния си телефон „Самсунг Галакси ЕС 10“
на св. П., който го взел и установил свое владение върху него. Самият мобилен телефон бил
с поставена в него СИМ карта и разполагал с черен гумен протектор. След като взел
мобилния телефон, св. П. махнал гумения му протектор и го изхвърлил. След това св. П. се
заговорил със св. М., св. С. и подс. И., като заедно с тях се качил до апартамента, обитаван
от св. С., където св. М., св. С., подс. И. и св. П. продължили да консумират алкохолни
напитки. Малко по – късно в жилището се върнали св. Й. и св. Р., като тогава подс. П.
показал пред свидетелите и подс. И. отнетия със сила от частния обвинител мобилен
телефон „Самсунг Галакси ЕС 10“ и го предложил за продан. Подс. И. проявил интерес да
закупи инкриминираната вещ, въпреки, че съзнавал, че телефона е чужда собственост –
собственост на частния обвинител Д. и е придобит от св. П. чрез извършване на
престъпление – грабеж. Подс. И. разгледал мобилния телефон, харесал го и решил да го
закупи от св. П., като заплатил за него поисканата от св. П. цена в размер на 200,00 лева,
след което подс. И. установил свое владение върху инкриминираната вещ.
Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от
фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на задълбочен и точен анализ
на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета
на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение
на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни
доказателствени средства, което на свой ред е довело и до правилния извод, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 215, ал. 1 от
2
НК.
Възраженията в жалбата се свеждат основно до липса на доказателства които да
аргументират факта, че подс. И. е имал недвусмислена представа относно произхода на
придобитата от него вещ. Възразява се и срещу начина на установяването му от първия съд,
в частност даване вяра на определени свидетели, игнориране на други, както и на
обясненията на подсъдимия.
Тези възражения обаче не могат да бъдат споделени. Те са били поставени и пред
първия съд, който пък на свой ред им е дал изчерпателен и правилен отговор.
ВОС намира, че ВРС е направил обстоятелствен, задълбочен и изцяло коректен
коментар на доказателствата и доказателствените средства по делото и не се е отклонил от
установения стандарт при установяване на обективната истина по делото.
Без да има нужда да преповтаря аргументите на ВРС, въззивния съд в отговор на
възраженията ще маркира само основните факти.
Защитата в пледоарията си приканва въззивния съд към едностранчив анализ на
доказателства в полза само на подсъдимия. Настоящият състав няма основание да придаде
на обясненията на подсъдимия значение, каквото не им е отдадено от първия съд. Тези
обяснения са изолирани и са негов индивидуален прочит на обстоятелствата. Всички
свидетели, включително и св. П. /извършителя на престъплението по чл. 198 от НК/
съобщават, че подс. И. е присъствал при нанасяне на побоя на пострадалия Д. и по важното,
когато му е отнет мобилния телефон. Още тогава у съзнанието на И. е възникнала
представата за престъпния произход на вещта, а придобиването й е осъществено от него в
изключително кратък период, след грабежа. Обстоятелствата на които акцентира защита – че
е махнат калъфа на телефона и т.н. са второстепенни и те могат да разсеят представата на И.
нито за вида на вещта, нито за нейният произход.
Значително внимание е отделено от първия съд на показанията на св. Р. и св. С. и не
без основание, доколкото те са от особено важност за делото. Техните подробни показания
следва да бъдат определени за безпристрастни и да им се даде вяра. Именно като такива, ги е
третирал първоинстанционния съд, респ. с тях е извършил проверка на обясненията на подс.
И..
Както правилно е приел проверявания съд, налице е и изискуемия кумулативно
субективен елемент. Тук дееца едно, че следва да има специална цел, то е и необходимо да
има психическо отношение, както към общественоопасния характер на собствената си
деятелност, така и към осъществената преди нея деятелност на друго лице съставомерна по
НК. Този извод е изцяло съвместим с установените по-горе факти и обстоятелства.
Следва обаче да се направи ревизия на първоинстанционната присъда по отношение
размера на наказанието. ВРС е отчел обстоятелства имащи отношение към обществената
опасност на деянието, с оглед неговите индивидуални признаци, както и тази на дееца.
Посочил е единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, но извън вниманието му са
останали и други от този характер установени в рамките водения процес. И. има утвърдени
трудови навици или най-малкото желание и нагласа да се изградят такива. Коментираното
престъпно деяние е изолиран акт в поведението му и не е достатъчно да формулира извод за
липса нагласа да се издръжка чрез действия, различни от полагане на труд. Отегчаващи
отговорността обстоятелства няма, няма и отрицателни характеристични данни за подс. И..
В случая и най-лекото наказание е несъразмерно на извършеното и на дееца, а и с
наложеното, справедливостта като основен критерий е поставена под съмнение, най-малкото
заради това, че съпроцесника на подс. И., св. П. - извършител на престъплението грабеж е с
идентично наказание лишаване от свобода, макар наложено по друг процесуален ред.
Въззивният съд прие, че адекватно наказание за извършеното от И. и неговата личност е
лишаване от свобода за срок от четири месеца. По отношение отлагане изпълнението на
наказанието изводите на ВРС са коректни.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
3
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на ВРС, следва
да бъде изменена само по отношение на размера на наказанието.
Водим от и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 100 от 19.04.2023 г., постановена по НОХД № 1775 / 2022 г.,
НО, 44 състав на Варненски районен съд, с която на подс. М. В. И. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, отложено с изпитателен срок от 3 години,
като намаля размера на наказанието на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнение на наказанието за срок от три години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4