Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр. Перник, 25.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря Анна Манчева и с
участието на прокурор Дилян Деянов от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД №
226 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Р.Р.К., ЕГН ********** /в качеството му на законен представител на „****“ ЕООД,
ЕИК ****, гр. София, ****, чрез адв. К.П., САК, срещу Решение № 515 от 19.09.2022 г., постановено по
АНД № 871 по описа за 2022 на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К № № 5122503, с който на Р.Р.К., ЕГН ********** /в качеството му на
законен представител на „****“ ЕООД е наложено административно наказание глоба
в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено
административно нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
Недоволен от решението на районния съд, касационният
жалбоподател излага оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към
касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество,
като отмени електронния фиш. Претендира се присъждане на съдебни разноски,
сторени пред първата и пред касационната съдебни инстанции.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОД на МВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява. В постъпило
становище от адв. П. поддържа жалбата и иска същата да се уважи. Претендира
присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба не се представлява.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 10.08.2021г. в 11:36 часа на път І-6, в участъка на км 86+300, ПВ Църква,
намиращ се в рамките на гр. Перник, преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта
№ 11743d0 заснело лек автомобил „БМВ ****“ с рег. ****със скорост от 100 км/ч
при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26. След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посоченото място полицейският служител Р.Мисалев изготвил протокол съгласно
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., който бил регистриран на
12.08.2021г. с № 1158р-7719.При направена справка в централна база данни по регистрация
на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на „****” ЕООД, ЕИК ****, чийто
управител и законен представител е именно жалбоподателя.
За констатираното нарушение
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния
ЕФ. Със същия, след приспадане на толеранса от минус 3%, релевантен към
максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч, отчетената
скорост била редуцирана на 97 км/ч, т.е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било с 37 км/ч, с оглед на което за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 400 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по
чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП.
Настоящият състав споделя изцяло
възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за
кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.
Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна районният съд, след обсъждане и мотивирано
отхвърляне на доводите на наказаното
лице приел, че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, за
което на законният представител на юридическото лице – собственик на МПС, с
което нарушението е извършено (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП), е наложено предвиденото
за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание –
„глоба“ в размер на 400 лв.
Решението е правилно.
При извършената касационна
проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и
по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно за правилно
приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за
отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата.
По доводите в касационната жалба:
Пред първоинстанционния съд са
представени безспорни доказателства в подкрепа на данните по ЕФ – разпечатка на
снимков материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ от изготвения от техническото средство
видеоклип с посочени дата, час, място, ясно видим регистрационен номер на МПС,
данни за измерената скорост на движение и за въведените ограничения. Представен
е попълнен протокол за използване на АТСС на 10.08.2021г. и доказателства за
изправността на техническото средство за контрол. Спазени са изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи,
регламентираща контрола с мобилни и стационарни автоматизирани технически
средства и системи. Доказаното по делото управление на МПС в населено място със
скорост от 97 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на водача толеранс от 3
км/ч), при въведено с ПЗ В26 ограничение за движение със скорост до 60 км/ч, т.
е. с превишение от 37 км/ч, покрива административнонаказателния състав на чл.
182, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 на ЗДвП.
За извършването на това
административно нарушение в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на административно наказание "глоба", с
фиксиран размер – 400 лв. Съобразявайки, че законодателят е предвидил конкретно
по вид и във фиксиран размер административно наказание, съдът приема, че
наложеното наказание е законосъобразно определено.
Доказаното по делото извършване
на процесното административно нарушение с МПС, собственост на юридическото лице
"****" ООД, чийто законен представител е касатора, правилно,
съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и при
липса на доказателства за управление на това МПС към момента на извършване на
нарушението от друго лице, е обосновало ангажирането на
административнонаказателната отговорност на законния представител на
дружеството. Без основание са изложените от касатора оплаквания, отнасящи се до
неяснота кое е санкционираното лице. В обжалвания ЕФ е посочено, че
административното наказание се налага на Р.Р.К., в качеството му на законен
представител на дружеството. По аргумента на
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Последният не е ангажирал
доказателства /попълнена декларация по чл. 188, ал.1 от ЗДвП/, с които да обори
установената в чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
презумпция относима към водача на МПС, с което е извършено нарушение на ЗДвП, поради
което правилно е определен за адресат на санкцията на основание чл. 188, ал.2
от ЗДвП.
Като взе предвид изложеното до
тук, съдът намира, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият
съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона.
Предвид горното, като е потвърдил
ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Съдебният акт следва да се остави в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото
претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на касатора е без
основание.
Ответната страна не претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 515 от 19.09.2022
г., постановено по АНД № 871/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/