№ 1692
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330204273 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-005220 от
07.06.2021г. на Началник на Група, с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР
Пловдив, с което на К. Н. М., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/
лева.
По съображения, изложени в жалбата, М. моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление /НП/, като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован,
жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв. К., който поддържа
жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призавана, не изпраща представител в
съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище, в което са
изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление и се моли същото да бъде потвърдено. При евентуално
уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера
на адвокатския хонорар.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
1
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.05.2021г. около 10:00 часа в Община „Родопи“ жалбоподателят К.
Н. М. управлявал лек автомобил – „Хонда Акорд“, с рег. № ***, собственост
на Н.К. М., ЕГН:**********. По време на управление на МПС–то на път
Втори клас № II-86 – кръстовището с ул. „Коматевско шосе“, между кв.
„Коматево“ и с. Първенец, жалбоподателят преминал на забранителен червен
сигнал на светофара при работеща в нормален режим три секционна
светофарна уредба. Поради това и бил спрян за проверка от намиращите се
там полицейски служители, между които и свидетелят К.Д.Н. - ***.
За констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с фабричен номер на
кочана 798214 от 09.05.2021г. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. М. подписал
акта, като изрично посочил, че няма възражения. Получил препис от него на
същата дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен, че в три дневен срок
може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения, като не се
възползвал и от това си право.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля К.Д.Н., защото са логични, последователни и
установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Свидетелят
Н., макар да не си спомня с точност конкретния случай, заявява, че
преминаването на червен сигнал на конкретното кръстовище между кв.
„Коматево“ и с. Първенец е нещо обичайно от водачите, тъй като там
движението е много натоварено, има много камиони и всеки бърза да
премине, за да не чака. Точно поради тази практика актосъставителят сочи, че
на процесното място стават много ПТП, като за да ги предотвратят
полицейските служители застават на около 15-20 метра след светофара, за да
могат с присъствието си да повишават вниманието на водачите, а когато има
нарушители да могат да имат пряка видимост към тях, както е било и в
процесния случай. Коментираните гласни доказателства кореспондират
2
напълно и с приетите писмени доказателства.
По искане на жалбоподателя по делото е разпитан като свидетел
неговият приятел Г.В.Н.. Същият сочи, че на процесната дата в колата са били
той, М. и техните приятелки, като са пътували по околовръсното на
„Коматевско“ в посока „Метро“, когато малко преди светофара, който е към
борсата на с. Първенец светнал жълт сигнал. Тъй като те са били точно пред
светофара жалбоподателят на успял да спре, защото се движил с 40 км/ч и за
да не спрат в кръстовището преминали през него на червен сигнал.
Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетеля Н. в частта,
в която той потвърждава, че на процесната дата и място К.М. е излязъл от
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, но не дава вяра на
показанията му в частта, в която твърди, че жалбоподателят е преминал на
жълт сигнал, понеже е бил толкова близо до светофара, че не могъл да спре,
без да създаде опасност за движението. В тази си част те се явяват изолирани
и не се подкрепят от нито едно друго доказателство. Наред с това в момента на
нарушението Н. се е намирала вътре в автомобила и то на задната седалка, а
не е бил страничен наблюдател, поради което е и възможно да не е могъл да
възприеме светването на червения забранителен сигнал в точния момент. Не
на последно място съдът съобрази и обстоятелството, че свидетелят посочва,
че автомобилът се е движил със скорост 40 км/ч, която макар и по-ниска от
предвидената в чл.21, ал.1 от ЗДвП е близка до максимално позволената, като
тази скорост в случая с оглед натовареното и рисково кръстовище се е явила
несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, доколкото водачът не се е
съобразил с характера и интензивността на движението, за да бъде в
състояние да спре при наличието на предвидимо обстоятелство, какъвто се
явява и жълтият сигнал на светофарната уредба, при приближаването до
кръстовище, който така или иначе не се задейства само за един миг.
Свидетелят не сочи и каква е била опасността, която е накарала
жалбоподателят да не спре, макар и малко след светофара. Не се твърди да е
имало коли в непосредствена близост около или зад водача. Показанията на
свид. Н. се опровергават и от показанията на свидетеля Н., който не се
познава с жалбоподателя и в този смисъл по делото не се установява мотив
същият да дава недостоверни показания с цел да утежни положението му,
факт който обаче не може да се твърди за свид. Н., тъй като той е приятел на
жалбоподателя и имащ интерес да излага аргументи, подкрепящи защитната
3
позиция на последния.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено
от Н.К. М. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. В конкретния случай, макар и
жалбоподателят да е възприел подадения от светофарната уредба червен
светлинен сигнал /установяващ забрана за навлизане в кръстовището/, то той
е преценил да не се съобрази с него. В посочената норма са изброени четири
хипотези за съобразяване на поведението от страна на участниците в
движението – 1. съобразяване със сигнали на длъжностни лица
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, 2.
съобразяване със светлинните сигнали, 3. съобразяване с пътните знаци и 4.
съобразяване с пътната маркировка. В случая, по начина, по който е описано
нарушението в АУАН и в НП, няма съмнение, че се касае до нарушаване на
второто предложение – съобразяване със светлинните сигнали. Съгласно
глава осма от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара имат следното
значение: червена светлина - означава „Преминаването е забранено“;
едновременно светещи червена и жълта светлина - означава „Преминаването
е забранено“; зелена светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и
жълта светлина - означава „Внимание, спри!“ Това не се отнася само за онези
от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е
било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат
да спрат, без да създадат опасност за движението“. В конкретния случай, от
събраните и проверени по делото доказателства, съдът приема, че
жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал
на светофарната уредба. Този фактически извод беше направен въз основа на
кредитираните от съда показания на свидетеля - очевидец Н., който е имал
пряка видимост и непосредствено е възприел светлинните сигнали на
светофара и момента на преминаването на жалбоподателя през кръстовището.
Следва да се посочи, че от страна на К.М. не се ангажираха никакви
доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в
достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства, така че да
разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно
административно нарушение, като за тази цел не спомогна и разпитът на
ангажирания от жалбоподателя свидетел Н., чийто показания бяха
4
дискредитирани по посочените по-горе съображения. Нещо повече при
съставянето на АУАН жалбоподателят М. изобщо не е оспорил фактическата
обстановка, излагайки възражения в съставения му акт, а напротив вписал е,
че няма такива, като не се е възползвал и от допълнително предоставения му
срок по чл.44 от ЗАНН за депозиране на писмени възражения, вследствие на
което презумптивната доказателствена сила на акта съгласно чл.189, ал.2 от
ЗДвП не бе оборена.
По отношение на възражението, че жалбоподателят е могъл да премине
през кръстовището на основание чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП и деянието му не
е противоправно, съдът съобрази, че същата норма касае само случаите, при
които преминаването е осъществено при жълт светофар, при случаите, при
които водачите които навлизат или се намират в кръстовището са длъжни да
го освободят. Доколкото се прие от фактическа страна, че преминаването е
станало на червен забранителен сигнал, то и тази норма е неприложима в
настоящия случай. Отделно от това следва да се посочи, че жълтият сигнал
няма разрешителна функция /арг. чл.31, ал.7, т.4 ППЗДвП - жълта светлина -
означава „Внимание, спри!/. Жалбоподателят не ангажира каквито и да било
доказателства, че за него е било разрешено преминаването, доколкото в
момента на подаването на този сигнал е бил толкова близо до светофара, че не
е можел да спре, без да създаде опасност за движението, поради което е бил
длъжен да освободи кръстовището.
С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на К.М. на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер – 100
лева, поради което и не може да подлежи на корекция от съда.
Констатираното нарушение разкрива типичната обществена опасност на
деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и невъзможно приложението
на чл.28 от ЗАНН в процесния случай.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното
наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Поради горните съображения наказателното постановление следва да
5
бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено, а искане за разноски от въззиваемата страна не е направено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-005220 от
07.06.2021г. на Началник на Група, с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР
Пловдив, с което на К. Н. М., ЕГН:********** за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6