МОТИВИ
РП-Пазарджик е
повдигнала обвинение срещу подс.Й. в това,че на 10.08.2010г.в Пазарджик е
управлявал МПС-л.а.”Мерцедес 190Е” с ДК№ ******** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно 1,43 на хиляда,установено по съответния
ред-с протокол за химическа експертиза № 786/12,08,10г.на СХЛ при
МБАЛ-Пловдив-прест.по чл.343б ал.1 НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и счита,че на подсъдимия следва да се наложи наказание при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,ефективно изтърпяване.
Подсъдимият не
се признава за виновен.
Съдът,след
преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Подсъдимият до
момента е осъждан.С присъда по нохд № 950/08г.по описа на РС-Пазарджик,влязла в
законна сила на 12.09.08г.за извършено от него прест.по чл.129 НК му е било
наложено наказание в размер на 1 година лишаване от свобода,чието изпълнение,на
осн.чл.66 НК е било отложено за срок от 3 години,считано от влизане на
присъдата в сила.
Подсъдимият не
е правоспособен водач на МПС.
На
09.08.2010г.св.С. и Т.,***,били на работа като автопатрул и охрана на
обществения ред за времето от 18ч.до 06,00ч.на 10.08.2010г.Към 02,00ч.сутринта
на 10.08.2010г.били спрели на кръстовището на ул.”Христо Ботев” и
„Ал.Стамболийски”,като при тях били и колегите им Т. и Т. с още един полицейски
автомобил.Около 02,10ч.към кръстовището се приближил л.а.”Мерцедес 190 Е”,бял
на цвят,с ДК№ РА ******,движещ се в посока от бул”Хр.Ботев”към
ул.”Г.Бенковски”.Решили да спрат автомобила за рутинна проверка и Тончев му
подал сигнал с полицейската стоп-палка.В този момент двата полицейски
автомобила се намирали на острова,образуван между двете платна на бул.”Христо
Ботев” и разположението на св.С. и Т. било такова,че водача на автомобила се
падал от тяхната страна.След като бил подаден сигнала за спиране,автомобилът в
първия момент намалил скоростта си на движение,след което превключил на
по-ниска предавка,ускорил,като дори щял да мине през краката на Тончев,след
което пресякъл кръстовището и продължил по същата улица.В момента на
преминаването на автомобила покрай тях св.С. и Т. успели да забележат,че водач
на автомобила е подсъдимия Й.,тъй като не само мястото било осветено добре,но и
поради това,че те се намирали от страната на водача на преминаващия покрай тях
автомобил,а и самият автомобил бил намалил скоростта си и все още не бил
ускорил в опита си да се изплъзне и да осуети полицейската проверка.
Веднага С. и Т.
се качили на служебния автомобил и последвали автомобила”Мерцедес”,като пуснали
светлините и сирената на полицейската кола.По време на преследването
автомобилът завил на дясно по ул.”Г.Бенковски”,но там вече бил застигнат от
преследващите го полицаи и свидетелите С. и Т. забелязали как преследвания
автомобил натиска спирачките,което си проличало от светването на стоповете
му,забавил ход и се установил в покой на автобусна спирка,намираща се срещу
дискотека”Тит Флавий”.Докато автомобилът спирал,полицаите се приближили съвсем
до него и забелязали как първо се отворила вратата вдясно от водача и от там
изскочило лице,което хукнало да бяга и което впоследствие не могло да бъде
заловено.Почти веднага след това се отворила и вратата на водача и оттам
изскочил подсъдимия,като в първия момент се затичал,прехвърлил се през
спирката,минал покрай нея отзад,скрил се в тъмното и започнал да ходи бавно,все
едно се разхожда по тротоара.В това време двамата полицаи също били напуснали
своя автомобил и се затичали да преследват двете лица,като св.С. успял да
стигне до подсъдимия,завел го до св.Т. за установяване на самоличността му и се
опитал да продължи с преследването на спътника на подсъдимия,но не успял да го
намери.
Тъй като на
свидетелите С. и Т. им направило впечатление,че подсъдимия лъха на алкохол и
говори завалено,те му поискали свидетелство за правоуправление,но той им
заявил,че няма такова и че не е управлявал автомобила.Това наложило да поискат
съдействие от своите колеги от КАТ,като на място пристигнал св.Б.,който
изпробвал подсъдимия с Алкотест дрегер 7410+,с № 0059 за употребата на алкохол
и след като апаратът отчел наличие на алкохол над 1,2 на хиляда,съставили му
АУАН и му издали талон за даване на кръвна проба и го отвели до болницата за
взимане на кръв.
Видно от
протокола за ХЕ се установява,че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия към момента на осъществяването на деянието е била 1,43 на хиляда.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните
по делото свидетели С.,Т.,Б. и У.,както и от приложените по делото писмени
доказателства и протокол за ХЕ.
Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели,тъй като те не са заинтересувани
от изхода на делото.Показанията им са логични и непротиворечиви,последователни
са,допълват се взаимно,подкрепят се от останалите приложени по делото писмени
доказателства.Показанията на тези свидетели са депозирани добросъвестно,като
всеки един от тях излага със свои думи онова,на което лично е бил свидетел.
Съдът не
кредитира защитната версия на подсъдимия,че не той е управлявал автомобила,а че
го е управлявал св.Ф. по следните съображения:
Видно от
показанията на св.С. и Т.,двамата са единодушни относно обстоятелството,че
именно подсъдимия,а не неговия спътник,е управлявал на инкриминираната дата
автомобила.Двамата са имали възможност още на кръстовището на бул”Христо Ботев
„ и ул.”Ал.Стамболийски”добре да огледат кой е водача на автомобила.Мястото е било
осветено,автомобилът в първия момент след подаването на стоп-палка намалил
скоростта си на движение,водачът на автомобила,по стечение на
обстоятелствата,се е падал точно от страната на св.С. и Т. и така те са могли
да го огледат,като не е за пренебрегване и факта,че двамата са дългогодишни
служители на полицията и са изградили и професионален опит през годините за
разпознаване на лица.Двамата свидетели са категорични също така,че на предната
дясна седалка е имало пътник,но него специално не са могли да го видят кой е
именно поради факта,че са се намирали от страната на водача при преминаването
на автомобила”Мерцедес”покрай тях.Нещо повече,при преследването на автомобила
впоследствие те са се движили почти плътно зад него,като е имало само един промеждутък
от около 10 секунди,в което време са загубили пряк визуален контакт с
автомобила и това е било,когато колата е завила по ул.”Г.Бенковски”.Но видно и
от показанията им,когато са се приближили към автомобила вече на
ул.”Г.Бенковски”,автомобилът все още е бил в движение и дори са забелязали как
водача привежда в действие спирачната система,как автомобила забавя ход и спира
на автобусната спирка срещу дискотеката.Двамата свидетели за пореден път имали
възможност там да забележат кое е лицето,което излиза от шофьорската врата,кое
е лицето,което е управлявало в този момент автомобила,тъй като,видно от
показанията на св.С.,в този момент подсъдимият се е намирал на около и по-малко
от 8 метра
от тях.
На следващо
място следва да се отчете обстоятелството,че показанията на св.Ф. не следва да
бъдат кредитирани.Не следва да се кредитират не само поради изложеното
по-горе,но и поради факта,че той,като приятел на подсъдимия,очевидно превратно
тълкува виждането си как би могъл да му помогне да избегне реализацията на
наказателна отговорност спрямо него.Не без значение е и обстоятелството,че не
само подсъдимия,но и св.Ф. е осъждан за престъпление,но му е било наложено
наказание,несвързано с лишаване от свобода.Затова и след деянието този свидетел
депозира показания,в които твърди,че той е управлявал автомобила на
инкриминираната дата,за да помогне на своя приятел Й.,който безспорно е с
по-обременено съдебно минало от неговото.Показанията на този свидетел се
дискредитират напълно не само от събраните по делото писмени доказателства,но и
от показанията на посочените вече свидетели С.,Т.,У. и Б..Неговите показания не
са логични на фона на изложеното,още повече,че и той не е правоспособен водач
на МПС,изолирани са от останалия доказателствен материал и обслужват само и
единствено тезата на подсъдимия,като това е направено в пълно противоречие с
другите доказателства по делото.
Без значение е
обстоятелството,че свидетелят Т. не си спомня точно дали подсъдимият е бил с
дълъг или с къс ръкав блуза.В случая важното е,че той,както и св.С.,са
категорични,че именно подсъдимият е бил този,който е управлявал автомобила
„Мерцедес”.И както вече бе посочено по-горе,и двамата са имали на два пъти
възможността ясно да видят кой точно е водач на автомобила.
Поради
изложеното съдът намира защитната теза на подсъдимия за напълно дискредитирана
от събраните по делото доказателства и като такава не следва да се кредитира.
При така
установената по един несъмнен начин фактическа обстановка,съдът намира,че от
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните признаци
на следното престъпление:
-на
10.08.2010г.в Пазарджик е управлявал МПС-л.а.”Мерцедес 190Е” с ДК№ РА ***** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно 1,43 на
хиляда,установено по съответния ред-с протокол за химическа експертиза №
786/12,08,10г.на СХЛ при МБАЛ-Пловдив-прест.по чл.343б ал.1 НК.
Престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
При така
посочената правна квалификация,като се съобрази с целите на наказанието по
чл.36 НК,както и като взе предвид обстоятелствата по чл.54 НК,съдът намери,че
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление следва да се
определи при лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.Като такива
съдът приема предишното му осъждане,лошите му характеристични данни,обстоятелството,че
макар и вече веднъж да му е било налагано наказание,той не се е поправил,а
напротив,с извършването и на настоящото престъпление демонстрира не само
незачитане на установения в страната правов ред,но и се проявява като личност с
трайно утвърдени престъпни навици,като личност,склонна да върши
престъпления.Това пък от своя страна го разкрива като личност с висока степен
на обществена опасност.От друга страна следва при определянето на наказанието
да се има предвид не само неговата младежка възраст,но и факта,че е баща на две
деца,макар и да не полага редовно общественополезен труд,с който да издържа
семейството си.Ето защо съдът намери,че най-справедливо в настоящия случай ще
бъде на подсъдимия да се наложи наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.Не
се установи да са налице обстоятелствата по чл.55 НК,а именно-не са налице нито
изключителни,нито пък многобройни смегчаващи обстоятелства,при които и
най-лекото,предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко с оглед
на извършеното престъпление.Напротив,както се посочи,превеса на отегчаващите
обстоятелства е налице,което напълно изключва приложението на чл.55 НК.
Тъй като до
момента подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и не е реабилитиран,то спрямо него е невъзможно да намери приложение
разпоредбата на чл.66 НК,а ще следва,на осн.чл.61т.2 ЗИНЗС да бъде определен
първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното му наказание от осем
месеца лишаване от свобода в затвор или в затворническо общежитие от закрит
тип.
Както вече се посочи,подсъдимият
не просто е осъждан,но и е извършил настоящото престъпление в рамките на
определен му от съда изпитателен срок по друго престъпление,а именно с присъда
по нохд № 950/08г.по описа на РС-Пазарджик,влязла в законна сила на
12.09.08г.за извършено от него прест.по чл.129 НК му е било наложено наказание
в размер на 1 година лишаване от свобода,чието изпълнение,на осн.чл.66 НК е
било отложено за срок от 3 години,считано от влизане на присъдата в сила.Настоящото
престъпление,за което бе признат за виновен,е умишлено престъпление от общ
характер и за него му бе наложено наказание лишаване от свобода.Престъплението
по това дело е извършено на 10.08.2010г.,т.е.в рамките на изпитателния срок по
посочената присъда,който срок е изтичал на 12.09.2011г.Следователно,налице са
условията по чл.68 ал.1 НК и ще следва да се постанови по отношение на
подсъдимия същият да изтърпи отделно от наказанието по настоящото дело и
наказанието в размер на една година лишаване от свобода,наложено му по нохд№
950/08г.по описа на РС-Пазарджик,присъдата по което е влезнала в сила на
12.09.08г.
Това
наказание,на осн.чл.61т.2 ЗИНЗС следва да се изтърпи от него при първоначален
строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Причини за
извършване на престъплението-слаби морално-волеви задръжки,неспазване на
правилата за движение.
Подсъдимият
следва да заплати по сметка на ПзРс сумата от 25лв.разноски по водене на
делото.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия/