О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2136
гр.Пловдив,16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври,през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като
разгледа докладваното от председателя
ч.гр.д.№ 2142/19г.по описа на ПдОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от А.Ж.Д.,ЕГН-**********
против определение № 8000/17.07.19г.,постановено по гр.д.№ 18616/18г.по описа
на ПдРС,3 бр.с.,с което е прекратено производството по делото по иск с правно
основание чл.59,ал.9 от СК,предявен от А.Ж.Д. против М.А.К.,поради неподсъдност
на делото на Районен съд-Пловдив и липса на международна компетентност да го
разгледа.С доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
определение се иска същото да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане
на ПдРС.
Ответницата по частната жалба М.А.К.,ЕГН-**********
чрез пълномощника ѝ адв.Т.Д.,с настоящо местоживеене в Кралство Великобритания,изразява
в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата.
ПдОС,след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите на страните,намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК ,изхожда от активно легитимирано лице с
правен интерес от атакуване на неизгодното за него преграждащо определение от
категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата е
неоснователна.
Гр.д.№ 18616/18г.на ПдРС е образувано по
повод искова молба,подадена от А.Ж.Д.
против М.А.К. на основание чл.59,ал.9 от СК за изменение в упражняването на
родителски права по отношение на роденото от брака им дете С. А. Д.,ЕГН-**********,като
се иска предоставените на майката с бракоразводното решение родителски права по отношение на
детето да бъдат предоставени на бащата,при който да се определи и
местоживеенето на детето;да се определи режим на лични отношения между детето и
майката и майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на детето
в размер на 130 лв.,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
В исковата молба е изложено,че ищецът е
сключил брак с ответницата,от който е родено малолетното дете С. А. Д..Бракът
бил прекратен с развод от
09.07.16г.,като упражняването на родителските права било предоставено на
майката.Към края на същата година ищецът заминал за Швейцария,където се
установил да живее.Детето живеело с майка си в България,бащата обаче го виждал
винаги,когато се връщал в страната,а през 2018г.успял да го вземе при себе си в
Швейцария през лятото.През м.септември 2018г.ищецът бил уведомен от
ответницата,че детето е отписано от училище и живее в чужбина заедно с нея,без
да се посочва къде точно.Твърди,че детето е изведено без негово съгласие в
чужбина,като е използвана негова стара декларация-съгласие,с която обаче ищецът
не бил давал съгласие детето да излиза
от България с цел промяна на местоживеенето му в друга държава.
От
отговора на исковата молба се установява,че ответницата се е установила
с детето в Кралство Великобритания.В отговора се твърди,че от септември 2018г.тя
е заминала с детето за Англия,като заминаването станало изцяло легално с
декларация,подписана доброволно от бащата.Бащата знаел,че детето заминава с
майка си в Англия,където ще живеят.В отговора се посочва,че детето е записано в
училище в Бристол,изградило си е среда на новото място,справя се отлично с
изучаването на езика,а майката е започнала работа.
Горните факти се установяват от представената
справка на РУ-Пловдив,от която е видно,че ответницата и детето са
отпътували от България от Аерогара София
на 01.08.18г.,както и от приложените към отговора на исковата молба писмени
доказателства,от които е видно,че детето е записано от началото на м.септември
в начално училище,има общопрактикуващ лекар също от началото на септември в
гр.Бристол,както и че майката е
започнала работа в същия град по трудов договор от 20.09.18г.Не е спорно,че от момента на напускането на България от ответницата и детето,те не са се връщали в
страната.
От гореизложените факти се установява,че
обичайното местопребиваване на детето към датата на предявяване на настоящите
искове е във Великобритания,като това пребиваване там е постоянно да повече
от една година към настоящия момент.
За да постанови липса на своя
компетентност да разгледа предявените искове,районният съд се е позовал на
разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 2201/2003г.на Съвета от 27.11.2003г.относно
компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата,свързани с родителската отговорност,с който се отменя Регламент /ЕО/
№1347/2000.Приел е,че съгласно чл.8 параграф 1 от горния Регламент компетентни
по делата относно родителската отговорност за дете са съдилищата на държавата-членка
по обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на съда и не са
налице изключенията от посочената
компетентност съгл.чл.9,10 и 12 от Регламента.
Настоящата инстанция намира за правилни
изводите на районния съд.
Според общото правило на чл.8,параграф 1
от цитирания Регламент компетентни по делата относно родителската отговорност
за дете са съдилищата на държавата-членка по обичайното местопребиваване на
детето към датата на сезиране на съда,т.е. в случая съдилищата на Кралство Великобритания.Изключения
от това правило са предвидени в чл.9,10
и 12 от Регламента.
В случая не е приложим чл.9 от Регламента,доколкото със същия се
предвижда,че : 1.Когато едно дете се мести правомерно от една държава-членка в
друга и придобива ново обичайно местопребиваване там, съдилищата на
държавите-членки по предишното обичайно местопребиваване на детето, по силата
на изключение от член 8,запазват компетентността си по време на тримесечния период,следващ установяването с цел
изменение на решението за право на лични отношения с детето, издадено тази
държава-членка преди установяването на детето, когато носителя на правото на
лични отношения с детето по силата на решението за правото на лични отношения с
детето продължава да живее обичайно в държавата-членка на предишното
местоживеене на детето и 2.Параграф 1 не се прилага, ако носителят на правото
на лични отношения с детето, по смисъла на параграф 1 е приел компетентността
на съдилищата на държавата-членка по новото обичайно местопребиваване на
детето, като е участвал в производството пред тези съдилища, без да е оспорило
тяхната компетентност.
Следователно,за да се изключи приложението на чл.8,необходимо е наличието
на следните кумулативно дадени предпоставки: по чл.9.1 да е налице правомерно
преместване на детето от една държава-членка в друга и период до три месеца
след установяването в другата държава-членка,както и носителят на правото на
лични отношения с детето по силата на
решението за правото на лични отношения с детето да продължава да живее
обичайно в държава-членка на предишното местоживеене на детето.В случая съдът
приема,че е налице правомерно преместване на детето в друга
държава-членка,доколкото ищецът не доказва твърденията си за незаконно
извеждане на детето от България с декларация-съгласие,която не съдържала
съгласие от негова страна детето да промени местоживеенето си в друга държава.Изтекъл
е и тримесечният период,следващ установяването на ответницата и детето във
Великобритания (същата е напуснала България на 01.08.18г.).Но дори и да се
приеме,че този срок не е изтекъл,то не е налице и другата предпоставка за
прилагане на изключението по чл.9.1 от Регламента-бащата вече не живее обичайно
в България,където е било предишното
обичайно местоживеене на детето,а се е установил отпреди това в Швейцария.
Не са налице предпоставките и по чл.9.2 от Регламента,доколкото
по делото няма данни ищеца да е приел компетентността на съдилищата на
държавата-членка по новото обичайно местопребиваване на детето,участвайки в
производството пред тези съдилища,без да е оспорил тяхната компетентност.
Неприложим е и чл.10 от Регламента,който се прилага само в
случаите на неправомерно отвеждане или задържане на детето,а както бе
отбелязано по-горе,ищецът не доказва такова неправомерно отвеждане на детето.
Следва да се съобразят и разпоредбите на
чл.12 параграф 3 от цитирания Регламент,в които също е уредено изключение от
общото правило на чл.8 параграф 1 от Регламента,т.нар. „пророгация на
компетентността”.Според чл.12,параграф 3 съдилищата на държавите-членки също са
компетентни по отношение на родителската отговорност в производство,различно от
това по смисъла на пар.1 на чл.12 (имат се предвид в пар.1 производства по
молби за развод и унищожаване на брака,в които се разрешават и въпроси относно
родителската отговорност),т.е. са компетентни в самостоятелни производства
относно въпроси на родителската отговорност като настоящото,когато кумулативно
са налице следните предпоставки-б.”а”-детето има основна връзка с дадената
държава-членка и особено по силата на факта,че единият от родителите има
обичайно местопребиваване в тази държава-членка,или че детето е гражданин на тази държава-членка и б.”б”-компетентността на
съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите
или носителите на родителската отговорност към момента на сезирането на съда и
е във висш интерес на детето.Предпоставките по б.”а” и „б” следва да са налице
кумулативно.В случая никой от родителите
към момента на подаване на исковата молба не е с обичайно местопребиваване
в Р.България (предпоставка по б.”а”,определяща основна връзка на детето с
Р.България).Не е налице и втората кумулативна предпоставка по б.”б” за
дерогиране на общото правило,а именно -липсва съгласие между родителите делото
да се гледа от български съд,като ответницата
още с отговора на исковата молба е оспорила компетентността на
българския съд.
Ето защо по общото правило на чл.8 пар.1
от Регламента именно съдът в Кралство Великобритания е компетентен да разгледа
спора,поради което първоинстанционното определение е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Съдът не споделя изложеното в частната
жалба,че нямало данни по делото детето да е
трайно установено в Англия повече от три месеца преди образуване на
делото.Не е неясно кога майката и детето са
пристигнали в Англия-от представените с отговора писм.доказателства е
видно,че детето е записано на училище в първите дни на септември 2018г.,пак
тогава е регистрирано и при общопрактикуващ лекар.
Не е необходимо да се представят
доказателства от страна на ответницата за постоянен и настоящ адрес на
територията на Англия, и изобщо за направена адресна регистрация в тази
държава.Това е така,тъй като макар в посочения регламент да не е дадено легално
определение на понятието „обичайно пребиваване на детето“,по този въпрос има
решение на съдът на Европейските общности по повод преюдициално
запитване,отправено от Korkein
Hallinto-Oikeus по образувано Дело С-523/07г.,с което е прието,че понятието „обичайно
пребиваване“ по см.на чл.8,параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. следва да
се тълкува в смисъл,че това пребиваване съответства на мястото,което изразява
определена интеграция на детето в социалната и семейна среда.Извод за наличието
на такава интеграция по отношение на детето С. Д. може да се изведе от
представените по делото доказателства.В
Регламента не се съдържа изискване за регистрация или разрешение за пребиваване
или установяване в държавата-членка по
новото местопребиваване.
Водим от гореизложеното,Пловдивският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8000/17.07.19г.,постановено по гр.д.№ 18616/18г.по описа на
ПдРС,3 бр.с.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ
при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.