РЕШЕНИЕ
№868 дата 03 май 2019 год. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 08 април 2019
год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Христо Колев
разгледа адм. дело № 76 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба на К.К.Н.,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Бургас,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към
министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, с която се претендира
заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000лв., за престоя на ищеца в Затвора
Бургас за периода от 14.03.2017г. – 01.09.2017г. Фактическите основания на
предявения иск са свързани с лошите битово-хигиенни условия в затвора, липса на достатъчно площ в килията, поради
значителното пренаселване в мястото за лишаване от свобода, недостатъчно отопление, липса на санитарен
възел и течаща вода в спалното помещение,
предлагане на храна с недостатъчно количество и качество, които условия
ищецът е описал в подробности. Посочва също така, че в затвора няма обособени
помещения, в които да се сложат малки фурни за самостоятелно приготвяне на
храна, няма и сушилно помещение за простиране на пране, както и няма фитнес
зала за поддържане на физически здравословно състояние. Иска се да бъде осъден
ответникът да заплати претендираната сума.
В съдебно заседание ищецът лично
поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София не изпраща представител, но е
депозирал писмен отговор чрез представляващия го юрисконсулт, видно от който
оспорва иска по основание и размер като неоснователен и недоказан. По същество
счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата,
поради липса на елементи от фактическия състав, а именно – незаконосъобразно
действие или бездействие на орган или длъжностно лице при осъществяване на
административна дейност, наличие на настъпили и доказани вреди, както и липса
на причинна връзка. Претендира възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за частична
основателност на исковата претенция.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следното:
Видно от представената по делото
справка от ответника изх.№ 134/17 от 13.02.2019г., ищецът К.Н. *** на
14.03.2017г., като е настанен в приемното отделение до 06.04.2017г. Обитаемата
площ на това помещение е 6,25кв.м., с капацитет за настаняване не повече от 3
лица. На 06.04.2017г. е изведен от приемното отделение е бил разпределен във
Втора група, ІV-ти етаж, в помещение № 410. Площта на тази затворническа килия
е 20,86кв.м., като в нея са били настанени 13 лица, което отговаря на 1,67кв.м.
жилищна площ на лице. По отношение на отоплението посочва, че ежедневно се
подава топлина за поддържане на оптимална температура, като паровата централа
на затвора работи при непрекъснат цикъл. По отношение на храната посочва, че тя
се приготвя в обособени за целта кухненски блокове. Позовава се също така на
утвърден списък на основание чл.82, ал.7 от ППЗИНЗС на разрешените вещи, като
посочва, че котлони и малки фурни не са сред тях, а доколкото в Затвора Бургас
се допуска наличието на такива вещи в общи помещения, то това е възможно, ако е
налице медицинско предписание, че на лишения от свобода има назначена диета,
т.е. не е в общия режим на изхранване, каквито данни няма за жалбоподателя. По
отношение на възражението за липса на обособено помещение за простиране на
прането пълномощникът на ответника посочва, че липсва нормативно задължение за
осигуряване на такова помещение, като при изпиране на личното бельо лишените от
свобода са можели да го простират в обособени за целта места в общия
коридор. Посочва се също, че по график,
два пъти в седмицата, се подава и топла вода за баня от 12 до 17часа, което
време е напълно достатъчно. По отношение на престоя на открито посочва, че той
се извършва съобразно график за разпределение, като на открито са разположени
пейки, фитнес уреди, тенис-маса и спортна площадка, като не се отчитало
пренаселване на мястото за престой на открито или струпване на голям брой лица.
Уточнява също така, че във всяка група има обособено помещение за непушачи,
като лишените от свобода сами избират дали да се пуши в помещенията или не,
както и сами определят режима и продължителността на проветряването на килията.
По отношение на достъп до течаща вода и тоалетна посочва, че това е възможно
без ограничения през деня, когато спалните помещения не се заключват.
Ищецът ангажира гласни доказателствени
средства, като по делото беше разпитан като свидетел лишеният от свобода Д.Д.,
който разказа за условията в затвора. Каза, че престоят на открито се прави с
групата, в която са настанени лишените от свобода, като тази на ищеца
наброявала между 50-60 човека, но на
престой на открито излизали и всички работещи в затвора, поради което броят
можел да нарасне до 100 човека. По отношение на тоалетните каза, че за цялата
група имало две клекала, които били в общо помещение в коридора. През нощта, в
периода от 20 часа до 6 часа сутринта, ходенето по нужда ставало в килиите, в
кофи. По отношение на осветлението в килиите каза, че преди ремонта на затвора
нощно осветление не е имало, но след ремонта във фоайето има нощно осветление,
а във всички килии има дежурно осветление, както има и в тоалетната, като това
осветление през нощта не може да се контролира от лишените от свобода, тъй като
ключът е извън килията. Сподели също, че ищецът е непушач, но е бил настанен в
килия с пушачи, тъй като в много редки случаи се правело специално обособено
помещение за непушачи, и то ако се съберат достатъчно хора и ако
психологическата съвместимост на тези лица е възможна. По отношение на прането
на дрехите каза, че няма помещение за тяхното сушене, поради което са се сушали
в спалните помещения, като се опъва тел между тръбите и леглата и така се
простира. В пералнята на затвора се перели само чаршафите. Разказа също така,
че в банята има два душа за къпане за целия коридор, като къпането е по график
два пъти в седмицата, преди обяд от 8.30 до 12.30 часа, като за това време е
трябвало 50-60 човека да се изкъпят, като тук се включвало и времето за пране.
По отношение на килията свидетелят описа с квадратура около 20кв.м., в която са
били настаняване между 12 и 15 лица. Половината от леглата са били на по два
етажа, другата половина на три етажа. Не е имало стълби на леглата улесняващи
качването и е трябвало да се катерят по железата. По отношение на парното
отопление свидетелят каза, че то се е пускало максимално за по три часа през
целия ден, в които влизали подхранването на котела, вдигане на налягането по
тръбите, като по принцип се пускало само сутрин и вечер, а в най-студените дни
- за кратко и на обяд. През процесния период в спалното помещение на ищеца не е
имало мивка. Към настоящия момент има и тече вода постоянно. По отношение на
столова каза, че за известен период от време, докато е продължавал ремонта на
затвора, е била превърната в спално помещение, поради което храната се е
раздавала през вратата на офиса на помещението, която била точно до вратата на
тоалетната. За уредите за трениране на открито свидетелят каза, че се свеждат
до една успоредка, един лост за набиране, една лежанка, както и е имало две
гирички от около по 15 кг и две щанги - едната тежка, едната за средни
килограми. Каза, че ищецът не е ползвал тези уреди, тъй като за него идвали
тежки и нямало реални условия за спортуване. Коментирайки отново спалното
помещение каза, че в него има дървеници, хлебарки и мишки, както и плъхове.
Извършвана е била дезинфекция, но според свидетеля положението в затвора е изтървано и с
препаратите, с които се пръска се получава само
временен ефект от 1-2 дни.
Качеството на храната свидетелят бих определи като лошо, като в нея
присъствали главно хрущялите, кожите и продукти от типа на крилца и трътки,
като количеството на месото е било от средно до малко. Вкусовите качества на
храната също не са били добри според свидетеля, като понякога тя била
пресолена, понякога дори не била сварена, като в затвора нямало готвач с
нужното образование и контрол от страна на администрацията. Каза също, че няма
обособени помещения за приготвяне на храна с котлон и фурна. Обясни също така,
че в затвора първоначално са били допускани за внасяне тестени изделия -
сладки, солети, както и пресни плодове и зеленчуци и вакумирани салами, но от
месец септември 2017г. се допускало внасяне само салами и вакумирано месо и
плодове и зеленчуци, като тестените изделия вече не били разрешени, както и
млечните продукти. Такива не можело да се купят и от лавката в двора на
затвора, защото там се предлагали ограничени артикули на силно завишени цени.
Порционът в затвора осигурявал само 4-5 пъти в седмицата плод или зеленчуци като
десерти. Според свидетеля липсата на витамини се отразява на лишените от
свобода, които през зимните месеци масово боледували от грип. По отношение на
курсовете за квалификация и преквалификация на лишените от свобода за
намаляване риска от рецидив свидетелят обясни, че такива се организират от
администрацията на затвора, като подборът се извършвал от съответния инспектор,
но ищецът бил включен в такъв курс едва след като подал няколко жалби, че не се
работи с него, но това се е случило извън исковия период.
Изнесеното от свидетеля относно
условията в мястото за лишаване от свобода напълно се потвърждава и от констатациите при посещенията в Затвора
Бургас, извършени от представители на Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, извършени в
периода 04.05.2012г. – 10.05.2012г., от 24.03.2014г. – 03.04.2014г. и от
13.02.2015г. – 20.02.2015г., за което са съставени съответните доклади до
българското правителство, служебно известни на съда, както и публикувани на
интернет страницата на Министерството на правосъдието https://mjs.bg/119/.
Докладите
сочат, че затворът в Бургас е в напреднал етап на рушене и нехигиеничност, като
килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и други вредители.
Посочено е също, че затворниците имат достъп през деня до общи санитарни
помещения, намиращи се в коридорите (обикновено корита с чешми и подови
тоалетни без промивна система), но тези помещения са много разнебитени и мръсни
и на някои места има течове от канализационните тръби към долния етаж. През
нощта затворниците трябва да използват кофи в килиите. Могат да се къпят на душ
два пъти седмично, но помещенията за затворническите душове са разнебитени (на
места със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и
повърхностите са в лошо състояние) и мръсни. Единственото средство за лична
хигиена, предоставяно на затворниците е един малък сапун на месец. При
последното посещение през 2015г. в доклада се казва, че положението се е
влошило, като материалните условия във всичките три затвора (в т.ч. и този в
Бургас), продължават да демонстрират все по-влошаващо се и напреднало състояние
на разруха и нехигиеничност, както и че повечето от общите санитарни съоръжения
в затворите в София, Бургас и Варна са напълно разнебитени и нехигиенични. При
това посещение е било констатирано също, че стените са покрити с мухъл,
таваните имат течове, килиите са били пълни с хлебарки, дървеници и други
паразити, като е отбелязано, че на затворниците не са били предоставяни никакви
материали за почистване. Посочено е, че
въпреки многократните критики, не е бил забелязан напредък по отношение на
изпълнението на препоръките на КПИ, направени след посещенията му през 2010г.,
2012г. и 2014г. С оглед тези констатации е обобщено, че материалните условия в
Бургаския затвор са напълно неприемливи и могат да се считат като равнозначни
на нечовешко и унизително отнасяне. При посещенията си в посочените години
делегацията е била засипана и от оплаквания за лошото качество и недостатъчното
количество на храната. Вярно е, че данните от докладите са от посещения отпреди
пет години, но от друга страна по делото не се установи условията в Затвора
Бургас през исковия период да са се подобрили. Известно е, че се извърши ремонт
на сградата – вътрешен и външен, но той е след исковия период, поради което и
въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че в
процесния период и в процесното помещение, където е бил настанен ищеца, все още
не е било налице подобрение в условията, като то следва да е относимо не само в
частта на спалните помещения, но и по отношение на другите оплаквания, свързани
с храната, дървеници в дюшеците, отоплението, и др.
Въз основа на горните фактически
констатации следва да се приеме, че исковата молба е доказана по фактическите
основания, изложени в нея. Съдът приема за доказани лошите хигиенни и битови
условия – принудата да се ползват кофи
за физиологични нужди, липса на достъп до санитарен възел през нощта, липса на
течаща вода в килията, пълна занемареност на общите помещения за тоалет и
къпане, наличие на паразити – дървеници и хлебарки. За доказано следва да се приеме и основанието
за лошо качество и недостатъчно количество на предлаганата храна не само въз
основа на свидетелските показания, но и поради съдържащите се констатации по
този въпрос в докладите на КПИ.. По отношение на недостатъчност на отоплението
също следва да се приеме за доказан този фактически довод въз основа на изнесеното
от свидетелите, че централното отопление се подава само два пъти на ден, за
около един час, което с основание може да се приеме за недостатъчно за
постигане на приемлива температура, като това следва да се счете относимо само
за периода до края на м.март, т.е. от м.април до септември този довод не
обосновава претърпени неудобства на това фактическо основание. Що се отнася до
възражението за липса на стая, в която да се поставят малки фурни и котлони за
самостоятелно приготвяне на храна, както и липса на фитнес зала в затвора,
съдът счита, че липсата на такива помещения не обосновава извод за възможно
унизително отношение.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно
нормата на чл. 3, ал. 1
ЗИНЗС осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат
поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, условия за двигателна
активност (……...) унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство.
Така зададените неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната
съвкупност и общо въздействие върху лишения от свобода, а не всяко едно от тях
да се преценява като самостоятелно влияние и степен на интензивност върху
личността, което според Европейският съд по правата на човека (Решение от 10.02.2012г.
по делото на Ш. срещу България, т.40),
води до намаляване на релевантността на всеки аргумент при разглеждане
на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на
кумулативните ефекти от тези условия върху жалбоподателя, както се изисква от
Конвенцията. Данните по делото сочат, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието по смисъла на горната правна норма,
поради лошите хигиенни и битови условия
в затвора, коментирани по-горе в мотивите. Поставен в тези условия, в тяхната
съвкупност, същите представляват отклонение от подходящата жизнена среда за
изтърпяващите присъди, като следва да се приеме, че неудобствата надхвърлят
обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и водят до понасяне
на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“.
В
случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради
незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата
администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие
накърнява общочовешка ценност, защитена вкл. и с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС, съгласно която никой не може да бъде подложен на изтезания
или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Безспорно е понасянето на
неимуществени вреди, като в тази връзка съдът съобразява критиките на ЕСПЧ за недопустимост на
формалистичния подход при преценката за тяхното наличие. Фактът на поставянето
на лицето в подобна жизнена среда, неотговаряща на минимално приемливи условия,
по необходимост предполага не само физически неудобства, но и негативни
емоционални преживявания и страдания, които следва да бъдат обезщетени.
Съгласно нормата
на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В случая съдът преценява
както обективните данни относно условията в мястото за лишаване от свобода,
така съобразява и продължителността на периода, за който се търси обезщетението
- от 14.03.2017г. до 01.09.2018г., който период не може да се счита за твърде
продължителен. За този период от време съдът счита за справедливо присъждане на
обезщетение в размер на 400лв. В останалата част, до общия претендиран размер
от 20000лв., исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило
на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска и в този смисъл, въпреки частичната основателност на исковата претенция,
искането на ответника (в отговора по исковата молба) за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София да заплати на К.К.Н.,
понастоящем в Затвора – гр.Бургас, с ЕГН **********, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора Бургас от
14.03.2017г. до 01.09.2017г., поради лоши хигиенни и битови условия в затвора,
липса на санитарен възел и течаща вода в килията, лошо качество на храната и
недостатъчно количество, липса на достатъчно отопление, в размер на 400лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 400лв.
до претендираните 20000лв., като неоснователен.
Решението може да
се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: