М О Т И В И
КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД N 293/2019год. по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.
Н.И.С.,***, ЕГН-********** в
това, че:
На 01.08.2016 г., в гр. Русе,
пред П.С.И. – управител на „ВСВ-Инвест“ЕООД гр.София, съзнателно се ползвал от
неистински български официален документ за завършено образование – Диплома за
средно образование серия К-12 № 061533, рег.№ 4237-033, издадена на
20.06.2005г. от ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр.Русе на името на Н.И.С. ***, съставен от
неизвестен извършител, който му предал вид, че представлява конкретно писмено
изявление с правно значение на Директора на ПГАСГ „Пеньо Пенев“ гр.Русе, като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност-
престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на
престъплението и му наложи предвиденото за него наказание.
Подсъдимият се явява
лично и с упълномощен защитник. Дава обяснения, в който отрича извършването на
деянието. Подсъдимият и защитникът му молят Съда за оправдателна присъда, като
излагат аргументи за липса на елементи от обективната и субективната страна на
състава на престъплението.
От
събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Н.И.С. е роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан /реабилитиран/,
работи, с ЕГН **********.
Подс.
Н.С. завършил средно образование в СПТУ по машиностроене в гр.Русе през 1988г.,
с придобита специалност „Оператор на металорежещи машини с цифрово управление.“
Независимо от това образование, подсъдимият се специализирал и осъществявал
строителна дейност лично и чрез регистрирани от него дружества. Притежавал и
сертификати за работа със строителна система за монтаж „Термомур“.
През
2015г. „ВСВ-Инвест“ ЕООД гр. София с управител и собственик свид.П.И. довършвало
строителен обект – жилищна сграда в гр.Русе, на улиците „Войводова“ и „Страхил
войвода“. На този обект, по това време се срещнали подсъдимият и свид. И.,
които се познавали от деца, но не поддържали връзка дълги години. Подс. С. обяснил
на И., че от доста време се занимава със строителство, че е експерт в чешка
система за строителство „Термомур“, както и, че в момента се нуждае от работа.
Тогава свид. П.И. възложил на подсъдимия довършителните строително-монтажни
работи по апартаментите в изградената жилищна сграда. Сам и със свои работници
подс. С. извършвал възложените му строителни работи в продължение на около една
година, като И. останал доволен от свършеното от него. Поради това последният
споделил с подсъдимия, че ще строи малко блокче в гр.Хамбург, ФР Германия и
предложил на С. да поеме ръководството на строежа, в качеството на „Технически
ръководител“ на обекта. Едно от изискванията за заемане на тази длъжност било
лицето да има минимум средно образование с професионална квалификация
„Строителен техник“. Подсъдимият приел предложението на свид. И. и на
01.08.2016г. подал заявление до управителя на „ВСВ-Инвест“ЕООД гр. София за
постъпване на работа, като посочил, че кандидатства за технически ръководител. На
същата дата между „ВСВ-Инвест“ЕООД гр. София, в качеството на работодател и
подс. С., в качеството на работник, бил сключен трудов договор № 5/01.08.2016 г.
Договорът бил сключен в офис на дружеството в гр.Русе, в присъствието на свид. П.И.
и свид. М.А. – служител по административното обслужване на дружеството. При
сключване на договора, освен останалите необходими документи, подс. Н.С.
представил пред И. и А. копие от Диплома за средно образование серия К-12 №
061533, рег.№ 4237-033, издадена на 20.06.2005г. от ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр. Русе
на името на Н.И.С. ***, от която се установявало, че С. е придобил през 2005 г.
средно образование с професионална квалификация „Строителен техник“, при
задочна форма на обучение. На 01.08.2016 г. подсъдимият бил запознат и му била
връчена длъжностната характеристика за длъжността „Технически ръководител“,
като на същата дата, работодателя подал и било прието от НАП уведомление за
сключеният с подс. Н.С. трудов договор. На 02.08.2016г. свид. П.И., в
качеството на управител на „ВСВ-Инвест“ЕООД гр. София издал командировъчна
заповед, с която Н.С. бил командирован на длъжност „Технически ръководител“ на
строителен обект във ФР Германия, за времето от 01.09.2016 г. до 31.01.2017г.
През
м.септември, 2016 г. сформираната строителна бригада и подс. С. в качеството на
технически ръководител, започнали работа на строителният обект във ФР Германия.
Няколко дни по-късно, от общинската служба по строителството изискали от свид. П.И.
документите за работниците ангажирани на строителният обект, включително и за
техническия ръководител. Тогава И. помолил подс. С. да му даде копие от процесната
диплома, върху която да направи заверка „вярно с оригинала“. С. отказал, като
заявил, че дипломата му „не е много за показване“. Тогава свид. П.И. се
усъмнил, че представената му от подсъдимия Диплома за средно образование серия
К-12 № 061533, рег.№ 4237-033 е неистинска, отношенията между тях се влошили и
след извършена инвентаризация на обекта, двамата прекратили отношенията като
подс. С., заедно с няколко от работниците се върнали в Р.България.
На 12.12.2016
г. свид. И. подал сигнал до Районна прокуратура гр. Русе, в която изложил
съмненията си в истинността на дипломата на С. и поискал да бъде извършена
проверка. Към сигнала приложил и копието на Диплома за средно образование серия
К-12 № 061533, рег.№ 4237-033.
В
хода на предварителната полицейска проверка била изискана справка от ПГСАГ
„Пеньо Пенев“ гр. Русе от която се установило, че лицето Н.И.С. никога не се е
обучавал в гимназията, не е завършвал образование там и не е полагал изпити, а
диплома със серия К-12 № 061533 и рег.№ 4237-033 не била издавана от
Гимназията. Установено било също така, че в ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр. Русе никога
не е провеждано обучение за придобиване на средно образование при задочна форма,
при това с 2-годишен срок на обучение, както и, че посочените три лица в
дипломата като членове на „Държавна изпитна комисия“ действително са
преподаватели в гимназията, но никога не са били членове на такава комисия. В
хода на проверката били снети обяснения от свид. П.И. и от подс. Н.С..
Материалите
от тази проверка били изпратени в Районна прокуратура – Русе и станали повод за
образуване на досъдебното производство по настоящото наказателно производство.
В
хода на досъдебното производство била назначена комплексна почеркова и
техническа експертиза на копието от Диплома за средно образование серия К-12 №
061533, рег.№ 4237-033, от която става ясно, че подписът, вдясно от
фотоснимката на дипломата е изпълнен от подс. Н.С., а отпечатъците от кръгли
печати върху фотоснимката и на реквизита „Директор“ не съответстват на
представените отпечатъци от печати на ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр.Русе и не са
положени с тях.
В
хода на съдебното следствие била назначена почеркова експертиза, с обект на
изследване подписа положен за „Директор“ в Диплома за средно образование серия
К-12 № 061533, рег.№ 4237-033, издадена на 20.06.2005г. от ПГСАГ „Пеньо Пенев“
гр.Русе. От заключението на експертизата се установява, че поради лошото
качество на копието на дипломата, в областта на подписа, както и поради наличието
на отпечатък от печат в същата област, не може да се фиксират характерни частни
идентификационни признаци, необходими за извършване на сравнително изследване с
представените от свид. К. Д. подписи.
Изложената фактическа
обстановка Съдът намира за безспорно установена в хода на съдебното
производство. В тази насока са събраните гласни доказателства – частично от обясненията
на подсъдимия Н.С., показанията на
свидетелите П. И., К. Д., М.А. и Б.С.. В подкрепа на установената фактическа
обстановка са и приложените по делото и приобщени от Съда писмени доказателства
и доказателствени средства – копие от Диплома за средно образование серия К-12
№ 061533, рег.№ 4237-033, справка от ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр.Русе, извлечение от
Регистрационна книга за издадените документи от ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр. Русе, Заповед
№ 356/20.06.2005 г. на Директора на ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр. Русе за назначаване
на комисия, която да подпише дипломите за средно образование на учениците
дипломирали се през юни, 2005 г., Заявление за постъпване на работа, Длъжностна
характеристика, Трудов договор № 5/01.08.2016 г., Заповед за командировка,
Протокол за доброволно предаване, Справка на НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, Удостоверение А1 за координация на системите
за социална сигурност, заключението на комплексната почеркова и техническа
експертиза, биографична справка, декларация за семейно и материално положение,
справка за съдимост.
За да възприеме за
доказана описаната по-горе фактическа обстановка и да направи въз основа на нея
правните си изводи, Съдът постави в основата на доказателствения анализ
показанията на свидетелите П.И., М.А. и К. Д., които следва да бъдат
кредитирани в цялост, тъй като се отличават с последователност, логичност и
житейска правдивост. Те не съдържат вътрешни противоречия и кореспондират с
останалия доказателствен материал. Така, от показанията на свидетелката Д. се
установява по категоричен начин, че Диплома за средно образование серия К-12 №
061533, рег. № 4237-033, издадена на 20.06.2005 г. от ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр. Русе
не е издадена от тази гимназия, нито през посочената 2005г. нито когато и да
било. Свид. Д., като директор на гимназията от 1998г. и до настоящият момент,
несъмнено има непосредствени възприятия за това при какви условия се издава
диплома за завършено средно образование, как изглежда такава диплома издадена
от училището, какви реквизити следва да съдържа, какви печати са поставяни и
др. При предявяването на процесната диплома в хода на съдебното следствие,
свид. Д. заявява категорична, че подписа за „Директор“ не е положен от нея,
като изчерпателно посочва и реквизити, които изключват възможността дипломата
да удостоверява завършването на средно образование по посочената специалност в
ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр. Русе през 2005 г. Съществената част от тези
несъответствия според свид. Д. са това, че печатите положени в дипломата
коренно се различават от използваните от гимназията, че посочената специалност
„строителство и архитектура“ никога не се е изучавала в гимназията в задочна
форма, че придобиването на средно образование, дори в задочна форма, е с
4-годишно обучение, а не с 2-годишен, че държавната зрелостна комисия в гимназията
се състои от пет члена, а не от трима, както било посочено в дипломата, че е
налице разминаване в посочените зрелостни изпити и тези, които се полагат
според нормативните изисквания, че липсват отразени предмети от
общообразователна подготовка, както и в крайна сметка това, че от 20 години, в
гимназията не са приемани ученици в задочна форма на придобиване на средно
образование. В подкрепа показанията на свид. Д. на първо място е отразеното в
приобщената от Съда справка от ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр.Русе от която става ясно,
че лицето Н.И.С. никога не се е обучавал в гимназията, не е завършвал
образование там и не е полагал изпити, че диплома със серия К-12 № 061533 и
рег.№ 4237-033 не била издавана от Гимназията, както и че посочените три лица в
дипломата като членове на „Държавна изпитна комисия“ действително са
преподаватели в гимназията, но никога не са били членове на такава комисия. На
второ място, от приобщената от Съда Заповед № 356/20.06.2005 г. на Директора на
ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр. Русе за назначаване на комисия, която да подпише
дипломите за средно образование на учениците дипломирали се през юни, 2005 г.
се установява, че комисията е петчленна и в нейния състав попада само едно от
трите лица посочени в дипломата, като членове на държавната зрелостна комисия –
К.П.. В подкрепа на показанията на свид.Д. е и заключението на комплексната
почеркова и техническа експертиза на копието от Диплома за средно образование
серия К-12 № 061533, рег.№ 4237-033, от която става ясно, че отпечатъците от
кръгли печати върху фотоснимката и на реквизита „Директор“ не съответстват на
представените отпечатъци от печати на ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр. Русе и не са
положени с тях.
По никакъв начин,
показанията на свид. Д. не могат да бъдат дискредитирани от иначе безспорно
установеният факт, че по възлагане от нея, в качеството й на директор на ПГСАГ
„Пеньо Пенев“ гр. Русе, подсъдимият неколкократно е извършвал ремонтни работи в
училището през 2009 г., доколкото този факт, сам по себе си не съдържа данни за
пристрастност или някакво негативно или предубедено отношение на Д. към
подсъдимия.
От показанията на
свидетелите П.И. и М.А. се установява, че процесната диплома, във вид на копие
била представена на 01.08.2016г., лично от подс. С., тъй като трябвало да
удостовери образователен ценз, необходим за заемане длъжността „Технически
ръководител“ във „ВСВ-Инвест“ЕООД гр.София. От показанията на тези свидетели
става ясно, че именно съответното образование е било едно от условията за
заемане на тази длъжност, като в случая без правно значение е дали това
изискване е нормативно установено или поставено като вътрешно правило от
управляващият дружеството. Свидетелите са категорична, че като правило,
документите, които се представят от работниците, в това число и дипломи, са в
оригинал, а свид.А. изготвя копие или сверява придружаващото копие и връща
оригинала. В конкретният случай И. и А. приели от подсъдимия копие на процесната
от подсъдимия, като дават и логично обяснение за нарушаване на утвърдената
практика, а именно, че между подс. С. и свид. И. било изградено доверие,
резултат от общата им работа през предходната година, както и от познанството
им от деца. Съдът намира, че показанията на тези свидетели се характеризират с
последователност и достатъчна изчерпателност относно основните факти, предмет
на доказване. Взаимно се допълват, досежно възприетото лично от всеки от тях,
като в съвкупност очертават цялостната рамка и съдържание на престъплението, за
което подсъдимият бил предаден на съд. Това дава основание на Съда да прецени
тези гласни доказателствени средства за обективни и достоверни, поради което да
ги кредитира в тяхната цялост.
Съдът не възприема за
достоверни обясненията на подсъдимия в частта им, в която заявява, че никога не
представял процесната диплома пред свид.И. или свид.А., че за първи път я видял,
когато му била предявена в хода на предварителната полицейска проверка и че
фотоснимката на лицето му, която е на дипломата, предоставил на свид.И. за
изготвяне на информационно табло на строителният обект във ФР Германия. В тази
им част обясненията на подсъдимия са житейски недостоверни и в пълно
противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите П.И. и М.А.
са категорични, че никога, по никакъв повод не са изисквали от подс. С. да им
предоставя фотоснимка на лицето си, като И. допълва, че изобщо не е
съществувало изискване, на информационното табло на строителният му обект в
Германия, да се поставят снимки на работниците. В потвърждение на тези
показания, са и показанията на свид. Б.С., също работник на обекта на свид. И.
във ФР Германия, който заявява, че не му е искана снимка и не е предоставял
такава нито на П.И. нито на негови служители. Друг съществен факт, косвено
утвърждаващ, че именно подсъдимият е разполагал с процесната диплома и я е
предоставил във вид на копие пред свид. П.И., е установеното от почерковата
експертиза, че подписа положен в дясно от фотоснимката на процесната диплома е
изпълнен от подс. С..
В крайна сметка, обстоятелството,
че копието на процесната диплома се е намирало у свид. П.И. и същият го е
приложил към подадения от него сигнал в Районна прокуратура Русе, налагат
единствения логичен и житейски приемлив извод, че тази диплома е попаднала у
него, след като му е била предоставена именно в този вид от подс. Н.С. при
постъпването му на работа в дружеството. От показанията на свидетелите И. и А.
се установи, че никога и по никакъв повод не са искали от подсъдимия да
подписва празен лист при постъпването си на работа, тъй като е нямало
необходимост от това. А и едва ли има житейска логика да се отстоява, че И. е
имал предварителен план да навреди на подсъдимия, поради което и да се
подсигури с негова снимка и подпис на празен лист хартия, с който впоследствие
да изфабрикува неистински документ, като процесния.
Предвид изложеното,
Съдът приема, че подсъдимият чрез обясненията си опитва да изгради една защитна
теза, която не намира подкрепа в останалия доказателствен материал, поради
което тези гласни доказателствени източници не следва да бъдат кредитирани, а
следва да бъдат оценени като средство за защита.
Всички тези доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият
Н.И.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.316,
вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 01.08.2016 г., в гр. Русе, пред П.С.И.
– управител на „ВСВ-Инвест“ЕООД гр. София, съзнателно се ползвал от неистински
български официален документ за завършено образование – Диплома за средно
образование серия К-12 № 061533, рег.№ 4237-033, издадена на 20.06.2005г. от
ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр.Русе на името на Н.И.С. ***, съставен от неизвестен
извършител, който му предал вид, че представлява конкретно писмено изявление с
правно значение на Директора на ПГАСГ „Пеньо Пенев“ гр. Русе, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Налице са всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Подс. Н.С. съзнателно и с ясно определена цел, а
именно да удостовери, че е завършил средно образование в ПГСАГ „Пеньо Пенев“
гр. Русе, в резултат от което е придобил квалификация за „Строителен техник“,
използвал пред свидетеля П.И. копие от Диплома
за средно образование серия К-12 № 061533, рег.№ 4237-033, издадена на
20.06.2005 г. от ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр. Русе. По този начин подсъдимият
употребил документа, за да докаже, че отговаря на образователните изисквания за
заемане на длъжността „Технически ръководител“ във „ВСВ-Инвест“ЕООД гр.София,
във връзка с изграждането на жилищна сграда във ФР Германия. Безспорно този
документи е официален по своя характер, тъй като за неговото издаване е
установен ред и определена форма /със Закона за народната просвета и Наредба №
4 от 16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета,
понастоящем отменени, но в сила към датата, на която е посочено, че е издадена
процесната диплома/ и същия се издава от длъжностно лице – директора на ПГСАГ
„Пеньо Пенев“ гр.Русе, в кръга на службата му и то при определени условия – след
успешно завършен ХII клас и успешно положени държавни зрелостни изпити по
учебни предмети или цикъл от учебни предмети, изучавани в гимназиалния етап
/чл.24, ал.1 от ЗНПотм./. Представената Диплома за средно образование серия
К-12 № 061533, рег.№ 4237-033 е неистинска, тъй като й бил предаден вид, че
представлява писмено изявление на длъжностно лице – Директора на ПГСАГ „Пеньо
Пенев“ гр. Русе свид. К. Д., а не на лицето, което действително е негов автор,
междувпрочем, останал неустановен в хода на делото. Т.е. документа съдържал
изявления на лице, което не е участвало реално в неговото съставяне. Безспорно,
процесният официален документ е документи за завършено образование, което
квалифицира деянието като такова по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК. Деянието
е довършено, тъй като документа бил ползван от подс. С., който го представил
лично пред свидетелите П.И. и М.А. на 01.08.2016г., когато подавал заявлението
за започване на работа в „ВСВ-Инвест“ЕООД гр.София на длъжността „Технически
ръководител“.
Ирелевантен в случая е факта, че ползваният
официален документ е във вид на копие, доколкото съобразно константната
практика на ВКС, копията на документи, независимо дали са надлежно заверени или не, са годен предмет на
документно престъпление, тъй като същите носят всички белези на документ по
смисъла на НК - конкретно писмено волеизявление на определено лице, което има
правно значение. В този смисъл Решение на ВКС, I НО, № 151 от 7.06.2011 г, по
н. д. № 724/10; Решение № 279 от 21.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 780/2014 г., I
н. о., НК; Решение № 448 от 9.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1307/2012 г., I н.
о., НК; Решение № 380 от 3.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1190/2013 г., I н. о.,
НК и др.
Без значение също така е и обстоятелството дали
изискването за специален образователен ценз за заемане длъжността „Технически
ръководител“ било нормативно установено или поставено като вътрешно правило от
управляващият дружеството. В крайна сметка, от съществено значение за правната
природа на процесният официален документ за завършено образование е
обстоятелството, че той е породил своя правен ефект и е мотивирал свид. П.И. да
назначи на работа подс. С. в
„ВСВ-Инвест“ЕООД гр.София, на длъжността „Технически ръководител“ и да го
командирова като такъв за изпълнение на строителният му обект във ФР Германия.
По делото не бяха събрани доказателства, от които
да се направи обосновано заключение, че подс. Н.С. е участвал в противоправното
съставяне на инкриминирания документ. Поради това и правилната квалификация на
деянието е само за престъпното ползването на документа, а не за неговото
авторство.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл. Подсъдимият Н.С. съзнавал, че Диплома за средно
образование серия К-12 № 061533, рег.№ 4237-033, която представил пред свид. П.И.,
в качеството му на управител на „ВСВ-Инвест“ЕООД гр. София, с оглед удостоверяване
обстоятелството, че е завършил средно образование в ПГСАГ „Пеньо Пенев“ гр. Русе,
в резултат от което е придобил квалификация за „Строителен техник“, е
неистински, тъй като съдържа изявление на лице, което не е участвало реално в
неговото съставяне. Въпреки това подсъдимият използвал документа за да постигне
целения от него резултат, а именно да докаже, че отговаря на образователните
изисквания за заемане на длъжността „Технически ръководител“. Подсъдимият
съзнавал общественоопасния характер на деянието, свързан с използването на неистински
документи и искал настъпването на общественоопасните
последици от деянието.
Съдът след съвкупна оценка на всички доказателства
по делото, свързани с начина на извършване на престъплението, с обстоятелствата
при които то е било извършено и с данните за личността на извършителя и за
степента на обществена опасност на деянието намира, че деянието извършено от
подс. С. представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Налице е в случая ниска степен на обществена
опасност на дееца – подсъдимият С. е с чисто съдебно минало, трудово ангажиран,
при това с дългогодишен опит и висока квалификация в областта на
строителството, за постъпването на каквато позиция кандидатствал, ползвайки
инкриминираният документ. От деянието на подсъдимия не са настъпили вредни
последици, като макар и да е довършено престъплението с ползването на
неистинския официален документ, с представянето му пред управителя на
„ВСВ-Инвест“ ЕООД гр. София, в случая не се е достигнало до трайно изпълняване
функциите на длъжността „Технически ръководител“ в строителният обект във ФР
Германия. Освен това, подсъдимият самоволно се отказал да задълбочи престъпният
резултат от ползването на неистинския официален документ, като не направил
върху копието заверка „Вярно с оригинала“, признавайки пред свид. И., че
документът не е редовен. По този начин, ефекта от ползването на процесната
диплома се ограничил само в сферата на частноправните отношения между
работодател и работник. Следва да се отчете също така и факта, че при
създаването на ползваният от подсъдимия официален документ били допуснати
множество неточности и грешки, като по този начин документът бил ясно отличим
от редовен такъв. Всичко изложено по-горе дава основание да се приеме, че в
случая е налице не само ниска степен на обществена опасност на дееца, данните
за който са само положителни, но и ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид, поради което следва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление,
без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и извършеното
от подс. Н.С. да се квалифицира по чл.316, вр. чл. 308, ал.4, т.2 вр. ал.2, вр.
ал.1 НК, тъй като извършеното деяние е маловажен случай.
С оглед на изложеното дотук, Съдът намира, че са
налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.316, вр. чл. 308, ал.4, т.2 вр. ал.2, вр. ал.1 НК, поради
което подс. Н.С. следва да бъде признат за виновен в извършване на това
престъпление и му се наложи предвиденото в закона наказание.
Налице са предпоставките на чл.78а от НК по
отношение на подсъдимия. За деянието се предвижда наказание “Лишаване от
свобода” до две години. Престъплението е умишлено. Подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер /предвид настъпилата реабилитация/ и не е
освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на
основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК подсъдимия Н.С. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, извън
обстоятелствата характеризиращи деянието като маловажен случай, изминалият
продължителен период от време от датата на деянието до момента на понасяне
наказателната отговорност за него.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е злоупотребата
с доверието от страна на подсъдимия по отношение свид. П.И., като С. не се
поколебал да извърши престъплението, независимо от установилите се между тях
добри колегиални отношения.
Предвид
това Съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на
наказание в границите между минимума и средата на предвиденото в разпоредбата
на чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1500.00лв.
Определеното
наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална
превенция по чл.36 от НК.
Подсъдимият
Н.С. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата – ОД МВР-Русе сумата
от 169.81 /сто шестдесет и девет лв. и 81ст./ за направени разноски по
досъдебното производство и в полза на Районен съд Русе сумата от 177.23 лв.
/сто седемдесет и седем лв. и 23 ст. / за разноски в съдебното производство.
Мотивиран
така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: