№ 4108
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110164025 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Н. Н. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за паричен заем №
*************, съгласно който му се предоставил заем от 200лв. В договора били
уговорени две допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, за които следвало да плати
допълнителни такси от по 80лв. за всяка или общо 160лв. Посочва, че договорът за
кредит бил нищожен поради противоречие със ЗПК, тъй като в ГПР не било включено
възнаграждението за двете услуги. Посочва, че двете клаузи за допълнителни услуги
целят единствено заобикаляне на нормите на ЗПК, като същите не били формулирани
по ясен и недвусмислен начин и не позволявали на потребителя да прецени
икономическите последици. Отделно от това, тези услуги въобще не били
предоставяни от ответника. Счита, че тези клаузи са нищожни.
С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че клаузите от договора, предвиждащи заплащане на възнаграждение в
размер на по 80лв. за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни, както и ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 160лв., която била недължимо платена, ведно със
законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен договор за заем, но
оспорва същият да е недействителен. Счита, че възнаграждението за услугите не
следва да бъде част от ГПР, както и че същото е начислено за реално предоставени по
искане на клиента услуги.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
1
По делото не е спорно и отделено за безспорно в отношенията между страните с
доклада по чл. 146 ГПК, че между тях е сключен сочения договор за заем с твърдяното
съдържание, както и че ищецът е платил всички суми по договора, включително
възнаграждението по оспорените клаузи.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В сключения между страните договор за потребителски кредит №
************* е уговорено, че кредитополучателят закупува допълнителен пакет от
услуги – услугата „Фаст“ и услугата „Флекси“, за които дължи възнаграждение от по
80лв. за всяка, начислявано заедно с месечната погасителна вноска по кредита. В
договора е посочено, че услугата Фаст предоставя право на приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, а услугата Флекси предоставя право на промяна
на погасителния план на потребителския кредит.
Съдът намира, че предоставянето на част от тези услуги – промяна на размер на
вноската или на дата на падеж е предпоставено от допълнително изявление на
търговеца, което не е дадено към момента на сключване на договора – т.е. така
наречените „допълнителни услуги“ представляват само възможности за търговеца, при
това изцяло свързани с основния предмет на договора за кредит – определят акцесорни
клаузи на основното задължение за връщане на кредита на вноски. Същевременно
заплащането на това възнаграждение за тези услуги от страна на потребителя е
предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
въпросните допълнителни услуги, които потребителят може да не получи реално.
Следователно е вероятно подобна клауза, която представя абстрактна възможност
потребителят да получи определени отсрочки на плащане и т.н., да поставя
потребителя в положение да изпълнява своите задължения, дори ако търговецът не
изпълни своите. Поради това следва да се приеме, че тази клауза има неравноправен
характер, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя.
По отношение на клаузата за по-бързо разглеждане на кредита, същата се явява
нищожна поради прякото противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която не се допуска начисляване на разходи за усвояване на кредита (вкл. за по-
бързото му предоставяне на потребителя).
Отделно от изложеното, обосновано може да се допусне, че посочените
допълнителни услуги целят единствено да доведат до значително увеличаване на
цената на кредита (на възнаграждението на кредитодателя), прикривайки го под
формата на т. нар. „допълнителни услуги“. От съдържанието на клаузите за
допълнителните услуги е видно, че всички включени в него „услуги” са средство за
съществено увеличаване на цената на кредитирането, като по същество предлагането
им като предимство от доставчика води по скрит за потребителя начин до увеличаване
размера на дължимите разходи по кредита и се заобикаля забраната, предвидена в
чл.19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения максимален размер на годишния процент на
разходите по кредита, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
Постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно нормата на
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна. Тоест с тези
клаузи се цели именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК. Добавени
2
към уговореното възнаграждение по договора, възнагражденията за допълнителните
услуги несъмнено водят до превишаване тавана на ГПР, което от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на подобно възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
С оглед изложеното, съдът приема, че тези две клаузи са нищожни и платените
въз основа на тях възнаграждения от по 80лв. подлежат на връщане като платени при
изначална липса на основание – чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ето защо, предявените искове
следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 150лв. за държавна
такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено
безплатно процесуално представителство, което следва да бъде присъдено на адв. М. в
размер от 960лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. Н. Н., ЕГН: **********,
с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузите
на сключения между страните договор за паричен заем № *************/23.05.2022г.,
предвиждащи заплащане на възнаграждение за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“
са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Б. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в общ размер от 160лв., от които 80,00лв.
недължимо платено възнаграждение за услугата „Фаст“ и 80лв. недължимо платено
възнаграждение за услугата „Флекси“ по сключен между страните договор за паричен
заем № *************/23.05.2022г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 24.11.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 150,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на адв. Д. М. М., ЕГН: **********, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. сумата от 960,00лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3