Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 03.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВАНЯ ИВАНОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от
съдия Славчева гр.д. № 593 по описа за 2019
година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
Софийският окръжен съд е сезиран с жалба вх. № 7105/21.08.2019
год. по описа на СОС, подадена от длъжника „М.2.“ АД, *** срещу разпределение
на постъпила сума от проведена публична продан, предявено на 10.06.2019 год. по
изп. дело № 20157930400543 год. по описа на частен
съдебен изпълнител рег. № 793 с район на действие Софийски окръжен съд. Твърди,
че съдебният изпълнител незаконосъобразно е конституирал АПСПК като присъединен
взискател по изпълнителното дело; оспорва
съществуването на вземанията по приложените изпълнителни листове, като погасени
по давност. Сочи също така, че ЧСИ не е изпълнил задължението си да уведоми
данъчните органи относно предприетите действия по отношение на възбранен от НАП недвижим имот, респ. да установи дължимите
към държавата задължения на ипотекарния длъжник „М.“
АД; оспорва разпределението в частта относно сторените разноски от
първоначалния взискател – същите не са ясно и
конкретно посочени от ЧСИ в обжалваното разпределение, поради което не е ясен
техният произход и за какво точно са заплатени; неправилно са посочени в първи
ред привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; неправилно е посочена сумата „комисионна за вземане на
община С. за данък недвижим имот“ по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД; оспорва като
неправилно определена по размер пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ; неправилно ЧСИ с разпределението е определил, че съразмерно следва да
бъдат удовлетворени вземанията на първоначалния и присъединения взискател АПСПК и размера на тези суми – при недостатъчност
на сумата е следвало да се удовлетвори пълно или частично само първото
привилегировано притезание, а останалите
привилегировани и хирографарни притезания
не е следвало да се удовлетворяват. В уточняваща молба от 27.08.2019 год. жалбоподателят оспорва и съществуването на вземанията в
полза на АПСПК като присъединен взискател, като
погасени по давност. Представя доказателства за подадена от дружеството искова
молба, с която са предявени искове срещу АПСПК с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване на
вземанията на ответника, предмет на изп. дело №
543/2015 год. по описа на ЧСИ Дангова.
Ответникът
А.з.п.и с.к. *** оспорва жалбата на длъжника срещу разпределението.
Със
съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на
СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия.
Софийски окръжен съд, като обсъди данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с
изложените в жалбата доводи, намери следното :
Производството
по изпълнителното дело е образувано пред ДСИ при РС-С. с № 35/2010 год.,
изпратено на ЧСИ Наталия Дангова за продължаване на изпълнителните действия. Делото е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.02.2009 год. по
ч.гр.д. № 59/2009 год. на СРС за сумата 11 362,38 лв., мораторна
лихва в размер на 229,90 лв. за периода 13.07.2008 год. – 29.08.2008 год.,
както и законната лихва върху
главницата, считано от 05.02.2009 год., както
и изпълнителен лист от 23.11.2010 год., издаден по ч.гр.д. № 963/2010
год. на РС-С. за сумата 11 988,52 лв., ведно със законната лихва, считано
от 10.11.2010 год., сумата 233 лв. – лихви и неустойки и сумата 738,86 лв.
разноски. По искане на взискателя изпълнението е
насочено върху ипотекирани за обезпечаване на вземането му недвижими имоти, находящи се в гр. С.,
а именно: сгради с идентификатори № 65231.902.588.2; № 65231.902.588.6;
№ 65231.902.588.7; № 65231.902.588.13 и №
65231.902.588.19, построени в поземлен имот с идентификатор №
65231.902.588 – урбанизирана територия, целият с площ 26 169 кв.м. Върху
имотите е вписана законна ипотека вх.
рег. № 13690/22.12.2006 год., том 1, акт № 22, подновена с вписване в СВ при
РС-С. вх. рег. № 3450/ 15.12.2016 год., както и възбрана вх. рег. №
2097/10.09.2014 год. под № 160, том 1 на СВ при РС-С., наложена от държавен
съдебен изпълнител. На длъжника са връчени покани за доброволно изпълнение на
18.10.2010 год. и на 09.04.2013 год. /по
присъединения изпълнителен лист/. Ипотекарният
длъжник „М.“ АД е уведомен за насочване на изпълнението по отношение на
ипотекираните имоти – негова собственост. Изискана е справка за задълженията на
имотите от Община С., както и удостоверения за тежести от Агенция по вписвания
– имотен регистър. Опис на продадения на публична продан недвижим имот – сграда
с идентификатор № 65231.902.588.19, заедно с прилежащия към сградата терен,
съставляващ 660/26169 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № 65231.902.588 е извършен на 06.06.2017
год. в присъствието на представител на длъжника
и ипотекарния длъжник. С уведомление № 07557/22.06.2017 год.
собственикът на имотите „М.“ АД е уведомен, че следва да заяви дали желае
цената при публичната продан да бъде обявена с начислен ДДС или без него, тъй
като сградата е „стара“ по смисъла на ЗДДС, като в предоставения срок
собственикът на ипотекирания имот не е отговорил, поради което ЧСИ не е
начислил ДДС и публичната продан е извършена като „освободена доставка“ по
смисъла на ЗДДС. Съдът е приел изготвената от вещото лице оценка в размер на
105 460 лв., като върху нея не е начислен ДДС и имотите са изнесени на
публична продан при начална цена от 79 095 лв., представляващи 75 % от
оценката. Последвали са няколко публични продани,
като последната е проведена през периода 18.03.2019 год. – 18.04.2019 год. при
начална цена в размер на 48 000 лв. С протокол от 19.04.2019 год. за
купувач на имота е обявен Д. Х. Д. за сумата от 48 100 лв. Изготвено е
постановление за възлагане от 23.04.2019 год., което е влязло в сила на
18.05.2019 год. Изготвено е разпределение на постъпилата от публичната продан
сума, което е предявено на страните на 10.06.2019 год., за която дата всички са
надлежно уведомени.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Жалбата е допустима – същата
е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от длъжник в изпълнителното производство и против
акт, чието обжалване изрично е регламентирано в закона /чл. 463 от ГПК/.
Разгледана по същество, жалбата срещу разпределението е неоснователна
по следните съображения:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е реда на удовлетворението
им и каква сума се полага за частично или пълно изплащане на всяко едно от тях.
Разпределението предпоставя няколко взискатели, като в настоящия случай е налице присъдиняване по право. При него съдебният изпълнител е
длъжен служебно да вземе предвид вземането на присъединения кредитор, като
отдели сума за неговото удовлетворяване. На първо място, присъединен по право
кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания съгл. чл. 458 ГПК.
В първата част на разпределението съдебният изпълнител
е посочил размера на вземанията на всички присъединени взискатели,
като е изчислен и размерът на дължимите такси и разноски, които не са заплатени
от взискателя, но са за сметка на длъжника и подлежат
на събиране от постъпилата от продажбата сума. Във втората част на
разпределението е посочен редът на удовлетворяване на вземанията, с оглед
привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД с право на
предпочтително удовлетворяване се ползват
разноските по принудителното изпълнение от стойността на имота, за който
са направени, като тук се включват дължимите такси и направените разноски,
свързани с изпълнението върху продадения недвижим имот: разноски на
първоначални взискател и комисионна банков превод –
103 лв.; таксите в полза на съдебния изпълнител, свързани с изпълнението върху
продадения имот – 431,17 лв.; разноски за държавни такси в полза на Агенцията
по вписвания за удостоверение за тежести и справки за продадения имот и
комисионна банков превод; разноски за държавни такси в полза на АГКК – за
издаване на комбинирана скица и банков превод – 45,50 лв.; разноски за
възнаграждение за вещо лице за оценка на продадения имот – 53 лв., като всички изброени
вземания се удовлетворяват изцяло /Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК/.
Съгласно чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД привилегировани са
вземанията на държавата за данъци върху определен имот или превозно средство,
както и вземанията, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по
концесионни договори. Настоящият състав намира, че по този пункт вземанията са определени
правилно в обжалваното разпределение. Тук е включено вземането на Община С. за
дължим данък за продадения недвижим имот, което е публично вземане в размер на
1886,23 лв. и се удовлетворява изцяло. Вземането за неплатена такса „битови
отпадъци” не представлява привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Законодателят използва понятието "вземания на
държавата", но изрично посочва техния вид, което изключва възможността да
се касае за всички публични вземания. Таксата за битови
отпадъци във връзка с недвижимия имот, срещу който е било насочено
принудителното изпълнение и осъществена публична продан, не може да се ползва
от привилегията на чл. 136, ал.1, т. 2 ЗЗД, тъй като по своята
правна същност е нещо различно от дължимите за имота данъци към държавата и
общината. В този пункт съдебният изпълнител не е включил задължение към
държавата за ДДС върху продадения имот, тъй като публичната продан на имота в
случая е „освободена доставка“.
Правото на избор
по чл. 45, ал.
7 от ЗДДС в случаите на публична продан
по реда на
чл. 131 от закона се
упражнява от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ) след покана от
публичния или съдебния изпълнител и когато до обявяването
на проданта не постъпи писмено
уведомление от собственика на имота доставката е освободена.
Неоснователно е
и оплакването, че съдебният изпълнител неправилно е удовлетворил вземанията на
АПСПК. Съгласно чл. 136,ал. 1, т. 3 от ЗЗД по този ред се удовлетворяват
вземания на кредитора, обезпечени с ипотека – от стойността на ипотекирания
имот. АПСПК е кредитор, в полза на когото е вписана първа по ред ипотека, като
ипотечното право обезпечава вземане на кредитора за сумата от 50 000 лв. –
вземане на държавата във връзка с неизпълнение на договор за приватизационна
продажба от 12.06.2000 год., като всички посочени в разпределението вземания на
агенцията произтичат от този договор и са обезпечени с първата по ред ипотека,
вх. рег. № 13690/22.12.2006 год., подновена. С разпределението вземанията на
АПСПК са погасени съразмерно, тъй като всяко едно от тях е обезпечено с тази ипотека.
Правилно са
изчислени и са включени в разпределението и дължимите такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Съгласно забележка 1 към т. 26 от Тарифата при частично събиране на парично вземане
таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответна на събраната
сума. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТР е изчислена върху материалния
интерес – размера на целия дълг /вземанията по всички изпълнителни листа в
полза на първоначалния и присъединения взискател/, но
е събрана част от нея, съответстваща на събраната за взискателите
сума в размер на 45 365,58 лв.
Спазено е и изискването таксата, събрана при частични плащания да е равна на
изчислената върху общо събраната сума.
В настоящото производство не следва да бъде обсъждано възражението на жалбоподателя, направено с уточняващата молба от 27.08.2019 год., за погасяване на вземанията на АПСПС по давност. Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт - погасителната давност, не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес, респ. в производството по чл. 435 и сл. от ГПК. Съдебният изпълнител не може да решава дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или не и дали същото е погасено по давност. Той може да прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, ако му бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК и длъжникът успешно е оспорил съществуването на вземането в отделно исково производство, въз основа на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в т. ч. и изтекла погасителна давност. Ето защо давността може и следва да бъде навеждана като довод само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете страни, което законодателят е предоставил на длъжника чрез предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК, но не и в производството по чл. 435 от ГПК, тъй като в производството по чл. 435 от ГПК не могат да се оспорват материалните предпоставки на принудителното изпълнение.
С оглед
на гореизложеното, обжалваното разпределение, извършено от съдебния изпълнител,
е законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид неоснователността на подадената жалба следва
да бъде оставена без уважение и молбата за спиране на изпълнението по изп. дело № 20157930400543 год. по описа на частен съдебен
изпълнител рег. № 793 с район на действие Софийски окръжен съд, на основание
чл. 438 от ГПК, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „М.2.“ АД, *** за спиране на изпълнението по изп. дело № 20157930400543 год. по описа на частен съдебен
изпълнител рег. № 793 с район на действие Софийски окръжен съд, на основание
чл. 438 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.