Решение по дело №930/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260078
Дата: 3 септември 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20203110200930
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260078/3.9.2020г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:  

 

                                СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                               

  с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 930 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „Х.О.“ ЕАД срещу Наказателно постановление № 03-011957 от 16.10.2019 г., издадено от и. д. директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 175, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

          Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от юрисконсулт Д.Г., който поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Д.О., която излага съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

          На 25.08.2019 г. П.Х.И.работела като камериерка в хотел „Орбита“ гр. Варна. В една от стаите започнала да закача перде, за което използвала стълба модел EN 131, като при едно от протяганията паднала на земята. Следствие на падането получила счупване на гръбначен прешлен.

          Във връзка с настъпилия трудов инцидент на 20.09.2019 г. била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, измежду които била св. К.В.Д.. Контролните органи посетили стаята, в която е станал инцидента. На същите била показана и стълбата, на която служителката П.И.се е била качила преди да настъпи инцидента, както и начинът, по който стълбата е била поставена. Проверяващите служители констатирали, че при протягане частта за хващане на стълбата била прекалено ниско.

          Приемайки, че размерите на стълбата не са съобразени с естеството на извършваната работа, на 11.10.2019 г. св. К.Д. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение по чл. 175, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

          В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН.

          На 16.10.2019 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна издал обжалваното наказателно постановление.

         

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. К.В.Д. и писмени доказателства и доказателствено средство: АУАН; протокол за извършена проверка; епикриза от МБАЛ „Сърце и мозък“, 2 бр. болнични листове; инструкция за безопасна работа на „камериерка“; идентификационна карта; призовка; заповед на главния секретар на ИАГИТ; заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ и веществени доказателства: 7 бр. снимки.

          Съдът кредитира свидетелските показания на св. К.В.Д. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия и са последователни и логични, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и доказателствено средство.

          При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на св. К.В.Д. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи за основа на направените от съда фактически изводи.

          Съдът кредитира и събраните по делото писмени и веществени доказателства като обективни, достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите в своята съвкупност са еднопосочни.

          Посочените доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност,  установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.

 

          От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът не дължи произнасяне по постъпилата молба за оттегляне на въззивната жалба, тъй като същата е подадена след даване ход на съдебното следствие и правото на въззивното дружество по чл. 324, ал. 1 НПК е преклудирано.

В рамките на служебната проверка съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

Въпреки, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност и НП е издадено от компетентен орган, в същите липсват задължителен реквизит съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено, включително датата и мястото на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова.

Липсата на посочване на съставомерните факти и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. 

Посочените нарушения на процесуалните правила ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен.

На следващо място тези нарушения лишават съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

Освен това със спазването на изискването за описание на съставомерните факти се осигурява спазване на законността при ангажиране на административнонаказателната отговорност по отношение забраните за повторни наказателни преследвания.

Съдът намира, че в конкретния случай възпроизвеждането на текста на посочената като нарушена разпоредба не отговаря на изискванията на процесуалния закон за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В АУАН и НП не са описани нито размерът на стълбата, нито естеството на работа, с което стълбата не е съобразена. Посочено е единствено, че е извършвана трудова дейност, но не и същността на тази трудова дейност. От данните, посочени в наказателното постановление, дори не може да се предположи какъв е размерът на използваната стълба, както и каква дейност е извършвала служителката П.Х.И..

По този начин е накърнено правото на защита на наказаното лице, което е поставено в положение да се защитава срещу нарушение, съставомерните факти на което не са описани в АУАН и НП.

          Предвид липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерните факти, съдът намира, че констатираните процесуални пороци на съставените в административнонаказателното производство актове не биха могли да бъдат отстранени от съда в съдебната фаза на производство, тъй като биха довели до приемане на нови, непредявени на санкционираното лице факти, срещу които не е могъл да се защитава в предходната фаза на административнонаказателното производство.

          По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

          Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна).

          Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че на 25.08.2019 г. в хотел „Орбита“ – гр. Варна лицето П.Х.И.е изпълнявала трудовите функции на длъжността „камериерка“ и е направила опит да закачи перде, използвайки стълба модел N 131. Посочената стълба не само заради размерите си, но и заради конструкцията си не е подходяща за закачане на пердета. Същото се установява и от приложената снимка № 4, приета по делото в последното съдебно заседание. На същата са изобразени позициите, които не следва да бъдат заемани от лицата, които я използват, в това число и протягане настрани (лява колона, четвърто изображение, гледано от горе надолу). В този случай обаче не е налице нарушение на чл. 175, ал. 2 от Наредбата, а нарушение на ал. 1 от същата разпоредба, доколкото не размерът, а самото оборудване не е съобразено със средата, в която ще бъде използвано. В този смисъл вмененото на въззивното дружество не е извършено. Извършено е друго нарушение, за което въззивното дружество не е санкционирано.

          Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011957 от 16.10.2019 г., издадено от и. д. директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Х.О.“ ЕАД на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 175, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

 

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: