Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 18.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд………………………………………..………….……………… в открито
заседание на десети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Красимира
Николова………………..……...………и в присъствието на прокурора………………………………………………..………….
като разгледа докладваното от съдия И В А Н О В А……………..……...т.д.№ 86 по
описа за 2020 год., взе предвид следното:
Предявени
са три иска в обективно, кумулативно съединение
с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.228, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД за сума
в размер на
30 000 лева, по чл.92 от
ЗЗД за сума в размер на
4 500 лева и по чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 2 550 лева.
ИЩЕЦЪТ
– „ДИ ЩЕРН“ ЕООД – гр.София твърди, че
на 25.07.2018 год. с ответника – Д.Т.Д. сключили договор за наем, в изпълнение на
който предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване земеделска
земя, за срок от една стопанска година, изтичащ на 01.10.2019 год. Срокът за
плащане на наема е бил определен до 30.12.2019 год. С анекс от 28.01.2019 год.,
наемната цена била увеличена на 30 000 лева, а срокът за плащането й –
променен на 30.06.2019 год. Въпреки многократните покани, изпращани до
ответника за заплащане на дължимия наем, задължението останало неизпълнено. При
забавяне на плащането била уговорена неустойка от 0.1 % на ден върху забавената
сума, но не повече от 15 % върху същата. С оглед на изложеното, моли за
решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лева
– представляваща дължим наем, сумата от
4 500 лева – договорна неустойка, определена като 15 % от размера на
дължимия наем и сумата от 2 550 лева – мораторна лихва за периода от
07.07.2019 год. до 07.05.2020 год. Претендира още присъждане на законна лихва и
на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– Д.Т.Д. – не взема становище по иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
25.07.2018 год. страните по делото са сключили договор за преотдаване под наем
на земеделска земя, в изпълнение на който ищецът в качеството на наемодател е предоставил на ответника –
пренаемател за временно и възмездно ползване
арендована от него земя, находяща се в землището на с.Студена, Община
Свиленград, Хасковска област, описана в договора като площ и местонахождение,
за срок от една стопанска година, изтичащ на 01.10.2019 год. Договореният
годишен наем е определен на 15 680.37 лева, дължим до 30.12.2019 год.
Съгласно раздел III, т.1 от
договора, при забавяне по вина на пренаемателя в срок на повече от една
седмица, същият дължи законна лихва върху дължимата сума, както и неустойка от
0.1 % на ден, изчислена върху забавената сума, но не повече от 15 %.
На
28.01.2019 год. страните по делото са подписали допълнително споразумение, с което са
предоговорили размера на годишния наем, който е увеличен на 30 000 лева, а
срокът за заплащането му, определен до 30.06.2019 год.
Като
писмено доказателство по делото е приета и фактура № 54 от 04.04.2019 год. за
сума в размер на 30 000 лева, като посоченото в нея основание за плащане е
договор за наем на земеделска земя 2018/2019, с получател – ответника по иска в
качеството му на ЗП и ищеца – като доставчик.
При
така установената фактическа обстановка, като безспорно съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно отношение по силата на сключения помежду им
договор за преотдаване под наем на земеделска земя, в изпълнение на който
ищецът в качеството си на наемодател е предоставил на ответника за временно
ползване общо 522.679 д-ка земеделска земя, срещу поето от последния задължение
да заплати наем в размер на 15 680.37 лева, увеличен на 30 000 лева,
съгласно постигнато между страните допълнително споразумение. От страна на
ответника не се оспорват изложените по-горе фактически обстоятелства – досежно
постигнато с ищеца съгласие относно вещта, която се предоставя за временно
ползване и относно възнаграждението /цената/, която наемателят дължи за
предоставеното му ползване, поради което съдът приема за установено, че ищецът
в качеството му на наемодател се явява изправна страна по договора –
обстоятелство, обуславящо и материално правната му легитимация. В тежест на
ответника бе да установи изпълнението на поетото с договора задължение за
заплащане на договорената наемна цена, доказателства в каквато насока не бяха
представени по делото, предвид което и на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, вр. с т.5,
раздел I и т.1, раздел III от
договора от 25.07.2018 год., и
допълнителното споразумение към него от 28.01.2019 год., следва да
бъде ангажирана отговорността му като неизправна страна да заплати на ищеца дължимият
наем в размер на 30 000 лева. Посочените по-горе два документа – договор и
допълнително споразумение, приети като писмени доказателства не бяха оспорени
от ответника по предвидения за това ред в ГПК, поради което съдът ги цени като
такива, установяващи заявените в исковата молба твърдения и обуславящи
основателността на иска за присъждане на договорения наем. С оглед допуснатото
от ответника забавено неизпълнение на задължението за заплащане на наемната
цена, на основание чл.92 от ЗЗД следва да бъде ангажирана и отговорността му за
заплащане и на сумата в размер на 4 500 лева – неустойка, предвидена в т.1,
раздел III от договора от 25.07.2018 год., определена като 15 %
върху дължимия наем от 30 000 лева. Като неоснователен съдът намира иска,
предявен на основание чл.86 от ЗЗД – за присъждане на лихва за забава в размер
на 2 550 лева, претендирана за периода от 07.07.2019 год. до 07.05.2020
год., предвид недопустимостта на кумулирането на неустойка за забавено плащане
и обезщетение по чл.86 от ЗЗД, доколкото същите обезщетяват едни и същи вреди,
произходящи от неточно - забавено изпълнение
на поето с договора задължение за заплащане на договорения наем. Неоснователността
на иска за заплащане на мораторна лихва се обуславя и от липсата на изрична
договорна клауза относно срока, в който е следвало да бъде заплатена договорената
неустойка, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 2 963 лева, представляващи част от общо направените разноски в
размер на 3 182 лева, включващи 1 482 лева –държавна такса и 1 700 лева – възнаграждение за адвокат,
определени съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
Д.Т.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „ДИ ЩЕРН“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Г.С.Раковски“ № 145, вх.Б, ет.1, ап.4, със
съдебен адрес *** – адвокат М.С., сумата в размер на 30 000 /тридесет
хиляди/ лева – дължим наем по договор за преотдаване под наем на земеделска
земя от 25.07.2018 год. и допълнително споразумение от 28.01.2019 год., ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 08.05.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Д.Т.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „ДИ ЩЕРН“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г.С.Раковски“ № 145, вх.Б, ет.1,
ап.4, със съдебен адрес *** – адвокат М.С., сумата в размер на 4 500 /четири
хиляди и петстотин/ лева – договорна неустойка за забавено парично задължение.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ДИ ЩЕРН“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
гр.София,, бул.“Г.С.Раковски“ № 145, вх.Б, ет.1, ап.4, със съдебен адрес *** –
адвокат М.С. против Д.Т.Д., ЕГН **********
***, И С К за заплащане на сумата от
2 550 /две хиляди петстотин и петдесет/ лева - лихва за забава за периода от 07.07.2019 год.
до 07.05.2020 год.
ОСЪЖДА
Д.Т.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „ДИ ЩЕРН“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Г.С.Раковски“ № 145, вх.Б, ет.1,
ап.4, със съдебен адрес *** – адвокат М.С., сумата в размер на 2 963 /две
хиляди деветстотин шестдесет и три/ лева – деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: