№ 539
гр. В., 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110200921 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Ела 58“ ЕООД, против Наказателно постановление № 03-
2200888/12.10.2022год., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по
труда" - гр. В., с което му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 3000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр.
чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение
на чл. 303 ал.3 от Кодекса на труда КТ).
В жалбата се моли единствено да бъде намален размера на наложеното
адм. наказание.
В съдебно заседание, въззивната страна не се представлява, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от ю.к.Боянова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Пледира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 28.07.2022г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" между
които свид. М. извършили проверка на търговски обект – заведени за бързо
хранене „Гирос“ находящо се в гр.В., в което се стопанисвало от
въз.дружество. В обекта при влизането си служителите на ДИТ В. установили
1
едно лице - Г. И., която работела на касата на заведението. На работещата в
обекта свид.И. била предоставена декларации, която тя собственоръчно да
попълни. Тя попълнила дадената и декларация, като в нея посочила, че работи
като касиер от 20.07.2022г. с работно време от 11.00ч. до 12.00ч., с уговорено
трудово възнаграждение. Работникът декларирал, че няма трудов договор а в
момента се обучава, сочи извършваните от нея трудови дейности.
Служителите на Д”ИТ”-В. насрочили и допълнителна документална проверка.
При нея се установило, че между въззивното дружество и И. няма сключен
трудов договор. След като проверили декларираните данни на работника и по
точно ЕГН проверяващите установили, че тя е непълнолетна.
Свидетелката М. приела, че дружеството е извършило нарушение на
разпоредбите на чл. 303, ал. 3 от КТ, за което на 27.06.2022 г. в присъствие на
упълномощен представител на дружеството съставила акт за установяване на
административно нарушение, който го подписал без да посочи възражения. В
срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпило възражение.
АНО въз основа на така съставения АУАН издал обжалваното
наказателно постановление, с което наложил на въззивното дружество на осн.
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 3
000 лева за извършено административно нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свид.М.,
дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени
доказателства - преписката по АНП, вкл. АУАН, протокол за извършена
проверка, декларация по чл. 402 от КТ от работника И., справка от
информационната система на ИА ГИТ, прочетени и приети от съда по реда на
чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свид.М., тъй като същите са
обективни и добросъвестно депозирани. Свидетелката подробно излага пред
съда личните си възприятия относно извършената проверка и направените
констатации. Показанията на свидетелите, относно липсата на издадено
разрешително за започване на работа на И. кореспондира с приложеното
извлечение от регистрите на изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда".
Фактите изложени в процесното НП не се оспорват от въззивната
2
страна и не се сочат доказателства които да ги опровергаят.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директора на Дирекция ИТ В., въз основа на Заповед № 0280/03.08.2010 г. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ, като акта също е съставен от
компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,
присъствал при извършване или установяване на нарушението.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с
изискванията на процесуалните и материално-правни норми. Налице е
словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и
НП правна квалификация на същото.
Съдът намира, че не са налице основания да се приеме наличие на
процесуални нарушения в настоящето производство от
административнонаказателен характер, така както е изложено в жалбата.
Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по
този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
В настоящото производство не се събраха доказателства, които да
оборят изложените обвинителни факти в акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 303, ал. 3 от КТ: " лицата от 16 до 18 години се приемат
на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства
съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. От събраните по делото доказателства - показанията на свид.М., който
не са оборени, от съдържанието на приложения по преписката констативен
3
протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ изходяща от И. по безспорен
начин се установява, че на 28.07.2022г. последната е изпълнявала трудови
функции като „касиер" в заведение, стопанисван от възз. дружество. От
показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното
следствие става ясно, че при визуално наблюдение на обекта, И. е обслужвала
клиенти на касата на заведението, като последната е потвърдила, че извършва
такава дейност за възз. дружество вписано и в писмената декларация. От
друга страна видно от приложената декларация по чл. 402 от КТ в същата се
съдържат основни белези на трудово правоотношение като длъжност,
работно място, работно време, почивни дни, почивка в рамките на работния
ден и уговорено заплащане.
От събраните по делото доказателства се установява, че Г. И. с ЕГН
********** на 28.07.2022 г. е престирала работна сила, като към този момент
не е било искано от страна на работодателя разрешение от инспекцията по
труда за наемане на лицето на работа, с оглед на обстоятелството, че при
постъпването му на работа към . м.07.2022г. лицето е било непълнолетно.
Такова искане не е било направено от работодателя – жалбоподател, като
доказателства в обратната насока по делото не са представени.
С оглед на обстоятелството, че в случая работната сила е била
предоставяна от ненавършило 18 години лице, без да е взето разрешение от
инспекция по труда, следва да се приеме за правилен направеният от
административнонаказващия орган извод, че в случая е била нарушена
разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ, поради което е ангажирана
отговорността на фирмата-жалбоподател.
В настоящия случай правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател,
тъй като именно то се явява в качеството на работодател по смисъла на пар. 1
от ДР на КТ.
Съдът счита, че правилно е наложено и административно наказание
на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.
Касае се за обективна безвиновна отговорност на дружество (чл. 83
от ЗАНН ).
Съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание
4
"имуществена санкция" над минималния, предвиден в закона размер, а
именно 3000 лв., без да е изложил конкретни съображения и мотиви в тази
насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на
реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. В. са били констатирани и други нарушения на
трудовото законодателство, това обстоятелство не санира неизпълнението на
посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия
орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за
дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения,
поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да
прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му
опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид
липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за
справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде
намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно "имуществена
санкция" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че
по този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът приема, че в настоящото администранивно-наказателно
производство не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на
чл. 28 от ЗАНН.
В конкретния случай не са налице условия за налагане на
имуществена санкция по чл. 415в от КТ и прилагане на отговорност за
маловажно нарушение. За приложимостта на тази разпоредба е необходимо
нарушението да е налице - да са изпълнени всички признаци от обективна и
субективна страна, да е надлежно установено по реда на КТ, да е отстранено и
от него да не са произлезли вредни последици за работника. В случая липсват
данни, че нарушението е отстранено след извършване на проверката. Съдът
приема, че не е налице и другото кумулативно условие, а именно да не са
произтекли за работника вредни последици. Съдът намира, че такива вредни
последици за работника са настъпили, тъй като от приложеното сведение,
попълнено саморъчно от И. е видно, че към 18.06.2022 г. същата макар и
непълнолетна е полагала труд и то без да има сключен с нея трудов договор.
5
Според състава на съда това по своята същност е довело до вредни последици
за непълнолетния. Поради наличието на тези отрицателни предпоставки, не
би могло да се приеме, че е налице възможност за преквалифициране на
правното основание, на което е наложено административното наказание и
приложимостта на чл. 415в от КТ, уреждащ отговорност за маловажно
нарушение, за извършеното нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ. Съдът намира,
че не е налице основание за прилагане на хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от
ЗАНН, тъй като случаят не е с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите от същия вид.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако
искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл.
136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото
производство биха имали право на разноски по съразмерност,
пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
С оглед изхода на делото на Д ИТ В. следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
6
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, процесуалния представител на въззиваемата страна не се е явил,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в
закона минимум от 80 лева. Съобразно уважената част на ДИТ- В. следва да
се присъдят разноски в размер на 40. 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. чл. 63, ал.
2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2200888/12.10.2022 г. на Директор на Дирекция
Инспекция по труда- В., с което на "Ела 58" ООД, ЕИК *********, за
нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.
1 от КТ е наложена имуществена санкция 3 000лева, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция на 1500 лв..
ОСЪЖДА "Ела 58" ООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция
ИТ- В. сумата от 40 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. В. на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7